Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nightfall, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2014)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015)

Издание:

Айзък Азимов, Робърт Силвърбърг. Падането на нощта

Американска. Първо издание

Издателство „Тема“, София, 1994

Редактор: Роман Сушков

Библиотечно оформление: Брайко Брайков

Превод: Станимир Йотов

Художник: Брайко Брайков

 

© by Isaac Asimov and Robert Silverburg

Nightfall

 

Формат 84×108×32 27 п.к.

Предпечат СД „Юниверс-Петрови“ — Правец

Печатница „Светлина“ ЕООД — Ямбол

История

  1. — Добавяне

20.

Атор издаде войнствено напред долната си устна и се втренчи с унищожителна ярост в журналиста от „Кроникъл“. Той обуздаваше гнева си единствено с огромно усилие на волята.

— Вие сте тук? Въпреки всичко, което казахте? Въпреки цялата ви безочливост!

Теремон бе протегнал ръка в знак на поздрав, сякаш наистина бе очаквал Атор да я приеме. Но малко по-късно я отпусна и остана загледан в директора на Обсерваторията с изумително безгрижие.

Когато Атор заговори, гласът му трепереше от едва сдържани емоции.

— Сър, вие проявявате дяволско нахалство с идването си тук тази вечер. Удивен съм от наглостта ви да се появите при нас.

Бийни, който се намираше в ъгъла на стаята, близна неспокойно устните си и нервно се намеси:

— Вижте, сър, в края на краищата…

— Ти ли го покани тук? Бях съвсем ясен, когато наредих…

— Сър, аз…

— Бях поканен от доктор Сифера — рече Теремон. — Тя настоя много енергично да дойда. Тук съм по нейна покана.

— Сифера? Сифера?! Много се съмнявам в това. Само преди няколко седмици тя ми каза, че ви смята за безотговорен глупак. Мнението й за вас беше възможно най-критично. — Атор се огледа. — А къде е тя между другото? Трябваше да бъде тук, нали така? — Не последва никакъв отговор. Обръщайки се към Бийни, Атор каза: — Ти си довел този журналист, Бийни. Крайно съм изненадан от постъпката ти. Моментът не е подходящ за неподчинение. Тази вечер Обсерваторията е затворена за журналисти. А за този журналист тя е затворена от много време. Веднага го изпратете до изхода.

— Доктор Атор — рече Теремон, — позволете ми само да ви обясня защо…

— Не вярвам, млади човече, че това, което можете да ми кажете сега ще натежи над непоносимите ви ежедневни статии през последните два месеца. Вие поведохте мащабна вестникарска кампания против моите и на колегите ми усилия да организираме света срещу заплахата, която скоро ще ни връхлети. С подчертано личните си нападки вие направихте всичко възможно да превърнете персонала на тази Обсерватория в обект на присмех.

Атор взе един брой на „Кроникъл“ от масата и го размаха гневно пред лицето на Теремон.

— Дори и една личност като вас, известна с невероятното си безсрамие, би трябвало да се замисли преди да дойде при мен с молба да му бъде позволено да отрази днешните събития за своя вестник. Но от всички журналисти — точно вие!

Атор запрати вестника на пода, отиде с широки крачки до прозореца и скръсти ръце зад гърба си.

— Незабавно напуснете! — отсече той през рамо. — Бийни изведи го оттук.

Атор усещаше как нещо в главата му пулсира. Знаеше, че е важно да обуздае гнева си. Не можеше да си позволи нещо да го отвлича от наближаващото голямо и преломно събитие.

Той се загледа мрачно в линията на хоризонта отвъд Саро сити и възвърна спокойствието си с усилие на волята, доколкото това беше възможно през тази вечер.

Онос започваше да потъва към хоризонта. След малко той щеше да избледнее и да се стопи в далечните мъгли. Атор го следваше с очи как се спуска все по-надолу.

Знаеше, че никога вече няма да го види като разумен човек.

Сита също пращаше още студеното си бяло сияние, ниско долу до хоризонта, но в противоположната посока. Нейният придружител Тано не се виждаше никъде — той вече беше залязъл и сега се носеше плавно по небето в обратната полусфера, която скоро щеше да се наслади на изключителното явление на деня с пет слънца — а самата Сита също бързо чезнеше от погледа. След миг и нея вече нямаше да я има.

Атор чу зад гърба си шепота на Бийни и Теремон.

— Тук ли е още този човек? — попита той заплашително.

Бийни каза:

— Сър, мисля, че трябва до го изслушате.

