Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (64)

Глава IV

В голямата актова зала в центъра на Палатата на правосъдието, всичко бе готово за великото събитие. Публиката седеше на дълги извити редици столове и си говореше, но през по-голямата част от времето седеше тихо, освен в частите, отделени за истинската действителност, където милиарди зяпачи се втурваха ту навън, ту навътре, със скорост близка до тази на светлината, така че всеки, който иска, да може да види представлението без значително закъснение.

Но имаше нещо, което не беше наред. Ананке още не се бе появила.

Никой не се съмняваше, че великата богиня Необходимост ще се появи, когато е готова и че за тази цел ще избере най-подходящия гостоприемник. Но коя ли щеше да е тази личност? Очакванията на публиката растяха с, всеки изминат миг и всички се оглеждаха внимателно наоколо, за да доловят и най-малкия знак за трансформацията. Но дори и най-опитните се изненадаха, когато седналата сама на една задна пейка Маргарита, стана най-внезапно при появата на двама монаси — единият сляп, другият ням, които се приближаваха право насреща й по пътеката, трополейки с тояжките си.

Немият само я гледаше. Но слепият вдигна нагоре лицето си, на което бе изписано изражение на екстаз и каза:

— Тя най-после дойде при нас! Маргарита с големи и блестящи като опали очи, стана от мястото си и тръгна надолу по пътеката. Хората отстъпваха и й правеха място да мине, я тя, придружена от двамата монаси, които вървяха в крак с нея две стъпала зад гърба й, се отправи към сцената. Лицето й беше бяло като слонова кост, устните й бяха бледи, а пламтящите й очи блещукаха като малки пламъчета в тъмно огледало. В този момент тя изглеждаше като нещо много по-велико от обикновена смъртна жена.

От публиката не се долавяше никакъв звук, докато тя се приближаваше към приготвения за нея трон. Тя седна леко на него и се обърна към публиката.

— Дойде времето на Присъдата. Но първо, струва ми се, има един, който трябва да говори.

Одисей се изправи, поклони се дълбоко, мина напред, спря и се обърна, за да отправи първите си думи към Ананке.

— Приветствам те, Велика Богиньо. Зная, както и всички ние, че ти управляваш всичко и всеки. Но тъй като това е състезание, което урежда въпроса за правото на самоопределение, което ти милостиво си дала на човечеството, бих сметнал за своя чест, ако ми разрешиш да предявя една претенция, която досега не е била изричана.

— Ела на сцената и говори, Одисей — каза Ананке. — С огромни букви е записана твоята слава в аналите на човечеството. И мнение като твоето трябва да бъде чуто.

Одисей се качи на сцената, оправи наметалото си и поде с нисък, гърлен глас.

— Бих искал да предложа на всички тук събрани да обмислят едно предложение, което ще представя сега. Идеята ми е проста и въпреки че може да изглежда революционна, ви моля да я обмислите. Ето я и нея: Предлагам ви да върнете старите елинистични богове на земята и да оставите съдбините на човечеството в техните ръце.

Из публиката се надигна шум и гълчава, но Ананке вдигна длан за да въдвори тишина. Одисей продължи:

— Помислете: Вие вече използвате една гръцка концепция — Ананке, Необходимостта, като последен арбитър на това, което ще бъде. Вашите концепции за добро и зло, които в ранните дни на Църквата бяха представени като абсолютни твърдения, са снижили стойността си до положение, че вече нямат никаква стойност. Постиженията ви в областта на истината са придружени със загуби по отношение на достоверността. На мястото на старата свободна диалектика на Сократ и софистите, поставихте дидактиката на различните водачи на църкви, религии и групировки. Позволете ми да ви кажа, че всичко това е доста грубо, интелектуално немислимо и недостойно за човешки същества, способни да разсъждават. Защо допускате да ви разколебават емоционални изявления? Защо проповядвате спасение, когато самите вие не вярвате в него? Умолявам ви, върнете старото управление на старите гръцки богове, ирационалните стари богове с човешки качества. Оставете Арес да беснее на бойното поле, както е правил винаги. Нека Атина да защитава чистите и светли цели и върнете Зевс като върховен арбитър, всевластен, но не всемъдър. Нашият принос, приносът на гърците, бе, че ви дадохме богове, които са много силни, но не много умни. Отрязахме така платното на свръхестественото, че да покрие недъзите на собствената ни вътрешна същност. А сега, нека сложим край на лицемерието, да си признаем, че тези нови богове и духове не свършиха работа и да се върнем към стария си начин на живот. Ако не друго, то това ще бъде поне едно естетично постижение.

И когато Одисей свърши и се върна на мястото си, сред хилядите насядали духове се надигна глъч и брожение. Но Ананке въдвори ред и каза:

— Прекрасни бяха думите на Одисей и те ще се вземат предвид. Но имаме и друг участник, който иска да изрази своя претенция и той е също тъй велик, както и самият Одисей. Не говоря за друг, а за самия доктор Йохан Фауст, който премина през неизброими трудности, за да дойде днес тук. Представям ви доктор Фауст.

Фауст се качи на сцената и прошепна:

— Благодаря ти, Маргарита, ще ти се отплатя някак — и се обърна към насъбраното множество.

