Айзък Азимов, Робърт Силвърбърг
Падането на нощта (18)

16.

По това време в Обсерваторията нямаше почти никой. Там бяха само Фаро и Тиланда. Бийни си отдъхна, когато разбра, че Атор 77 не е някъде наоколо. „Това е добре“, помисли си той. Старецът беше достатъчно изтощен от усилието да разработи концепцията за Калгаш Две. В никакъв случай не трябваше да се подлага на допълнително натоварване през тази вечер.

И наистина беше добре, че само Фаро и Тиланда са тук. Фаро притежаваше точно този бърз и свободен ум, от който Бийни се нуждаеше именно сега. А Тиланда, която толкова години наблюдаваше празните небесни пространства със своя телескоп и фотографски апарат, може би щеше да е в състояние да запълни част от необходимия му концептуален материал.

Тиланда веднага заговори.

— Цял ден проявявам фотографски плаки, Бийни. Но не попаднах на никаква следа. Готова съм да заложа главата си, че там горе на небето няма нищо друго освен шестте слънца. Бийни, да не би силите на нашия гений най-накрая да са му изневерили? Нали не смяташ така?

— Мисля, че умът му е така остър, както е бил винаги.

— Но тези снимки… — рече Тиланда. — Дни наред вече сканирам наслуки всички квадранти на вселената. Всичко е включено в програмата. Щрак! — и леко преместване на няколко градуса, щрак! — и отново преместване. Цялото небе е подложено на методично наблюдение. И погледни само какво получавам, Бийни. Купчина снимки, на които няма абсолютно нищо.

— Ако неизвестният сателит е невидим, Тиланда, тогава той не може да бъде открит. Толкова е просто.

— Да, може би е невидим за невъоръжено око. Но апаратът би трябвало да е в състояние…

— Слушай, остави това сега. Вие двамата трябва да ми помогнете, работата е чисто теоретична. Свързано е с новата теория на Атор.

— Ами ако се окаже, че неизвестният сателит е само нещо илюзорно — възрази Тиланда.

— Ако нещо не се вижда, това не означава, че то не съществува — озъби й се Бийни. — И никак няма да ни хареса, ако това нещо изскочи от нищото и ни зяпне право в лицето. Ще ми помогнеш, или не?

— Ами…

— Добре. От теб искам да изготвиш компютърна проекция на движението на шестте слънца за период от четири хиляди и двеста години.

Тиланда го зяпна недоверчиво.

— Четири хиляди и двеста години, вярно ли чух, Бийни!

— Зная, че данните за движението на слънцата, с които разполагаш, са за далеч по-кратък период. Но аз казах компютърни проекции, Тиланда. Нали имаш сигурни данни за поне сто години?

— За повече от сто.

— Толкова по-добре. Заложи ги в компютъра и ги проектирай назад и напред във времето. Накарай го да ти покаже какви са били комбинациите от слънца през последните двадесет и един века за всеки ден поотделно и какви ще бъдат през бъдещите двадесет и един века. Ако не можеш да го направиш, сигурен съм, че Фаро с радост ще ти помогне в написването на програмата.

— Мисля, че мога да се оправя и сама — каза Тиланда с леден тон. — А би ли ми казал за какво е всичко това? Алманаси ли ще правим? Дори и в алманасите соларните данни са само за няколко години напред. И така, какво се опитваш да постигнеш?

— По-късно ще ти кажа — отвърна Бийни. — Обещавам.

Той я остави напушена на бюрото й и тръгна към директорския кабинет, където седна на бюрото с трите компютъра, с които Атор бе разработил теорията за Калгаш Две. Замислените му очи дълго останаха приковани върху средния екран, показващ отклонената орбита на Калгаш вследствие на хипотетичния Калгаш Две.

После натисна един клавиш и предполагаемата орбита на Калгаш Две се появи на екрана като яркозелена линия, огромна ексцентрична наклонена елипса, пресичаща тази на Калгаш, която беше по-компактна и почти кръгла. Той я проучи подробно, сетне натисна клавишите, които трябваше да изкарат на екрана слънцата, и остана мрачно загледан в тях някъде около час, набирайки различните възможни конфигурации: Онос с Тано и Сита, Онос с Трей и Патру, Онос и Довим с Трей и Патру, Довим с Тано и Сита, само Патру и Трей…

Да, това бяха нормалните комбинации.

Ами анормалните?

Само Тано и Сита? Не, това беше невъзможно. Позицията на тази двойка слънца на небето спрямо по-близките слънца беше такава, че Тано и Сита никога не можеха да се появят в тази небесна полусфера без Онос или Довим — или и двете слънца заедно — да са видими по същото време. Навярно това е било възможно преди стотици или хиляди години, разсъждаваше той, но въпреки това се съмняваше. Но определено не и сега.

Трей и Патру, Тано и Сита?

Това също беше невъзможно. Двете двойки слънца отстояха една срещу друга спрямо Калгаш. Когато единият чифт беше на небето, другият обикновено беше скрит от самата планета. Понякога и четирите слънца можеха да се появят едновременно на небето, но при такива съвпадения Онос също винаги се виждаше. Това бяха прочутите дни с пет слънца, а след тях идваха не по-малко характерните дни на Довим, когато той грееше сам в противоположната хемисфера. Това ставаше само веднъж на няколко години.

