Айзък Азимов, Робърт Силвърбърг
Падането на нощта (26)

24.

В стаята се носеше врява. Всички се бяха скупчили около Фаро и Иймот, а те самите се опитваха да парират засипващите ги нетърпеливи въпроси, докато събличаха връхните си дрехи.

Атор си проби път през тълпата и застана ядосан пред новодошлите.

— Давате ли си сметка, че не остана почти никакво време? Къде бяхте досега?

Фаро седна и разтри ръце. Овалните му месести бузи бяха зачервени от студа навън. На устните му имаше странна усмивка. Изглеждаше необикновено спокоен и почти като дрогиран.

— Никога не съм го виждал такъв преди — прошепна Бийни на Шийрин. — Винаги е бил много раболепен, кроткият младши астроном, преизпълнен с уважение към великите хора около себе си. Дори и към мен се е държал така. Но сега…

— Ш-ш-т! Слушай! — рече Шийрин.

Фаро каза:

— Иймот и аз току-що завършихме един наш самостоятелен и малко смахнат експеримент. Опитахме се да разберем дали бихме могли да построим съоръжение, с което да наподобим появата на Мрака, и Звездите, за да получим предварителна представа как изглеждат.

Слушателите объркано замърмориха.

— Звезди? — рече Теремон. — Вие знаете какво са Звездите? Как разбрахте това?

Фаро отново се усмихна самодоволно и каза:

— От Книгата на Откровенията. Съвсем ясно е, че Звездите са някакви много ярки обекти, също като слънца, но по-малки, които се появяват на небето, когато Калгаш влиза в Пещерата на Мрака.

— Абсурд! — рече някой.

— Невъзможно!

— Книгата на Откровенията! Значи това е било полето на техните изследвания. Можеш ли да си представиш…

— Тишина — каза Атор. В очите му се беше появил внезапен интерес, следа от предишната му енергия и сила. — Продължавай, Фаро. Какво е било това ваше „съоръжение“. Как започна тази работа.

— Ами — заговори Фаро, — идеята хрумна на мен и на Иймот преди няколко месеца и работихме над нея през свободното си време. Иймот знаеше една малка едноетажна къща, долу в града, с куполовиден покрив… била е използвана за склад, мисля. Тъй или иначе, ние я купихме…

— С какво? — прекъсна го Атор безапелационно. — Откъде взехте парите?

— От банковите ни сметки — изсумтя дългунестият Иймот 70, чийто крайници напомняха на тръбици на лула. — Струваше ни две хиляди кредита. — После добави отбранително: — Е, и какво от това? Утре тези две хиляди кредита ще бъдат две хиляди парчета хартия и нищо повече.

— Разбира се — рече Фаро. — Затова ние купихме къщата и я облицовахме от горе до долу с черно кадифе, за да получим колкото е възможно по-съвършен ефект на Мрак. После пробихме малки дупки в тавана и покрива и монтирахме върху тях мънички метални капачета, които можеха да се отместват едновременно с помощта на един електрически ключ. В тази част от работата ние не взехме никакво участие. За целта наехме дърводелец, електротехник и още няколко майстори — парите не бяха от значение. Въпросът беше да накараме светлината да минава през тези дупчици на покрива, така че да получим звездоподобен ефект.

— Както ние си го представяхме — коригира го Иймот.

В последвалата тишина не се чу нито звук. Атор каза рязко:

— Вие нямахте никакво право да правите частни…

Фаро изглеждаше засрамен.

— Зная, сър… но честно казано, двамата с Иймот си мислехме, че експериментът е малко опасен. Ако наистина се получеше някакъв ефект, можеше да полудеем — съдейки по онова, което казва доктор Шийрин за целия този проблем, ние смятахме, че това е доста вероятно. Решихме сами да си поемем риска. Разбира се, ако откриехме, че сме в състояние да запазим разсъдъка си, щеше да се открие възможност за изграждане на имунитет към истинския Мрак и истинските Звезди, така поне ни хрумна, и после се канехме да подготвим и вас, останалите по същия начин. Но нищо не се получи…

— Защо? Какво стана?

Този път отговори Иймот:

— Затворихме се вътре и изчакахме очите ни да свикнат с тъмнината. Усещането е изключително зловещо, защото пълният Мрак те кара да се чувстваш, все едно стените и тавана те смазват. Но ние преодоляхме това чувство и натиснахме ключа. Капачетата се отместиха и целият покрив заблестя с малки точици светлина.

— И после?

