В. А. Секистов
„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн (26) (1939–1943 г.)

Неуспешен опит на английското командуване да обкръжи и разгроми италиано-немската групировка в района на Тобрук (18 ноември — 1 декември 1941 г.)

(Схеми 26–30)

Скоро след краха на гръцката авантюра и неуспеха за деблокирането на Тобрук английското правителство смени Уейвел, като хвърли върху него цялата отговорност за поражението в Гърция, на Крит и в Киренайка. За главнокомандуващ британските войски в Близкия Изток беше назначен Окинлек. Преди това той командуваше британските експедиционни войски в Норвегия. На 5 юли 1941 г. Окинлек смени Уейвел. През септември 1941 г. британската армия „Нил“ беше попълнена и преименувана в 8-а армия. За командуващ армията беше назначен Кънингхам.

През ноември 1941 г. английското командуване съсредоточи 30-и армейски корпус в състав 1-а южноафриканска дивизия, 7-а бронирана дивизия (7-а и 22-а бронирана бригада), 4-а бронирана бригада, 201-а гвардейска усилена бригада и 13-и армейски корпус в състав 2-а новозеландска, 4-а индийска пехотна дивизия и 1-а армейска бронирана бригада за настъпателни действия по основния участък на приморското направление Ес Салум и Сиди Омар. В района на оазиса Джарабуб беше прехвърлена 5-а индийска дивизия. В резерв на 8-а армия се намираше 2-а южноафриканска дивизия. В свое разпореждане английското командуване имаше всичко 100 000 души.

Италиано-немското командуване в Северна Африка имаше един немски африкански корпус (15-а и 21-а танкова и 90-а лека пехотна дивизия) и седем италиански дивизии (пехотните дивизии „Павия“, „Брешия“, „Болоня“ и „Савоя“, моторизираните дивизии „Триест“ и „Тренто“ и танковата дивизия „Ариете“). Немският африкански корпус наброяваше 40 000 души и още толкова имаше в италианските дивизии.

Основните италиано-немски сили се разполагаха в района на Тобрук. В района на Бардия прохода Халфа, Сиди Омар и оазиса Джарабуб имаше само малко гарнизони.

По данни от официалния доклад за действията на 8-а армия, италиано-немските войски имаха 500, а англичаните — 655 танка. В действителност танковете на англичаните бяха повече. Например Райнер доказва, че в 8-а армия те били над 1000, a Чърчил отбелязва цифрата 924.^[1]

Немските източници привеждат следното съотношение: италиано-немски танкове — 340, английски — 800.^[2] В качествено отношение немските танкове T-IV значително превъзхождаха английските танкове тип „Валентайн“. 75-мм оръдия на немските танкове стреляха на разстояние 1500 м., а далечината на действителния огън на английските 37-мм оръдия не превишаваше 800 м.

В авиация английското командуване имаше пълно превъзходство над противника: 1000 английски самолета срещу 200 италиано-немски.^[3] От това количество италиано-немски самолети в началото на настъплението на англичаните „немските боеспособни самолети бяха само 22“^[4]. По това време основните сили на немската авиация в Средиземноморския басейн бяха вече прехвърлени на съветско-германския фронт.

Англичаните превъзхождаха също противника в бронетранспортьори със 750% и в артилерия със 180%.

Основната цел на планираните от английското командуване бойни действия през ноември 1941 г. беше да се обкръжи и разгроми главната групировка на италиано-немските войски в района на Тобрук. За тази цел беше набелязано да се нанесе удар на противника от три страни. Главният удар се нанасяше от 30-и корпус — от изток към Сиди Омар, Бир ел Гоби, а след това — на север към Тобрук с цел да се накара противникът да въведе в бой танковите части; спомагателен удар — със силите на 13-и корпус — на север, на приморското направление по протежение на автострадата с цел да изолират Бардия и Ес Салум. И вече след това гарнизонът на Тобрук (70-а дивизия, 32-а армейска бронирана бригада и полският пехотен полк) трябваше да нанесе удар по тила на немските танкови части и да затвори обръча на обкръжението в пункта Сиди Резех.

