Айзък Азимов, Робърт Силвърбърг
Падането на нощта (45)

43.

Фолимун каза:

— Наистина не е нужно да ми хвърляте такива гневни погледи, доктор Сифера. Може и да ви е трудно да повярвате, но вие сте сред приятели.

— ПРИЯТЕЛИ? Навярно ме мислите за много наивна.

— Ни най-малко. Точно обратното.

— Вие нахълтвате в лабораторията ми и задигате безценен изследователски материал. Нареждате на вашата орда от умопомрачени и суеверни последователи да нахлуят в Обсерваторията и да унищожат оборудването, с което астрономите се опитват да извършат уникално проучване от първостепенна важност. Сега хипнотизирате Теремон да изпълнява всяка ваша заповед и го изпращате да ме залови и предаде като ваша пленница. И после ми разправяте, че се намирам сред приятели?

Теремон каза спокойно:

— Аз не съм хипнотизиран, Сифера, И ти не си пленница.

— Да, разбира се. И всичко това е просто един много лош сън. Падането на нощта, пожарите, рухването на цивилизацията, всичко. След час аз ще се събудя в апартамента си в Саро сити и всичко ще си бъде точно както е било преди да заспя.

Теремон, който я гледаше по диагонала на шатрата си помисли, че тя никога не бе изглеждала по-красива. Очите й сияеха от гняв. Лицето й сякаш блестеше. Тя излъчваше една напрегнато съсредоточена сила, която му се стори неотразима.

Но едва ли моментът беше подходящ, за да й каже подобно нещо.

Фолимун рече:

— За кражбата на вашите плочки, доктор Сифера, мога само да ви предложа моите извинения. Това беше един безсрамен акт, който, уверявам ви, никога не бих оправдал, освен ако не беше абсолютно наложителен.

— АЗ направих откритието…

— Това е така. Но вие настояхте да ги задържите във ваше владение… да изложите тези незаменими реликви от предишния цикъл на огромен риск тъкмо в навечерието на хаоса, въпреки че знаехте, че университетските постройки ще бъдат съборени до последната тухла. Ние сметнахме, че е от първостепенна важност, те да бъдат съхранени на сигурно място, т.е. в нашите ръце, и тъй като вие не позволихте това, ние намерихме за нужно да ви ги отнемем.

— Аз открих тези плочки. Вие никога нямаше да узнаете за тяхното съществуване, ако не ги бях изкопала.

— Това е далече от въпроса — забеляза Фолимун спокойно. — След като веднъж плочките бяха намерени, те станаха жизненоважни за нас… за цялото човечество. Ние решихме, че бъдещето на Калгаш е по-важно от вашите частни интереси по отношение на тези артефакти. Както ще видите, ние вече преведохме плочките напълно, използвайки древния текстуален материал, с който разполагаме, и те ни оказаха огромна помощ, за да разберем характера на изключителните предизвикателства, пред които цивилизацията на Калгаш трябва периодически да се изправя. За нещастие преводът на доктор Мудрин бе крайно повърхностен. А всъщност плочките дават една точна и убедителна версия, без натрупалите се през вековете грешки и текстуални промени, на хрониките, които са достигнали до нас под името Книга на откровенията. Трябва да призная, че Книгата на откровенията е пълна с мистицизъм и метафори, чиято цел е главно пропагандна. Плочките от Томбо са недвусмислен исторически документ за две отделни пришествия на Звездите преди хиляди години и за опитите на духовенството по онова време да предупреди населението за онова, което ще се случи. Сега ние можем да докажем, че през целия исторически и предисторически период на Калгаш малки групи от посветени хора са се опитвали отново и отново да подготвят света за разрухата, която нескончаемо ни връхлита. Очевидно използваните от тях методи не са съответствали на проблема. Сега най-сетне, подпомогнати от знанието за миналите грешки, ние ще съумеем да спасим Калгаш от един друг опустошителен катаклизъм след две хиляди години, когато дойде краят на настоящата Година на Светостта.

