В. А. Секистов
„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн (21) (1939–1943 г.)

Прехвърлянето на немския африкански корпус в Либия и 10-и авиационен корпус на о. Сицилия (януари — февруари 1941 г.)

(Схема 22)

Спирането на английското настъпление при Ел Агейла и прехвърлянето на голямата и отбрана част на английските войски от Египет в Гърция избавиха войските на Грациани от заплахата за пълното им изтласкване от Северна Африка.

Италианофашисткото командуване получи необходимото време, през което в Либия пристигнаха немскофашистките подкрепления.

Хитлеристите решиха да се възползуват от отслабването на италианските империалиста в Либия и като им окажат помощ, да си създадат в Северна Африка стратегически плацдарм за последващото завладяване на цяла Африка.

В началото на януари 1941 г. в Италия бяха прехвърлени части от немската авиация. Над Средиземно море се появиха немски пикиращи бомбардировачи „Ю-87“ от състава на 10-и авиационен корпус (с командуващ Кеселринг). Всички летища в Сицилия, в това число и две летища, удобни за базиране на тежките бомбардировачи, бяха използувани като бази на фашистката авиация. На тях се намигаха около 250 немски самолета, в това число 100 бомбардировача „Хе-111“ и 60 пикиращи бомбардировача „Ю-87“ и 20 изтребителя „БФ-109“, а така също и няколко нощни изтребителя, самолети за поставяне на минни заграждения и транспортни самолети.^[1]

На авиационния корпус беше поставена задача във взаимодействие с италианските военновъздушни сили да парализира английската военноморска база на о. Малта, да парализира също така английските морски превози в Средиземноморския басейн и в същото време да осигури възстановяването на морските комуникации между Италия и Либия.

През февруари 1941 г. в Либия беше прехвърлена 5-а немска танкова^[2] и 90-а лека пехотна дивизия, а така също и 132-а италианска танкова дивизия „Ариете“. Транспортните войски се съпровождаха от конвой, състоящ се от крайцери и ескадрени миноносци, а по въздуха се прикриваха от немско-фашистката авиация.

На 11 февруари в пристанището на Триполи започнаха да се стоварват немските войски. Транспортите се товареха непрекъснато, не само денем, но и нощем при пълно прожекторно осветление. Английското командуване не водеше разузнаване и прехвърлянето на немските войски в Либия премина незабелязано.

Немските съединения бяха обединени в така наречения африкански корпус (с командуващ Ромел). Най-близката задача на този корпус беше да спре английското придвижване в Киренайка и да предотврати пълното разпадане на италиано-фащистката армия на Грациани, която действуваше в Либия. Грациани бе сменен. Специалната комисия под председателството на адмирал де Равел, която разследваше дейността на Грациани, заклейми неговата дейност като командуващ с поведение като на войник. Въпреки това Мусолини не привлече Грациани към отговорност пред военния съд от страх, че в процеса на съдебното дирене ще се разкрие гнилостта на фашисткия режим.

За главнокомандуващ в Либия на мястото на сменения Грациани беше назначен Гарибалди, но фактически командуването се осъществяваше от Ромел. Заедно с Ромел в Либия пристигна заместник-началникът на италианския генерален щаб, генерал Роата, който оказа натиск върху Гарибалди и неговия щаб, който проявяваше нежелание да се подчини на Ромел. Гарибалди беше задължен да се вслушва в немските предложения и да ги привежда в изпълнение.

На 14 февруари 1941 г. Ромел изпрати първото донесение до генералния щаб на въоръжените сили на Германия, с което съобщава, че съприкосновение с противниковите сухопътни войски в дадения момент нямат и че англичаните по всяка вероятност възнамеряват да се задоволят с постигнатите успехи в Киренайка. В това време английският военноморски флот в източната част на Средиземно море беше зает с превозването на английските експедиционни войски от Египет в Гърция.

Когато Ромел пристигна в Либия, той видя, че италианските войски в Либия нямат достатъчно количество съвременно оръжие. Оказа се, че значителна част от оръдията бяха взети от трофеите, пленени през есента на 1918 г. при разпадането на Австро-Унгария. Максималната дългобойност на тези оръдия не надминаваше 8 км, докато по това време на съвременните английски оръдия тя беше 15–20 км.

На италианската авиация също така не можеше да се разчита. Цялата италианска авиация в Либия се състоеше от 60–70 остарели изтребители „Капрони-42“ и „Фиат-50“, негодни за ефикасно използуване, 30 бомбардировача, 6–7 самолета за далечно разузнаване и няколко за войсково разузнаване.

