В. А. Секистов
„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн (6) (1939–1943 г.)

Нахлуването на немскофашистките войски в Полша

(Схеми 1–3)

Мюнхенският заговор на управляващите кръгове на Англия и Франция, които действуваха заедно с управляващите кръгове на САЩ, развързаха ръцете на германските империалисти за осъществяване на агресивните им планове. В Мюнхен Хитлер окончателно се убеди, че му откриха „зелена улица“ за поход на Изток. Самите англо-френски съюзници на Полша разчистиха пътя на немскофашистките войски към Варшава.

След окупацията на Чехословакия от хитлеристите събитията се развиха твърде бързо. На 3 април 1939 г. оперативното управление на вермахта получи указание от Хитлер да се започне подготовка за нападение на Полша. Тази операция беше наречена „Белия план“.

В директивата от 3 април 1939 г. особено внимание се обръща на необходимостта от подготовката на внезапно нападение. За тази цел се предвиждаше да се даде заповед за провеждане на маскирана или открита обща мобилизация само в деня на настъплението и по възможност в последния момент.

На 28 април Хитлер в райхстага заяви, че се анулира германо-полското съглашение за ненападение, подписано от двете държави в 1934 г. На 23 май на съвещанието на хитлеристките военни ръководители на армията, флотата и авиацията беше прието решение да нападнат Полша при първия удобен случай. В края на май 1939 г. започна подготовката на генералния щаб за осъществяване на „Белия план“. На 22 август германският генерален щаб определи окончателно датата за началото на военните действия срещу Полша — 1 септември 1939 г. Именно на този ден немскофашистките войски нахлуха в Полша.

По такъв начин предположението на Чембърлейн и неговите съмишленици, че след окупацията на Австрия и Чехословакия от нацистите ще последва нападение срещу Съветския съюз, се оказа погрешно.

За оправдаване на разбойническото нападение над Полша фашистите предприеха чудовищни провокации. Като повод за агресията те инсценираха нападение на немската радиостанция в Глайвиц на облечени в полска форма углавни престъпници от германските затвори.

Правителствата на Англия и Франция бяха принудени да обявят война на хитлеристка Германия. В 11 часа на 3 септември 1939 г. английският посланик в Берлин предаде нота на хитлеристкото правителство за обявяването на война от Англия на Германия; в 17 часа аналогична нота връчи и френският посланик. След Англия и Франция на хитлеристка Германия обявиха война и английските доминиони: Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южноафриканският съюз. По такъв начин Втората световна война започна като империалистическа война.

Главната отговорност за започването както Първата, така и Втората световна война носи империалистическа Германия. Обаче не трябва да се забравя, че тези войни са подготвени от международната империалистическа реакция. До известна степен вина за нападението на фашистка Германия над Полша лежи и на англо-френските империалисти, които през лятото на 1939 г. прекъснаха преговорите със съветското правителство за колективни мерки против възможните агресивни действия на германските империалисти.

Нападението над Полша означаваше, че хитлеристите са решили да насочат своята агресия най-напред срещу англо-френско-американската капиталистическа групировка. Две капиталистически групировки — от една страна, Англия, Франция и САЩ и от друга, хитлеристка Германия, фашистка Италия и милитаристическа Япония — започнаха въоръжена борба за световно господство. На дело империалистическите противоречия между буржоазните страни се оказаха по-силни от противоречията между капитализма и социализма. Интересите на монополистическите обединения, които си съперничеха на световния пазар, „взеха връх над техните класови интереси и хитлеристка Германия предпочете отначало да удари по Франция и Англия“^[1].

За отблъсване на хитлеристкото нападение управляващите кръгове на Полша се оказаха съвършено неподготвени. Цялата следверсайлска политика на полските реакционни управляващи кръгове беше за подготовка на война съвместно с Германия против Съветския съюз.

Управляващите кръгове на Англия и Франция гледаха на буржоазнопомешчическа Полша като „на оръдие против болшевиките“^[2].

