Айзък Азимов, Робърт Силвърбърг
Падането на нощта (42)

40.

Ситуацията веднага се промени. Бийни отведе Теремон и Сифера в едно учудващо уютно малко гнезденце точно в далечния край на барикадата: възглавници, пердета и редица от метални кутии, в които изглежда, че имаше храна. Там лежеше една слаба млада жена; левият й крак бе превързан. Тя изглеждаше немощна и трескава, но когато влязоха, върху лицето й проблесна бърза и лека усмивка.

Бийни каза:

— Нали си спомняш Раиста 717, Теремон? Раиста, това е Сифера 89, от катедрата по археология. Разказвах ти за нея… за опожарените в далечното минало градове, които тя откри… Раиста е моята партньорка — обърна се той към Сифера.

Теремон бе срещал Раиста няколко пъти по време на приятелството си с Бийни през последните две-три години. Но това бе в друга ера, в един свят, който сега бе мъртъв и изчезнал. Той едва я позна. Помнеше я като стройна и елегантна жена с приятна външност, винаги с хубава прическа, винаги издокарана. Но сега… сега! Това слабо, крехко, изтерзано момиче… този призрак на онази Раиста, която бе познавал, с хлътнали очи и сплъстени коси!…

Наистина ли бяха минали само няколко седмици от Падането на Нощта? Изведнъж му се стори, че от онази нощ го деляха години. Векове… няколко геологически епохи…

Бийни рече:

— Имам малко бренди тук, Теремон.

Очите на Теремон се разшириха.

— Сериозно ли говориш? Знаеш ли колко отдавна не съм пийвал нищо?… Каква ирония на съдбата, Бийни. Ти, въздържателят, когото трябваше да придумвам да опита коктейла Тано… ти притежаваш последната бутилка бренди на света, скрита тук при теб!

— Сифера? — попита Бийни.

— Да, моля. Съвсем малко.

— Ние и без това имаме съвсем малко. — Той им сипа по три напръстника.

Когато почувства топлината на брендито, Теремон каза:

— Бийни, какво става тук? Какъв е този Проверочен пункт?

— Не знаеш ли за Претърсването?

— Абсолютно нищо.

— Къде бяхте вие двамата след Падането на нощта?

— Предимно в гората. После Сифера ме намери, след като бях пребит от няколко хулигана, и ме отведе в университетското Скривалище, докато се възстановя. А през последните два-три дни пътувахме по магистралата с надеждата да стигнем до Амгандо.

— Значи знаете за Амгандо, така ли?

— Научих за това благодарение на теб, косвено — отвърна Теремон. — Срещнах Шийрин в гората. Той бе ходил до Скривалището малко след като си бил тръгнал оттам, както изглежда, и бе видял бележката ти за Амгандо. Шийрин ми каза на мен, аз казах на Сифера. И ние потеглихме натам заедно.

— С Шийрин? — попита Бийни. — Къде е той тогава?

— Той не е с нас. Ние се разделихме преди дни. Той тръгна към Амгандо сам, а аз останах в Саро, за да търся Сифера. Не зная какво се е случило с него… Дали е възможно да ми сипеш още една глътка от това бренди, Бийни? Ако може. Беше започнал да ми разказваш за Претърсването.

Бийни наля на Теремон още малко бренди. После погледна Сифера, която поклати глава.

След това Бийни заговори разтревожено:

— Ако Шийрин пътува сам, той навярно е в беда, и то много сериозна. Сигурен съм, че не е минавал по този път, откакто съм тук, а Голямата южна магистрала е единственият маршрут от Саро до Амгандо, ако човек иска да стигне дотам. Ще трябва да изпратим разузнавателен отряд да го потърси… Що се отнася до Претърсването, това е едно от новите неща, с които хората са се заели. Това тук е официален Проверочен пункт. Има по един такъв в началото на всяка провинция, през която минава Голямата южна магистрала.