Сифера се обърна към Теремон:

— Колко е самодоволен само! Оправдава кражбата на моите плочки с обяснението, че те щели да му помогнат да установи един още по-ефикасен теократичен диктаторски режим, отколкото са се надявали! Теремон, Теремон, защо ме предаде по този начин? Защо ни продаде? Сега можехме да сме преполовили пътя до Амгандо, само ако…

— Вие ще бъдете в Амгандо утре следобед, доктор Сифера, уверявам ви. Всички ние ще бъдем в Амгандо утре следобед.

— Какво смятате да правите? — попита тя ожесточено. — Да ме оковете във вериги и да ме подкарате в тила на вашата победоносна армия. Или да ме вържете и да ме принудите да вървя в праха зад колесницата на Мондиор?

Апостолът въздъхна.

— Теремон, обясни й, моля те, как стоят нещата.

— Не — рече тя. Очите й горяха. — Ти жалък малоумен глупак, не желая да слушам щуротиите, които този маниак е налял в главата ти! Не желая да чуя, каквото и да е било от вас! Оставете ме на мира. Затвори ме някъде, ако това ти харесва, Фолимун. Или ме пусни на свобода, ако решиш. Аз не мога да ти сторя нищо, не е ли така? Една жена срещу цяла армия? Не мога дори да прекося полето, без някой да ме връхлети откъм гърба.

Разтревожен, Теремон протегна ръка към нея.

— Не! Стой надалеч от мен! Ти ме отвращаваш!… Но вината не е твоя, нали? Те са направили нещо с мозъка ти… Ти ще сториш същото и с мен, нали, Фолимун? Ще ме превърнеш в покорна марионетка. Е добре, позволи ми да те помоля само за едно. Не ме принуждавай да нося апостолско расо. Не мога да си представя, че ще се разхождам наоколо в една от тези нелепи дрехи. Вземи душата ми, ако трябва, но ме остави да се обличам, както пожелая, съгласен ли си? Съгласен ли си, Фолимун?

Апостолът се засмя тихо.

— Може би ще е най-добре да ви оставя двамата насаме. Виждам, че доникъде няма да стигнем, докато участвам в този разговор.

Сифера изкрещя.

— Не по дяволите, не искам да оставам насаме с…

Но Фолимун вече бе станал и излезе бързо от шатрата.

Теремон се обърна към Сифера.

— И никой не е посягал на мозъка ми.

— Естествено е да говориш така.

— Но това е истината. И аз ще ти я докажа.

Тя го гледаше мрачно, студено и безмълвно.

Миг по-късно той каза съвсем тихо:

— Обичам те, Сифера.

— Колко време им беше необходимо на Апостолите, за да програмират ТОВА в главата ти?

Теремон трепна.

— Недей. Недей. Говоря истината, Сифера. Няма да се опитвам да те заблуждавам, че никога преди не съм изричал тези думи пред никой друг. Но за първи път съм искрен, когато ги произнасям.

— Това го има във всички любовни романчета — присмя му се Сифера.

— Сигурно съм си го заслужил. Теремон — покорителят на нежни сърца. Теремон — съблазнителят на Саро сити. Е добре, забрави какво ти казах… Не. Не. Говоря сериозно, Сифера. Докато пътувах с теб през тези няколко седмици, докато бях с теб сутрин, обед и вечер, всеки път, когато те погледнех, си помислях: Това е жената, която чаках през всичките тези години. Това е жената, която и не смеех да си помисля, че ще намеря.

— Много трогателно, Теремон. И реши, че най-добрият начин да докажеш любовта си е да ме сграбчиш отзад, едва не счупвайки ръката ми, и да ме предадеш на Мондиор. Така ли?

— Мондиор не съществува, Сифера. Няма такъв човек.

За миг в очите й проблеснаха изненада и любопитство, които засенчиха враждебността й.

— Какво?

— Той е удобен митичен образ, изработен чрез електронен синтезис, чието предназначение е да държи речи по телевизията. До този момент никой не се е срещал с него, не е ли така. Никой не го е виждал на публично място. Той е бил изобретен от Фолимун, за да му служи като обществен говорител. Мондиор никога не се появява лично, той може да бъде на телевизионните екрани в пет различни страни по едно и също време или по целия свят… никой не би могъл да бъде сигурен къде всъщност се намира и затова излъчването на неговите речи може да става на няколко места едновременно. Истинският водач на Апостолите на Пламъка е Фолимун. За да се прикрие, той чисто и просто се представя за завеждащ обществените връзки. В действителност Фолимун взима всичките важни решения и това продължава от десет години. Преди него е имало някакъв си Базрет, който сега е мъртъв. На практика Мондиор е изобретение именно на този Базрет, но Фолимун изгражда сегашното му високо положение.