Само в 1939 г. след анулирането на съглашението за ненападение от хитлеристите полските военни ръководители разработиха план за защита на западните граници на Полша в случайна нападение от хитлеристка Германия. За основа на полския план залегнаха отбранителните действия дотогава, докато Англия и Франция не окажат на Полша ефикасна военна помощ. Полската стратегия изхождаше от предположението, че англо-френските съюзници веднага ще преминат в настъпление на Запад. Това ще принуди главното немско командуване да прехвърли основните си сили за защита на западните граници на Германия, в резултат на което ще се стабилизира фронтът, а след това да се премине в контранастъпление.

Полското командуване планираше да построи по своята 1800-км западна граница отбранителна полоса във вид на широка дъга до 1000 км. Обаче към построяването на непрекъсната, дълбоко ешелонирана отбранителна полоса полското военно ръководство даже и не успя да пристъпи. До април 1939 г. полските военни ръководители не се готвеха да усилят своите войски, намиращи се на полско-германската граница, за сметка предислоциране на части и сили, разположени по протежение на полско-съветската граница. Само след като се създаде явна заплаха за нападение от хитлеристка Германия, беше прието решение за разгръщането на двете трети от всички полски сили на западната граница на Полша.

По плана за мобилизация полската армия към края на сеп-тември 1939 г. трябваше да има в своя състав 30 кадрови и 9 резервни пехотни дивизии, 11 кавалерийски бригади, 3 планински бригади, 2 моторизирани бригади, 50 пехотни батальона, 7 батальона тежки картечници, 35 батальона народно опълчение, 28 дивизиона тежка артилерия, 10 дивизиона лека артилерия, 10 отделни сапьорни батальона, невлизащи в състава на пехотните дивизии, 29 танкови роти, 10 роти леки танкове („Викерс“), 10 бронирани влака.^[3]

Полската авиция имаше в състава си 771 самолета.^[4] Към 2 септември 1939 г. мобилизационната готовност беше едва 66%, а планът за стратегическото ръзгръщане на полските войски беше изпълнен само 45%.

Шест полски армии — „Модлин“, „Торун“, „Познан“, „Лодз“, „Краков“, „Карпати“ и оперативната група „Нарев“ — се намираха в първи ешелон на оперативното построение (схема 1). Резервът на главното командуване се състоеше от всичко три резервни пехотни дивизии.

Полските военни ръководители се стараеха равномерно да прикрият цялата западна граница. Това лиши полското командуване от възможността да създаде ударни групировки за париране на главния удар на противника. Развръщането на главните полски сили в непосредствена близост до границата доведе до това, че полската армия попадна под съкрушителните удари на танковете и авиацията на противника, преди да бъде определено направлението на главния удар на немско-фашистката армия.

Полското командуване своевременно не отведе своите главни сили за заемане на отбранителни позиции на силните водни рубежи на такива реки, като Нарев, Висла, Сан, което можеше да съкрати фронта на отбраната до 600 км и при активната помощ на англо-френските съюзници би могло да спаси полската армия от разгром. Обаче тези естествени отбранителни рубежи не бяха използувани, а помощта от съюзниците Полша не дочака.

Надеждите на полското командуване за бърза и ефикасна помощ от Англия и Франция само ускори нейното поражение. Това потвърдиха и самите немци. Така например бившият началник щаб на групата армии „Юг“, Манщайн, пише, че „поражението на Полша беше неизбежно поради илюзиите, които хранеха във Варшава относно действията на съюзниците“^[5]. Все таки какво представляваше полската отбрана? Тя се състоеше от система отделни съпротивителни възли и опорни пунктове с големи разстояния между тях. Тези разстояния поляците се стараеха да прикрият с минни полета. Плътността на противотанковите средства в полосата за отбраната на пехотната дивизия не превишаваше 1–2 оръдия на 1 км фронт на отбраната (схема 2). На най-важните направления се създаваха противотанкови ровове и ескарпи, но те не бяха непрекъснати и лесно можеха да бъдат обходени.

Сухопътните войски на фашистка Германия към 1 август 1939 г. наброяваха вече всичко 98 дивизии.

