Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (59)

Глава XI

Бледата светлина на лъжовната зора разкри пред очите му високите каменни къщи и тесни улици на Варен. Тук-там по ъглите на улиците стояха облегнати на своите мускети сънливи войници от Народната гвардия, застанали на стража над заспалата нация. И в този миг ранната утринна тишина бе разбита на парчета от чаткането на конски копита, което отекваше в стените на каменните къщи.

Мак премина в галоп през града и излезе при моста над река Ер. Мостът беше малък, с каменна основа, подпрян с огромни дървени трупи, отсечени в намиращите се наблизо Ардени. А долу река Ер течеше бавно и хрисимо по дългия си път към морето.

Мостът беше претъпкан, понеже дори в този ранен час на него имаше няколко каруци, пълни със селскостопански продукти и карани от раздразнителни селяни с ядни камшици. От пръв поглед ставаше ясно, че оттам не можеше да се промуши нищо; особено пък с големината и обема на жълтата кралска карета. И със и без Друе, мостът си беше блокиран и това е. Освен ако… Мак реши да заложи на силно.

— Разчистете пътя! — извика той. — Ще преминават важни клечки!

Чу се хор от протестиращи гласове. Мак влезе в ролята на регулировчик и започна да маха ту на този да се оттегли назад, ту на онзи да мине малко встрани, като крещеше непрестанно:

— В името на Комитета за Гражданско спасение.

Каруцарите ругаеха, подвикваха, дюдюкаха, пиеха, подсвиркваха, но бяха силно впечатлени и се опитаха да се подчинят на заповедите му. Но колкото и каруци да успееше да отстрани от моста, още толкова се качваха на него. Като че ли прииждаха от всички страни, каруци от всякакъв вид и размер, пълни с тор, ябълки, царевица, пшеница и други подобни продукти на френските селяни и на изобретателните ми белгийски съседи. Разгорещен и ругаещ, Мак стоеше насред тях, крещеше и насочваше движението им в двете посоки. Но откъде по дяволите извираха всички тия каруци? Той срита коня си и успя да прекоси от другата страна, а Маргарита го следваше на своя по петите.

От другата страна той заобиколи едно малко завойче на реката и попадна на облечена в бяло фигура, около която трептеше ореол от неземна светлина, видна дори и през деня. Тази фигура насочваше огромен брой каруци към моста.

— Кой сте вие? — попита Мак. — И какво си мислите, че правите?

В този момент, с все коня си, край Мак се Материализира Мефистофел. Той погледна облечената в бяло фигура и възкликна:

— Михаиле? Какво правиш тук?

— Само пращам някоя и друга каруца към Варен — обясни Михаил с доста кисело изражение на лицето.

— Но така предизвикваш задръстване — възкликна Мефистофел и така пречиш на състезанието. Намесваш се в състезанието, Михаиле, а това не е разрешено дори и на архангел.

— Нито пък на дявол — каза Михаил. — Не правя нищо по-различно от теб.

Мефистофел го загледа втренчено.

— Мисля, че е най-добре да обсъдим този въпрос насаме.

Михаил погледна към Мак и сви устни.

— Да. Има неща, които не бива да стават достояние на смъртните.

И двата духа изчезнаха.