В. А. Секистов
„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн (33) (1939–1943 г.)

Неизпълнение на задължението за откриване на втория фронт в Западна Европа през 1942 г. от управляващите кръгове в САЩ и Англия

В хода на Втората световна война реакционните сили в САЩ и Англия скрито продължаваха да се домогват до своите империалистически и антисъветски цели. Те се стремяха само да отстранят Германия като опасен конкурент на световния пазар. В същото време англо-американските империалисти се надяваха, че в резултат на изтощителната война Съветският съюз ще бъде унищожен или обезкръвен.

В съответствие с тези политически цели военната стратегия на САЩ и Англия предвиждаше воденето на войната в две фази. Първата фаза на войната в Европа англо-американските стратези си я представяха като изтребителна война между хитлеристка Германия и Съветския съюз. През първата фаза на войната в Европа управляващите кръгове в САЩ и Англия не се готвеха да вземат активно участие с главните сили. Те смятаха да се включат в активна борба през втората фаза — в момента на максималното отслабване както на фашистка Германия, така и на Съветския съюз — и с това да диктуват своите условия за мира.

Англо-американските империалисти прикриваха тези цели с гръмки фрази за необходимостта да окажат на Съветския съюз не само икономическа, но и военна помощ във войната срещу хитлеристка Германия. Но в същото време, лъжейки своя народ, реакционните сили в САЩ и Англия не оказаха своевременна военна помощ на Съветския съюз.

С военните действия на второстепенните театри на Втората световна война, по-специално и на първо място в Северна Африка, реакционните сили в САЩ и Англия се опитваха да прикрият своите замисли и да създадат впечатление, че страните им полагат големи военни усилия.

Пораженното на немскофашистките завоеватели при Москва подбуди реакцонните сили в САЩ и Англия с още по-голяма активност да плетат мрежата на заговора срещу Съветския съюз. Влиянието на тези сили върху външната политика на тогавашните правителства на САЩ и Англия особено се прояви в периода на англо-американо-съветските преговори по въпроса за откриването на втория фронт в Европа през 1942 г.

На 12 юли 1941 г. английското правителство сключи съглашение със съветското правителство за съвместни действия във войната срещу Германия. На 11 юни 1942 г. беше сключено съглашение между правителствата на СССР и САЩ за принципите, приложими към взаимната помощ във воденето на войната срещу агресията.

Оформяването на англо-съветско-американската антихитле-ристка коалиция и установяващия се тесен контакт и сътрудничество между СССР, САЩ и Англия по най-важните политически и военни въпроси имаше огромно значение в делото за международното изолиране на агресивния фашистки блок, който застрашаваше жизнените интереси на всички свободолюбиви народи. Същевременно противоречия имаше и в англо-съветско-американската коалиция. Най-сериозни бяха разногласията по въпроса за откриването на втория фронт в Северна Франция.

Английското правителство през време на преговорите със съветската делегация в Лондон през май 1942 г. избягна да даде определен отговор относно откриването на втория фронт в Европа до изясняване гледището на американското правителство по този въпрос. Чърчил заяви, че той ще бъде в състояние да даде конкретен отговор само след преговорите на съветската делегация във Вашингтон.

На съвещанието във Вашингтон на 29 май 1942 г. Рузвелт, неговият главен съветник, Хопкинс, началникът на генералния щаб, Маршал, и главнокомандуващият военноморския флот, Кинг, заявиха, че те считат за възможно да открият втория фронт през 1942 г. На това съвещание „генерал Маршал добави, че ние имаме войски, при това всички са достатъчно обучени, имаме боеприпаси, авиация и бронетанкови дивизии“^[1].

На другия ден се състоя съвещание на Рузвелт с началник щабовете, на което бе прочетена телеграмата за изпращане до Чърчил. В телеграмата се казваше, че военните действия по плана „Болеро“ (такова беше тогава шифрованото наименование на плана за нахлуването на американо-английските войски в Западна Европа) трябва да започнат през август 1942 г.

При последната среща на съветската делегация с Рузвелт и Хопкинс на 1 юни 1942 г. „президентът повтори, че ние се надяваме да създадем втория фронт през 1942 г.“^[2]

Тържественото уверение на правителствата на САЩ и Англия за откриването на втория фронт в Европа беше включено в съветско-американското и съветско-английското комюнике, двете от 12 юни 1942 г. В двете комюникета се обявява, че „при преговорите беше постигнато пълно съгласие по отношение на неотложните задачи за създаването на втория фронт в Европа през 1942 г.“^[3]

На 10 юни 1942 г. Чърчил изпрати на съветското правителство меморандум, в който от името на английското правителство се казваше следното: „Ние се готвим за десант на континента през август или септември 1942 г.“^[4]

Англо-американската декларация и английският меморандум за откриването на втория фронт в Европа през август—септември 1942 г. не отразяваше истинския замисъл на тогавашните управляващи кръгове в САЩ и Англия. Още в хода на вашингтонските преговори Маршал „настояваше на всяка цена да се упомене за 1942 г.“^[5] Скоро след публикуването на тържествените задължения на правителствата на САЩ и Англия във Вашингтон пристигна английският адмирал Маунтбатън със съобщение от английското правителство, че може да възникне въпросът за преразглеждане на съглашението за откриването на втория фронт в Европа през 1942 г. На 20 юни във Вашингтон пристигна Чърчил, за да се договорят с управляващите кръгове в САЩ за съвместни действия за заобикаляне на поетите задължения по откриването на втория фронт в Европа през 1942 г. Не беше трудно да се договорят, тъй като управляващите кръгове в САЩ към това сами се готвеха и вече имаха напълно разработен план за заменяване откриването на втория фронт в Европа през 1942 г. с развръщане на военните действия в Средиземноморския басейн.