По данни на Манщайн, главното командуване на германските сухопътни сили изкара срещу Полша 42 кадрови дивизии, в това число и 24 пехотни 3 планинско-стрелкови, б танкови, 4 леки, 4 моторизирани дивизии и една кавалерийска бригада^[6]. Във втория ешелон се намираха 16 дивизии, окомплектувани след мобилизацията^[7]. Немскофашистките дивизии бяха въоръжени по-съвременно, отколкото полските дивизии.

За първи път немскофашисткото командуване употреби крупни танкови съединения за решаване оперативно-стратегически задачи. Танковият корпус се състоеше от две танкови и една моторизирана дивизия. В танковата дивизия влизаха два танкови полка с двубатальонен състав, два мотострелкови полка и моторизиран артилерийски полк. Във всеки танков батальон имаше по три роти леки танкове (във всяка рота с четири взвода по пет танка във всеки взвод) и една рота средни танкове със 75-мм оръдия (от три взвода). В ядрото за управление на танковата рота имаше по два танка. По такъв начин, ако се изхожда от данните, приведени в книгата на Гудериан „Танкове — напред“, всичко в танковата дивизия в пълен щатен състав се наброяваха 332 танка.

В географско и военно отношение хитлеристите имаха всички предпоставки за бърза победа. Германската територия от север и запад обкръжаваше значителна част от Полша. Освен това прекомерното разпиляване на полските сили отлично служеше на интересите на немското върховно командуване. Тези благоприятни условия позволиха на немското върховно командуване да планира обкръжаването на полските армии, които се бяха развърнали западно от Варшава, с два концентрични удара (схема 1). На север тези удари се нанасяха откъм Померания и Източна Прусия, а на юг — откъм Силезия. По плана на хитлеристкото командуване бяха образувани висши оперативни обединения: групата армии „Север“ (3-а и 4-а армия) и групата армии „Юг“ (8-а, 10-а и 14-а армия). Групата армии „Север“ (с командуващ Бок) се поддържаше от 1-и въздушен флот, а групата армии „Юг“ (с командуващ Рундщед) от 4-и въздушен флот. Двата флота имаха 1190 бомбардировача (в това число 200 пикиращи) и 700–800 изтребителя^[8]. Операцията на групата армии се планираше на дълбочина от 200 до 250 км. Ударите се нанасяха по стиковете.

Главният удар на участъка на групата армии „Север“ се нанасяше от 3-а армия (с командуващ Кюхлер), която се развръщаше в района на Найденбург; на участъка на групата армии „Юг“ с 10-а армия (с командуващ Райхенау). И двата тези удара бяха насочени към Варшава по концентрични направления, за да се обкръжат главните сили на полската армия.

В центъра на стратегическото развръщане, срещу познанската издатина, заемаха за отбрана резервни немскофашистки войски в състав от осем пехотни дивизии^[9].

По такъв начин за разлика от полските сили, които бяха равномерно разхвърляни на широк фронт, немските войски настъпваха във флангови групировки, далеч отстоящи едни от други, които „почти напълно се отказваха от действията в центъра (дъгата Одер — Варта)“^[10]. В тези две флангови групировки в направлението на главния удар бяха съсредоточени основните сили на немците.

Групата армии имаше оперативно построение в един ешелон с отделни незначителни резерви. Пробивът на слабата полска отбрана се достигаше със силен първоначален удар.

Командуващите групите армии получиха задачи да проведат щателно маскирано стратегическо развръщане на войските, внезапно да пробият фронта на противника с крупни подвижни съединения, за да не дадат възможност на поляците да се изтеглят зад реките Нарев и Висла.

Внезапността се постигаше с това, че кадровите дивизии още в мирно време почти достигаха числеността, предвидена за военно време, а затова не се налагаше обявяване на мобилизация. Освен това кадровите дивизии уж „с учебни цели“, а така също и под предлог за участие в чествуването 25-годишни-ната от сраженията в Източна Прусия бяха прехвърлени в района за стратегическото развръщане на групата армии „Север“. Леките пехотни и моторизирани дивизии бяха струпани в централната част на Германия под предлог за „есенни маневри“. За маскировка танковите корпуси се наименоваха армейски корпуси. По такъв начин за разлика от Първата световна война (1914–1918 г.) „развръщането се провеждаше без официално обявяване на мобилизация“^[11].