Като набелязваше операцията с решителна цел, английското командуване отдаваше голямо значение на отстраняването на командуващия немския африкански корпус, Ромел, за успеха на операцията. В английския щаб се смяташе, че ако Ромел бъде убит, предстоящите действия ще бъдат сигурно спечелени.

Специално определеният за убийството на Ромел диверсионен отряд „Командос“, състоящ се от 26 души, беше стоварен от две подводници на крайбрежието в дълбокия тил на противника. Но опитът за убийството на Ромел не успя. В деня на нападението на отряда „Командос“ Ромел не се оказа в щаба и вместо него беше убит началникът на тила.

Някои английски военни ръководители твърдят, че ако в тази нощ беше убит Ромел, в следващите боеве италианските дивизии и африканският корпус щяха да бъдат напълно разбити. Подобни твърдения, разбира се, не спомагаха правилно да се организират и проведат операциите за обкръжаването и унищожаването на основната противникова групировка в Киренайка.

Липсата на втория фронт в Европа беше благоприятна за фашистка Германия. Съветският съюз беше принуден да води освободителна война сам, без каквато и да е била военна помощ. Когато стана въпрос за оказване на реална помощ на Съветския съюз не на думи, а на дело, реакционните сили в Англия се опитаха да представят Северна Африка като един от решаващите театри на войната с фашистка Германия. Ограничените действия на Североафриканския фронт, които се водеха с малки сили и средства, твърде много се преувеличаваха в английския печат. Това се правеше с цел да се отклонят от активни и действени мерки за борба с фащистка Германия.

На 18 ноември 1941 г., като предприеха настъпление в Северна Африка със същата цел, както и през декември 1940 г. — осигуряване границите на Египет, — английските управляващи кръгове представяха това като откриване на „втория фронт в Северна Африка“. На 22 ноември 1941 г. английският коментатор Сирил Лекин, твърдеше по радиото, че „развитието на военните действия в Африка има голямо значение за руския фронт. Това е този втори фронт, за който говореше Сталин в своя доклад.“ Имаше и по-авторитетни изявления. Например генерал Окинлек смяташе, че фашистка Германия „е подложена на атаки от два фронта — в Русия и в Либия“^[5].

Реакционната английска преса се стремеше да създаде илюзия за уж равните условия във войната на Великобритания и Съветския съюз срещу фашистка Германия. Обаче достатъчно е да се сравнят трите немски дивизии в Северна Африка и 179 хитлеристки дивизии на съветско-германския фронт, за да се разбере колко мизерно беше значението на „втория“ фронт в Северна Африка. Немскофашисткото командуване не скриваше, че районът на Средиземно море остава „второстепенен театър на военните действия…“^[6] Обаче реакционната английска преса се стараеше да не забелязва това. Като заблуждаваше общественото мнение, тя пишеше, че настъплението на английските войски ще има решаващо влияние върху целия ход на Втората световна война, че „армията на пустинята“ трябва да впише нова страница в историята, че предстоящото настъпление е толкова грандиозно, че може да се сравни само с Ватерло. На 20 ноември 1941 г. английското правителство заяви в парламента, че „армията на пустинята“ е заела изходни позиции на голям фронт от морето до оазиса Джарабуб и на разсъмване на 18 ноември е започнало генерално настъпление. Вестниците побързаха да разтръбят това изявление на английското правителство. На 20 ноември „Дейли експрес“ съобщи за ангийското настъпление в Либия под голямо заглавие на първа страница: „Англичаните настъпват. В първия ден са изминати 80 км.“ При това английските вестници особено подчертаваха, че изявлението на английското правителство за „грандиозното“ настъпление в Северна Африка не е нищо друго освен откриването на втория фронт срещу фашистка Германия.