— Така ли? Ти смяташ, че трябва до го изслушам? — Атор завъртя поглед към него, очите му яростно блестяха. — О, няма да стане това, Бийни. Той ще бъде този, който ще ме изслуша! — директорът махна заповеднически на журналиста, който не бе направил нито една стъпка по посока на вратата. — Елате тук, млади човече! Ще ви разкажа онова, от което се нуждаете.

Теремон тръгна бавно към него.

Атор му даде знак да погледне навън.

— Скоро Сита ще залезе… не, вече е залязла. След още няколко мига Онос също ще се скрие под хоризонта. От всичките шест слънца на небето ще остане само Довим. Разбирате ли?

Въпросът беше напълно излишен. Тази вечер червеното джудже изглеждаше дори и по-малко от обикновено, по-малко, отколкото бе било от десетилетия. Но сега то беше почти в зенит и ръждивата му светлина струеше зловещо, заливайки пейзажа със странно кървавочервено сияние. През това време гаснеха последните ярки лъчи на Онос.

Вдигнатото лице на Атор стана червено от блясъка на Довим.

— Само след по-малко от четири часа — рече той — цивилизацията, каквато я познавахме, ще стигне до своя край. Както виждате, причината за това ще бъде, че Довим ще остане сам на небето. — Той присви очи и се загледа втренчено в хоризонта. И последният жълт отблясък от Онос вече беше изчезнал. — Ето. Довим е сам! Сега остават още четири часа и всичко ще свърши. Отпечатайте това! Но няма да има кой да го прочете.

— Ами ако минат четири часа — и още четири — без нищо да се случи? — меко попита Теремон.

— Нека това не ви тревожи. Много неща ще се случат, уверявам ви.

— Може би. Но ако все пак не се случи нищо?

Атор направи усилие да не избухне.

— Ако вие не си тръгнете, сър, и Бийни откаже да ви изведе навън, тогава ще повикам университетската охрана и… Не. Няма да допусна никакви грубости в последната вечер на цивилизацията. Разполагате с пет минути, млади човече, за да ми кажете какво ви е довело тук. След като този срок изтече, аз или ще се съглася да останете тук, за да проследите затъмнението, или вие сам ще си тръгнете. Ясно ли е?

Теремон се поколеба само за миг.

— Предложението е съвсем честно.

Атор извади джобния си часовник и каза:

— Пет минути.

— Добре! Първо, какво значение би имало, ако ми позволите да отразя като очевидец това, което ще се случи! Ако предсказанието ви се окаже вярно, присъствието ми няма да промени абсолютно нищо — това ще бъде краят на света, утре няма да има вестници и аз няма да мога да ви навредя по никакъв начин. От друга страна, какво ще стане ако не последва никакво затъмнение? Вашите хора ще бъдат подложени на присмех, какъвто светът не е познавал. Не смятате ли, че би било разумно да оставите този присмех в приятелски ръце?

Атор изсумтя.

Вашите ръце ли имате предвид?

— Разбира се! — Теремон се отпусна нехайно в най-удобното кресло в кабинета и кръстоса крака. — Допускам, че моята рубрика може да е била малко груба от време на време, но аз ви оправдавах при всеки възможен случай. В края на краищата, Бийни е мой приятел. Той беше първият, който ми загатна какво става тук, и може би си спомняте, че в началото бях съвсем благосклонен към вашето проучване. Но питам ви, доктор Атор, как можете вие, един от най-големите учени в цялата история, да забравите, че в нашия век разумът триумфира над суеверието, фактът — над фантазията, знанието — над слепия страх? Апостолите на Пламъка са абсурден анахронизъм. Книгата на Откровенията е една объркана маса от безсмислици. Всеки интелигентен, всеки съвременен човек знае това. Ето защо хората се дразнят и дори се гневят, когато учените правят кръгом и ни казват, че тези култисти са проповедници на истината. Те…

— Няма такова нещо, млади човече — прекъсна го Атор. — Макар част от нашите данни да са взети от Апостолите, в резултатите ни няма нищо от техния мистицизъм. Фактите са си факти и няма никакъв спор, че зад така наречените „безсмислици“ на Апостолите се крият определени факти. Нека ви уверя, че ние открихме това за наше собствено огорчение. Ние отхвърлихме с презрение тяхната митология и направихме всичко по силите ни, за да разграничим съвсем реалните им предупреждения за надвисналото бедствие от нелепата им и несъстоятелна програма за „трансформиране“ и „реформиране“ на обществото. Бъдете сигурен, че сега Апостолите ни мразят дори повече и от вас.

— Просто се опитвам да ви кажа, че обществеността е опасно настроена. Хората са разгневени.

Атор изкриви устните си в присмехулна усмивка.

— Нека се гневят!

— Да, но утре?

— Няма да има никакво утре!