— Моят истински доблестен приятел Одисей е добре известен от историята със способността си да омагьосва със слова. Аз не съм такъв магьосник. Но ще ви кажа няколко банални истини, а вие ги приемете както намерите за добре. Първо — по въпроса, повдигнат от Одисей. Едно класическо устройство, без съмнение, е извънредно привлекателно, но съвършено неоправдано в този момент. Тези елински приятели и боговете им са си минали по реда. Светът е забравил без съжаление религиозните им възгледи. И нямаме нужда от тях отново. Нито пък от други богове. Предлагам да изоставим всички богове — и древни и нови. Ние, хората, нямаме нужда от богове. Защото сме като работници, които гласуват за някакви по-висши същества, с които да предизвикат собственото си подтисничество. За какво са ни тия въздушни измишльотини? Защо съдбата ни трябва да се управлява от разни богове, дяволи или каквото и да било там? Аз съм Фауст и представлявам човека победоносец, човека, който заедно с всичките си слабости, управлява собствената си съдба, без да има нужда от свръхестественото. И само с едно простичко решение бихме могли да унищожим всичко това — целия въздушен парламент от ангели и дяволи, които ни заразяват с ядните си думи и безкрайни спорове. Човекът ще се справи най-добре и не са му нужни разни „свръхестествености“, да го подбуждат към още по-големи усилия. Но ако е необходим посредник, ако трябва да съществува съвет от мъдреци, аз съм ви довел група хора, имащи по-голямо право да управляват човечеството, отколкото тия божества с лицемерните си качества. Предлагам: оставете да ни управляват магьосниците! Те и без друго винаги са го правили; ние просто не сме си го признавали досега.

Фауст плесна с ръце. И на сцената бавно заизлиза редица мъже.

Фауст каза:

— Ето ги Калиосто, Парацелзий, Сен Жермен и много други. Това е съветът, който трябва да управлява света.

Михаил се изправи и изрече:

— Не можеш да направиш това, Фауст.

— Гледай си работата. Тук съм и го правя. Забравил за умението на човека да прави магии. А тук с мен са най-великите астролози и магьосници, живели някога на света. Те са овладели тайните на Природата. И дарбите им принадлежат по право като на победители, а не като на някакви духове-шарлатани. Ние можем сами да се грижим за себе си, водени от тези гении, предшественици на бъдещите учени.

— Въобще не става дума за това — каза Михаил. — Събрал си тук всички тези магьосници незаконно и неправомерно, в противоречие с правилата. Времето и пространството не могат да се манипулират по този начин. Прав ли съм, Мефистофел?

— Точно това щях да кажа и аз!

— Аз ви отхвърлям! — извика Фауст. — Ние, магьосниците, отричаме дявола и Бога! Я ни се разкарайте от главите с тия ваши неразбираеми правила! Сами ще се управляваме.

И Михаил и Мефистофел ревнаха в един глас:

— Я изчезвай!

Но Фауст и магьосниците му стояха непоколебимо по местата си.

Михаил каза:

— Нека Ананке да отсъди, понеже нас всички всъщност ни управлява Необходимостта.

Фауст каза:

— Ананке, ти виждаш, че съм прав. Маргарита се поколеба:

— Да, Фауст, ти си прав.

— Тогава трябва да отсъдиш в наша полза.

— Не, Фауст, не мога.

— Но защо? Защо?

— Защото според каноните на Необходимостта, правотата е само едно от многото качества. Но има и други и те са също тъй важни за цялостната картина.

— И какви са те?

— Съществува топлота, Фауст, а ти не я притежаваш. Съществува и способност да обичаме, Фауст, но ти я нямаш. Съществува и умението да се самоуправляваме, Фауст, но ти не го умееш. Има и състрадание на този свят, но ти Фауст, не притежаваш това чувство. Предложеното от Одисей беше носталгично, но твоите идея са същинска анатема. И следователно, Фауст, въпреки страхотното ти усилие, ти загуби и светът ще продължи да живее без ти да го учиш какво да прави.

Откъм публиката се разнесоха викове и въпроси:

— Но кой печели — Мракът или Светлината? Ананке усмири всички само с един поглед.

— А сега, резултатите. Да започнем отначало и да вървим точка по точка към края. Но първо, що се отнася до старите богове, това си е жива сантименталност, защото старото никога не се завръща и от него никога няма полза. Старите богове са си отишли и няма да се върнат. А Фауст, е, той сам ви се предложи за водач. Но има някои неща, които трябва да се кажат и за Фауст, а именно — той е студен, безчувствен и на практика не го е грижа дали ще ви води. Имаше няколко претенции, но ще ги оставим без последствие. А сега идва времето на присъдата за това, което е и което ще бъде. Всяко от извършените от Мак дела, може, разбира се, да бъде оценено по различен начин, в зависимост от резултата, от намеренията, от урбанистичните и рустикални влияния — накратко, те образуват една диалектична бърканица, върху която Доброто и Злото ще спорят през следващото Хилядолетие. А ето и резултатите:

Първо, Константинопол. Иконата, спасена от Мак, по-късно бива унищожена. Градът бива опустошен от онези, дошли да го запазят. Тук злото печели точка.

Второ, хан Кублай загубва своя скиптър. Загубата на скиптъра лишава монголската орда от част от късмета и побеждаващата им сила. Заплахата спрямо западната цивилизация намалява. Тук Доброто печели.

Трето, във Флоренция бива спасено безценно произведение на изкуството. Ди Медичи и Савонарола, и двамата потенциални проводници на зло, умират ненавременно, като по този начин спестяват на света много мъка. Точка за Доброто.

Четвърто, огледалото на доктор Дий всъщност въобще не е важно. Но Марлоу беше важен. Ако бе останал жив щеше да напише още много възвишени и, следователно, етически значими творби. Втора точка за Злото.

Пето, дали френското кралско семейство щеше да бъде спасено, или не, би имало много малко значение в далечен исторически аспект за отклоняването на демократичните реформи през деветнайсети век. Но спрямо краля и кралицата бе извършено зло. Равен резултат.

И последно, и двете страни извършиха измами. Така последният резултат се анулира.

При това положение обявявам: това състезание завършва без резултат!