В. А. Секистов
„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн (22) (1939–1943 г.)

Придвижването на италиано-немските войски към границите на Египет (март — април 1941 г.)

(Схема 23)

На 24 март Ромел пристигна в населения пункт Сирта. В същия ден немските танкови части извършиха при Ел Агейла (схема 23) разузнаване с бой и завзеха английската позиция в района на Марада. Английските части отстъпиха към Мерса Брега.

Разузнаването с бой установи, че англичаните имат при Ел Агейла две бронирани бригади (2-а и 3-а) от 2-а бронирана дивизия, разхвърляни на широк фронт по отделни отряди и разединени една от друга, а в района на Бенгази се намираха части от 9-а австралийска дивизия — основната британска сила в Западна Киренайка. По това време частите на 7-а английска бронирана и 6-а австралийска дивизия бяха изтеглени в Египет за изпращането им в Гърция.

Италиано-немското командуване се възползува от благоприятния случай и на 31 март нанесе удар на англичаните с 5-а танкова дивизия (150 танка) в района на Мерса Брега.

От въздуха сухопътните италиано-немски войски бяха прикривани от авиацията на 10-и авиационен корпус. Като завоюва господство във въздуха, немската авиация осигури успешното настъпление на сухопътните войски.

Англичаните не водеха бойно разузнаване и затова ударът на немскофашистките войски се оказа внезапен. 2-а английска бронирана бригада беше изненадана и съвсем разбита. Едва след 80 км, при Аджедабия, предните немски части се натъкнаха на противникова съпротива.

В Аджедабия италиано-немските войски се разделиха на две групи: едната изненадващо нападна Бенгази, а другата, като действуваше в североизточно направление, внезапно нападна укреплението Ел Мекили, в което се намираше щабът на английската бронирана дивизия. Към Ел Мекили немската моторизирана колона се приближи през пустинята, като обходи форта откъм полския път и го атакува в тил. Началникът на английският гарнизон в Ел Мекили, генерал Гамбе Пери, беше заловен в плен през време на почивка в своята палатка. Освен него в плен паднаха още 5 генерали и 2000 войници и офицери.

Силно впечатление на британските войски направи следният прост начин на действие на немското командуване. Немците, които имаха малко танкове, използуваха през време на настъплението автомобили, които като вдигаха облак прах, създаваха впечатление, че от всички страни се приближават танкове. Това предизвика паника и доведе до това, че танковете им бързо отстъпиха към Бенгази, където англичаните ги приеха за немски и запалиха бензиновите складове. По такъв начин танковете на 3-а бронирана бригада се оказаха без бензин и се наложи да бъдат изоставени.

През нощта на 4 април немскофашистките войски без бой завзеха Бенгази. През нощта на 7 април по време на отстъплението от Бенгази се предаде и бяха взети в плен най-близкият помощник на Уейвел, корпусният командир генерал О’Конор, и генерал Ним. Пленяването им стана при следните обстоятелства. Всички пътища между Дерна и Тобрук бяха задръстени от отстъпващите в безпорядък английски войски и обози. Немските патрули водеха по пустинята паралелно преследване и се откъснаха далеч напред от своите главни сили. Автомобилът на О’Конор излиза от пътя. Към него се приближават мотоциклети с няколко немски автоматчици и двамата генерали биват принудени да се предадат. Управлението на английските войски беше напълно загубено.

На 8 април италиано-немските войски завзеха населения пункт Дерна, а на 10 април се приближиха към Тобрук. На 11 април Тобрук бе обкръжен. Тук се отбраняваха части от 9-а австралийска дивизия, които бяха отстъпили от Бенгази, една бригада от 7-а австралийска дивизия и малки танкови поделения. Гарнизонът на Тобрук наброяваше около 35 000 души. Неговата задача беше при поддръжката на военноморския флот да задържи града и с това да скове инициативата на италиано-немското командуване.