Какво представляваше „новото Ватерло“, за което английската реакционна преса извести на целия свят?

На 18 ноември английските войски (три английски бронирани бригади, една английска пехотна бригадна и една южноафриканска пехотна дивизия) започнаха бойните действия, като нанесоха главния удар в направление на Сиди Омар, Габр Салех, Бир ел Гоби и Сиди Резех (схема 26). Намиращата се на това направление 132-а италианска танкова дивизия „Ариете“ се отдръпна от боя и отстъпи към Бир ел Гоби (50 км южно от Тобрук).

Като не срещнаха съпротива, английските бронирани бригади в района на Габр Салех се разделиха в различни направления: 22-а бронирана бригада се насочи към Бир ел Гоби, а 7-а към Сиди Резех. В Габр Салех остана 4-а бригада за връзка с левия фланг на 13-и корпус. На следващия ден английските войски достигнаха района на Бир ел Гоби, а след това и на Сиди Резех, опитвайки се да излязат на приморския път източно от Тобрук.

Италиано-немските войски, като не приеха боя, отстъпиха. Това позволи на англичаните през първите три дена без особени загуби да се придвижат на 80 км в дълбочина на Киренайка. Бързото придвижване на британските войски замая главите на английските генерали. Вестниците писаха, че след завземането на Сиди Резех противниковите комуникации в района на границите са окончателно прекъснати. Военният наблюдател на в. „Дейли експрес“ на 24 ноември побърза да съобщи, че в триъгълника между Тобрук, Бир ел Гоби и Бардия германските танкови дивизии са попаднали в капан.

В действителност привечер на 22 ноември немците си възвърнаха Сиди Резех с танковата група в състав 15-а и 21-а танкова дивизия. Това стана така. През втората половина на деня на 22 ноември моторизираната пехота на 21-а танкова дивизия атакува височините при Сиди Резех от север, а 5-и танков полк, като обходи тези височини от запад, атакува летището в района на Сиди Резех. Артилерията на танковата група поддържаше атаката със съсредоточен огън. Англичаните не очакваха тази атака. В резултат на атаката по фронта и тила голяма част от 1-и батальон на английските кралски стрелци беше пленена.

Вечерта на 22 ноември авангардът на 15-а танкова дивизия (8-и танков полк) се натъкна на английския бивак в района на Сиди Резех. Тъмнината помогна на немския авангард да се развърне и незабелязано да обкръжи английския лагер. Меха-ник-водачите на танковеге запалиха фаровете. Заслепени и изненадани, англичаните не можаха да окажат съпротива. Бяха пленени щабът и голяма част от 4-а бронирана бригада. От взетите щабни документи италиано-немското командуване узна за опознавателните сигнали (зелена ракета), които 4-а бронирана бригада използуваше през нощта за свръзка с 22-а бронирана бригада.

Немското командуване предаде по английския код в щаба на 22-а бронирана бригада сигнала, че 4-а бронирана бригада отива към тях за съединяване. Скоро след това командирът на 22-а бронирана бригада, Стерлинг, и другите офицери от щаба видяха приближаващите се танкове. Това бяха английски танкове, но с немски екипажи; зад тях се движеха немски танкови части. От челния танк на колоната се издигна зелена ракета.

Като се изравниха с английските бойни машини, подхождащите танкове застанаха по два до всяка една от тях. Когато англичаните откриха измамата, беше вече късно и 2-а английска бронирана бригада остана без управление.

На другия ден италиано-немското командуване с обединените сили на две дивизии — 15-а немска танкова дивизия и 132-а италианска танкова дивизия „Ариете“ — нанесе при Сиди Резех контраудар от югоизточната страна и здраво притисна 5-а южноафриканска бригада на генерал Армстронг. Тази бригада, прикована по фронта от италианската танкова дивизия „Ариете“, а атакувана откъм тила от немските танкови части, беше откъсната от другите английски части и пленена заедно с командира на бригадата.