— После… нищо. Това беше най-странното. Доколкото бяхме вникнали в Книгата на откровенията, в този момент ние трябваше да бъдем изложени на въздействието на Звездите на фона на Мрака. Но не се случи нищо. Това си беше просто покрив с дупчици в него заедно с ярките точици проникваща светлина и точно така си изглеждаше. Опитвахме отново и отново — затова и толкова се забавихме — но просто нямаше никакъв ефект.

Хората в стаята бяха занемели от изненада. Всички погледи се насочиха към Шийрин, който седеше окаменял и с отворена уста.

Първи заговори Теремон:

— Шийрин, нали знаеш какво означава това за цялата ти теория? — Той се усмихваше с облекчение.

Но Шийрин вдигна ръка.

— Не бързай толкова, Теремон. Просто ме остави да помисля. Тези така наречени Звезди, които момчетата са конструирали… пълното време, през което са били изложени на Мрак… — Той замълча. Всички го наблюдаваха. Сетне щракна с пръсти и когато вдигна глава, в очите му нямаше нито почуда, нито несигурност. — Разбира се…

Не успя да довърши. Тиланда, която с наближаването на затъмнението работеше в купола на Обсерваторията и промиваше фотографски плаки с участъци от небесния свод през интервал от десет секунди, се втурна в стаята, размахвайки ръце в безумни кръгове, които биха били достойни за Иймот в мигове на най-голямо вълнение.

— Доктор Атор! Доктор Атор!

Атор се обърна.

— Какво има?

— Ние току-що намерихме… той влезе направо в купола… няма да повярвате на това, доктор Атор…

— По-бавно, детето ми. Какво се случи? Кой влезе при вас?

В залата се чу шум от боричкане и остро звънтене. Бийни скочи на крака и се втурна към вратата, но после изведнъж се спря и извика:

— Какво става, по дяволите!

Давнит и Хикинан, които трябваше да са в купола с Тиланда, бяха пред вратата. Двамата астрономи се боричкаха с една трета фигура — жилав, атлетичен мъж, наближаващ четиридесетте, с червеникава къдрава коса, остри черти на лицето и ледено сини очи. Те го вкараха в стаята с влачене и сетне се спряха, държейки ръцете му здраво зад гърба.

Непознатият беше облечен в тъмно расо като тези на Апостолите на Пламъка.

— Фолимун 66! — извика Атор.

Почти едновременно дойде и възклицанието на Теремон:

— Фолимун! Какво правите тук, в името на Мрака!?

Апостолът отговори спокойно със студен заповеднически тон:

— Не в името на Мрака съм дошъл тази вечер, а в името на светлината.

Атор погледна втренчено към Тиланда.

— Къде намерихте този човек?

— Казах ви, доктор Атор. Чухме го, докато работехме над плаките. Той бе влязъл направо и стоеше зад нас. „Къде е Атор“, рече той, „Трябва да се срещна с Атор.“

— Повикайте охраната — нареди Атор, а лицето му тъмнееше от ярост. Тази вечер Обсерваторията трябваше да бъде запечатана. Искам да узная как този мъж е успял да се промъкне през охраната.

— Очевидно във ведомостта на вашите служители са включени и един-двама Апостоли — вежливо забеляза Теремон. — Естествено те са били извънредно услужливи, когато Апостол Фолимун се е появил и ги е помолил да му отворят вратата.

Атор го погледна с поглед, кипящ от негодувание. Но изражението на стария астроном говореше, че той си дава сметка, че Теремон навярно е прав.

Всички в стаята сега бяха образували кръг около Фолимун и го гледаха изумени — Сифера, Теремон, Бийни, Атор и останалите.

Фолимун заговори спокойно:

— Аз съм Фолимун 66, специален адютант на Негова светлост Мондиор 71. Дойдох тази вечер не като престъпник, както изглежда смятате, а като пратеник на Негова светлост. Мислите ли, че можете да придумате тези ваши двама фанатици да ме освободят, Атор!

Атор махна с раздразнение.

— Пуснете го.

— Благодаря ви — рече Фолимун. Той разтри ръцете си и понамести расото си. Сетне се поклони на Атор в знак на благодарност. Или може би просто му се присмиваше. Въздухът около Апостола сякаш звънтеше, зареден с някакво особено електричество.

— Е — каза Атор, — какво правите тук? Какво искате?

— Нищо, предполагам, което бихте ми дали по собствено желание.

— Тук навярно сте прав.

Фолимун рече:

— Когато двамата с вас се срещнахме преди няколко месеца, Атор, бих казал, че срещата ни беше доста напрегната, това бе среща на двама мъже, които бяха като владетели на две враждуващи страни. За вас аз бях опасен фанатик. А за мен вие бяхте водач на шайка безбожници. И все пак, както си спомняте, ние съумяхме да постигнем известно единомислие, че на деветнадесети тептар над Калгаш ще падне Мрак, който ще продължи много часове.