На 1 септември 1939 г. 1-а и 4-а танкова дивизия от 16-и танков корпус се намираха в първи ешелон на 10-а армия, а 13-а и 29-а моторизирана дивизия от 14-и моторизиран корпус — втори ешелон, като започнаха настъпление от района на Крайцбург, пробиха полския фронт, разсякоха полската армия „Лодз“ (пет пехотни дивизии и две кавалерийски бригади) на две части и излязоха на пътя за отстъплението на полските войски към Варшава. В резултат на внезапното нападение 4-а танкова дивизия премина Варта по оцелелите мостове.

Основната форма на бойния ред на немскофашистките войски беше „клин“. На върха на „клина“ настъпваха танковете, след тях моторизираната пехота и на края в основата на „клина“ — пехотата, която настъпваше с отстъп вдясно и вляво и осигуряваше фланговете на „клина“.

В главните направления полосата за настъпление на немските дивизии беше от 3 до 5 км, а на второстепенните от 6,5 до 7 км.

Дивизиите, полковете, батальоните построяваха своите бойни редове обикновено в два ешелона. В звеното взвод — рота пехотата настъпваше във верига. До започването на атаката от пехотата и танковете се провеждаше авиационна подготовка. Основните огневи задачи се решаваха от авиацията и танковете. По главното направление се предвиждаше следната средна тактическа плътност на 1 км фронт: от 1,5 до 2,5 пехотни батальона, 30 оръдия, до 60 минохвъргачки и 10–15 танка.

За основни форми на маньовъра немците считаха фронталния удар, обхват и обход, при това предпочитание се отдаваше на обхода.

Отделните полски отбранителни позиции, оборудвани във вид на система от опорни пунктове и разположени на голямо разстояние една от друга (например източно от Бит), хитлеристите не атакуваха, а просто ги обходиха. По такъв начин също бяха взети и укрепените райони в Млава и Грудзендз.

Войските на 4-а немска армия (с командуващ Клюге), която настъпваше от Източна Померания, без особен труд преминаха през полския коридор и към 4-и септември установиха по суша връзка с Източна Прусия. На върха на немския клин, който разсече полския коридор, настъпваше 19-и танков корпус под командуването на Гудериан в състав 3-а танкова, 2-а и 20-а моторизирана дивизия, 10-а танкова дивизия от този корпус се намираше в резерв на командуващия 4-а армия. В полския коридор (западно от Грудзендз) 19-и танков корпус при съдействието на 23-а пехотна дивизия от 2-и армейски корпус обкръжиха 9-а и 27-а пехотна полска дивизия (схема 3). След това голяма част от силите на 4-а армия бързо се придвижиха източно от р. Висла на югоизток и юг и нанесоха удар в тила на полските части на рубежа Висла. На 8 септември 19-и танков корпус усили удара на левия фланг на 3-а армия в направление към Брест.

По-голямата част от полската авиация още в първия ден на войната беше унищожена на своите аеродруми от неочакваното нападение на немските бомбардировъчни съединения. Крупни сили от германската авиация извършиха едновременно налет над 21 полски аеродрум. По немски данни, „на 2 септември вече можеше без преувеличение да се каже, че немците имаха неограничено господство във въздуха над бойното поле“^[12].

Масираните налети на немскофашистката авиация нарушаваха (не позволиха) организираното провеждане на мобилизацията на полските въоръжени сили, а така също направиха невъзможно голямо прехвърляне на войски по ж.п. линии на страната. В по-нататъшния ход на войната срещу Полша немските военновъздушни сили се използуваха само за изпълняване на тактически задачи на бойното поле.

Полските войски започнаха да се оттеглят на рубежа на р. Нарев, Висла и Сан. В междуречието на Висла и Бзура до 8 септември нямаше големи боеве, тъй като немските подвижни съединения извършваха обход от фланговете.

