В. А. Секистов
„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн (13) (1939–1943 г.)

Стратегическата маскировка на подготовката на фашистка Германия за нападението на Съветския съюз

Английските историци наричат периода след капитулацията на Франция „битка за Англия“ и твърдят, че тази битка била решаващ фактор за целия период на Втората световна война.

Безспорно през този период английският народ преживя тежки дни. Във въздуха се развиха тежки боеве с немската авиация, а по море действията на немските рейдери и подводници върху морските комуникации на Англия застрашаваха английското търговско корабоплаване с дезорганизация. Но не това определяше основното съдържание на периода след капитулацията на Франция.

Като предприемаше стъпки за временно примирие с Англия, Хитлер на 16 юли, т.е. три дена преди речта му в райхстага, едновременно подписа директива с условното наименование „Морски лъв“. В нея се казваше, че с групата армии „А“ „се предвижда нахлуване в Англия“. Обаче по показанията на бившия началник щаб на групата армии „А“, Блументрит, никой от немските генерали не приемаше тази директива за сериозна.

През 1939 г. всички установки на Хитлер по отношение на Англия се свеждаха към отбрана и сдържаност. Това се обяснява с факта, че все още се хранеше надежда за разбирателство. Хитлеристите през време на Втората световна война предприемаха не един път опити да се споразумеят с управляващите кръгове на Англия.

Други бивши военни ръководители на немскофашистките въоръжени сили, като например Рундщед, също така твърдят, че „Хитлер никога сериозно не е мислил за нахлуване в Англия“^[1].

Действителният смисъл на директивата „Морски лъв“ се състоеше в това, демонстрирайки подготовката за нахлуване в Британските острови, да се готвят за нападение срещу Съветския съюз. Ето защо хитлеристките генерали никога не разглеждаха нахлуването в Англия като сериозна операция. Това неопровержимо се доказва и от тайните писма, разменени между Хитлер и Мусолини.

Без да знае истинските замисли на Хитлер, Мусолини на 26 юни 1940 г. му писа: „Сега, когато настъпи време да се удари по Англия, напомням ви за това, което съм казал в Мюнхен по повод непосредственото участие на Италия в щурма на островите. Готов съм да взема в него участие със сухопътните и въздушните сили и вие знаете как желая това. Моля ви да ми отговорите, за да премина към стадий на изпълнение!“^[2]

Хитлер отклони предложението на Мусолини за използуването на италиански експедиционни сили за нахлуване в Англия. Наистина по-късно Хитлер сам се обърна към Мусолини за такъв род помощ, но вече за съвместно нападение срещу Съветския съюз.

Мусолини, без да разбере отказа на Хитлер, започна да предлага вместо пехотни части италианската авиация. В писмото от 17 юли 1940 г. Мусолини писа: „Ако вие считате за възможно и непосредствено участието на италианската авиация, моля ви да ми съобщите за това. Ние сега имаме отряди нови, твърде мощни и скоростни самолети.“^[3]

Но Хитлер се отказва и от авиацията. Нещо повече, той сам предлага на Мусолини своята авиация до пролетта на 1941 г. На 19 юли 1940 г. Чано записа в своя дневник, че Хитлер не само отклонил „предложението на Мусолини да изпрати хора и самолети за участие в нападението над Англия, напротив — той ни предложи помощ от авиация за бомбардировка на Суецкия канал“^[4].

Чано не знаеше, че отказът на Хитлер от италианските войски и авиация означаваше отказ от нахлуването в Англия за този период. За намеренията на Хитлер Чано не знаеше, защото Хитлер винаги поставяше своите италиански съюзници в известност за плановете си само след започване на поредната агресия.

На 29 юли 1940 г. оперативният отдел на германското върховно командуване пристъпи към разработване на плана за нападение срещу Съветския съюз. В Типелскирх намираме потвърждение на това. Той пише, че „в края на юли, преди да бъде дадена заповед за въздушно нападение над Англия, Йодъл съобщил на един от своите най-близки сътрудници, че Хитлер решил да се готви за война срещу Съветския съюз“^[5]. Писмена заповед затова била дадена на 9 август 1940 г. под условното название „Ауфбау Ост“.

