Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (48)

Глава VI

Докато ставаше всичко това, Ронир, джуджето, си седеше в една отделена за джуджета градинка и замисляше нова пакост. Опитваше се да измисли какво възможно най-голямо зло би могъл да стори на Аззи. Това отчасти беше, защото мразеше лиселикия дявол. Но също и защото Ронир изпитваше страхотно интелектуално удоволствие от това да смъкне някой възгордял се дявол едно две стъпала по-ниско. Ронир не обичаше демоните, и по-специално — демоните с лисичи лица, а конкретно този мразеше повече от всички останали.

Да победи демон! Ронир правеше само онова, което би направило всяко джудже, носещо кръвта на боговете в себе си, при първа възможност. Всичко, което можеше да постави демоните в неизгодна позиция, бе добре дошло. А ако можеше и да се спечели нещо от цялата работа — толкова по-добре.

Лошото обаче беше, че не бе съвсем сигурен в значението на дочутата информация. Съвсем ясно му стана, че Аззи върши нещо зад гърба на друг демон, Мефистофел. Но как? Какво точно? И какво бяха намислили те двамата? Пък и какво беше това Състезание на хилядолетието всъщност? (Понеже джуджетата рядко биваха осведомявани за големите събития на деня.) Ронир, след като бе предал на Мефистофел какво става, сега измисли нов план. Когато го осени тази мисъл, той седеше на една отровна гъба, една много голяма отровна гъба с яркожълти петна, от онези дето само джуджетата могат да ги ядат, без да погинат мигновено. Обаче Ронир не ядеше, въпреки че челюстите му непрестанно се движеха. Ако някой страничен наблюдател можеше да го погледне отблизо, би забелязал, че задните му зъби всъщност скърцат и се трият едни в други и че джуджето е във вихъра на вдъхновението.

— Като разказах всичко първо на Фауст, а после и на Мефистофел, аз всъщност постъпих страшно хитро. Но ми се струва, че мога да измисля и още нещо. И тъй, ще се отправя бързо към онези райони в или близо до Седмото небе, където се твърди, че обитават духовете на светлината…

Но още преди да е завършил речта си, лилипутската му магическа сила за пренасяне вече задейства и той изчезна.