Полското върховно командуване прояви пълна обърканост. Само след 8 дена от началото на военните действия армията „Познан“ (четири пехотни дивизии и две кавалерийски бригади) нанесоха от района на Кутно, през р. Бзура при гр. Пионтека, кратък контраудар по 30 пехотна дивизия, която охраняваше левия фланг на 8-а армия (с командуващ Бласковиц), която се придвижваше през Лодз. В резултат на този контраудар войските, които действуваха на левия фланг на немската група армии „Юг“, понесоха тежки загуби. Но този удар закъсня и беше предприет с малко сили, което не позволи постигането на решителни резултати. Немскофашисткото командуване успя да обърне два корпуса от 8-а армия с фронт на север за отбиване на този удар. Освен това значителни сили от левия фланг на 10-а армия, която настъпваше към Варшава, бяха обърнати с фронт срещу р. Бзура. Частите на 4-а немска армия, които настъпваха на югоизток по Висла, се обърнаха на юг и затвориха фронта на обкръжението на полската армия „Познан“ от север.

Войските на десния фланг на групата армии „Юг“ продължаваха безспирно да се придвижват по направление към Лвов (14-а армия с командуващ Лист), а левият фланг на групата армии „Север“ — към Брест.

Полският народ геройски се бори за своята свобода и независимост. Опитите на немскофашисткото командуване да завземе Ломж с внезапно нападение „не се удаде поради мъжествената съпротива на поляците“^[13]. През нощта на 3 септември командирът на 2-а немска моторизирана дивизия беше принуден да доложи на главното командуване, че на неговата дивизия се наложило да отстъпи под натиска на полската кавалерия. Манщайн признава, че „набелязаното обкръжение на групировката в района на Краков не са успели да осъществят“^[14]. На 5 септември 19-а пехотна полска дивизия (от армията „Прусия“) контраатакува 4-а танкова дивизия и я принуди за известно време да спре.

Войските от Варшавския гарнизон и трудещите се от Варшава провалиха опитите на немскофашисткото командуване от движение да завземат столицата на Полша. 1-а танкова дивизия от 10-а немска армия, която далеч изпревари пехотните съединения, на 7 септември достигна южните предградия на Варшава и се опита да се промъкне към центъра на столицата. Завърза се ожесточен бей по улиците на града. Обаче немските танкове, след като не получиха поддръжка от страна на пехотата, бяха принудени да се върнат обратно. На 9 септември 1-а танкова дивизия възобнови настъплението, но отново без успех. Застрашени с пълно унищожение в затегнати улични боеве, немските танкисти бяха принудени с бой да се изтеглят от града. Към 10 септември 1-а немска танкова дивизия беше отхвърлена от Варшава и зае за отбрана на юг от града. Тогава Хитлер поиска от главното командуване на сухопътните войски безпощадно обстрелване на полската столица.

На 25 септември германската артилерия откри огън за разрушение по външните фортове, опорните пунктове и най-важните бази на снабдяването на Варшава, а на 26 септември вечерта започна обстрелването на самия град. На 27 септември Варшава бе подложена на бомбардировка от немскофашистката авиация.

Обаче патриотите на Варшава отказаха да капитулират, даже и при пълно обкръжение и ожесточените налети на хитлеристката авиация. Варшава се държеше до 28 септември, въпреки че още на 10 септември 1-а и 4-а немска танкова дивизия бяха усилени с 13-а и 29-а моторизирана и 19-а пехотна дивизия. Моряците от Гдиня до 2 октомври успешно отбиваха всички атаки на хитлеристките въоръжени сили от море и от суша^[15]. Войниците от редица гарнизони и опорни пунктове оказаха упорита съпротива при пълно обкръжение. Например крепостта Модлин капитулира чак на 30 септември. През нощта на 14 септември от Модлин излязоха от обкръжение 10-а, 28-а и 30-а пехотна полска дивизия от състава на армията „Лодз“. От района на Модлин и Варшава успяха да излязат от обкръжение също така части от 14-а и 25-а полска пехотна дивизия и кавалерийските бригади „Велика Полша“ и „Подо-лия“ от състава на армията „Познан“, които се намираха в обкръжение в района на р. Бзура.