От достоверни сведения, които получил тогавашният държавен секретар на САЩ, Кордел Хъл, именно през август 1940 г. в щабквартирата на Хитлер станаха съвещания по въпроса за подготовката на война срещу Русия.

В същия месец бе дадена заповед да се подготви Западна Полша като плацдарм за източния поход. В съответствие с тези заповеди се започна строеж на нови ж.п. линии, пътища, летища и казарми за войски, които можеха да осигурят бързото прехвърляне и концентриране на крупни войскови съединения. Още през юли 1940 г. щабовете на 4-а, 12-а, 18-а армия бяха преместени в Познан. През втората половина на 1940 г. в Западна Полша бяха преведени около 30 немскофашистки дивизии.^[6] Това беше начало на стратегическото развръщане на германските въоръжени сили срещу СССР.

Що се отнася до планирането за нахлуването в Англия, по признания на Блументрит, операцията „Морски лъв“ никога сериозно не се е разработвала и не се е подготвяла, на нея се е гледало като на „военна игра“. На немските генерали и адмирали в края на септември стана съвършено ясно, че планът не беше замислен сериозно. След това от този план се отказаха напълно. „В свои кръгове ние говорехме за плана като за блъф и очаквахме новината, че с Англия ще се дойде до съглашение.“^[7] През септември 1940 г. планът „Морски лъв“ бе окончателно погребан.

След 15 септември 1940 г. „десантът в Англия оставаше само като заплаха“^[8]. По такъв начин именно от лятото на 1940 г. подготовката за вероломно нападение срещу Съветския съюз стана съставна част от плана на Хитлер относно по-нататъшното водене на войната. Тази подготовка беше главно определящо съдържание на хитлеристката стратегия след разгрома на Франция и другите западноевропейски страни през май—юни 1940 г.

От военна гледна точка нахлуването на немскофашистките войски в Англия можеше да се увенчае с успех. Но Хитлер смяташе, че при нахлуването в Англия възможните загуби ще бъдат около един милион души. Този милион той реши да запази за нападението срещу Съветския съюз, тъй като считаше, че завоюването на СССР ще стане мълниеносно и че в Европа след това не ще има сила, която да може да спре по-нататъшната германска агресия. Ето защо Хитлер реши да отложи решителната борба срещу Англия.

След като направените на 19 юни 1940 г. „мирни“ предложения на Хитлер към Англия увиснаха във въздуха, беше прието решение за нападения на германската авиация над Англия. За нападенията върховното германско командуване отдели 1020 изтребителя и 1100 бомбардировача от състава на 2-и и 3-и въздушен флот.

Първите крупни удари по въздуха над Англия бяха нанесени на 15 август. До 7 септември германската авиация нанасяше удари по авиационните бази. Обаче те не успяха да унищожат английските военновъздушни сили и летища. Това се обяснява с факта, че от самото начало на войната английската противовъздушна отбрана бе добре снабдена с технически апаратури. Особено добре беше прикрита летищната мрежа, имаща разгърната радиолокационна система.

След това немската авиация пренесе ударите върху Лондон и над другите английски градове, с помощта на които искаше да сломи волята на англичаните за съпротива. През нощта на 7 ноември 1940 г. 300 немски бомбардировача извършиха своето първо нападение над Лондон.

Управляващите кръгове на Англия, като поощряваха въоръжаването на хитлеристка Германия, разчитаха, че фашисткото оръжие ще бъде използувано най-напред срещу Съветския съюз. Невил Чембърлейн още на 30 септември 1938 г., говорейки на летището в Кройдон при завръщането си от Мюнхен, тържествено заяви, че мирът е осигурен на цяло поколение. Чембърлейн, разбира се, имаше предвид мир за Англия. Обаче не изминаха и две години и над английските градове се посипаха фашистките бомби. Мирът с Хитлер не им се удаде. За последствията от „мюнхенската“ политика на управляващите кръгове на Англия трябваше да заплати английският народ.

Тежки изпитания се стовариха върху английския народ. Над английските градове немскофашистката авиация хвърли около 190 000 тона фугасни и запалителни бомби. Гр. Ковънтри, един от центровете на английската авиационна промишленост, на 14 ноември 1940 г. беше разрушен при нападение с 500 бомбардировача. От 7 септември 1940 г. в продължение на 65 нощи подред хитлеристката авиация атакуваше Лондон. Градът беше подложен на масови нападения. Така например на 20 март 1941 г. бе бомбардиран с 310 самолета, на 17 и 20 април — с 542 и през нощта на 11 май 1941 г. — с 580 самолета. С това се завърши нападението над Лондон с големи маси от немскофашистка авиация.

