Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (14)

Глава XIV

Човекът, когото Аззи имаше предвид, беше Лахезис, най-голямата от трите Фортуни и, както се говори, най-мъдрата. Това са жените, които изпридат, премерват и отрязват нишката на човешките съдби. Обаче всъщност Лахезис върши цялата работа. Клото, която изприда нишките от кълбото на неясното съществуване, е весела стара дама, чиито пръсти вършат работата си съвсем сами, докато тя в същото време живее сред мечтите си за отминалите дни. Атропос, която реже нишките, работи изцяло под ръководството на Лахезис, кръц, кръц, резни тук, скъпа, и ей онази там, още един живот, предречен да падне в канала. Работата не беше много трудна и Клото и Атропос имаха достатъчно свободно време за нескончаемите игри на карти и сервирането на чай с кейк, от който живееха Фортуните. Само Лахезис трябваше да използва способностите си за преценка и да определя колко дълъг да бъде животът на човека и, както казват някои, по какъв начин да умре. Тя беше висока старица с мрачно изражение, свързана с Необходимостта чрез Хаоса и Нощта, нейна далечна прабаба, която тя посещаваше по важни празници, и прекарваше всичкото си останало време работейки по дължините на нишките, преценявайки отделните им влакна с неуморим хъс, като на всеки човек определяше неговата мойра^[1], неговата отделна лична съдба.

Фортуните бяха наследство от древното езическо Време на митовете и човек би могъл да си помисли, че са съществували съвместно с един космос, съдържащ християнски ангели и средновековни демони. Тези и много други очевидни парадокси и несъответствия най-накрая намериха своето обяснение в Общата полева теория на духа, чието съществуване бе въпрос на вяра, макар че всъщност никой не я бе виждал до този момент.

Не беше малка работа да се посетят трите Налудничави сестри, както ги наричаха, макар и не право в лицата, понеже живееха в един малък район съвсем сами, отвъд времето и пространството, място, несвързано с нищо друго, освен чрез желязната нишка на Необяснимата Случайност. Но Аззи все пак чувстваше, че трябва да отиде, защото Лахезис, благодарение на връзката си с Необходимостта, се славеше като жена, запозната с методите за действие на Силите на Мрака и Светлината и умела в разчитане то на подбудите им.

Той първо отиде да купи някакъв малък подарък, защото Лахезис обичаше да получава подаръци, които държеше в голям склад, пристроен към скромния гръцки храм, където работеха трите Фортуни. Складът бе разширяван няколкократно, понеже неспирно прииждаха подаръци, които се изпращаха с цел да се повлияе на съдбите. Аззи намери цедка за чай от масивно сребро, изработена в древен Китай, и с този дар под мишница се запъти към малката червена звезда, точно на края на онзи регион от космоса, известен като „Чувала за въглища“ и, като си пое дълбоко дъх, се гмурна вътре.

Буйните завихряния, характерни за този регион, го подхванаха и го завъртяха на всички страни, но най-после той излезе точно на мястото, където искаше да отиде — една скалиста поляна, в чийто край се издигаше малката тухлена къща — домът на Фортуните, а зад нея, се извисяваше огромния гръцки храм, построен, за да побере всички онези подаръци, които човечеството бе изпращало поколение след поколение, с надеждата да промени съдбините си и да изкяри по още някой ден живот.

— Влизай направо, миличък — каза Лахезис и бутна вратата. — Атропос, Клото, я вижте кой ни е дошъл на гости!

— Ами че това е онзи приятен млад демон, Аззи — каза Атропос. А ножиците й продължиха със своето кръц, кръц, без да спират нито за миг. Малки власинки отрязана прежда полетяха във въздуха.

— Внимавай! — каза Лахезис на Атропос. — Отряза тези няколко последни живота цели три сантиметра под моя знак. Всеки сантиметър е десет години от живота на смъртния!

— Че какво значение има? — попита Атропос. — Те щяха да пропилеят и тях, точно както са пропилели останалите.

— Не е там работата — отвърна Лахезис. — Мойрата, паяжината на съдбата, им дава определено време, през което те могат да постъпват както си искат. И не бива никой бог, смъртен или първичен дух да променя това положение.

— Тогава ще дам на някой друг един-два сантиметра повече — каза Клото упорито. — И така всичко ще се изравни.

Лахезис сви рамене и се обърна към Аззи:

— Какво да я правя? Ето например, миналата седмица я хванах да завързва възли в нишките, преди да ги отреже. Когато я попитах защо го прави, тя отвърна, че много искала да види, какво си мислят смъртните като видят, че съдбата им е вързана на възли. А Клото не каза нищо против това! Нея също не я е грижа! Поисках от Личен състав да заменят Атропос, независимо от това, че ми е стара приятелка, но оттам ми казаха, че това било Общественополезен труд и само Атропос можела да свърши тази работа, и не би било нито в съответствие с традицията, нито с трудовия кодекс да постъпим по този начин! Като че ли традицията и трудовия кодекс са вся и все!

