Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (15)

Глава XV

Маргарита попита:

— Къде е това място?

Тя беше пренаредила гънките на роклята си и се бе опитала да направи нещо с косата си, доста объркана от вятъра при последното им пътуване.

Те тъкмо се бяха спуснали изневиделица точно пред една голяма мраморна сграда с колони, издигната на един хълм. Наблизо се намираше открит пазар, където дребни мургави мъже продаваха килими, наметала, китеници и други стоки. Зад пазара имаше опънати кафяви, бежови и черни палатки и с тях мястото приличаше на бедуински стан.

— Къде сме? — попита Маргарита.

— Това е Атина — отвърна й Фауст. — Мраморната сграда отсреща е Партенона.

— А тези хора тук? — Маргарита посочи към килимарите.

— Приличат ми на търговци — каза Фауст. Маргарита въздъхна.

— Това ли е величествената древна Гърция? В гъсарското училище ни учеха на съвсем други неща.

— Е, ти говориш за древността — обясни й Фауст. — А това тук е съвремието. Малко е променена. И все пак Партенона е още тук, с високите си колони в дорийски стил, изправен на фона на синьото небе като пазител на всичко добро, стойностно и красиво в живота на хората.

— Хубав е — каза Маргарита. — Но защо дойдохме тук? Мислех, че отиваме направо при Стикс^[1].

— Реката Стикс всъщност преминава през Гърция — обясни Фауст.

— Какво? През Атина ли?

— Не. Някъде през Гърция. Реших, че ще е по-добре първо да дойдем тук и да попитаме някого.

Маргарита каза:

— Има нещо, което ме тревожи. Някога ни учеха, че Стикс всъщност не съществувал. Тогава как ще поискаш да те упътят къде се намира?

Фауст се усмихна с леко превъзходство и я попита:

— Съществува ли Архангел Михаил?

— Ами, да, разбира се.

— Ами Светият Граал^[2]? Той съществува ли?

— Така казват — отвърна Маргарита.

— Ами тогава, повярвай ми, че Стикс също съществува. Ако съществува едно въображаемо нещо, то тогава ги има и всички останали.

Маргарита изсумтя.

— Добре, щом така казваш.

— Разбира се, че така казвам — натърти Фауст.

— Кой тук е автодидактичния^[3] чудотворец?

— Разбира се, че ти — каза Маргарита. — Не ми обръщай внимание.

Фауст знаеше от старите си атласи, че реката Стикс излиза на повърхността някъде в Гърция, преди да продължи надолу по обиколния си път през времето и пространството към бреговете на Тартар. Атласите твърдяха, че извирала от пещера, текла известно време през тъмна равнина, после изчезвала в едно стръмно дефиле, което свършвало в пещера с неизмерима за човека големина. Това бил старият класически път към подземния свят, същият, по който тръгнал и Тезей, когато слязъл под земята, за да се опита да открадне Елена от Ахил. Фауст спомена на Маргарита тези факти.

— А коя е тази Елена? — попита Маргарита.

— Прочута с хубостта си жена — отговори Фауст — заради която започнала една известна война и загинал един велик град.

— А, от ония, значи — въздъхна Маргарита. — За какво ни е притрябвала?

— Най-вероятно няма да ни се наложи да се срещнем с нея. Но ако можехме, тя сигурно би могла да ни даде някои важни напътствия за това, как да стигнем до Константинопол през 1210 година, да изобличим Мак Преструвалото и да заемем законното си място в събитието.

— И така, кого ще питаш? — каза Маргарита.

— Хората наоколо не ми приличат на такива, които знаят въобще в кой град се намират, камо ли да знаят къде се намира митичния Стикс.

— Не се заблуждавай от вида им — отвърна Фауст. — Те изглеждат така само за да обезкуражават непознатите. Сигурен съм, че всеки един от тях ще може да ни каже.

Той поведе Маргарита към групичка хора, скупчени около мъж с кафеник в ръка.

— Какво ти казах! — възкликна Фауст към Маргарита. — Кафе! Тези хора далеч не са толкова прости! Това нещо изобщо не е познато още в останалата част от Европа.

Фауст си проправи път сред хората и попита на накъсания си коринтски диалект, който бе усвоил в часовете по гръцки.

— Добри граждани! Можете ли да ми покажете пътя към известната река Стикс, за която се говори, че се намирала някъде из Хела?

Хората от пиещата кафе група се спогледаха и един от тях отвърна на провлечен дорийски диалект:

— Алф, тази Стикс не беше ли близо до фермата на чичо ти в Теспротия?

— Бъркаш я с Ахерон — отговори Алф. — Тя се влива в Стикс близо до Хераклиа Понтика, но доста тече, докато стигне дотам. Вие се, така да се каже. Но има и по-пряк път. Отивате в Колонус и хващате река Коктус. Вървете все по течението. Тя се влива в Стикс след като се спусне по некаптираните пещери на Ахерузия.

— Това е най-прекият път — потвърди друг от мъжете. — Няма да я сбъркате. Ще разберете, че сте стигнали Стикс, когато видите, че единствената растителност по брега е асфодел^[4] и черна топола. После реката влиза под земята и тогава вече няма никакво съмнение къде се намирате.

Фауст благодари на селяните и се отдалечи с Маргарита. С помощта на магическите си способности, Фауст се рейна на север из небесната шир, следвайки крайбрежието на Атика. Маргарита пътуваше на гърба му, понеже нямаше достатъчно силна магия, можеща да вдъхне на ръцете му необходимите, за да я носи сили, когато насрещният вятър бие в лицата им. Косата на Маргарита пак се разбърка ужасно и тя се уплаши, че кожата на лицето й започва да се зачервява и загрубява от постоянното излагане на природните стихии. Но беше доволна, понеже знаеше, че е най-обикновено момиче, което се носи из въздуха на гърба на един магьосник, а това беше голямо отличие за момиче с такова оскъдно образование.

Фауст прелетя покрай Коринт, с високата му цитадела, и се гмурна във въздуха над руините над Тиба, които бяха почти непроменени от преди 1000 години от времето на Александър Македонски. Земята под тях ставаше все по-равна, колкото повече се приближаваха към Тракия. Не след дълго пред тях се появиха две дълги реки и Фауст със сигурност заяви, че едната от тях е Ахерон. Той незабавно се насочи към земята.

— Защо спираме? — попита Маргарита. — Това ли е Стикс?

— Не, това е реката Ахерон, която се влива в Стикс.

— Не можем ли да летим дотам?

Фауст поклати глава. Той бе изразходвал по-голямата част от способностите на Заклинанието си за пътуване след толкова много употреба и сега му трябваше време да го презареди. На речния бряг, няколкостотин метра по-нататък, имаше разнебитена стара ферма и открита плоскодънна лодка, привързана към малкото мостче. Всичко изглеждаше изоставено и запустяло, така че Фауст спокойно отвърза малката лодка и, като сложи Маргарита при носа, а самият той седна на кърмата, се спусна надолу по течението към Стикс.