Трябва обаче да се отбележи, че въпреки интензивните нападения резултатите от бомбардировките нямаха решаващо значение. Тези нападения само създаваха впечатление за близко нахлуване. В действителност те се извършваха, за да маскират съсредоточаването на хитлеристките войски за нападение срещу СССР. Бившият държавен секретар на САЩ, Кордел Хъл, в мемоарите си пише: „Въздушните нападения над Англия служеха на Хитлер само като параван на неговите истински и щателно разработени планове и приготовления за внезапно и съкрушително нападение на Русия.“^[9]

Като действуваше по плана за стратегическата дезинформация на Съветския съюз, германското върховно командуване по това време усилено прехвърляше войски на Изток. На 27 август Хитлер подписа заповед за прехвърляне на Изток 10 пехотни и 2 танкови дивизии. На 6 септември, в навечерието на нападението на фашистката авиация над Лондон, беше издадена нова заповед за преместването на Изток до 1 октомври 1940 г. 20 дивизии.^[10]

Към 1 май 1941 г. в района на Прибалтика бяха прехвърлени нови пехотни дивизии. За да скрият готвещото се на Изток настъпление, хитлеристите държаха в Германия и на Запад основната маса танкови и моторизирани дивизии, готови за прехвърляне. На Запад поддържаха кадрови дивизии, за да се създаде впечатление, като че ли са предназначени за десантни операции на Британските острови. Подвижните съединения бяха прехвърлени на Изток с максимална предпазливост един месец преди началото на нападението срещу СССР.

От 22 май 1941 г. стратегическото развръщане на Изток беше представено като средство за маскиране на десантната операция срещу Англия.

За фашистките ръководители на Италия истинският замисъл на хитлеристите се изясни едва в края на 1940.

На 4 октомври 1940 г. се състоя поредната среща на Хитлер и Мусолини в Бренер. На този ден Чано записал в дневника си: „Разговорите за десант на Британските острови и подготвителните операции повече не ще продължават.“^[11] През октомври на Мусолини и Чано стана ясно, че всяка реална подготовка за нахлуване в Англия е прекратена. На 12 октомври Кайтел подписа директива, в която изложи заповедта на Хитлер, че от този момент „подготовката за десант в Англия ще се продължи само като военна и политическа заплаха“^[12]. Тази директива само оформяваше мероприятията на стратегическата маскировка, провеждана под формата на реално подготвителни работи за нахлуване. Подготвителните работи за нахлуване трябваше да скрият истинските планове на хитлеристите.

На съвещание на германското върховно командуване в края на лятото на 1940 г. Хитлер съобщи за намерението си да нападне Русия. През ноември Хитлер предложи на Мусолини да отзове от територията на Франция тези части, които влизаха в състава на окупационните войски, и заедно с германските войски да демонстрира подготовката за нахлуването през Ламанш.

На 5 декември 1940 г. началникът на германския генерален щаб, Халдер, доложи на Хитлер плана за източния поход. На 18 декември Хитлер подписа директива № 21, в която планът за внезапното и вероломно нападение на Съветския съюз получи ново условно наименование — „план Барбароса“. Директивата започваше със следните думи: „Германските въоръжени сили трябва да бъдат готови да унищожат Съветска Русия в хода на една скоротечна кампания преди свършването на войната с Англия.“ Тази директива беше подписана от Кайтел и Йодъл и в девет екземпляра разпратена на командуващите различните родове войски в германските въоръжени сили като основа за стратегическото развръщане.

За тила си хитлеристите вече не се опасяваха, тъй като крупни операции на английските войски с цел нахлуване в страните от Западна Европа, окупирани от немскофашистките войски, не се очакваха.

Едновременно с приготовленията за реализирането на „план Барбароса“ хитлеристите до края на 1940 г. продължаваха да бомбардират английските градове. Като създаваха впечатление за готвещо се нахлуване в Англия, хитлеристите искаха не само да скрият подготовката за нападение срещу Съветския съюз, но и смятаха с въздушния терор да сломят волята на английския народ за съпротива, да заставят английските капитуланти да сключат съглашение с Германия и да неутрализират Англия за продължително време, за да завършат безпрепятствено войната на Изток.