— Но ако има? Да речем, че има — само за да видим какво може да стане. Възможно е този гняв да прерасне в нещо сериозно. В края на краищата знаете, че през последните няколко месеца във финансовия свят се наблюдава сериозен спад. Фондовата борса се сгромоляса вече три пъти, или може би не сте обърнали внимание? Здравомислещите инвеститори не вярват наистина, че светът отива към своя край, но те смятат, че други инвеститори могат да повярват и затова по-умните се впускат в разпродажби, преди да е започнала паниката — сами допринасяйки по този начин за нея. След това купуват отново и пак продават, докато цените се покачват. По този начин започва един безкраен повтарящ се цикъл, все по-надолу и по-надолу. И как според вас се отразява това на бизнеса? Средният човек също не ви вярва, но няма никакъв смисъл новата гарнитура за верандата да се купува точно сега, нали така. По-добре човек да задържи парите си, просто за всеки случай, или да си купи консервирана храна и муниции, а обзавеждането може да почака.

— Разбирате ли, доктор Атор, веднага щом всичко това свърши, хората с интереси в бизнеса ще ви подгонят. Ще кажат, че ако разни смахнати — моля да ме извините за израза — скрили се зад маската на сериозни учени, могат да разстройват цялата световна икономика всеки път, когато им хрумне, с някакви си лъжливи предсказания, то задължение на обществото е да предотврати други подобни неща. Ще полетят искри, докторе.

Атор изгледа журналиста с безразличие. Петте минути почти бяха изтекли.

— И какво точно предлагате вие, за да помогнете в тази ситуация?

— Е — каза Теремон с усмивка, — ето какво ми се въртеше в главата: още от утре аз започвам да работя като ваш неофициален представител по връзките с обществеността. Мисълта ми е, че мога да се опитам да уталожа гнева на хората по същия начин, по който се опитвах да намаля натрупалото се в обществото напрежение — с помощта на хумора, а ако се наложи, и на присмеха. Зная… зная, че ще бъде трудно да се издържи, съгласен съм, тъй като ще трябва да ви представя като шайка бръщолевещи идиоти. Но ако успея да накарам хората да ви се смеят, те може и да забравят гнева си. В замяна на това искам единствено да получа изключителното право да отразя събитията в Обсерваторията през тази вечер.

Атор мълчеше. Бийни не издържа и избухна.

— Сър, струва си да помислим над това. Зная, че всичко е проучено, но винаги съществува възможността едно на милион, едно на милиард, някъде в теорията и изчисленията ни да има грешка. И ако има…

Останалите в стаята замърмориха и на Атор му се стори, че одобряват думите на Бийни. О, богове, всички ли се обръщаха против него? Изражението му стана като на човек, открил, че устата му е пълна с нещо горчиво, от което не може да се отърве.

— Искате да ви разреша да останете при нас, за да можете утре по-добре да ни осмеете! Сигурно ме мислите за съвсем изкуфял, млади човече!

Теремон каза:

— Но, както обясних, моето присъствие тук няма да промени нищо. Ако действително последва затъмнение и Мракът наистина дойде, можете да очаквате от мен най-почтително отношение и пълната ми готовност да ви помогна във всяка евентуална криза. Ако в края на краищата не се случи нищо необичайно, аз мога да ви предложа услугите си с надеждата да ви защитя, доктор Атор, от гнева на гражданите, които…

— Моля ви — обади се нов глас. — Позволете му да остане, доктор Атор.

Атор се огледа. Сифера бе влязла, без да я забележи.

— Извинете ме, че закъснях. В последната минута при нас възникна един малък проблем, който променя донякъде нещата, и… — Сифера и Теремон си размениха бързи погледи. Обръщайки се към Атор, тя каза: — Моля ви, не се обиждайте. Зная колко жестоко ни си присмиваше той. Но го помолих да дойде тук тази вечер, за да се убеди от първа ръка, че наистина сме били прави. Той е… мой гост, докторе.

Атор затвори очи за миг. Гост на Сифера! Това беше прекалено. Защо не поканят и Фолимун? Защо не и Мондиор?

Но вече нямаше желание да спори. Оставаше много малко време. И очевидно никой от присъстващите нямаше нищо против Теремон да бъде тук по време на затъмнението.

Какво значение имаше това?

Имаше ли въобще нещо значение сега?

Атор каза примирено:

— Добре. Останете, щом желаете. Но бъдете така добър да не ни пречите при изпълнение на задачите ни по какъвто и да е било начин. Ясно ли е? Направете всичко възможно да не спъвате работата ни. Помнете също, че аз съм отговорен за всичко тук, и въпреки вашето мнение за мен, което застъпвате в статиите си, ще очаквам от вас пълно съдействие и респект…