Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (33)

Глава II

Междувременно, в друга част на вселената, над западната част на Долен пъкъл, се спускаше влажна, мрачна нощ. Отчаяно грачеха големи черни птици, отлитайки неизвестно къде. Мръсните улици бяха мокри, боклукджийските казани — препълнени, а от сградите със заковани прозорци от двете страни се дочуваха угнетяващи викове. Там в постоянно робство живееха наскоро освободените от Кръговете на ада души. Единственото приятно място беше клуб „Айкър“ на Калпавите в средата на карето. Вътре в клуба беше оживено, приятно и шик — добрата страна на ада.

В едно от страничните сепарета в клуб „Айкър“ седеше Аззи Елбуб. Тази вечер той имаше среща с Ета Глбер, млада дама, избрана за Мис Подлизурка на 1122 година в нейната вещича група и за награда бе получила среща с прогрес-трегер, придвижващ се нагоре към върхушката млад привлекателен дявол. Тя малко се бе изненадала, когато видя Аззи, защото не бе подготвена за риж дявол с лисиче лице, но бързо свикна, благодарение на приспособимостта, с която си бе спечелила и титлата. Аззи бе подготвил този план още преди няколко години, безпогрешен начин за уреждане на срещи с момичета от Земята.

Този миг щеше да бъде съхранен в паметните досиета, където пазеше гадните си постижения. Светлините бяха приглушени. Един дискретен прожектор осветяваше белоснежната пазва на Мис Подлизурка. От джукбокса се носеше мелодията на „Земен ангел“, защото рано или късно и в пъкъла получават всички хитове, макар и никога не навреме. Всичко беше идеално. Но някак си Аззи не можеше да се развесели.

В Ада забавлението е религия, но Аззи беше бунтовно настроен. Имаше сериозна работа. Трябваше да реши как да си осигури възможно най-благоприятна позиция в състезанието между Светлината и Мрака, а това означаваше — да направи нещо с Фауст.

Оказа се, че е много трудно да го изкушиш. Досега Аззи не бе постигнал успех. Чудеше се дали пък не бърка с нещата, които предлага? Но веднъж след като ти поднесат на тепсия слава, богатства и Елена от Троя — какво друго би могло да се желае?

Фауст беше труден клиент, в това нямаше ни най-малко съмнение. А в духовно отношение беше направо див. Никога не можеш да предскажеш какво ще направи в следващия момент. И като се позамислеше май че Силите на Мрака само печелеха от това, че не участва в състезанието. Фауст може и да не беше кой знае колко добър, но също така беше много далеч от лошотията. Докато Мак със своите възгледи беше много по-обикновен и можеше да се очаква, че ще постигне далеч по-очаквани и следователно — удовлетворителни — резултати.

Аззи поразмисли още малко по този въпрос. Но колкото повече разсъждаваше, толкова по-сложен му се струваше Фауст. Най-после той взе решение.

— Слушай — каза той на Мис Подлизурка — беше истинско удоволствие и голяма радост за мен, че се запознахме. Но сега трябва да вървя. Не се тревожи, сметката е уредена.

И той тръгна веднага след тези думи, влизайки в удобно разположената заклинателска кабина, която клубът бе поставил за удобството на онези, които не искаха да правят магии на обществени места. Той се насочи към миналото на Земята, защото малко бе поизпреварил самия себе си. Магията хвана и годините започнаха да отхвръкват назад, като страници от календар от някой бъдещ век, в който ще съществуват такива неща. Движейки се по-бързо дори и от скоростта на спомена, Аззи видя една панорамна картина на самото време, което стоеше свито на кълбо, нагълтало опашката си. Старците се подмладяваха, вулканите намаляха и се превърнаха в ледени шапки, на север и юг заплаваха айсберги, а човешката раса се сви в черупката си и намаля съвсем.

Най-после той отмина напълно териториите на хората и стигна до страната на легендите, чието съществуване бе предизвикано от Омир и другите като него. Там отпред беше Лета, а зад нея се виждаше огромната пещера на река Авернус и той се стрелна вътре, следвайки извивките и завоите, които бележеха спускането им към Ада, където се вливаше в Стикс. Беше нещо като пътуване през червата на змия. Всичко бе потънало в бледи призрачни цветове от надвисналите фосфоресциращи чукари и понякога Аззи виждаше по тях изправени мъже, голи и героични, загърнати в бели чаршафи, като бегълци от гравюра на Доре. Но той сега се намираше в територия, към която се бе запътил сам, а именно — към самото начало на Ада.

Аззи се обърна и политна към самия Стикс, докато най-после попадна на лодката на Харон, пристанала близо до калния бряг. В задната й част седяха Фауст и Елена, гледаха набраздената от леки вълни вода и си говореха нещо.

Аззи се сниши и кацна елегантно до тях. Лодката едва се залюля, толкова леко стъпваше той, макар че Харон все пак вдигна поглед да види кой се е качил на лодката му. Аззи въобще не му обърна внимание.

