Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (49)

Глава I

— Къде се намираме? — попита Мак.

— Това е кръчма в Латинския квартал на Париж обясни Мефистофел. — Чувствам се добре сред студенти. Те вечно имат едно такова весело-почтително отношение към дявола. А и самият Париж, разбира се, е дяволски град. И си помислих, че ще е подходящо място откъдето да започнем последното действие на нашето състезание.

Мак се огледа. С Мефистофел седяха до дълга грубо скована дървена маса. Край масата седяха и други хора, само младежи, и по вида им личеше, че бяха студенти. Те бяха потънали в собствените си разговори на висок глас с изобилие от жестикулации и многобройно свиване на рамене. Кръчмата беше тъмна, дълга и ниска. Напред-назад бързаха сервитьори с табли, отрупани с чаши вино, чинии с миди в червен сос и с наредени в края филии хляб. Често избухваше силен смях, дюдюкания и песни. Студентите бяха млади и целият свят беше техен, учеха в Париж — най-известния град в Европа и следователно — в света.

— Какво ще става този път? — попита Мак.

— Годината е 1789 — отвърна Мефистофел — Париж, а и цяла Франция, се бунтува. Вдъхновени от революцията в Америка, обикновените хора са готови да се вдигнат и да отхвърлят негодната да се справи с управлението кралска фамилия и корумпираните благородници. Това е зората на един нов век за масите и залезът на привилегированото малцинство. В двореца Тюйлери, отчаяният Луи XI и неговата съпруга — Мария-Антоанета, уплашени до смърт от купищата заплахи и ругатни, изсипани върху тях от все по-неуправляемото население, се подготвят точно тази нощ да избягат с карета в Белгия, където ще се срещнат с роялистки настроените армии, за да отмъстят за обидата, нанесена на техни величества.

— Звучи вълнуващо — каза Мак. — Успяват ли?

— Уви, не. Историята ни казва, че в най-важния момент нещата се объркват. В крайна сметка кралското семейство бива върнато обратно в Париж от Републиканската гвардия. И скоро след това те ще изгубят главите си на гилотината.

— А те лоши ли са, този крал и кралицата? — запита Мак наивно.

Мефистофел тъжно се усмихна.

— Ни най-малко. Просто продукти на своето време и обкръжение. И смъртта им няма да разреши нищо, а тяхната екзекуция ще отврати света. Ще започнат битки и кланета и Франция ще застане сама срещу обединените армии на Европа.

— Предполагам, че искаш от мен да спася краля и кралицата.

— Това, което ще направиш, разбира се си е само твоя работа — каза Мефистофел. — Но това наистина би било едно наистина забележително дело.

— И какво точно трябва да направя?

— Бягството е подготвено за тази вечер. Членовете на семейството ще излязат един по един от двореца и ще се качат на карети, поверени на лоялни роялисти. Но още в самото начало ще се получи едно фатално забавяне. Мария-Антоанета ще се приготвя толкова дълго за пътуването, че това ще го забави с няколко часа. И именно поради това забавяне, дук де Шоазол, който чака в гората вън от Париж с група верни на краля хусари, ще си помисли, че бягството е било осуетено и ще напусне поста си. Това е ключовият момент.

— Има ли и други такива моменти?

— Още няколко — кимна Мефистофел. — По време на бягството някой си Друе разпознава краля, когато каретата преминава през Сен Менеулд. Друе вдига тревога, която води до залавянето на Негово Величество. Това, че въобще успява да зърне краля е чиста случайност. Ако в този момент някой можеше да отвлече вниманието на Друе…

— Започва да ми става ясно — каза Мак.

— Или пък, дори и така, кралят и кралицата все още имат шанс да бъдат спасени, ако мостът над Варен е отворен, а не блокиран. Затвореният мост попречва на кралското семейство да премине отвъд границата в Белгия и да се спаси. Промени което и да било от тези събития, и ще промениш историята. Готов ли си, Фауст?

— Мисля, че да — каза Мак. — Както и всеки друг път.

— Отлично. И, моля те, Йохан, опитай се да се справиш добре. Това е последният път, нали разбираш. От време на време ще те навестявам да видя как се справяш. Може и да ти помогна с нещо. — И той намигна. — До скоро!

С тези думи Мефистофел изчезна.

Като попита една минувачка, Мак разбра, че Мария-Антоанета е във Версай, на няколко левги разстояние от Париж. На площад Сен Мишел той намери дилижанс и плати един сантим за място в него. Колата, както наричаха дилижанса, теглена от четири коня, трополеше през Париж и спираше ту тук, ту там да свали или да вземе нови пътници, докато излезе извън чертите на града и потегли по един междуселски път, които се виеше през зелени поля и приятни горички.

Мак слезе пред двореца Версай и се приближи към главния вход. Въоръженият страж на вратата, направо великолепен в ливреята си в бяло и червено, вдигна пиката си и го спря.

— Ей, ти там! Какво искаш?

— Моля за аудиенция при кралицата — отговори Мак.

— Тя не иска да вижда никого днес — каза гвардеецът.

— Да, зная. Но е много спешно.

— Нали ти казах, че няма да приема никого днес.

— Предайте й, че е дошъл доктор Фауст — каза Мак. — Тя ще ви възнагради. Пък и аз имам нещичко за теб. — И той даде на гвардееца една златна монета.

— Благодаря ти, гражданино — каза гвардеецът и прибра монетата в джоба си. — А сега се разкарай оттук или ще те арестувам за даване на подкуп.