— Та ние сме само на няколко километра от Саро сити — забеляза Теремон. — Това е все още провинция Саро, Бийни.

— Вече не е. Всички стари административни области отпаднаха. Онова, което е останало от Саро сити, е разделено… чувам, че Апостолите са си запазили един голям дял в северната част на града, а района около гората и университетът е под контрола на някой си Алтинол, чиято групировка от военен тип нарича себе си Противопожарен Патрул. Може би сте се натъкнали на тях.

Сифера каза:

— Аз бях офицер в Противопожарния Патрул в продължение на няколко дни. Това зелено шалче, което нося, е техният служебен отличителен знак.

— Тогава ти знаеш какво се е случило — рече Бийни. — Разпадане на старата система… милиони малки правителствени единици никнат навсякъде като гъби. В момента вие се намирате в провинция Реставрация. Тя се простира на около единадесет километра надолу по магистралата. Щом стигнете до следващия Проверочен пункта, започва провинция Шест слънца. Отвъд нея и Обетована земя, после Виделина, а след това… е, забравих. Във всеки случай те се променят на всеки няколко дни, когато хората стигнат до нови места.

— А Претърсването? — подсказа Теремон.

— Това е новата параноя. Всички се страхуват от подпалвачите. Нали знаеш какво представляват те. Луди, които са решили, че онова, което се случи през нощта на затъмнението, е било страшен майтап. Те обикалят и палят. Разбрах, че една трета от Саро сити е бил опожарен при Падането на нощта просто в резултат на паническите опити на хората да прогонят Звездите, но още една трета от града е била разрушена СЛЕД това, въпреки че Звездите отдавна ги е нямало. Ето това е, гадна работа. Затова хората с повече или по-малко незасегнати умове — сега вие се намирате именно сред такива, в случай че не знаете — претърсват всекиго за запалителни приспособления. Забранено е човек да притежава кибрит, запалки, иглови пистолети и всичко друго, с което може да…

— Същото става и в покрайнините на града — рече Сифера. — Това е и целта на Противопожарния Патрул. Алтинол и подчинените му са се обявили за единствените хора в Саро, които имат право да използват огън.

— А аз бях нападнат в гората, когато се опитвах да се сготвя храната — вметна Теремон. — Предполагам, че моите нападатели също са били Претърсвачи. Щях да бъда пребит до смърт, ако Сифера и нейният Патрул не се бяха появили точно навреме, за да ме спасят, също както и ти направи току-що.

— Е — каза Бийни, — не зная на кого си попаднал в гората. Но тук Претърсването е формален ритуал за разрешаването на същия проблем. Това става навсякъде, всеки претърсва всеки, никакви изключения. Подозрението е всеобщо: то тегне над всички. Това е като треска… треска, породена от страх. Само малцина хора от елита, като членовете на Алтоноловия Противопожарен Патрул, могат да носят запалителни материали. На всеки граничен пункт вие трябва да предавате вашите уреди за палене на огън на съответните власти, каквито се случат в този момент. Можете също така да оставите тези иглови пистолети тук при мен, Теремон. Никога няма да стигнете до Амгандо с тях.

— Без тях също никога няма да стигнем — отвърна Теремон.

Бийни сви рамене.

— Може би да, може би не. Но все пак ще трябва да ги предадете, докато пътувате на юг. Следващия път, когато попаднете на Проверочен пункт, както разбираш, аз няма да бъда там, за да ви спася от силите на Претърсването.

Теремон се замисли.

— Как все пак успя да ги накараш да те послушат? — попита той. — Или може би си главният Претърсвач тук?