Ромел обърна също така внимание на главния щаб на германските въоръжени сили, че и 10-и немски авиационен корпус е твърде слаб, за да изпълни поставените му задачи — да участвува в сухопътните боеве в Африка, както и да охранява пролива между Сицилия и Триполи. Освен това корпусът също така се задължаваше да извършва нападения над английския средиземноморски флот. След това на 10-и авиационен корпус беше дадена заповед да поддържа само немския африкански корпус. Операциите срещу английския флот в източната част на Средиземно море се възложиха на 11-и немски авиационен корпус, който се намираше на бази по южното крайбрежие на Гърция.

На 30 януари 1941 г. немската авиация извърши първото нападение над Суецкия канал. От хвърлените магнитни мини бяха разрушени четири съда.

За времето от 30 януари до 5 октомври 1941 г. над Суецкия канал бяха извършени над 60 нападения от немскофашистката авиация. Каналът за дълго време беше изваден от строя.

През февруари 1941 г. 10-и авиационен корпус започна да нанася удари на английските войски. При първите бойни полети на немскофашистката авиация беше свален английски изтребител. Летецът се спусна с парашут в разположението на немско-италианските войски. На разпита той заяви: „До вашето пристигане у нас всеки ден беше ден за почивка.“^[3]

Особено интензивни нападения (до май 1941 г.) бяха извършени над о. Малта. На 10 януари близо до Малта беше потопен английският ескадрен миноносец „Галант“ и тежко повреден самолетоносачът „Илъстриес“. На другия ден немски пикиращи бомбардировачи потопиха източно от Малта английския крайцер „Саутхемптън“ и повредиха крайцера „Глостершир“.

В продължение на целия януари 1941 г. немскофашистката авиация извърши над о. Малта 58 нападения.

По това време немскофашистката авиация също почувствува недостиг от изтребители. На пикиращите бомбардировачи се налагаше да извършват нападения, без да бъдат съпровождани от изтребители. Започнаха да растат загубите в бомбардировачи. Това обстоятелство застави немскофашисткото командуване през април 1941 г. да прехвърли в Средиземноморския басейн известно количество изтребители.

Всички планове на английския империализъм в Средиземно море се свързваха с традиционната увереност за непреодолимото могъщество на английския военноморски флот. Недооценката за тясното взаимодействие между военноморските и военновъздушните сили струваше скъпо на англичаните.

Морските и въздушните сили на държавите от „оста“ без труд установиха пълен контрол над Сицилийския пролив, който имаше ширина (между Тунис и Сицилия) 145 км. Италиано-немските военновъздушни сили, които бяха базирани на летищата по крайбрежието на Киренайка, на Триполитания, о. Сицилия и южните части на Апенинския полуостров, се оказаха в състояние да нанасят удари по всеки пункт на Средиземно море. Жизнено важният и най-близък търговски път през Суецкия канал се оказа отрязан за английския империализъм. Англичаните бяха принудени да възстановят стария морски път за Индия около нос Добра надежда. Ако пътят за Индия през Суецкия канал беше 3600 км и бе изминаван за 8 дена, сега при заобикалянето беше необходимо да се изминат 20 000 км, като се загубваха за това 50–60 дена.

Английските военнрморски сили в източната част на Средиземно море се оказаха също така отрязани от Гибралтар и метрополията.

Скоро за английското командуване се създаде трудна обстановка не само по море но и по суша.

В момента на идването на Ромел в Либия разстоянието между италианските и английските войски достигаше 270 км. Останките от италианските дивизии „Брешия“, „Савоя“ и „Болоня“, както и „Павия“, които бяха загубили цялото свое въоръжение, се намираха в района на населените пунктове Мисурата, Буерат ел Хсун, Сирта (схема 22). От средата на февруари по на изток от Ел Агейла италианофашистки войски нямаше. Първата линия от заграждения на италианската отбрана минаваше близо до населения пункт Сирта, а главната отбрана — южно от Мисурата.

След като беше спряно бягството на италианските войски, италиано-немските войски започнаха да се придвижват обратно към Ел Агейла и на 22 февруари се срещнаха с английските войски, които се бяха разположили в Ел Агейла и на източната граница на пустинята Сирта.

Английското командуване имаше пълната възможност да изгони италианофашистките войски от Северна Африка. Сам Ромел на 14 февруари 1941 г. писа: Ако англичаните незабавно предприемат настъпление към Триполи, катастрофата при всички случаи ще бъде неминуема. Но английското командуване съзнателно не използуваше своите възможности и спря войските на границите на Триполитания. Английските управляващи кръгове очакваха нападението на хитлеристка Германия и фашистка Италия срещу Съветския съюз.

Италианските части в Африка не бяха боеспособни. Това застави Ромел на 14 февруари да се обърне към главното командуване на сухопътната армия в Германия с молба да прехвърли в Либия една танкова дивизия.

Първоначалният план на италиано-немското командуване беше твърде скромен и се състоеше в това да се задържи Триполитания, но други действия по това време не трябваше да се предприемат.