Опитите на италиано-немските войски от движение да овладеят Тобрук нямаха успех. В първите дни на отбраната гарнизонът на Тобрук отби две атаки, като унищожи голям брой противникови танкове. Италиано-немската тежка артилерия се намираше далеч зад танковите войски. Към 30 април италиано-немското командуване докара до Тобрук тежка артилерия. Артилерийската подготовка продължи 36 часа, но атаката на пехотата беше отбита. В немските източници се отбелязва добрата маскировка на английските отбранителни съоръжения.

Като достигнаха на 11 април до укрепленията на Тобрук немците след това не направиха сериозни опити да овладеят града. Те оставиха срещу укрепленията на Тобрук само „заслон и отидоха към Бардия и Салум“^[1]. Основните усилия на италианофашистките войски се насочиха към Египет.

На 12 април немскофашистките войски влязоха без бой в Бардия. Към 15 април те заеха Сиди Омар, Ел Салум, прохода Халфа, оазиса Джарабуб и преустановиха по-нататъшното си придвижване.

Италиано-немските комуникации се разтеглиха на много стотици километри, а снабдяването на войските ставаше с голямо прекъсване, тъй като първоначално в плана на операцията не се предвиждаше придвижване на толкова голяма дълбочина (около 900 км). Транспортите с продоволствие и вода не идваха навреме зад настъпващите части. Затрудненото положение на италиано-немските войски се задълбочи още повече и с обстоятелството, че през нощта на 16 април 1941 г. четири английски ескадрени миноносеца, базирани на о. Малта, успяха да извършат смело нападение в Габеския залив, в резултат на което беше унищожен италиански конвой, състоящ се от пет големи транспортни кораби, намиращи се под охраната на три ескадрени миноносеца. И немските източници твърдят, че причина за поражението при условия на почти равно съотношение на силите е „недостатъчно умение на италианските екипажи да действуват нощем“^[2].

Обаче основната причина за спирането на италиано-немските войски през април 1941 г. бе това, че германското върховно командуване не се готвеше да предприеме крупно настъпление в Северна Африка до завършването на „светкавичната“ война срещу Съветския съюз. В плана на Хитлер Северна Африка имаше второстепенно значение. На „плана Барбароса“ се подчиняваха всички други планове. Към извънредното огорчение на италианския генерален щаб, че хитлеристите не искаха да предадат решаващо значение на Средиземноморския театър на военните действия, на 21 юни 1941 г. Хитлер писа на Мусолини: „Настъплението в Египет до есента е изключено.“^[3] Пред италиано-немското командуване в Северна Африка стоеше задачата да завладее западната част на Киренайка и с това да подготви условия за настъпление от голям мащаб за есента на 1941 г. Италианското командуване беше уверено, че войната срещу СССР ще завърши „светкавично“, след което ще получи големи подкрепления и това ще му позволи вече през септември 1941 г. с щурм да превземе Тобрук и с победен марш да се придвижи към Суецкия канал. Затова се говори и в директивата от 8 август 1941 г. на бившия главнокомандуващ германския военноморски флот, Редер, озаглавена „Задачите за по-нататъшното водене на войната след завършването на източната кампания“. Като ориентира висшия състав на военноморския флот за плановете на Хитлер, Редер писа: „След завършването на Източната кампания… може да се разчита на поход срещу Тобрук в средата на септември 1941 г. За тази цел през есента на 1941 г. се възнамеряваше да се прехвърлят в Северна Африка четири немски моторизирани дивизии.“^[4] По такъв начин германското върховно командуване предприе през март — април 1941 г. в Северна Африка военни действия с ограничена цел. Тези действия трябваше да поддържат слабия съюзник в Средиземно море и да подготвят условия за широко настъпление срещу Египет през есента на 1941 г. Неочакваният успех — бързото придвижване на италиано-немските войски към египетската граница — излезе от рамките на първоначалния план.