А.Азимов отново блестящо показва, как мирогледът ни се формира на база фактологията на обкражаваща ни среда, „Падането на нощта“ е много добра илюстрация, на това колко големи разлики поражда фундаментално променено обстоятелство.
Само една куца екранизация от 1988, толкова слаба и безобразна, че чак е срамно! Жалко, такъв зрелищен филм можеше да излезе от този прекрасен роман…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.