— Ало, здрасти! — извика Аззи. — Доктор Фауст! Добър ви ден!

— Добре си дошъл тук, ти, зли дух! — отвърна Фауст. — Какво те води по тия места?

— Просто реших да ви навестя. — Аззи седна на сгъваемия стол, облегнат на перилата. — Как върви?

— Не мога да се оплача — каза Фауст. — Не е лесно да се оправиш с Харон, но мисля, че го убедих, да си сътрудничим.

— Убедил си Харон? Как успя да го направиш?

— Изтъкнах му факта, че всъщност благодарение на мен има възможност да присъства в началото на създаването на един мит.

— За какъв мит става дума? — осведоми се Аззи.

— Ами, това е историята за великата среща между Фауст и Харон; за това как, с помощта на Харон, Фауст пропътувал до нечувани и невиждани места, заедно с красивата Елена.

— Ха! — обади се Елена, която седеше наблизо, цапаше с крака из водата и слушаше разговора.

Аззи не й обърна внимание и каза на Фауст:

— Имам ново предложение за теб!

— Нали ти казах, че няма да ти се подчинявам?

— Не става дума за това — обясни Аззи. — Виж сега. Състезанието за контрола на това хилядолетие е вече в пълен ход. Този Мак върши работата, като играе твоята роля. Аз не бих го направил по този начин, но сега няма какво да коментираме. Вече е минал през два епизода. Дали се е справил добре или зле е без никакво значение. Станалото — станало и нито ти, нито аз можем да направим нещо по този въпрос. Така че защо не зарежем Цялата история? Престани да се опитваш да заемеш мястото на Мак. Излез от действието. И аз ще ти се отплатя за решението, докторе.

— И как точно ще го направиш?

— Ще избера някой период от историята, който ще бъде направо скроен по мярката на таланта ти. Ще бъдеш богат и признат от всички.

— Сам ли ще участвам — осведоми се Фауст — или ще имам подходяща спътница?

Ето, че Фауст пак се пазареше! Аззи отговори:

— До теб през цялото време ще стои Елена, защото и тя е част от сделката. Йохан, цялото човечество ще ти завижда. И ще бъдеш богат, докторе, повече, отколкото изобщо би могъл да си представиш.

— С твоя талант за мръсотии — каза Фауст — сигурно ще ми дадеш всичко това, но ще ме направиш полуидиот или ще ме парализираш, така че да не мога да се наслаждавам на благата. Познавам те добре, дяволе!

— Мислиш, че мога да направя нещо подобно ли? — обиди се Аззи. — Може да съм зъл, но не съм лош. Но я виж, за да стане всичко още по-примамливо, ще ти подпиша заповед за пълно подмладяване. Ще направя така, че да изглеждаш, да се чувстваш и да бъдеш един напълно нов човек, телом и духом. Пред себе си ще имаш много години пълноценен живот. Ще бъде прекрасно, докторе, о, колко прекрасно!

И Аззи така се увлече по въпроса за тази продажба, че чак целуна опакото на ръката си, в цветист жест, който не му беше присъщ. Но Фауст остана непоколебим.

— Не — отвърна той. — Разбирам как се чувстваш, но… съжалявам. Просто не мога да го направя.

— И защо не? — попита Аззи.

— Защото не е типично за Фауст, нали разбираш. Зная, че трябва да мислиш за своето състезание. Но аз трябва да мисля за величието на Фауст и, ако имам малко време, чак тогава да мисля за величието на човечеството като цяло. Съжалявам, черни дяволе, но не мога да ти услужа.

— Е, поне си струваше да се опита — каза Аззи. — А сега какво ще правиш?

— Предлагам да заема полагащото ми се място в състезанието. Не знам дали имам време сам да се добера до Флоренция. Но следващото действие ще бъде в Лондон. И аз вече предложих на Харон да ме откара там. За него ще бъде приятна промяна да кара един ден по водите на Темза.

Харон пак бе подслушвал. Сега се размърда и, смеейки се с лукавия си смях, каза:

— Да, Фауст, съгласих се да го направя, но само, при условие че ми дадеш Магия за пътуване и тя ще ни осигури мотивиращата сила, която да ни отведе там. Корабът на мъртвите не пътува през времето и пространството само със силата на веслата си.

Фауст се обърна към Аззи.

— Какво ще кажеш за тази магия? Моята е доста изхабена вече. Дали не би могъл да я презаредиш? Или направо да ми дадеш нова, за да можем да тръгнем двамата с Харон.

— Разбира се — отвърна Аззи и извади една малка магия от кесията си, откъсна внимателно етикета „ДЕФЕКТНА — ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА“, залепен от Комитета по стандартизация на магиите и я подаде на Фауст.

— Пожелавам ти успех — каза той и пак литна.

Беше страшно доволен от себе си. Нямаше защо да се притеснява за Фауст. Този приятел щеше да се неутрализира сам с малко помощ от един лукав, раздаващ магии, смучещ яйца демон с лисиче лице.