Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (65)

Глава V

Мефистофел този път не разбра веднага, но научи новината по-късно от един ангел, пътувал от Рая към Лимбо, за да присъства на обявяването на победителя в състезанието. Този ангел бе избрал да пътува със собствените си криле, защото усещаше, че има нужда от упражнения, а и защото отдавна не бе виждала прекрасните гледки по пътя. И докато минаваше покрай небесните къщи, оставяйки един от най-хубавите райски квартали зад гърба си, що да види насреща си — Мак се тътри нагоре по каменистия път, водещ към по-горните небесни селения. Вървял бавно, каза ангелът, на собствените си два крака и се движел. Само това знаел ангелът.

— Но къде е отивал? — зачуди се Мефистофел.

— Изглеждаше, че отива да се срещне със Знаеш Кой — каза ангелът.

— Само не и със Знаеш Кой! — извика Михаил.

— Така ми се стори. Но, разбира се, може и само да се е разхождал.

— Но как изобщо може да му дойде наум да търси Бог? Как смее? Без пропуск? Без препоръки? Без ескорт от известни духовни личности с доказана набожност? Това е нечувано.

— Но точно това става — каза ангелът.

— Да можех да видя какво става всъщност — въздъхна Михаил, а Мефистофел кимна в знак на съгласие.