Бийни се засмя:

— Главният Претърсвач? Едва ли. Но те ме уважават. Разбирате ли, официално аз се водя техният професор. Знаете ли, че на някои места хората от университета са обект на омраза? Тълпи от умопомрачени идиоти ги избиват веднага щом ги зърнат, защото лудите смятат, че ние сме причинили затъмнението и сега сме се готвели да предизвикаме ново. Но тук не е така. Тук считат, че съм полезен заради моя интелект. Мога да съчинявам дипломатически послания до съседните провинции, давам идеи как счупените неща да заработят отново, мога дори да обясня защо Мракът няма да се върне и защо никой няма да види Звездите в продължение на две хиляди години. Те намират моите обяснения за много утешителни. И тъй, аз заживях сред тях. Те ни хранят, грижат се за Раиста, а аз им служа с ума си. Това са едни чудесни симбиозни взаимоотношения.

— Шийрин ми каза, че си тръгнал към Амгандо — рече Теремон.

— Да, бях тръгнал — отвърна Бийни. — Хора като теб и мен трябва да бъдат именно в Амгандо. Но докато пътувахме с Раиста ни сполетя беда. Чу ли ме, когато ти казах, че лудите преследват хората от университета и се опитват да ги избият? Ние с Раиста едва не бяхме заловени от една такава шайка, докато вървяхме на юг през предградията към началото на магистралата. Във всички тези квартали откъм южната страна на гората сега са се настанили умопомрачени скитници.

— Да, попаднахме на някои от тях — вметна Теремон.

— Тогава знаете каква е ситуацията. Ние бяхме обкръжени от една такава шайка. Те успяха да отгатнат, че сме образовани хора просто по начина ни на говорене, и после един от тях ме разпозна… разпозна ме, Теремон, от снимка във вестника, от една от ТВОИТЕ статии с поредното интервю, което взимаш от мен по повод на затъмнението! И той им каза, че аз съм от Обсерваторията, че аз съм човекът, който е накарал Звездите да се появят. — Известно време Бийни остана загледан в празното пространство. — Предполагам, че само две минути ни деляха от това да бъдем обесени на пилона на някоя лампа. Но после се намеси провидението — вниманието им беше отклонено. Появи се една друга банда — допускам, че са си оспорвали някакви територии — и нейните хора започнаха да хвърлят бутилки, да крещят и да размахват кухненски ножове. Двамата с Раиста успяхме да се измъкнем. Те са като децата, лудите… вниманието им не може да бъде привлечено за дълго от каквото и да е било. Но докато пълзяхме по една тясна уличка между две опожарени сгради, Раиста си поряза крака на някакво счупено стъкло. И докато стигнахме дотук, той се инфектира толкова лошо, че тя вече не можеше да върви.

— Разбирам. — Никак не е чудно, че изглежда толкова ужасно, помисли си Теремон.

— За наш късмет граничните отряди на провинция Реставрация имаха нужда от професор. Те ни прибраха. Има вече седмица или десетина дни, откакто сме тук. Предполагам, че след още една седмица, или по-вероятно две, Раиста отново ще може да ходи, ако всичко върви добре. После ще накарам началника на тази провинция да ни издаде паспорти, с които да преминем благополучно поне през следващите няколко административни области надолу по пътя, и след това ще потеглим отново към Амгандо. Дотогава можете спокойно да останете при нас и сетне, ако искате, ще продължим заедно на юг. По този начин пътуването със сигурност ще бъде по-безопасно… Трябвам ли ти за нещо, Бутела?

Високият мъж, който се бе опитал да обискира Теремон на откритото пространство между двете барикади, бе подал главата си над пердетата на малката бърлога на Бийни.

— Току-що пристигна един вестоносец, професоре. Носи някакви новини от града и по-точно от провинция Империал. Голяма част от написаното не е ясно.

— Дай да видя — рече Бийни и протегна ръка, за да вземе сгънатия лист хартия. На Теремон той каза: — Между различните нови провинции непрекъснато сноват куриери. Провинция Империал се намира на североизток от магистралата и се простира по посока на града… Повечето от Претърсвачите тук ги няма много по четенето. Изглежда, че при тях Звездите са засегнали някакъв словесен център или нещо подобно.