Известна част на английските управляващи кръгове бяха готови да направят сделка с Хитлер, но не им се удаде да сломят волята на английския народ за съпротива срещу Хитлер. Волята на английския народ за съпротива остана непоколебима. Решимостта на английския народ, неговият непреклонен стремеж да защищава своята свобода и независимост — тази бе силата, която принуди английското правителство да остави без отговор „мирните“ предложения на Хитлер.

На 3 февруари 1941 г. „планът Барбароса“ се утвърди окончателно. През март Хитлер свика командуващите и постави пред тях следните задачи: да се разгроми руската армия; да се ликвидира съветската държава; след това с 50–60 дивизии да се създаде в Русия „въоръжена граница“, а останалите сили да се използуват за завладяването на Гибралтар, Иберийския полуостров и за подготовка за последна борба с Англия.

От това се вижда, че така наречените „мирни предложения“ на Хитлер от 19 юли 1940 г. са само продължение на политиката, насочена към създаването на условия за разгромяването на всички държави, противопоставящи се поотделно на фашистката агресия, и да не допусне възможното създаване на анти-хитлеристка коалиция.

Подготовката на поход срещу Съветския съюз наложи прехвърлянето на крупни сили от немската авиация на Изток. Във връзка с това на хитлеристите се наложи в края на краищата да преустановят борбата срещу Англия, въпреки че не бяха постигнали капитулацията на английския народ. Обаче след като „планът Барбароса“ беше окончателно утвърден, във фашистка Германия се усили пропагандата за неизбежното нахлуване в Англия през пролетта на 1941 г. С лъжливите приготовления за десант на Британските острови хитлеристите продължаваха да маскират фактическата подготовка за нападение срещу СССР. Затова свидетелствуват и следните факти. На 3 февруари 1941 г. на съвещание на германското върховно командуване беше прието решение стратегическото съсредоточаване на войските за изпълнение на „план Барбароса“ да се маскира не само с приготовления за операцията „Морски лъв“, но и за второстепенните операции по „план Марица“ (войната срещу Гърция).

На 15 февруари 1941 г. началник щаба на върховното командуване на фашистка Германия, Кайтел, подписа разпореждане за стратегическа дезинформация. В това разпореждане се казваше, че целта на дезинформацията е да скрие приготовленията за операцията „Барбароса“. За да скрие развръщането на силите за операцията „Барбароса“, препоръчваше се „да се демонстрира предстоящото нахлуване в Англия“. Тази маневра Кайтел нарече най-велика дезинформация в историята на войните. За постигането на по-надеждна дезинформация подготовката за изпълнение на плана „Морски лъв“ беше даже повторно проведена през първата половина на 1941 г. под условното название „Акула“.

В директивата на началник щаба на въоръжените сили на фашистка Германия от 25 май 1941 г. се разкрива мащабът на мероприятията по стратегическата дезинформация. Обръща се внимание на следните моменти: „В съответствие с указанията на раздел 2 за стратегическата дезинформация на противника трябва особено да се подчертаят продължаващите се приготовления за нахлуването в Англия. Молба към началника на тила на сухопътните сили — да направи по възможност обширни приготовления за реализиране на операцията «Морски лъв», при това за участие в приготовлението трябва да се привлекат гражданските учреждения. Желателно е по този въпрос да се проведат широки съвещания. Особено важно е да се дадат определени задачи на гражданските учреждения.

