В. А. Секистов
„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн (23) (1939–1943 г.)

Неуспешният опит на английското командуване да деблокира Тобрук (15 — 18 юни 1941 г.)

(Схема 24)

През юни 1941 г. английското командуване предприе опит с крупни сили да деблокира Тобрук. За деблокирането на Тобрук то отдели 7-а бронирана дивизия, 4-а индийска дивизия и 22-а гвардейска бригада, всичко около 25 000 души и 300 танка. С тези сили се смяташе да се нанесе силен удар по крайбрежието и да се влезе в Тобрук. Обаче щабът на Уейвел не се оказа в състояние да запази в тайна замисъла на своя главнокомандуващ. Планът на Уейвел бързо стана известен на всички. Ето какво пише за този факт бившият началник на инженерните части при 8-а армия, майор П. Райнер: „При мене достигаха слухове за нашия план и аз се съмнявах в тайната на операцията. Моите съмнения скоро се оправдаха. Два дена преди началото на операцията узнах подробно целия план от един ливанец, който го обсъждаше в едно александрийско кафене.“^[1] Не е за учудване, че в резултат на такова безгрижие планът на Уейвел напълно се провали.

На 15 юни 1941 г. в района на Ес Салум и форта Капуцо се започнаха безплодни атаки на англичаните. И на 16 юни не беше постигнат никакъв успех.

На следващия ден, 17 юни, 15-а немска танкова дивизия извърши обходен маньовър и в тил нанесе контраудар по 7-а английска бронирана дивизия. Загубите на англичаните бяха повече от 100 танка. Бронираната дивизия се завърна на изходните си позиции само с 24 танка.

През нощта на 18 юни немските танкови части заеха Сиди Омар и се придвижиха към прохода Халфа, където се съединиха с италианските пехотни части.

Чърчил в своите мемоари признава, че юнското настъпление се провалило. Уейвел смяташе, че на фронта ще срещне само една немска танкова дивизия а в действителност те бяха вече две, тъй като по това време в Либия пристигна 15-а танкова дивизия, която имаше в състава си тежки танкове.

На бойното поле останаха италиано-немските войски, а англичаните отстъпиха на първоначалните си позиции. Това даде възможност на немците бързо да ремонтират по-голямата част от повредените си танкове, а така също и около 80 пленени английски танка.

Ромел не получи повече техника от Германия и можеше да разполага само с тези сили, които имаше.

На фронта в Северна Африка настъпи затишие, което продължи до ноември 1941 г.

В Средиземно море немскофашистката авиация продължаваше да нанася чувствителни удари на английския търговски флот. През юли 1941 г. немскофашистките самолети извършиха масирано нападение над Тобрук и потопиха в пристанището бързоходния минозаградител „Латона“ — два ескадрени миноносеца, 22 малки плавателни съдове и 9 парахода. На 24 юли 1941 г. италиано-немската авиация атакува английския конвой, който се насочваше от Гибралтар към Малта, и потопи един ескадрен миноносец. През септември 1941 г. малки италиански подводници „деца“ потопиха в Гибралтарското пристанище 3 парахода и повредиха един.

Обстановката в Средиземно море се измени в полза на англичаните, след като през септември 1941 г. немската авиация беше прехвърлена на съветско-германския фронт.