Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
«Странная война» в Западной Европе и в бассейне Средиземного моря ((1939 — 1943 г.)), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

„СТРАННАТА ВОЙНА“

В. А. Секистов

Превел от руски: Т. Банков

Редактори: подполк. Ас. Караиванов, подполк. Ив. Петров

Художник: Васил Вълчев

Худ. редактор: Кирил Майски

Техн. редактор: Георги Чулев

Коректор: Румена Михова

ЛГ — II / 6

Формат 59х84/16

Дадена за печат на 19. IV. 1960 г.

Издателски коли 21,79 — Печатни коли 26,25

Изд. поръчка № 1798 — Техн. поръчка № 260

Тираж 3200 екз. Кн. тяло 8,70 лв., подв. 2,30 лв.

Печатница на Държавното военно издателство — София

 

В.А. СЕКИСТОВ

„СТРАННАЯ ВОЙНА“ В ЗАПАДНОЙ ЕВРОПЕ И В БАССЕЙНЕ СРЕДИЗЕМНОГО МОРЯ

(1939 — 1943 г.)

Военное издательство

Министерства обороны Союза ССР

Москва — 1958

История

  1. — Добавяне

Оформяването на агресивния блок „оста Рим — Берлин“

Управляващите кръгове на САЩ, Англия и Франция в своята политика по отношение на фашистка Италия се ръководеха от същите користни съображения, както и по отношение на хитлеристка Германия.

През 1935 г. фашистка Италия започна въоръжена борба за господство над бреговете на Средиземно море и за най-кратките пътища за Изтока. В 1935 г. фашистките войски нахлуха в беззащитната Абисиния, която беше член на Обществото на народите.

Фашистката агресия срещу Абисиния имаше вероломен характер, тъй като между Италия и Абисиния на 4 август 1928 г. беше сключен пакт за ненападение. В договора се съдържаше пункт за запазване на постоянен мир и вечна дружба. Освен това на 23 септември 1934 г., а след това и на 18 април 1935 г. в навечерието на предателското и вероломно нападение над Абисиния италианското правителство официално отричаше своите намерения да прибегне към въоръжена сила и потвърждаваше валидността на договора от 1928 г. Но всичко това беше само маскировка. На 4 октомври 1935 г. италианофашистките войски нахлуха в Абисиния. На 9 октомври Обществото на народите излезе с декларация за необходимостта от налагането на икономически и финансови санкции на Италия.

Решението на Обществото на народите за икономически и финансови санкции на Италия така си остана на книга. Управляващите кръгове на Англия и Франция допуснаха тогава фашистката агресия срещу Абисиния, макар че тази агресия не беше само срещу Абисиния. Ударът беше насочен също така и срещу Англия и Франция, като имаше за цел да пресече морските пътища на тези страни от Европа към техните обширни колонии в Африка и Азия.

През януари 1938 г. Чембърлейн изпрати до правителството на САЩ меморандум, с който го уведомяваше за намерението си да признае де юре заграбването на Абисиния от Италия. В отговор на това последва мълчаливо съгласие на правителството на САЩ.

Като поощряваше агресията на италианските фашисти, управляващите кръгове на Англия се надяваха в последна сметка да я насочат против Съветския съюз.

По същата причина управляващите кръгове на САЩ, Англия и Франция допуснаха интервенцията на държавите от оста в Испания през време на гражданската война 1936–1939 г. На английските и френските империалисти, които си поставиха за цел да обърнат агресията на фашистките страни против Съветския съюз, много се искаше да вярват на бръщолевенията на германо-италианските агресори, че те не преследват никакви цели освен борбата с комунизма. Но това бръщоле-вене беше само маскировка.

Фашистките агресори, като нападнаха Испания, не срещнаха никакво противодействие също така и от страна на управляващите кръгове на САЩ. Въпреки че конституционното републиканско правителство на Испания беше официално признато от правителството на САЩ, американският конгрес на 8 януари 1937 г. така измени закона за неутралитета, че испанското републиканско правителство се лишаваше от възможността да купува оръжие от САЩ.

На 6 януари 1937 г. фашистка Италия се присъедини към така наречения „антикомунистически пакт“, сключен в 1936 г. между Германия и Япония. Самият този пакт беше оформен в тристранен блок между Германия, Италия и Япония. На 11 декември 1937 г. фашистка Италия по примера на Германия и Япония излезе от Обществото на народите.

