В. А. Секистов
„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн (32) (1939–1943 г.)

Характерни черти на английското военно изкуство по опита на сражението при Ел Аламейн

Сражението при Ел Аламейн е най-голямата настъпателна операция на английското командуване за трите години военни действия в Северна Африка. Като се анализира това сражение, може да се направят някои изводи за английското военно изкуство през 1942 г.

Военните действия в Северна Африка обхващаха малка по фронта (60 км), но голяма по дълбочина територия (от Ел Аламейн до Ел Агейла около 900 км) и се осъществяваха със силите на една армия.

Основната форма на маньовъра на 8-а английска армия в операцията при Ел Аламейн е фронталният удар с цел да се пробие противниковата отбрана на един участък със следващо развитие на този удар в дълбочина. Фронтът на настъплението беше около 60 км. Оперативното построение на армията беше в два ешелона. Главният удар в полосата на армията се нанасяше със силите на един корпус на тесен участък от фронта. Ширината на участъка на пробива беше 6,5 км.

Английското командуване създаде голяма групировка от бронирани сили, което позволи да се постигнат големи темпове при преследването на противника. Преследването се водеше със среден темп на придвижване на английските войски до 25 км в денонощие. За 80 дена 8-а английска армия измина от Ел Аламейн до района на Триполи повече от 2000 км при липса на сериозна съпротива от противника.

Бойният опит показва, че подвижните сили са способни в пустинния театър на военните действия да преодоляват големи разстояния с откъсване от главните снабдителни бази. Пясъците и горещият климат не са препятствие за използуването на танковите и моторизираните войски. Специалните калъфи и филтри, които не пропускат пясък в мотора и вътрешните механизми на танковете, а също и незатъващите в пясъка танкови вериги осигуряваха свободното използуване на танковете и автомобилите дори извън пътищата.

Завладяването на територии в пустинния театър на военните действия не е успех за нито една от воюващите страни, тъй като живата сила и техниката на противника се запазват. Двете страни не един път прибягваха към „отскок“, като използуваха огромните пространства на пустинята, за да запазят живата сила и да спечелят време.

Фланговете на противостоящите войскови групировки не се осигуряваха откъм пустинята. С дълбок обход на подвижните части от юг можеше да се обходи откритият фланг на всяка от воюващите страни и във взаимодействие с военноморския флот и с войските, настъпващи по протежение на крайбрежието, да се обкръжи и притисне към морето противниковата групировка. Но възможностите на маньовъра по такъв начин нито веднъж не бяха използувани въпреки достъпността на пустинята за действие на всички родове войски. Двете страни се бояха от пустинята.

По мнението на някои английски военни писатели, „Монтгомери свеждаше цялото военно изкуство към численото превъзходство“^[1]. Въпреки всичко в сражението при Ел Аламейн Монтгомери не можа да обкръжи немския африкански корпус въпреки значителното числено превъзходство. Победата, както е известно, се постига не само с числено превъзходство, но и с умението правилно да се използува това превъзходство.

В резултат на анализа на сражението при Ел Аламейн авторите на редица чужди книги по историята на Втората световна война посочват някои съществени недостатъци, които се отнасят до военното изкуство. Тези недостатъци са следните. Не беше организирано правилно взаимодействието между родовете войски. Не се провеждаше разузнаване с бой в навечерието на настъплението. Операцията не беше достатъчно осигурена в инженерно отношение. Решаваща роля се отделяше на авиационната подготовка. Методите за управление на войските не съответствуваха на бързите темпове на придвижването им. Дори през време на боя английските подвижни части използуваха кодове, които бяха много сложни. Командирите на немските танкове и моторизирани части през време на боя отдаваха заповедите съвсем открито. Този начин на управлението на боя им позволяваше бързо да влияят на всяко изменение на бойната обстановка.

Отделните бронирани бригади не се използуваха за непосредствена поддръжка на пехотата през време на атаката, а за съпровождане на пехотата при нужда да отбият противникова танкова контраатака. Използуването на бронираните дивизии се планираше за развитието на оперативния успех. Обаче им се налагаше да участвуват в завършването на затягащия се пробив, при това със собствени сили, нощем, без взаимодействие с пехотата и артилерийско-авиационно осигуряване. Бързото въвеждане в сражението на бронираните корпуси нямаше дори тактически успех.