Атор се намръщи.

— Минете към същността, Фолимун, ако има такава. Мракът всеки момент ще се спусне и не ни остава още много време.

Фолимун отговори:

— За мен Мракът е изпратен по волята на боговете. За вас той не представлява нищо друго освен бездушно движение на астрономически тела. Много добре: тук ние се споразумяхме да не търсим съгласие. Аз ви предоставих определени данни, които са във владение на Апостолите от времето на предишната Година на Светостта, това бяха таблици на небесните движения на слънцата и други още по-непонятни неща. В замяна на това вие обещахте да докажете абсолютната истинност на основните положения в нашата религия и да запознаете хората на Калгаш с вашите доказателства.

Поглеждайки часовника си, Атор каза:

— И точно така направих. Какво иска сега от мен господарят ви? Аз изпълних моите ангажименти по сделката.

Фолимун леко се усмихна, но не каза нищо.

В стаята настъпи неспокойно раздвижване.

— Да, аз му поисках астрономически данни — рече Атор и се огледа. — Данни, с които разполагаха само Апостолите. И те ми бяха дадени. За това — благодаря! В замяна на това аз наистина приех, така да се каже, да дам публичност на моето математическо потвърждение на основната догма на Апостолите, че на деветнадесети тептар над планетата ще се спусне Мрак.

— Всъщност изобщо не беше наложително да ви даваме каквото и да било — дойде гордият отговор. — Нашата основна догма, както я нарекохте, не се нуждае от доказване. Тя е доказана в Книгата на Откровенията.

— За шепата хора, които съставляват вашата секта, да — отговори рязко Атор. — Не се правете, че не разбирате какво искам да кажа. Аз ви предложих да представя научни доказателства за вашите вярвания. И го направих!

Очите на култиста се присвиха ожесточено.

— Да, направихте го… с лисича хитрост, защото представеното от вас обяснение, подкрепи нашите вярвания и в същото време премахна всякаква необходимост от тях. Вие направихте от Мрака и Звездите природен феномен и го лишихте от цялата им истинска значимост. Това беше богохулство.

— Ако е така, вината не е моя. Фактите си съществуват. Какво мога да направя, освен да ги изложа?

— Вашите „факти“ са измама и заблуда.

От гняв по лицето на Атор избиха петна.

— Откъде знаете това?

А отговорът дойде с убедеността на абсолютната вяра:

— Зная!

Лицето на директора на Обсерваторията стана още по-мораво.

Бийни тръгна, за да застане до него, но Атор го спря с ръка.

— И какво иска сега от нас Мондиор 71? Предполагам, все още си мисли, че нашите опити да накараме света да вземе мерки срещу грозящата го опасност от лудост, по някакъв начин спъват домогването му до властта, на която се кани да сложи ръка след затъмнението. Е, ние нямаме голям успех. Дано това го зарадва.

— Самият опит причини достатъчно вреда. А това, което се опитвате да постигнете тази вечер, ще влоши нещата още повече.

— Откъде знаете какво се опитваме да постигнем тук тази вечер? — попита Атор.

Фолимун заговори спокойно:

— Ние знаем, че сте се отказал от надеждата си да повлияете на хората. След като не успяхте да го направите преди Мрака и Пламъците, вие възнамерявате да се появите впоследствие, снабдени с фотографии на прехода от светлина към Мрак. Вие искате да предложите на оцелелите рационално обяснение на случилото се… и да сложите на сигурно място мнимите доказателства за вашите схващания, така че в края на следващата Година на Светостта вашите наследници в областта на науката да вземат връх и да поведат човечеството по такъв начин, че Мракът да срещне отпор.

— Някой ни е предал — прошепна Бийни.

Фолимун продължи:

— Всичко това, очевидно, работи против интересите на Мондиор 71. И не друг, а Мондиор е избран да бъде пророк на боговете, той е този, който е предопределен да поведе човечеството към следващата епоха.

— Крайно време е да дойдете до същността на въпроса — каза Атор с леден тон.

Фолимун кимна.

— Същността е следната: вашите неблагоразумни и богохулни усилия да се сдобиете с информация с помощта на дяволските си инструменти трябва да бъдат спрени. Съжалявам единствено, че не можах да разруша пъклените ви изобретения със собствените си ръце.

— Това ли имахте намерение да направите? Нямаше да ви свърши много работа. Всичките ни данни, освен преките наблюдения, които смятахме да направим сега, са вече на сигурно място и на никого не е по силите да им навреди.