Трей без Патру? Тано без Сита?

Да, формално това беше възможно. Когато една от двойките слънца е близо до хоризонта, едното слънце можеше да се озове над хоризонта, а другото под него за кратък период от време. Но на практика това беше едно любопитно соларно явление, просто моментно отклонение от нормата. В такива моменти двете слънца си бяха заедно, но линията на хоризонта ги разделяше за кратко.

И шестте слънца едновременно на небето?

Невъзможно!

И по-лошо — немислимо!

И все пак му беше минало през ума. Бийни потръпна. Ако и шестте слънца се озовяха едновременно над хоризонта, тогава определени параметри от другата полусфера неизбежно биха останали без абсолютно никаква светлина. Мрак! Мрак! Но Мракът беше непознат на Калгаш, освен като абстрактно понятие. Никога не би могло да стане така, че шестте слънца да бъдат заедно и една голяма част от света да бъде потопен в непрогледна тъмнина. Беше ли възможно това?

Дали?

Бийни разсъждаваше над тази ужасяваща възможност.

Той още веднъж чу как Теремон му разяснява с дълбокия си глас теориите на Апостолите.

„… всички слънца ще изчезнат…“

„… Звездите ще започнат да сипят пламъци от черното небе…“

Той поклати глава. Всичко, което знаеше за движението на слънцата се бунтуваше срещу идеята, че е възможно по някакъв начин шестте слънца да се съберат от едната страна на Калгаш по едно и също време. Това просто не можеше да се случи, трябваше да стане чудо. Небесната конфигурация на слънцата, беше такава, че поне едно или две от тях трябваше да осветяват всяка точка от Калгаш във всеки един миг.

Забрави тази хипотеза за шестте слънца, хипотезата за Мрака.

Какво остана!

„Само Довим — помисли си той. — Малкото червено слънце сам-самичко на небето?“

Е, да, това се случваше, макар и не често. При тези редки дни с пет слънца, когато Тано, Сита, Трей, Патру и Онос бяха заедно в една и съща полусфера, Довим оставаше сам откъм противоположната страна на планетата. Бийни се зачуди дали е възможно това да е моментът за падането на Мрака.

Дали? Самият Довим грееше толкова слабо, от него идваше само едно студено, немощно, червеникаво-лилаво сияние, което хората можеха да вземат за Мрак.

Всъщност тук имаше нещо неясно. Дори малкият Довим даваше достатъчно светлина, за да предпази хората да не изпаднат в ужас. Освен това дните, през които Довим грееше сам, се случваха веднъж на няколко години. Те бяха нещо необикновено, но не чак дотам изключително. Естествено, ако ефектът от това, че на небето грее едно-единствено малко мъждиво слънце, можеше да се изрази в дълбоки психологически промени, тогава всеки би се тревожил от настъпването на новия ден на Довим, който беше някъде след около година, доколкото Бийни си спомняше.

Но ако само Довим беше на небето и се случеше нещо особено, нещо наистина необичайно, което да засенчи слабото слънце…

Тиланда се появи до рамото му и каза сприхаво:

— Добре, Бийни, соларните ти проекции са готови. И не само за четиридесет и два века, а в безкрайна регресия. Фаро ми подхвърли една идея и ние направихме програмата по такъв начин, че да изготвя данни чак до края на времето, ако желаеш това, или до началото на вселената.

— Чудесно. Нали ще я въведеш в моя компютър?… Фаро, би ли дошъл насам?

Топчестият студент тръгна бавно към него. Беше очевидно, че в главата му клокочеха въпроси относно начинанието на Бийни. Но той се съобрази с протокола и йерархията и просто изчака да чуе какво Бийни има да му каже.

— Това на екрана — започна Бийни — е предполагаемата орбита на хипотетичния Калгаш Две, както беше изготвена от Атор. Ще допусна, че е вярна, осланяйки се на думите на Атор, че тя обяснява съвсем точно отклоненията в нашата орбита, а аз вярвам, че Атор знае какво прави. Тук са също и данните — или поне ще бъдат, когато Тиланда приключи с прехвърлянето им — за соларните движения за голям период от време, това е програмата, която вие двамата разработихте. Имам намерение да видя каква е корелацията между наличието на едно слънце на небето и приближаването на Калгаш Две към тази планета, така че…

— Така че да изчислите честотата на затъмненията? — изтърси Фаро. — Това ли имате предвид, сър?

Бързината, с която разсъждаваше това момче, беше озадачаваща и малко смущаваща.

— Всъщност, да. Тази идея за затъмненията ти е хрумнала и на теб, така ли?

— Мисля си за тях още откакто Атор ни разказа за Калгаш Две. Нали си спомняте, когато Симброн спомена, че този странен сателит може да засенчи няколко от слънцата за кратко време, а вие казахте, че това явление би трябвало да се нарича затъмнение? След това аз се заех да разработя някои от възможностите. Но Атор ме прекъсна, преди да кажа каквото и да е, защото беше уморен и искаше да се прибере у дома.