Чърчил беше принуден да признае, че „немците взеха надмощие и ние понесохме по-тежки загуби в танкове от тях… Генерал Нори, който командуваше 30-и корпус, загуби две трети от своите танкове… Това беше сериозен неуспех.“^[7]

Привечер на 23 ноември настъпи критичен момент. Не можеше и дума да става за каквото и да е присъединяване на 30-и корпус с гарнизона на Тобрук. Настъплението на 13-и английски корпус по посока на автострадата също не успя. На 22 ноември 13-и корпус беше спрян в района на форта Капуцо (на 6 км от египетската граница). Действията на войските от корпуса се ограничиха с обсадата на Бардия, Ес Салум и прохода Халфа.

С неуспехи завърши и опитът на английските части от състава на гарнизона на Тобрук (70-а пехотна дивизия и 32-а армейска танкова бригада) да се съединят с войските на 30-и корпус. Привечер на 23 ноември частите, които излязоха за съединяване с 30-и корпус, бяха спрени от немските войски в района на Ел Дуда. По такъв начин войските, намиращи се в Тобрук, не можаха да пробият италиано-немската блокада.

От 24 ноември смелият тон на английската преса започна да намалява. Вестниците пишеха вече, че блестящото начало невинаги завършва с успех.

По същото време американската преса много говореше за „мекия ход на гумените колела на американските танкове“, създаващи удобства за екипажа. Но лондонският кореспондент на агенция „Юнайтед прес“ на 27 ноември писа: „В сраженията в Либия участвуват 340 — 360 американски танка. Гумените им колела не ги бива за пустинята.“

Резултатите от английското настъпление се оказаха плачевни. При Сиди Резех бяха разбити две английски бронирани бригади и една южноафриканска пехотна бригада. Планът за обкръжаването и разгрома на италиано-немската групировка в Триъгълника Тобрук, Бир ел Гоби, Бардия претърпя крах. Авторите на доклада за действията на 8-а армия бяха принудени да нарекат една от главите „Неуспехът при Сиди Резех (18–24 ноември 1941 г.)“.

Италиано-немското командуване, възползувайки се от благоприятната обстановка, реши да активизира своите действия. На 24 ноември основните немски танкови сили бяха хвърлени към египетската граница в направление на Сиди Омар за действия в тила на 8-а английска армия (схема 27). През време на похода италиано-немските войски плениха моторизираната английска бригада начело с командира й Джеймс Кърджис, завзеха Сиди Омар, придвижиха се в дълбочина на египетска територия повече от 30 км, след това завиха на север и започнаха да се придвижват към прохода Халфа. Щабът на 7-а бронирана дивизия, при който беше и командуващият 30-и корпус, беше обкръжен.

Командуващият 8-а английска армия, Кънингхам, след като немските танкове разгромиха щаба му, не можеше да се отърве от преследващите го немски танкове, докато накрая се оказа в щаба на една от дивизиите. Оттук той „продължи да бяга по посока на Египет, а танковете на Ромел продължаваха да го гонят“^[8].

Главнокомандуващият Окинлек нямаше „никаква представа къде се намират неговите войски“^[9]. Когато преследването завърши, „генерал Кънингхам се намираше в тежко нервно разстройство“^[10]. Като пристигна в щаба на Окинлек, Кънингхам съобщи, че „планът не е изпълнен, необходимо е да се прекрати операцията и да се отведат войските за прегрупиране“^[11]. С други думи, Кънингхам дойде до заключение, че планът на Окинлек се провали. Окинлек не се съгласи с Кънингхам, сне го от длъжност и на 26 ноември за командуващ на 8-а армия назначи своя началник щаб, генерал Ритчи.

