В. А. Секистов
„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн (39) (1939–1943 г.)

Частичните успехи на 8-а английска армия на „линията Марет“ (март 1943 г.)

(Схема 43)

На 20 март, след един месец и половина подготовка, войските на Монтгомери започнаха пробив на „линията Марет“, „Линията Марет“, дълга около 100 км, беше създадена от французите още преди Втората световна война и минаваше по границата между Тунис и Либия. На крайморския й участък се намираше непрекъсната верига от отбранителни укрепления, а на десния фланг, в района на Ел Гама, се разполагаха само отсечни позиции, опиращи се на хълма Матмата. Италиано-немските войски използуваха за противотанково препятствие изсъхналото корито на р. Зигза, скосявайки бреговете й.^[1]

Италиано-немската групировка, отбраняваща се на „линията Марет“, имаше осем дивизии, от които три немски (две пехотни и една танкова). Всички дивизии имаха значително неокомплектуван състав и техника. Общата численост на италиано-немските дивизии не превишаваше 100 000 души с 200 танка.

Италиано-немското командуване си постави задачи да задържи туниския плацдарм „колкото се може по-дълго.“^[2] Към началото на бойните действия по пробива на „линията Марет“ 8-а английска армия имаше шест дивизии (четири пехотни и две бронирани дивизии) и шест бригади (три пехотни и три бронирани бригади). Всичко армията имаше 187 000 души; в бронираните дивизии и бронираните бригади имаше 480 танка. Само на огневите позиции имаше повече от 500 противотанкови оръдия.

Монтгомери реши да пробие „линията Марет“ с фронтален удар по направление на крайбрежния път само със силите на пехотата, смятайки да въведе танковете в „чистия пробив“. В английската литература през военните години често се подчертаваше фактът, че „според Монтгомери цялото изкуство на войната се свежда до примера, шаблона и реда от числа…“^[3] Успехът на пробива се поставяше в зависимост от силите на бомбовите удари и съпровождането на пехотата на бойното доле от авиацията. Началник щаба на 8-а армия, де Хинганд, изказа пожелание пред вицемаршала от авиацията, Бродхърст, да опита да проведе светкавична атака, каквато използуват немците. Последният отговори: „Аз ще направя това. Вие ще имате ожесточено сражение от бомби и оръдеен огън. Истинска светкавица на бръснещия полет…“^[4]

На 20 март 1943 г. започна авиационната обработка на тесен участък от „линията Марет“. Тя продължи 3 часа непосредствено преди атаката. Съсредоточен удар нанесоха 40 леки бомбардировача. Артилерийската подготовка беше ограничена с един артилерийски налет, който продължи няколко минути. След това 50-а английска пехотна дивизия премина в атака под прикритието на две ескадрили самолети. 19 ескадрили от тактическите военновъздушни сили очакваха своето бойно използуване. Първите две ескадрили се сменяха последователно от други две. Така продължи 2,5 часа.

Отначало частите на 50-а пехотна дивизия успяха да преодолеят един от участъците на Вади Зигза. Английските сапьори започнаха да прокарват колонен път през коритото на реката и да поставят мост за прехвърляне на артилерията и танковете (ширината на пресъхналото корито на реката е 72 м, а дълбочината — 15 м). На другия бряг те успяха да прехвърлят само няколко танка и оръдия. В най-решителния момент мостът рухна и английската пехота остана без поддръжка.

На 22 март 15-а немска танкова дивизия контраатакува 50-а английска пехотна дивизия на заетия плацдарм и я отхвърли в дъното на коритото на реката. 50-а дивизия, изоставяйки предмостовото укрепление, беше принудено да отстъпи. Атаката на англичаните претърпя пълен неуспех. Битата 50-а английска дивизия беше набързо извадена от боя и вместо нея беше въведена 51-а шотландска пехотна дивизия, намираща се дотогава в резерв.

На Монтгомери се наложи да пренесе основните усилия на левия фланг на 8-а армия и тук да въведе новозеландски части. 2-а новозеландска дивизия с 8-а бронирана бригада беше насочена в обход на фланга на италиано-немските войски в района на Ел Гама. Движението към Кебели можеше да е по-успешно, тъй като в тези район се намираха само две италиански картечни роти. Обаче командирът на дивизията не се реши на дълбоко обходно движение. Англичаните се бояха от трудно проходимата местност и откъсване от удобното приморско направление. Вместо дълбокия обход на противниковия десен фланг дивизията с бронираната бригада излезе направо на италиано-немската отсечена позиция в района на Ел Гама, където се намираше 21-а немска танкова дивизия. Това доведе до обстоятелството, че, по израза на Монтгомери, „новозеландският корпус беше задържан“^[5]. Лидъл Харт пише по-конкретно: „Английските атаки бяха спрени пред отбранителните рубежи при Ел Гама.“^[6] На 26 март в района на Ел Гама пристигна 1-а бронирана бригада, а след нея се приближиха всички останали части на 10-и брониран корпус. Всичко това измени обстановката в полза на англичаните. Монтгомери имаше повече от три пъти превъзходство в жива сила и техника. Въпреки това Монтгомери, вместо да нанесе съкрушителен удар по крайбрежието на Габезкия залив и да отреже пътя на противника за отстъпление от „линията Марет“, продължи, кой знае защо, да чака. Така мина още един ден — 27 март, — а през нощта на 28 март италиано-немското командуване отведе своите войски на нови позиции в района на Вади Акарит (15 км североизточно от Ел Гама).

Едновременно започнаха да отстъпват италиано-немските войски пред фронта на 2-и американски армейски корпус.