— Наистина, тук си имате доста грижи — изкоментира Аззи. — Направо ми е неудобно, дето идвам тук и ви занимавам с дребния си проблем.

— Хич не се тревожи — отвърна Лахезис. — Цедката е направо прекрасна и аз знам точно къде ще я поставя. И така, какво те измъчва?

Аззи й каза за Състезанието на хилядолетието и за двусмислените изрази в Протоколите, дадени за завеждане под номер от Архангел Михаил.

— Имаш основание да не вярваш на Михаил — каза Лахезис. — Напоследък е толкова усърден в опитите си да прави Добро, че въобще не мисли какво прави, за да постигне тази цел. Но междувременно е в състояние да се въвлече в тази двусмислица за несигурната природа на свободната воля и трудността за създаването на правилни оценки на нейна основа. Това го прикрива в ситуациите, в които се готви да постави Фауст или по-точно онзи Лъжефауст. Но се чудя как Ананке^[2] ще прецени намеренията на онзи, който прави избора, подложен, както ще бъде, на натиск от всички страни? Изглежда, че ще й се налага да преценява повече резултатите, отколкото подбудите. Като се има това предвид, Михаил се е нуждаел от състезател, чиито постъпки ще могат да бъдат предсказани.

— Но защо да не използва истинския Фауст?

— Истинският Фауст би предизвикал доста трудности — отвърна Лахезис. — Различните истории, които знаем за него, не ни дават единен поглед върху характера му. За него говорят различно, от една страна, че е шарлатанин и фукльо, а от друга — че е първокласен магьосник и мислител от висока класа. Михаил е знаел, че няма да срещне трудности да убеди Мефистофел да вземат Фауст за състезател; проблемът бил в това как да предскаже постъпките на Фауст. Докато Мак Карото предлага далеч по-лесно разрешение на въпроса — пропаднал студент по богословие, преживял трудни времена, зает с тъмни сделки, но обзет от непреодолим копнеж по буржоазния начин на живот; или поне такъв е бил изводът на Райските разузнавателни служби, които подробно са го разследвали.

— Да не би да искаш да ми кажеш — попита Аззи — че Михаил е подставил Мак в тази игра? Дал му е идеята да удари Фауст по главата и да отиде в дома му, знаейки, че Мефистофел ще отиде там и ще го вземе за истинския?

— Не споменавай пред никого, че аз съм ти го казала — каза Лахезис — но споделям само каквото съм чула. Много от жителите на Райските селения считат, че това е добра шега със самонадеяния Мефистофел. Всъщност ангелът Бабриел свършил мръсната работа вместо Михаил, като се появил при Мак в една кръчма и му подхвърлил тази идея, твърдейки, че това ще му допринесе полза като Добро Дело. Мак, трябва обаче да се признае, му отговорил, че е трудно да се оправдае убийство, дори и в името на най-святата идея на света. При което Бабриел вдигнал нагоре очи в благочестив ужас и казал: „Не става дума за убийство! Ни най-малко! Нито дори за побой! Искаме само да удариш Фауст по главата, да му вземеш портфейла и после да вземеш някои други неща от къщата му.“ Тогава Мак попитал: „Това няма ли да е кражба?“ „Да, в известен смисъл“, отговорил Бабриел, „но ако оставиш десет процента от придобитото в кутията за милостиня в църквата, грехът ти ще бъде опростен“.

Лахезис продължаваше да се любува на цедката, после я остави и каза:

— Това поне е информацията, която имам аз по въпроса.

— Това е една извънредно интересна новина — отвърна Аззи. — Не знам как да ти благодаря, че ми я каза.

— Казах ти я заради всеобщото благо — отвърна му Лахезис. — Ние, Фортуните, не подпомагаме нито Мрака, нито Светлината. Но е наш неотменен дълг да изобличаваме всякакъв вид мошеничество, независимо от това кой го върши и с каква цел. Може да дойде ден, Аззи, когато ще издам и теб за нещо. Не ми се обиждай!

— Няма, обещавам! — каза Аззи. — Този, когото хванат, си заслужава притесненията, това правило е за всички. Трябва да тръгвам, добра майчице!

— Какво смяташ да правиш с тази информация? — попита Лахезис.

— Още не знам — отвърна й Аззи. — На първо време ще я пообмисля дълбоко в себе си и после ще видя как ще я използвам.

И като изрече тези думи, Аззи си тръгна.