— Фолимун ли ти разказа всичко това?

— Част от него. За останалото се досетих сам и той го потвърди. Обеща ми също да ми покаже апарата, който излъчва образа на Мондиор, когато се върнем в Саро сити. Апостолите възнамеряват да подновят телевизионните предавания до няколко седмици.

— Да, разбира се — дрезгаво подметна Сифера. — Откритието, че Мондиор е фалшификация толкова много те е поразило заради изтънчената низост на замисъла, че ти веднага реши на всяка цена да се присъединиш към шайката на Фолимун. И първата ти задача е била да ме предадеш на Апостолите. Затова се прокрадна през полето, озъртайки се да ме видиш, хвана ме неочаквано и направи така, че хората от Амгандо да попаднат в лапите на Фолимун. Добре свършена работа, Теремон.

— Да, Фолимун наистина е тръгнал за Амгандо — съгласи се Теремон. Но няма намерение да стори нищо лошо на събралите се тази хора. Той иска да им предложи постове в новото правителство.

— О всемогъщи богове, Теремон, наистина ли вярваш…

— Да. Да, Сифера! — Развълнуван, Теремон протегна двете си ръце с широко разперени пръсти. — Може и да съм обикновен недодялан журналист, но съгласи се поне, че не съм глупак. Най-малкото тези двадесет години работа в медиите ме превърнаха в отличен познавач на човешкия характер. Фолимун ми направи странно впечатление още при първата ни среща. Стори ми се, че той далеч не е луд, а точно обратното — един много сложен, много потаен и много проницателен ум. Освен това разговарях с него през последните осем часа. Никой от Апостолите не спа през тази вечер. Той изложи целия си план. Разкри ми пълния си замисъл. Няма ли да се съгласиш, просто ей така заради спора, че съм способен да си изградя точна психологическа картина за някого по време на един осемчасов разговор.

— Е… — каза тя неохотно.

— Сифера, той или е съвършено искрен, или е най-добрият актьор на света.

— Би могъл да бъде и двете. Това все още не означава, че е човекът, комуто трябва да се доверим.

— Може би си права. Но аз му вярвам. Поне сега.

— Продължавай.

— У него няма капка милост, Фолимун е един почти чудовищно разсъдлив човек, който вярва, че единственото наистина значимо нещо сега е оцеляването на цивилизацията. Благодарение на древния религиозен култ, към който принадлежи, той е имал достъп до исторически документи от предишните цикли и от много години е знаел онова, което всички ние съвсем наскоро научихме по възможно най-жестокия начин, а именно че Калгаш е обречен да бъде огряван от Звездите на всеки две хиляди години, и че тази гледка ще бъде толкова съкрушителна, че да разтърси невъзвратимо обикновените умове и да причини тежки увреждания, траещи дни и седмици, дори и при най-устойчивите… Между другото той е готов да ти покаже техните древни документи, когато се завърнем в Саро сити.

— Саро сити е разрушен.

— Не и онази част от него, която се контролира от Апостолите. Те са се справили дяволски добре в предотвратяването на каквито и да е било пожари в обсег от две километра около кулата им.

— Добре свършена работа — забеляза Сифера.

— Апостолите по принцип си вършат работата добре. И така, Фолимун смята, че докато трае всеобщата лудост, най-добрият вариант за стабилизиране на нещата е религиозният тоталитаризъм. За теб и мен боговете съществуват само в древните митове, Сифера, но повярвай ми, по света има милиони хора, които гледат по различен начин на тези неща. Те винаги са се бояли да извършат определени неща, които считат за грешни заради страха си от божието наказание. А понастоящем боговете им вдъхват абсолютен УЖАС. Според тях Звездите могат да се завърнат утре или вдругиден и да довършат делото си… Е добре, насреща се оказват Апостолите, които твърдят, че са преки вестители на божията воля и за потвърждение разполагат с всевъзможни библейски пасажи. Те са в по-добра позиция за създаването на световно правителство от Алтинол, или малките провинциални владетели, или оцелелите представители на предишното правителство, или който и да е било друг. Те са единствената ни надежда.