Бийни спря да говори и се задълбочи в известието. Той се мръщеше, чумереше, свиваше устни и мърмореше нещо за посткатастрофичен почерк и правопис. Малко по-късно изражението му помръкна.

— Боже мой! — извика той. — Това е най-лошата, най-отвратителна и най-ужасна…

Ръката му трепереше. Той погледна Теремон с обезумели очи.

— Бийни! Какво се случило?

Бийни заговори унило:

— Апостолите на Пламъка идват насам. Те са събрали армия и са тръгнали към Амгандо, разчиствайки по пътя си всички нови малки областни управи, които са възникнали по магистралата. А когато стигнат до Амгандо те имат намерение да разгромят евентуалното новоучредено правителство, което е било сформирано там, и да се провъзгласят за единствената законна упълномощена управляваща сила в цялата Република.

Теремон усети пръстите на Сифера да се забиват в ръката му. Той се обърна, за да я погледне и видя изписания на лицето й ужас. Знаеше, че и той навярно не изглежда много по-различно.

— Идват… насам… — повтори Теремон бавно. — Армия на Апостолите.

— Теремон, Сифера… вие трябва да се махнете оттук — рече Бийни. — Незабавно. Ако сте все още тук, когато Апостолите пристигнат, всичко ще бъде изгубено.

— Искаш да кажеш да тръгнем към Амгандо? — попита Теремон.

— Безусловно. Без да губите нито минута. Там е цялата университетска общност от Скривалището, както и учени от други университети, образовани хора от цялата Република. Ти и Сифера трябва да ги предупредите да се разпръснат, без никакво забавяне. Ако Апостолите ги заварят в Амгандо, Мондиор ще може да погълне с един замах цялото ядро на всяко едно бъдещо законно правителство, каквото тази страна навярно ще има. Той може дори да нареди извършването на масови екзекуции над университетски преподаватели и учени… Виж какво, аз при всяко положение ще ви издам паспорти, които ще ви помогнат да минете през следващите няколко Проверочни пункта надолу по магистралата. Но когато излезете извън зоната на нашите пълномощия, ще трябва просто да се подчините на силите на Претърсването, да им предадете, каквото пожелаят, и после да продължите на юг. Не можете да си позволите да се занимавате с второстепенни неща, като например да оказвате съпротива на органите на Претърсването. Хората в Амгандо трябва да бъдат предупредени, Теремон!

— Ами ти? Да не би да имаш намерение просто да останеш тук?

Бийни изглеждаше объркан.

— А какво друго мога да направя?

— Но… когато Апостолите дойдат…

— Когато Апостолите дойдат, те ще направят с мен, каквото пожелаят. Да не би да ми предлагаш да изоставя Раиста и да хукна към Амгандо с теб?

— Е… не…

— В такъв случай аз нямам никакъв избор. Прав ли съм? Прав ли съм? Оставам тук, с Раиста.

Теремон почувства болка в главата си. Той притисна ръце към очите си.

Сифера каза:

— Няма друг начин, Теремон.

— Зная. Зная. Но като си помисля, че Мондиор и хората му могат да вземат в плен един толкова ценен човек като Бийни… да го екзекутират, и дори…

Бийни се усмихна и постави ръката си над китката на Теремон.

— Кой знае? Може пък Мондиор да реши да задържи двама-трима професори около себе си като домашни любимци. Както и да е, сега не е важно какво ще се случи с мен. Мястото ми е до Раиста. А твоето място е на магистралата… тичайки презглава към Амгандо, колкото можеш по-бързо. Хайде, ще ви донеса храна и ще ви дам няколко официални документи. — Бийни замълча. — Ето. Ще имаш нужда и от това. — Той сипа останалото бренди, не повече от тридесет грама, в празната чаша на Теремон… — Наздраве — каза Бийни.