Обстановката в Средиземноморския басейн в навечерието на нападението на хитлеристка Германия срещу Съветския съюз
В началото на лятото на 1941 г. за английския империализъм в басейна на Средиземно море настана катастрофална обстановка. Авантюрата на английските управляващи кръгове в Гърция завърши с провал. Британските войски бяха принудени да оставят Киренайка. Немско-италианските войски стояха пред вратите на Египет и на подстъпите към Суецкия канал За 15 дена бяха сведени до нула всички резултати от декември 1940 г. и януари 1941 г. на 60-дневното придвижване на английските войски в Киренайка. Немскофашистката авиация парализира английските превози през Средиземно море.
Антисъветската политика на британския империализъм доведе до това положение английските войски в басейна на Средиземйо море.
Разбира се, намираха се и такива представители на английските кръгове, които твърдяха, че изпращането на английските войски в Гърция под командуването на генерал Уилсон едва ли не било оправдано, тъй като довело до отлагането с шест седмици нахлуването в Русия. Но, както беше принуден да признае Лидъл Харт, „правилността на това твърдение се оспорваше и всички действия се разглеждаха като политическа игра от различни военни дейци, които бяха добре запознати с положението в Средиземно море; в частност това твърдение се оспорваше от генерал де Хинганд, който по-късно стана началник щаб на Монтгомери и по това време работеше в обединения оперативен център в Кайро“[1].
Политиката на ненамеса в подготовката на агресия на фашистка Германия срещу СССР и в 1941 г. се провеждаше като генерална линия от реакционните сили на Англия. Английското правителство изпрати, експедиционния корпус в Гърция не за да попречи на хитлеристите да осъществят „плана Барбароса“ Например Лидъл Харт без уговорка заявява, че английското правителство „не си поставяше такива цели“[2] Английските управляващи кръгове се надяваха, че на хитлеристите, заети с последните приготовления за внезапното и вероломното нападение над СССР, не им е до Гърция и на английските войски ще се удаде да задържат стратегическия плацдарм в Гърция. С това се и обяснява защо в Гърция бяха изпратени съвършено недостатъчни сили.
Обаче сметките на английските управляващи кръгове не се оправдаха. Германското върховно командуване разглеждаше военната окупация на Югославия и Гърция като съставна част от подготовката за нападението срещу Съветския съюз като условие за твърдо осигуряване на своя тил и на десния си фланг на Балканите. На юг Югославия и Гърция, на север Норвегия и Финландия се определяха за прикриване на фланговете на огромния фронт за развръщане на немскофашистката армия, която се готвеше да нахлуе на територията на Съветския съюз.
По отношение на фашистка Италия английските управляващи кръгове провеждаха също такава политика, както и по отношение на фашистка Германия — да не се бърза с решителни действия. С това се обясняват действията на английския военен кабинет, който преустанови през февруари на 1941 г. безпрепятственото придвижване на английските войски в Киренайка, въпреки че имаше „златната възможност за използуване поражението на италианците в Киренайка и завладяването на Триполи до пристигането на германската помощ…“[3] Управляващите кръгове на Англия продължаваха да провеждат, по израза на немските военни историци, „изчаквателна политика“.[4]
Военните интереси на Англия бяха принесени в жертва на политическите цели. Като претърпяха поражение, английските политици се постараха да намерят такава оправдателна причина, която не би ги разобличавала окончателно в очите на народните маси. Вината за неуспехите беше прехвърлена върху военното командуване. За успокояване на общественото мнение английският военен кабинет смени командуването в Близкия Изток.