— Говориш сериозно — рече Сифера учудено. — Фолимун не те е хипнотизирал, Теремон. Ти си успял да постигнеш това сам.

— Изслушай ме — каза той. — Фолимун през целия си живот се е готвил за този момент, знаейки, че отговорността за спасяването на света ще падне върху неговото поколение Апостоли. Той разполага с всевъзможни планове за осъществяването на тази цел. На път е да установи контрол над огромни територии на север и на запад от Саро сити, а следващата му стъпка ще бъде да завладее новите провинции по протежение на Голямата южна магистрала.

— И да установи теократичен диктаторски режим, чието начало ще бъде отбелязано с изпълнението на екзекуции над атеистично, цинично и материалистично мислещи университетски учени като Бийни, Шийрин и мен.

— Шийрин е мъртъв. Фолимун ми каза, че неговите хора са намерили тялото му в една разрушена къща. Очевидно е бил убит преди няколко седмици от шайка умопомрачени, които са били водени от омразата си към интелектуалците.

Сифера извърна глава, неспособна за известно време да отговори на погледа му. После се втренчи в него, още по-разгневена отпреди, и заговори:

— Така значи. Фолимун първо изпраща убийците си да разрушат Обсерваторията — Атор също бе убит, нали? — след това елиминира клетия и безобиден Шийрин. И накрая всеки един от нас ще бъде…

— Той се е опитвал да ЗАЩИТИ хората от Обсерваторията, Сифера.

— Струва ми се, че не постигна големи успехи в тази насока, нали?

— Ситуацията е станала неовладяема. Желанието на Фолимун е било да спаси всички учени преди да избухнат бунтовете… но поради това че е действал под прикритието на безумен фанатик, той не е имал никакъв начин да ги убеди да се вслушат в предложението му, което е било да се укрият в Скривалището на Апостолите.

— След като Обсерваторията бе срината.

— Това също не е било предвидено в първоначалния му замисъл. Светът беше полудял през онази нощ. Не всичко е ставало според плана му.

— Справяш се чудесно, когато трябва да го оневиниш, Теремон.

— Може би си права. Изслушай ме все пак. Той иска да си сътрудничи с оцелелите от университета и останалите нормални и интелигентни хора, които са се събрали в Амгандо, и да изгради отново научния тръст на човечеството. Той — или по-скоро мнимия Мондиор — ще бъдат начело на правителството. Апостолите ще обуздават неустойчивото и сковано от суеверия население с помощта на религията най-малко в продължение на едно-две поколения. Междувременно хората от университета ще помагат на Апостолите да съберат и систематизират спасеното знание и заедно ще поведат света към едно разумно общество… както се е случвало толкова много пъти в миналото. Но този път, навярно, те ще могат да започнат приготовленията за следващото затъмнение близо век по-рано и ще успеят да избегнат най-тежките последствия от бъдещия катаклизъм, масовата лудост, палежите, всеобщата разруха.

— И ти вярваш на всичко това? — попита Сифера злъчно. Според теб ние трябва да стоим в сянка и да ръкопляскаме, докато Апостолите на Пламъка разпространяват своята злостна, ирационална и тоталитарна вяра по целия свят? И което е дори и по-лошо — нима смяташ, че трябва да обединим силите си с тях?

— Всичко това ме отвращава — ненадейно заяви Теремон.

Очите на Сифера се разшириха от изумление.

— Тогава защо…?

— Да излезем навън — рече той. — Вече почти се зазори. Дай ми ръката си.

— Е…

— Когато ти казах, че те обичам, това не беше просто фраза от любовен роман.

Сифера сви рамене.

— Едното няма нищо общо с другото. Личните и политическите мотиви са несъвместими, Теремон… ти използваш едните, за да замъглиш другите.

— Ела — подкани я той.