— И оттогава не си споменал нещо за това?

— Никой не ме е питал — отвърна Фаро.

— Е добре, ето че удари и твоят час. Ще прехвърля всичко от моя компютър в твоя, после ще седнем в тази стая отделно един от друг и ще си поиграем с цифрите. Всъщност аз проучвам един специален случай, при който Калгаш Две е в най-близката си точка до Калгаш, като в същия момент на небето има само едно слънце.

Фаро кимна и тръгна към компютъра си, развивайки скорост, с каквато Бийни не го беше виждал да се движи.

Бийни не се надяваше да завърши първи изчисленията си. Бързината на Фаро в тези неща беше прословута. Важното бе да работят независимо един от друг и крайният резултат да бъде потвърден от две страни. Затова когато малко по-късно Фаро изсумтя тържествуващо и скочи от стола си, за да каже нещо, Бийни ядосано му даде знак да мълчи и продължи да работи. Последваха десет неловки минути, продължили сякаш цяла вечност.

След това числата започнаха да излизат на монитора.

Ако всички подадени в компютъра данни бяха верни — и изчисленията на Атор за вероятната маса и орбита на неизвестния сателит, и изчисленията на Тиланда за небесните движения на шестте слънца — тогава изгледите за настъпването на Мрака бяха съвсем малки. Единствената възможност за падане на пълен Мрак беше в деня, когато в едната полусфера щеше да грее само Довим. Но, изглежда, че нямаше големи шансове Калгаш Две да затъмни Довим. Дните, през които на небето светеше само Довим, бяха такава рядкост, че вероятността някой от тях да съвпадне с времето, когато Калгаш Две е някъде близо до Калгаш по цялата му дълга орбита, беше безкрайно малка — Бийни знаеше това.

Дали пък наистина беше така?

Не. Не беше безкрайно малка.

Ни най-малко. Той внимателно разгледа цифрите на екрана. Изглежда, че съществуваше известна възможност двата момента да съвпаднат. Изчисленията още не бяха пълни, но нещата отиваха в тази посока, докато компютърът разработваше корелацията Калгаш — Калгаш Две. Пътищата на двете небесни тела се пресичаха два пъти за изпитателния период от четири хиляди и двеста години. При всяка поредна обиколка на Калгаш Две около орбитата му моментът на максимална близост между него и Калгаш все повече се приближаваше до деня, когато на небето щеше да грее само Довим. Компютърът продължаваше да обработва всички астрономически възможности и цифрите все така излизаха на екрана. Бийни ги следеше с растящ ужас и неверие.

Ето го най-сетне и крайният резултат. Трите небесни тела — наредени точно, както се очакваше. Калгаш — Калгаш Две — Довим!

Да! Наистина беше възможно Калгаш Две да предизвика пълно затъмнение на Довим, когато Довим е единственото видимо слънце на небето.

Но тази конфигурация беше крайно рядка. Довим трябваше да бъде сам в полусферата си и на максимално разстояние от Калгаш, а Калгаш Две трябваше да бъде на възможното минимално разстояние. В този случай видимият диаметър на Калгаш Две щеше да бъде седем пъти по-голям от този на Довим. Това щеше да бъде достатъчно за засенчването на Довим, така че нито една точка от планетата да не остане незасегната от Мрака. Компютърът показа, че такава крайно необикновена ситуация може да настъпи само веднъж на всеки…

Бийни ахна. Не искаше да повярва на очите си.

Обърна се към Фаро. Овалното лице на младия студент беше пребледняло от изживяния шок.

Бийни дрезгаво заговори:

— Добре. Готов съм, получих крайния резултат. Но първо ти ми кажи твоя.

— Затъмнение на Довим от Калгаш Две, периодичност — две хиляди и четиридесет и девет години.

— Да — мрачно каза Бийни. — Точно това получих и аз. Веднъж на всеки две хиляди и четиридесет и девет години.

Почувства, че му се вие свят. Сякаш цялата вселена се въртеше около него.

Веднъж на всеки две хиляди и четиридесет и девет години. Според Апостолите на Пламъка това беше точното времетраене на Годината на Светостта. Същата цифра беше посочена и в Книгата на Откровенията.

„… всички слънца ще изчезнат…“

„… Звездите ще започнат да сипят огън от черното небе…“

Той не знаеше какво са Звездите. Но Сифера бе открила един хълм на Сагиканския полуостров, където градовете са били унищожавани от пожар през изумително равни интервали от приблизително две хиляди години. Дали когато получеше резултатите от прецизните тестове въглерод-14, щеше да се окаже, че точната цифра между опожаряванията на хълма Томбо е две хиляди и четиридесет и девет години?

„… черно небе…“

Бийни се втренчи безпомощно във Фаро.

— Кога е следващият ден на Довим? — попита той.

— След единадесет месеца и четири дни — мрачно отвърна Фаро. На деветнадесети тептар.

— Да — рече Бийни. — Това е същият ден, за който Мондиор казва, че небето ще стане черно и огънят на боговете ще се посипе върху нас, за да унищожи цивилизацията.