Айзък Азимов, Робърт Силвърбърг
Падането на нощта (6)

4.

Големият купол на Обсерваторията към университета Саро, издигащ се величествено над гористите хълмове на планината, която носеше името на Обсерваторията, блестеше ярко под светлината на късния следобед. Малкият червен диск на Довим вече бе изчезнал зад хоризонта, но Онос беше все още високо на запад, а Трей и Патру, които пресичаха източното небе под остър диагонал, хвърляха сияйни отблясъци върху лицевата страна на огромния купол.

Бийни 25, строен и подвижен млад мъж с бърза и чевръста походка, се втурна към малкия си апартамент под Обсерваторията в Саро сити, който делеше с партньорката си Раиста 717, и се зае да събира книгите и книжата си.

Раиста, излегнала се удобно на малката кушетка с износена зелена тапицерия, го погледна намръщено.

— Отиваш ли някъде, Бийни?

— В Обсерваторията.

— Не е ли много рано? Обикновено отиваш там след залеза на Онос. А дотогава има още няколко часа.

— Днес имам среща, Раиста.

Тя му се усмихна топло и съблазнително. И двамата вече се бяха дипломирали, наближаваха тридесетте и работеха като асистенти — той по астрономия, а тя по биология. Като партньори живееха само от седем месеца. Връзката им бе окрилена от наскоро избликналите им чувства, но вече бяха възникнали и проблеми. Той работеше през късните часове, когато на небето мъждукаха само няколко от по-малките слънца, а тя беше най-активна и бодра по пладне, когато върху Калгаш струеше златният блясък на яркия Онос.

Напоследък Бийни прекарваше все повече и повече време в Обсерваторията и стана така, че те почти никога не бяха будни по едно и също време. Той знаеше колко е мъчително това за нея. На него също му беше тежко. Но работата му над орбитата на Калгаш изискваше големи усилия и го водеше към все по-трудни сфери, които едновременно го предизвикваха и плашеха. Само да можеше Раиста да почака още няколко седмици… месец или може би два…

— Не можеш ли да поостанеш повече тази вечер? — попита го тя.

Сърцето му се сви. Раиста му предлагаше да се любят. Не беше лесно да й устои, нито пък имаше истинското желание да го прави, но Иймот и Фаро щяха да го чакат.

— Казах ти. Имам…

— … среща, да, разбрах. Е, аз също имам среща. С теб.

— С мен?

— Вчера каза, че днес следобед може би ще имаш малко свободно време. Затова и аз се освободих по-рано… всъщност свърших си работата в лабораторията още сутринта, само по този начин…

„Става все по-лошо и по-лошо“, помисли си Бийни. Той наистина си спомняше, че бе споменал нещо за този следобед, пренебрегвайки напълно срещата си с двамата студенти.

Сега тя се цупеше и в същото време се усмихваше — един трик, който бе усвоила до съвършенство. На Бийни му се искаше да забрави за Фаро и Иймот и да отиде веднага при нея. Но ако го стореше, можеше да закъснее за срещата с цял час, което не беше честно. А може би и два часа.

Освен това трябваше да признае пред себе си, че гореше от нетърпение да узнае дали техническите изчисления потвърждават неговите.

На практика в съзнанието му се водеше една равностойна битка: от едната страна беше могъщият сексапил на Раиста, а от другата — желанието да съсредоточи мислите си над един важен научен проблем. И макар да се чувстваше задължен да отиде на срещата си навреме, Бийни осъзна с известно объркване, че е имал подобен ангажимент и с Раиста… освен това в случая не ставаше въпрос само за задължение, а и за удоволствие.

— Виж какво — рече той, отивайки до кушетката и взимайки ръката й в своята. — Аз не мога да бъда едновременно на две места, нали така? И когато ти разказвах за вчерашния си ден, аз забравих за уговорката си да се срещна с Фаро и Иймот в Обсерваторията. Но съм готов да сключа с тебе една сделка. Позволи ми да се кача горе и да си свърша работата, а след няколко часа си обирам крушите и се връщам право тук. Как ти се струва това?

