Т. С. Лърнър
Сфинксът (2)

Прелюдия

Гледам пустинята и си спомням годината, която прекарах в Египет — тази година предопредели целия ми живот. Никога не преставам да се удивлявам на песъчинките, наподобяващи стъклени мъниста, малки сферички, получили се от триенето и блъскането помежду си, докато са се носили в невидимите облаци по хоризонта.

А сега си спомням, че ако в онази година можех да погледна с очите на Господ, ако можех да огледам от високо всички пустини по света, щях да разбера, че когато пясъчните бури утихнат, те оставят след себе си форми, които представляват шифър към тайнствено предсказание.