В резултат на горепосочените причини въпреки превъзходството на сили и средства темпът на настъплението в тактическата зона на противниковата отбрана не превишаваше 1–2 км в денонощие и операцията се развиваше крайно бавно. На английските войски бяха необходими 12 дена, за да преодолеят съпротивата на противника в цялата дълбочина на тактическата зона на отбраната му. Сражението завършваше с поражение и изтласкване на противника. Поставените цели за обкръжаване и унищожаване на главните сили на противника не се постигаха.

В сражението при Ел Аламейн се обръща внимание за масираното използуване на английската авиация за решаване на оперативно-тактическите задачи. Авиационната подготовка се осъществяваше със съсредоточените удари на оперативните бомбардировъчни и изтребително-бомбардировъчни съединения.

Авиационната поддръжка на сухопътните войски (съпровождане на атаката) се осъществяваше от авиационните подразделения и части, които в отделни случаи се придаваха на сухопътните войски.

Благодарение прехвърлянето на немскофашистката авиация на съветско-германския фронт англо-американската авиация без особен труд постигна въздушно господство над бойното поле и образува въздушна завеса над сухопътните войски, което създаде изключително благоприятни условия за бойните действия на войските. В резултат на изучаването на бойния опит по използуването на авиацията над бойното поле за прикриване и поддържане на сухопътните войски англо-американското командуване дойде до извода за необходимостта да раздели военновъздушните сили на два вида — тактически и стратегически. Всеки вид авиация се обединяваше във централизирано управление. Това мероприятие беше проведено през първата половина на 1943 г.

През време на преследването английската авиация своевременно поддържаше подвижните войски благодарение на бързото пребазиране на изтребителите според придвижването на войските от едно временно полево летище на друго. Например на 13 ноември две английски изтребителни ескадрили се пребазираха на полево летище на 290 км източно от Аджедабия и се оказаха заедно с предните части. В същия ден английски самолети извършиш нападение над колони от италиано-немски войски, движещи се по протежение на крайбрежието на залива голяма Сирта.

Английското командуване отделяше голямо внимание на проблемата за нормалното осигуряване на войските и при решаването й то постигна големи успехи както при подготовката на настъпателната операция, така и в хода на преследването на противника. Например в хода на преследването на противника английските войски на 13 ноември завзеха Тобрук, а на 1 декември пристигна първият влак от Египет. В пристанищата Марса Матрух и Бардия след два дена, а в пристанище Тобрук след четири дена след завземането им се разтоварваха търговски параходи. След две седмици в пристанище Тобрук се разтовариха максимално количество товари — 1000 т на ден. Първият английски транспорт пусна котва в рейда на Бенгази три дена след влизането на английските войски.

От 1 декември в района на Марса Матрух и 40 км на запад по водопровода започна да доставя ежедневно по 3000 т вода от р. Нил. За доставяне гориво на бронираните войски широко се използуваше транспортната авиация.

Общо военните действия в Египет и Либия завършиха в полза на англичаните. Италиано-немските войски бяха изтласкани от Либия на територията на Тунис. За постигането на това на английското командуване бяха необходими повече от 2,5 години (от 10 юни 1940 г. до януари 1943 г.) въпреки мало-числените сили на противника, които действуваха на второстепенния североафрикански театър на военните действия.

Настъпателните операции на английското командуване, проведени през това време, се характеризират със своята незавършеност. Английското командуване не довеждаше работата до решителни резултати — обкръжаване и разгромяване на основната противникова групировка, а се задоволяваше с частични и ограничени успехи — изтласкване на противника.

Английското командуване в Близкия Изток не чувствуваше недостиг от резерви, но те не се изразходваха за създаване на големи ударни групировки с решаващо значение, а за попълване загубите на 8-а армия и за създаване равновесие на фронта. Всичко това доведе до неоправдано продължителен характер на военните действия на Либийския фронт.

Провалянето на стратегическите планове на Хитлер от съветската армия на съветско-германския фронт през 1942 г. позволи на английското командуване здраво да задържи в своите ръце стратегическата инициатива. Масовото изгонване на немскофашистките завоеватели от съветската земя в резултат на разгрома на немскофашистките армии при Сталинград накара английското командуване да ускори очистването на Северна Африка от италиано-немските войски. Английските войски започнаха планомерно и постепенно да се придвижват към границата на Тунис, където спряха в началото на февруари 1943 г.