На 12 септември в района на Калушин немска СС дивизия беше контраатакувана от 1-а полска дивизия и понесе големи загуби.

На 15 септември 1939 г. 19-и танков корпус в състав 3-а и 10-а танкова, 20-а моторизирана дивизия (2-а моторизирана дивизия беше определена за резерв на 3-а армия) и крепостната бригада „Летцен“ завършиха обкръжението на Брест, като преминаха на източния бряг на р. Буг. За 7 дена 3-а танкова дивизия премина повече от 250 км. Но, както беше принуден да признае Гудериан, „опитите да се превземе тази крепост с внезапно нападение на танковете се провалиха…“^[16] Три дена гарнизонът на Брест оказва ожесточена съпротива на отборната немскофашистка войска.

На 17 септември части от 19-и танков корпус югозападно от Брест установиха връзки с авангардните части на 10-а армия. Героичната съпротива на полските патриоти беше дезорганизирана от прибързаното бягство на фалиралото полско правителство. Фашистките управници на Полша изоставиха народа и армията на произвола на съдбата и избягаха в Румъния. В навечерието на Втората световна война Съветският съюз предложи на Полша да сключи пакт за взаимопомощ. Този пакт съответствуваше на стремежите на полския народ за братско сътрудничество със съветския народ и можеше да осигури защитата на Полша от посегателството на фашистката агресия. Но управляващите буржоазнопомешчически кръгове на Полша се отказаха от съюзни отношения със Съветския съюз и с това способствуваха за осъществяването на агресивните планове на фашистка Германия.

По вина на полските управляващи кръгове, които провеждаха антинародна вътрешна и антинационална външна политика, полският народ през септември 1939 г. загуби своята свобода и национална независимост. Немскофашистките завоеватели донесоха на полския народ неизброими бедствия и застрашиха самото съществуване на полската нация.

Немскофашистките завоеватели успяха да завършат окупацията на Полша в кратък срок. Това стана благодарение на широкото използуване на авиацията и танковете.

Трябва също така да се отбележи че немскофашисткото командуване, като обобщаваше бойния опит от Полша, подчертаваше необходимостта и в бъдеще да се започва война с бързо унищожаване на противниковата авиация и постигане на въздушно господство.

Новите тактически и оперативни принципи за използуване на танковете и моторизираните войски, поддържани от авиацията, за развитието на първоначалния удар с бързи темпове и обкръжаване на противника с метода на танковите клинове и клещи се оправдаха.

Немските подвижни войски осъществиха двоен обхват на полските сили — отначало на Висла в района на Варшава, а след това на Буг в района на Брест.

Танковите дивизии настъпваха в два ешелона. В първия ешелон влизаха два танкови полка. Всеки полк се развръщаше на фронт 1000–1200 м. При развитието на успехи танковите корпуси се откъсваха от своите главни сили на 80 и даже на 100 км.

Пехотните дивизии не успяваха да догонят танковите колони въпреки форсираните маршове. Това довеждаше до положение танковите дивизии да не могат всякога своевременно да получат поддръжка от страна на пехотата. Немскофашисткото командуване беше принудено в хода на кампанията в Полша да направи изменение в състава на танковите корпуси; пехотните дивизии бяха заменени с леки дивизии, а по възможност и с моторизирани. В течение на 1940 г. леките дивизии бяха постепенно преустроени в танкови дивизии.

По такъв начин не само политически, но и военни причини способствуваха за успеха на немсксфашистките войски. Типелскирх, който по това време беше началник на разузнаването при германския генерален щаб, пише, че новите оперативно-тактически принципи се оправдаха от практиката, „във всеки случаи срещу противник, който отстъпваше не само в техниката, но и в тактиката и в изкуството да управлява войските, срещу противник, който със своята безотговорност в оперативно отношение в действията до голяма степен осигури бързата победа на немските войски“.^[17]