Изобщо Ромел „извърши хаос в английските тилови райони и взе много пленници“^[12]. Рейдът в тила на 8-а армия позволи на немското командуване да попълни своя танков парк за сметка на повредените и заловените от англичаните машини. Едва в тези боеве английското командуване узна, че немците на място възстановяваха и ремонтираха повредените танкове. А англичаните изпращаха своите повредени танкове за ремонт в стационарните армейски ремонтни работилници в дълбокия тил в района на Александрия.

След излизането на основните немски танкови части в рейд обстановката в района на Сиди Омар се измени в полза на англичаните (схема 28). 2-а новозеландска дивизия, намираща се в района на Капуцо, извърши маньовър на обширни, незаети от противника пространства в пустинята и на 26 ноември отново завзе Сиди Резех. След това новозеландците завиха на север и на 27 ноември се съединиха с частите на 70-а дивизия при Ел Дуда. Гарнизонът на Тобрук беше деблокиран за късо време. Между Сиди Резех и Ел Дуда се образува „коридор“, който разделяше италиано-немските войски на две части: на запад от „коридора“ се намираше 90-а лека немска пехотна дивизия, на изток от „коридора“ действуваше основната италиано-немска танкова групировка (21-а и 15-а немска танкова дивизия и 132-а италианска танкова дивизия „Ариете“). По това време (26–27 ноември) 15-а и 21-а танкова дивизия, обкръжиха в района на форт Капуцо 5-а новозеландска бригада начело с командира й и я плениха.

В дните на паника за англичаните, когато немскофашистките танкове извършваха рейд в тила на 8-а армия, Тобрук се оказа спасителна надежда за Окинлек. Ако не беше английският гарнизон в Тобрук, новозеландската дивизия нямаше да дойде до крайбрежието дори и след второто завземане на Сиди Резех на 26 ноември. Освен това благодарение на пасивната обсада на Тобрук, която продължи седем и половина месеца и заангажира пехотните дивизии, немските танкови съединения, намиращи се на египетската граница, се оказаха без достатъчна поддръжка от пехотата.

Завземането на Сиди Резех от новозеландската дивизия принуди Ромел на 30 ноември да пристъпи към пробив на „коридора“, който затваряше основните и най-удобни комуникации на италиано-немската групировка. Ударът се нанасяше от две страни: от 15-а немска танкова дивизия с обход от запад, от 21-а немска танкова дивизия — от изток и от танковата дивизия „Ариете“ — от юг (схема 29).

На 1 декември 2-а новозеландска дивизия и 7-а бронирана дивизия излязоха от обкръжението в района на Сиди Резех и отстъпиха в района на Бир ел Гоби. Общите загуби на новозеландската дивизия бяха над 3000 души. По такъв начин английските войски не успяха да се задържат на противниковите комуникации.

Английското командуване беше принудено да съобщи, че италиано-немските войски успяха да излязат към Тобрук и да се оттеглят „в пълен ред на позиции, минаващи южно от Газала“^[13].

На 5 декември английската преса призна, че британската армия претърпя поредния неуспех в Северна Африка: „Не успя да отреже главните сили на неприятеля“^[14]. На английското командуване оставаше да се задоволи с деблокирането на Тобрук. На 9 декември 1941 г. частите на 13-и корпус най-после се съединиха с частите на 70-а дивизия в района на Ел Адем.

В района на Айн ел Газала (северозападно от Тобрук) италиано-немските войски в продължение на пет дена (от 11 до 15 декември) отбиваха фронталните атаки на британските части (схема 30). На 17 декември италиано-немските войски с изключение на гарнизоните в Бардия, Ел Салум и в прохода Халфа, които Ромел не можа да деблокира, започнаха по-нататъшното отстъпление към Бенгази.

Английските патрули откриха отстъплението на италиано-немските войски чак на другия ден. Британските войски не бързаха да преследват противниковите колони. Според Ромел, противникът можеше да хвърли големи танкови сили през пустинята и да отреже пътя за отстъпление на немския африкански корпус. Обаче това не се случи. Английското командуване оправдаваше пасивните си действия с лошото време и отвратителните пътища.