— Извадете ги. Унищожете ги.

— Какво?

— Унищожете всичко, което сте създали. Унищожете инструментите си. В замяна на това аз ще се погрижа вие и хората ви да бъдете защитени от хаоса, който ще настъпи при падането на Нощта.

Този път в помещението се разнесе смях.

— Този е луд — каза някой. — Абсолютно смахнат.

— Ни най-малко — отвърна Фолимун — Вярващ, да. Обречен на кауза, която не сте в състояние да разберете, да. Но не съм луд. Аз съм напълно с разсъдъка си, уверявам ви. Този мъж тук — той посочи Теремон — ще потвърди това, а той няма славата на лековерен човек. Но аз поставям делото си над всичко останало. Тази нощ е съдбоносна за историята на света и когато утре се зазори, Светостта трябва да възтържествува. Давам ви ултиматум. Вашите хора трябва да преустановят богохулните си усилия да осигурят рационално обяснение за падането на Мрака през тази вечер и да приемат Негова светлост Мондиор 71 като истинския глас на божията воля. Когато утрото настъпи, вие ще започнете да работите за делото на Мондиор сред човечеството и не трябва да споменавате повече никакви затъмнения, орбити, Закони за всеобщата гравитация или останалите ви щуротии.

— А ако откажем? — попита Атор, почти развеселен от арогантността на Фолимун.

— В такъв случай — отвърна Фолимун хладно, — група разгневени хора, водени от Апостолите на Пламъка, ще се изкачат на този хълм и ще разрушат Обсерваторията ви заедно с всичко в нея.

— Достатъчно — рече Атор. — Повикайте охраната. Погрижете се този човек да бъде изхвърлен оттук.

— Имате точно един час — каза невъзмутимо Фолимун. — След това Армията на Светостта ще нападне Обсерваторията.

— Той блъфира — намеси се ненадейно Шийрин.

Атор сякаш без да го е чул, отново каза:

— Повикайте охраната. И сам той да бъде изхвърлен оттук!

— По дяволите, Атор, какво ви става? — извика Шийрин. — Ако го пуснете на свобода, той ще излезе навън, за да раздуха пламъците. Не разбирате ли, хаосът е единственото нещо, заради което живеят всички тези Апостоли. А този човек е изкусен в създаването му.

— Какво предлагате вие?

— Заключете го — рече Шийрин. — Натъпчете го в един килер, щракнете един катинар на вратата и го дръжте там, докато трае Мракът. Това е най-голямото зло, което можем да му сторим. Ако е затворен по този начин, той няма да види нито Мрака, нито Звездите. Не се иска чак толкова добро познаване на фундаменталното вероучение на Апостолите, за да се разбере, че да бъде скрит от Звездите, когато те се появят за него ще означава загуба на безсмъртната му душа. Заключете го, Атор. Това не е само най-безопасният за нас вариант, това е, каквото той заслужава.

— И после — изсъска свирепо Фолимун, — когато всички вие загубите разсъдъка си, няма да има кой да ме освободи. Това е смъртна присъда. Зная не по-зле от вас какво означава идването на Звездите… зная го далеч по-добре. Когато полудеете, вие изобщо няма да се сетите да ме освободите. Задушаване или бавна гладна смърт, нали така? Не бих и могъл да очаквам друго от група… учени. — Той произнесе думата, сякаш беше някакво сквернословие. — Но това няма да мине. Аз взех необходимите предпазни мерки и наредих на последователите ми да нападнат Обсерваторията точно след час, освен ако не се появя и не им заповядам да не го правят. Следователно моето затваряне няма да ви донесе нищо добро. До час то ще доведе до собственото ви унищожение, това е всичко. Тогава моите хора ще ме освободят и ние заедно ще проследим идването на Звездите, радостни и треперещи в екстаз. — Една вена пулсираше на слепоочието на Фолимун. — А утре, когато всички вие ще бъдете бръщолевещи идиоти, прокълнати завинаги заради делата си, ние ще започнем да съграждаме един нов дивен свят.

Шийрин погледна колебливо към Атор. Но явно Атор също не можеше да реши какво да прави.

Бийни, който стоеше до Теремон, промълви:

— Как мислиш? Блъфира ли?

Но журналистът не отговори. Дори и устните му бяха побледнели.

— Погледнете! — Насоченият към прозореца пръст трепереше, а гласът му беше сух и дрезгав.

Прозвуча спонтанно ахване, когато всички проследиха сочещия пръст и за миг останаха окаменели.

Довим беше нащърбен от едната страна!