— Тази вечер ще трябва да фотографираш онези астероиди, нали така? — каза тя, нацупвайки се отново, но този път без да се усмихва.

— Дявол да го вземе! Е добре, ще помоля Тиланда да се заеме с фотоапаратите вместо мен, или пък Хикинан. Или някой друг. По залез, Онос, ще си бъда обратно вкъщи, обещавам.

— Обещаваш?

Той стисна ръката й, усмихвайки се закачливо.

— Наистина ще удържа на думата си. Можеш да разчиташ на това. Става ли? Нали не ми се сърдиш?

— Ами…

— Ще разкарам Фаро и Иймот, веднага щом успея.

— Да, би било добре. — Когато отново се зае да събира книжата си, тя рече: — Ще ми кажеш ли все пак каква е тази толкова важна работа, която имаш да вършиш с Фаро и Иймот?

— Лабораторна — гравитационни изследвания.

— Трябва да призная, че това не ми изглежда да е толкова важно.

— Надявам се да се окаже, че няма да е важно за никого — отвърна Бийни. — Но това е нещо, което трябва да установя още сега.

— Бих искала да зная за какво говориш.

Той погледна часовника си и пое дълбоко въздух. Нямаше и минута за губене.

— Нали знаеш, че напоследък работя върху един проблем, свързан с орбитата на Калгаш около Онос?

— Да, разбира се.

— Е, добре. Преди няколко седмици аз се натъкнах на една аномалия. Моите цифри за орбиталното движение на планетата не съвпадаха с Теорията за всеобщата гравитация. Естествено аз ги проверих още веднъж, но за втори път получих същия резултат. После и за трети. И за четвърти. Аномалията беше налице при всеки пореден опит, независимо от използвания математически метод.

— О, Бийни, страшно съжалявам. Ти положи толкова много усилия, зная това, и накрая да се окаже, че изчисленията ти не са верни… Но нали каза…

— На този етап не мога да кажа дали изчисленията ми са верни, или не. Доколкото мога да преценя, всичко при тях си е наред, но това изглежда немислимо. Проверявах ги отново, и отново, и отново, и всеки път получавах все същия резултат; засичах цифрите по всякакъв възможен начин, но всичко това само доказваше, че никъде не съм допуснал грешка. Въпреки това полученият от мен резултат е невъзможен. Единственото обяснение, до което стигнах, е, че започвам от някакво грешно предположение и по-нататък пресмятам всичко правилно, в който случай естествено получавам един и същ грешен отговор, без значение какъв метод съм избрал. По всяка вероятност аз просто не мога да видя някакъв фундаментален проблем в основата на всичките ми постулати. Ако например цифрата за планетарната маса не ти е вярна, тогава и орбитата на планетата няма да бъде вярно изчислена, дори и всичко останало да ти е вярно. Следваш ли мисълта ми?

— Дотук, да.

— Ето защо аз предоставих изчисленията на Фаро и Иймот, без на практика да им казвам за какво става дума, и ги помолих да пресметнат всичко от самото начало. Те са умни момчета. Мога да разчитам на математическите им познания. И ако получат същите резултати като моите, макар да са стигнали до тях по съвсем друг начин, който напълно изключва каквато и да било допусната от мен грешка, тогава ще трябва да приема, че моите цифри са си верни независимо от всичко.

— Но те не могат да бъдат верни, Бийни. Нали каза, че твоето откритие противоречи на Всеобщия закон за гравитацията?

— Ами ако Всеобщият закон е погрешен, Раиста?

— Какво? Какво?

Тя го погледна вторачено. В очите й се четеше пълно объркване.

— Разбираш ли сега какъв е проблемът? — попита Бийни. — Сега вече знаеш защо бързам да науча какво са получили Иймот и Фаро.

— Не — каза тя. — Не разбирам нищо.

— Можем да поговорим за това по-късно. Обещавам.

— Бийни… — В гласа на Раиста прозвуча отчаяние.

— Трябва да тръгвам. Но ще се върна веднага щом се освободя. Обещавам ти, Раиста! Обещавам!