… Молба към отдел пропаганда на въоръжените сили — да се свърже с министерството на пропагандата, като му даде директивата, необходима за стратегическата дезинформация на противника. Обръщаше се при това внимание, че министерството на пропагандата не трябва да бъде в течение на истинските намерения на стратегическата дезинформация на противника.“

Под прикритието на този шум се продължаваха усилените приготовления за похода на Изток. Известният английски военен писател Лидъл Харт, който никак не може да бъде подозрян в нелоялност към английския империализъм, под впечатлението на неопровержимите факти, получени от бившите членове на германското върховно командуване, беше принуден да признае, че през 1940 г. „Хитлер не желаеше да завоюва Англия. Той малко се интересуваше от приготовленията за нахлуването, нищо не правеше, за да ги ускори и ги отмени при първия благовиден предлог.“^[13]

Защо Хитлер не искаше да завоюва Англия? Лидъл Харт направо отговаря: „Работата е там, че Хитлер вече обръщаше погледа си на Изток.“^[14] И не само Лидъл Харт, но и „Таймс“ на 20 септември 1942 г. призна: „В 1941 г. Хитлер хвърли своите войски против Русия, защото не се осмели да ги изпрати срещу Британските острови, докато в неговия тил имаше голяма бдителна и непобедена руска армия.“ Ето истинската причина, поради която не бе извършено нахлуването на немскофашистките войски на Британските острови.

В англо-американската преса до самото нахлуване на хитлеристка Германия в Съветския съюз се печатаха статии на тема за сериозните приготовления срещу Англия. На 12 февруари 1941 г. английските вестници излязоха с предупреждение до населението за очакваното нахлуване на Британските острови. На 6 март 1941 г. военният министър, Маргесон, заяви в парламента, че опасността от нахлуване е твърде голяма.

В действителност английските и американските управляващи кръгове бяха добре осведомени, че хитлеристка Германия готви нападения срещу СССР. Държавният департамент на САЩ още в края на 1940 г. знаеше за германските планове за нападение срещу СССР. Бившият заместник държавен секретар, Съмнер Уелс, пише в своите следвоенни мемоари: „В началото на януари 1941 г. получих съобщение, което по мое мнение не оставяше и най-малката сянка от съмнение за това, че германският генерален щаб със съгласието на Хитлер готви през пролетта на тази година германската армия за внезапно нападение срещу Съветския съюз. Информацията беше твърде подробна и изхождаше от достоверен източник.“^[15]

Кордел Хъл потвърждава, че през януари 1941 г. той също получил достоверна информация, че Хитлер щателно разработвал планове за нападение на Русия.

Английските управляващи кръгове също така знаеха, че хитлеристка Германия трескаво се готви за нападение срещу Съветския съюз. Още на 27 юни 1940 г. Чърчил с телеграма съобщи на министър-председателя на Южноафриканския съюз, Смътс, че Хитлер ще се хвърли на Изток и „прави това, без да се опита да предприеме нахлуване…“ (в Англия — В. С.)^[16]. На 16 май 1941 г. Чърчил вече писа на Смътс: „Хитлер съсредоточава силите си срещу Русия. Непрекъснато се прехвърлят войски, танкови сили и авиация на север от Балкана и на изток от Франция и Германия. Аз лично смятам, че най-добрите шансове за него са нападението на Украйна и Кавказ, това би му осигурило жито и петрол.“^[17]

По такъв начин от „мюнхенската“ политика реакционните сили на Англия не се отказваха, даже и след като Хитлер потъпка всички и всякакви декларации за ненападение над Англия.

Управляващите кръгове на Англия и САЩ имаха сведение от най-достоверни източници, че подготовката на хитлеристите за нахлуване в Англия е само средство за стратегическа маскировка. Някои английски източници направо признават, че „това беше план на «голяма измама», която има за цел да създаде впечатление за готвящото се нахлуване в Англия“^[18].

Немските източници говорят същото. Например Гьорлиц разказва по какъв начин хитлеристите са използували завладяването на Крит на 1 юни 1941 г. за поддържане лъжливата версия, че подготовката за нахлуването на Англия се продължава и осъществяването на плана „Морски лъв“ е уж първостепенна задача за 1941 г. В началото на юни 1941 г. във „Фьолкишер Беобахтер“ беше поместена статия под заглавие „Крит като пример“. В статията се казваше, че завладяването на Крит от въздушнодесантните войски е само пример за подобни, но крупни операции на други места. Това беше направено с цел да се създаде впечатление, че предстои нахлуване в Англия. След това генерал-полковник Йодъл получи заповед за конфискуване на този брой за разгласяване на военна тайна.

По такъв начин основното съдържание на периода след капитулацията на Франция се заключава в подготовката на Германия за внезапно и вероломно нападение над СССР. Шумът около операцията „Морски лъв“ прикрива тази подготовка и е средство за стратегическа дезинформация.