От Бенгази Ромел преведе групировката си в пълен ред в района на Аджедабия, където италиано-немските войски прекараха до 6 януари 1942 г., здраво задържайки Аджедабия въпреки английските атаки. Така например на 27 декември 1941 г. 7-а английска бронирана дивизия беше насочена в обход, южно от Аджедабия, но се натъкна на артилерийска засада. 15-а немска танкова дивизия се възползува от това и атакува във фланг бронираната дивизия. Англичаните загубиха 136 танка и 300 души пленени. Останките от бронираната дивизия (30 танка) бързо отстъпиха. Както и по-рано, бронираната дивизия действуваше по отделни колони с големи разстояния между тях, което позволи на 15-а танкова дивизия да бие англичаните по части.

От района на оазиса Джарабуб действуваше в самостоятелна колона 5-а индийска пехотна дивизия. Тя не срещна съпротива от италианските части и към 3 декември завзе оазиса Ауджил (350 км западно от Джарабуб), застрашавайки по такъв начин италиано-немските войски в дълбокия тил. Тези оазиси са богати с вода и през тях минава пътят от Триполи за вътрешността на Киренайка. Но 5-а индийска дивизия не можа нито да завземе укрепения рубеж при Ел Агейла, на който се намираха само малки охранителни части на противника, нито да попречи на италиано-немските войски да се оттеглят зад него. Тази дивизия, както и цялата 8-а английска армия, действуваше по отделни отряди. Всеки отряд се състоеше от пехотни поделения, артилерийски батареи, няколко противотанкови оръдия, няколко бронирани машини и обоз. В резултат на това основните сили на англичаните се оказаха разсредоточени, разпръснати. Нямаше взаимодействие между отделните отряди и колони.

Появяването на отделните отряди от 5-а индийска дивизия на комуникациите на италиано-немските войски в дълбокия им тил е плах опит на английското командуване да осъществи маньовър из обширните пространства на пустинята. Но не беше използувана възможността за маньовър с големи механизирани сили.

Разпокъсаните опити на отделните отряди на 5-а индийска дивизия не можаха да попречат на противниковото отстъпление. През нощта на 6 януари 1942 г. италиано-немското командуване без спънки преведе своите войски в района на Мерса Брега, за да се подготви за нови настъпателни действия. Британските войски се придвижиха към Мерса Брега (източно от Ел Агейла) и се ограничиха с патрулни действия.

На 2 януари 1942 г. гарнизонът на Бардия (6000 италианци и 1000 немци) след двумесечна обсада сложи оръжие. Италиано-немският гарнизон в Бардия се командуваше от немския генерал Шмид. Обикновено хитлеристките генерали приписваха всички успехи на себе си, а всички неуспехи и поражения — на своите италиански съюзници. Така беше и в този случай. Шмид, като попадна в плен при Бардия, заяви на кореспондента на „Дейли Хералд“, че не можал да устои, тъй като командувал италиански войници. От своя страна италианците твърдят, че инициативата за предаването в плен принадлежи на самия Шмид.

На 10 януари 1942 г. британските войски завзеха Ел Салум, а на 17 януари — прохода Халфа. Към 18 януари на цялата територия на Киренайка завършиха военните действия.

Причините за бързото отстъпление на основната италиано-немска групировка към укрепения рубеж на Ел Агейла се състоеше в това, че германското върховно командуване не можа да изпрати в Северна Африка нито един танк, нито един войник от своите стратегически резерви, които по най-бърз начин се прехвърляха на съветско-германския фронт. През този период „Хитлер не беше сериозно заинтересован от Африка и не се готвеше да изпраща там мощни сили. Неговото внимание беше съсредоточено към Русия“^[15].

По същото време английските подкрепления като непрекъснат поток пристигаха от района на Александрия, където се намираха големи неизползувани резерви на 8-а армия.