Реакционните кръгове в Англия, наблюдавайки военните приготовления на държавите от тристранния пакт, бяха загрижени само от подготовката на агресията срещу Съветския съюз.

Като се споразумя с Хитлер в Мюнхен, английското правителство предприе опит окончателно да се договори също така и с Мусолини за насочването на фашистката агресия на Изток. През януари 1939 г. Чембърлейн замина за Рим. Беше установен контакт с Мусолини, така както с Хитлер. Английските политически дейци бяха така доволни от резултатите от преговорите, че очите на Чембърлейн се напълниха със сълзи, когато влакът тръгна и неговите съотечественици запяха: „Той дяволския е славен момък“[1], имайки предвид Мусолини.

Целта на преговорите на Чембърлейн с Хитлер и Мусолини бе разкрита в уводната статия на английския в. „Таймс“ от 8 февруари 1939 г. В тази статия се разясняваше, че на Германия и Италия било дадено да разберат, че тяхната агресия към Източна Европа няма да срещне пречка от страна на Англия. „Мюнхенската“ политика на САЩ, Англия и Франция укрили Мусолини и го поощри за по-нататъшна агресия. През април 1939 г. въпреки специалния договор за ненападение, сключен с Албания, и многобройните договори с Англия за оставяне без изменение статуквото в Средиземно море, итали-анофашистките войски нахлуха в Албания. Както и трябваше да се очаква, този акт на агресия на италианския фашизъм срещу Албания англо-френските империалисти оставиха без последствие.

Наистина английското правителство обяви формален протест, по този повод Чано отбелязва в своя дневник, че английският меморандум „направи такова впечатление, като че ли беше съставен в нашите канцеларии“[2].

В началото на 1936 г. постепенно се ковеше „оста Рим — Берлин“. Хитлеристка Германия на 24 октомври 1936 г. призна анексията на Абисиния. На свой ред фашистка Италия в 1938 г. беше принудена да се откаже от своите претенции към Австрия и се съгласи за нейното присъединяване към Германия. На 25 октомври стана оформяването на „оста Рим — Берлин“.

През септември 1937 г. Мусолини пристигна в Германия, където се запозна с мероприятията по засилването и подготовката на немскофашистката армия за война. Мусолини присъствува в Мекленбург на маневрите на хитлеристката армия, които се провеждаха с бойна стрелба. Той наблюдава учебно-бойните действия на танковите дивизии и разгледа новата съвременна авиация с най-нови авиационни бомби. След това Мусолини бе заведен в Есен при Круп, за да се убеди във военната мощ на Германия и в „изгодността“ на италиано-германския агресивен съюз.

През май 1938 г. Хитлер от своя страна посети Италия. Мусолини организира парад на „морската мощ“ на Италия. Във военноморския парад участвуват 250 военни кораба. По сигнал 90 подводници едновременно се показват от водата. Всички тези трикове трябваше да убедят Хитлер в огромната мощ на обединените военни сили на двата агресора.[3]

Италианските империалисти се решиха на агресивна война заедно с германските империалисти. Те само се бояха да не започне войната твърде рано, тъй като фашистка Италия не беше напълно готова за нея. Поражението на италианския експедиционен корпус в 1937 г. при Гадалахара (Испания) показа, че италианските войници без желание воюват за чужди интереси, поради което им беше нисък и моралният дух. Ита-лианофашистката армия имаше слаба бойна подготовка и с остаряло бойно техническо въоръжение. Мусолини нямаше ново въоръжение. Ето защо през време на срещата в Бренер през 1939 г. Мусолини доказваше на Хитлер, че доколкото на Италия е необходимо време за пълно превъоръжаване на армията, войната трябва да започне едва след 1942 г.

През май 1939 г. Италия и Германия подписаха така наречения „стоманен пакт“, който оформи техния агресивен военен съюз. С този пакт хитлеристка Германия здраво привърза фашистка Италия към своята колесница.

По такъв начин фашистка Италия заедно с Германия и Япония тръгнаха по пътя на въоръжената борба за завоюване на световно господство.

Бележки

[1] The Ciano Diaries (1939–1943), p. 10.

[2] The Ciano Diaries (1939–1943), p. 65.

[3] Les Lettres secretes Echangees par Hitler et Mussolini, Introduction Andre Francois—Poncet, Paris, 1946, pp. 25, 30.