След като се изясни, че английското командуване няма намерение да продължи настъплението, Браухич в директивата от 21 март 1941 г. постави пред Ромел задачата да завладее Аджедабия като изходен плацдарм за по-нататъшно настъпление. На 20 май италианофашистките войски трябваше да нанесат удар по английските войски. Същевременно на Ромел съобщиха, че за усилване на африканския корпус се изпраща 15-а немска танкова дивизия, която ще пристигне в Либия през май.

На 19 март 1941 г. Ромел замина за Берхтесгаден, където лично докладва на Хитлер за обстановката на Либийския фронт. Като се завръщаше в Либия на 23 март, той посети в Рим Мусолини и му съобщи за решението на Хитлер да отложи предприемането в Северна Африка и Близкия Изток на военни действия от голям мащаб до завършването на „светкавичната война“ със Съветския съюз и за получаването на ограничени задачи — да върне назад западната половина на Киренайка като подготовка за по-голямо настъпление през идващата есен.

И така през май се започна ограничена бойна дейност на италиано-немските войски с цел да се създаде плацдарм в Западна Киренайка, по-решителни действия за нахлуването в Египет се отлагаха за есента на 1941 г. Обаче сложилата се обстановка позволи на Ромел да измени първоначалното решение и бързо да премине в настъпление.

На 17 февруари 1941 г. немското разузнаване донесе, че на о. Крит се съсредоточават английски съединения. На 7 март разузнавателният отдел при африканския корпус установи, че-англичаните снемат част от своите сили в Киренайка за прехвърлянето им в Гърция.

От донесенията на Ромел на германското върховно командуване стана съвършено ясно, че придвижването на англичаните в Либия преследваше само една цел — да завладее Киренайка, да обезпечи Суецкия канал от въздушни нападения от запад и да изключи всякаква възможност от настъпление на италианците в Египет.

Така беше и в действителност. Английските войски след спирането им при Ел Агейла започнаха да поставят минно-взривни заграждения на крайбрежния път и да извършват разрушения на пътя Ел Агейла, Марад и на юг от Ел Агейла. Английското командуване по различни начини се опита да отвлече вниманието на италианското командуване от о. Крит и южното крайбрежие на Гърция, където по това време се стоварваха английските експедиционни войски. За тази цел на 9 февруари 1941 г. английска ескадра в състав самолетоносачът „Арк Роял“, линейните кораби „Риноун“ и „Малая“ и три крайцера излязоха от Гибралтар и внезапно нападнаха италианското пристанище Генуа. Като се възползува от пълната обърканост на италианското военноморско командуване, английската ескадра в продължение на 30 минути безнаказано обстрелва пристанищните съоръжения.

Успехът на тази операция подбуди английското военноморско командуване към активни действия срещу италианските военноморски сили. Английските разузнавателни самолети, излитайки от самолетоносача „Илъстриес“, проследиха италианска ескадра, състояща се от линейния кораб „Виторио Венето“ (35 000 т водоизместимост), 8 крайцера и флотилия от ескадрени миноносци. През нощта на 28 май английска ескадра в състав линейните кораби „Велиант“, „Уорспайт“ и „Бархем“, самолетоносачът „Формидейбъл“, три леки крайцера прехвана италианската ескадра при нос Матапан (около южното крайбрежие на Гърция). Неочакваната нощна атака се увенча с пълен успех. Италианците загубиха тежкия крайцер „Пола“, двата крайцера „Фиуме“ и „Зара“ и два ескадрени миноносеца. На италианския линеен кораб се удаде да се скрие в нощната тъмнина.

Обстановката в Средиземно море се измени в полза на англичаните, но на сушата обстановката бе неясна за английското командуване. То нямаше никакви сведения за действията на немскофашистките войски в Либия. Сухопътното английско разузнаване бездействуваше. Лошо работеше и въздушното разузнаване. Агентурните сведения за прехвърлянето на нем-ски войски в Либия постъпиха в англичаните едва 15 дена, след като в Триполи бяха пристигнали първите транспорти с войски.

На 10 март разузнавателният отдел при африканския корпус на Ромел съобщи на генералния щаб на немската сухопътна армия, че англичаните по всяка вероятност до това време не знаят нищо за състава на немските войски, намиращи се в Либия. Това се потвърждава и от английските източници. Така например на 27 март, четири дена преди преминаването на италиано-немските войски в настъпление, Уейвел донесе в Лондон: „Няма никакви сведения за това, че при Ел Агейла се намират многочислени немски войски. Вероятно това са главно италиански войски, усилени от малко немски части.“^[4] От това Уейвел направи извод, че едва ли противникът ще направи опит да си възвърне Бенгази. Обаче в действителност тези надежди не се оправдаха от английското командуване.