В края на декември 1941 г. Мусолини писа на Хитлер, че военните действия в Киренайка „завършиха наравно. Безусловно бихме спечелили, ако можехме да въведем в действие живата сила и техниката, необходими ни за активизиране на боевете.“ Мусолини имаше предвид, разбира се, немскофашистките резерви за африканския корпус. Но необходимите резерви не можаха да се въведат в действие на североафриканския театър на военни действия, защото немскофашистката армия през 1941 г. понесе грамадни загуби на съветско-германския фронт.

По английски официални данни, от 7 януари 1942 г. 8-а армия загуби в Северна Африка 1200 офицера и 16 000 войници. Освен това англичаните загубиха 3/4 от своите бронетанкови сили. Планът за „ново Ватерло“ завърши с пълен крах. Англичаните не постигнаха целта по обкръжаването и унищожаването на немския африкански корпус. Английската преса трябваше да бие отбой и да представи действията на английските войски като отбранителна операция.

При огромните пространства на североафриканския театър на военни действия завладяването на територии няма решаващо значение. Решаващо значение можеше да има само раз-громяването на живата сила и унищожаването на бойната техника на противника. Но италиано-немското командуване съумя да запази основните сили на своята групировка напълно боеспособни, навреме да ги изтегли зад укрепения рубеж на Ел Агейла. Оттук идват и приказките в английската преса за отбранителен маньовър. Лидъл Харт например направо твърди, че „въпреки значителното превъзходство не успяхме да унищожим силите на Ромел“^[16].

Планът за разгромяването на основната италиано-немска групировка не можа да се осъществи въпреки извънредно благоприятно създалата се за англичаните обстановка. Цялата немска авиация още през септември 1941 г. беше прехвърлена от Средиземноморския басейн на съветско-германския фронт. От 22 юни 1941 г. Ромел не получаваше подкрепления и всичките му сили освен италианските войски се състояха от две немски танкови и една лека пехотна дивизия.

По това време (ноември 1941 г.) съветската армия се сражаваше сама срещу 162 немскофашистки дивизии без 34-те дивизии на сателитите на фашистка Германия.

Английското командуване не успя да осигури за дълго време безопасността на Суецкия канал, тъй като загубвайки голяма част от територията, италиано-немското командуване запази живата сила и бойната техника.

През време на бойните действия англичаните продължаваха да прилагат тактиката, изработена в колониалните наказателни експедиции — тактика на действия с отделни отряди. Тя се състоеше в следното. Съединенията се разделяха на отделни самостоятелни отряди (роти-батальони), които се пръскаха по пустинята в полоса с широчина до 160 км, така че всякакъв признак за фронтова линия изчезваше. С настъпването на тъмнината всяка бойна група се разполагаше за почивка в участък, ограден с бодлив тел и с малки минни полета. Тези групи действуваха самостоятелно и по свое усмотрение.

Подобна тактика прилагаха й италианофашистките войски на Грациани през 1940 г. с тази само разлика, че те устройваха не само временни полеви лагери, но и постоянни.

В доклада си за положението на противника в Северна Африка от 10 март 1941 г. Ромел писа, че англичаните не държат своите войски като цели организационни съединения — дивизии, бригади и полкове, — а в зависимост от поставената задача формират бойни групи от различни поделения. Така те действуваха във всички настъпателни операции от Сиди Барани до Бенгази. Чак до октомври 1942 г. английското командуване не използува в боя основното съединение — дивизията като цяло.

За войските на Ромел не беше голяма трудност да се борят с разпокъсаните британски отряди, тъй като успяваха да изненадат противника с внезапно и бързо съсредоточаване на превъзхождащи сили на един от участъците.

По такъв начин тактиката на действие с отделни отряди въпреки общото количествено превъзходство на англичаните в сили и средства доведе до поредния неуспех на британските войски в Северна Африка.