Управляващите кръгове в САЩ още през 1941 г. създадоха план за заграбването на Френска Северна Африка. На бившия личен адютант на Айзенхауер, капитан втори ранг Бътчер, стана известно, че „президентът Рузвелт предложил да се проведе такава операция още преди влизането на САЩ във войната“ (т.е. до 7 декември 1941 г. — В. С.)^[6].

През март 1942 г., малко преди съветско-американските преговори, при Рузвелт се състоя съвещание, на което присъствуваха министърът на флота, Нокс, военният министър, Стимсън, Хопкинс, началникът на генералния щаб, Маршал, и главнокомандуващият военновъздушните сили, Арнолд. Ставаше дума за политиката на САЩ в района на Средиземно море. Обсъди се планът „Джимнъст“ (план за завладяването на Френска Северна и Северозападна Африка с цел там да се установи американско господство). Този план беше одобрен от присъствуващите на съвещанието. Чърчил знаеше за съществуването на този план и действуваше положително.

През юли 1942 г. Маршал, Хопкинс и Кинг водеха в Лондон окончателните преговори за американо-английската стратегия през 1942 г. Преговорите завършиха на 24 юли с приемането на плана за стоварване на американо-английските войски във Френска Северна и Северозападна Африка през есента на 1942 г. Датата за дебаркирането определи Рузвелт в следната телеграма: „Моето мнение е, че по плана «Джимнъст» трябва да започне дебаркирането не по-късно от 30 октомври 1942 г. и за тази цел изпълнението на плановете да започне незабавно. Кажете на бившия морски деец (т.е. на Чърчил — В. С), че аз съм във възторг от това, че прие решението.“^[7]

По такъв начин управляващите кръгове в САЩ и Англия се договориха да не започват през 1942 г. военни действия срещу хитлеристка Германия на решаващия театър — в Западна Европа. На 18 юли 1942 г. в хода на англо-американските преговори в Лондон съветското правителство получи от Чърчил послание, с което той съобщаваше за решението на английското правителство да отложи откриването на втория фронт от 1942 г. на 1943 г. За успокоение на съветската страна Чърчил, без каквито и да е условия, заяви, че нахлуването на англо-американските войски в Европа през 1943 г. ще се извърши в голям мащаб и определи следната цифра: „повече от 1 милион души при съответната авиационна поддръжка“^[8]. Но тогава стана съвършено ясно, че въпросът за организирането на втория фронт в Европа „започна да приема несериозен характер“^[9].

В отговор на посланието съветското правителство беше принудено по най-категоричен начин да заяви, че то „не може да се примири с отлагане организирането на втория фронт в Европа през 1943 г.“^[10]

Планът „Джимнъст“ в процеса на по-нататъшната разработка, преименуван в план „Торч“ („Факел“), предизвика гореща поддръжка от страна на най-високопоставените лица в САЩ. Този план набелязваше империалистическо заграбване на Африка и довеждаше към проваляне откриването на втория фронт в Европа не само през 1942 г., но и през 1943 г. На 31 юли Бътчер записа в дневника си, че при обсъждане подробностите по плана „Торч“ вече се постави въпросът за по-нататъшното придвижване на англо-американските войски към Сицилия или Сардиния.

Например американските публицисти Ралф Ингерсол в книгата „Съвършено секретно“ и Елиот Рузвелт в книгата „Неговите очи“ се опитват да оправдаят политиката на реакционните сили в САЩ, насочена към затягане на Втората световна война. Основен мотив в техните книги е твърдението, че откриването на втория фронт в Европа през 1942–1943 г. било провалено изключително по вина на Чърчил и на управляващите кръгове в Англия, че за сметка на това са съществували изключително остри разногласия. В действителност по въпроса за откриването на втория фронт в Европа управляващите кръгове в САЩ и Англия излизаха със съгласувани решения.

Разногласия имаше по други въпроси, свързани с империалистическите цели, които се преследваха от реакционните сили в САЩ и Англия в хода на Втората световна война.

Английските империалисти се стремяха да установят господство в Европа, използувайки своята агентура на Балканите. Чърчил искаше да запази за английския империализъм господствуващо положение в Средиземноморския басейн и да възпрепятствува освобождението на балканските страни от съветската армия. Ето защо той доказваше, че основният и решаващ театър на войната срещу хитлеристка Германия е Средиземно море.

Американските империалиста също се стремяха към установяване на своето господство в Европа и в Средиземноморския басейн, но те се надяваха главно на своята агентура в Германия, на сделка с германските монополисти в най-подходящия момент.

Въпреки борбата между монополистическите кръгове в САЩ и Англия за господство в Европа и в Средиземноморския басейн техните интереси в политиката за протакане откриването на втория фронт в Европа и в политиката за запазване на всяка цена на германския милитаризъм за по-нататъшна борба срещу СССР напълно съвпадаха.