Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (39)

Глава I

А междувременно извършеното от Аззи отвличане на Елена Троянска от Хадес, където тя и съпругът й Ахил управляваха светската страна на живота в пъкъла, даваше своите отражения. Аззи бе отвлякъл Елена съвсем нехайно, без въобще да се замисли защо не се правят обикновено такива неща и до какви последствия би довело едно подобно действие. Ако се бе замислил поне за миг, щеше да разбере, че и мъртвите имат известна власт и че не е хубаво да ги правиш на глупаци.

На Ахил хич не му стана приятно, когато се върна една вечер от лов на сърни-призраци из покритите с мъгли поля отвъд Блатото на отчаянието и откри, че Елена я няма. Това бе съвсем необичайно за нея. Отначало си помисли, че е на гости у съседи. Поразпита наоколо, но никой не я бе виждал. И все пак, хора не изчезват току така от Хадес. Някой трябва да ги изкара от там. И Ахил веднага отиде при своя стар съсед и приятел Одисей, за да потърси помощ.

Одисей се бе котирал доста добре в битките от значение за архетипа. Той, разбира се, имаше свои проблеми. Обаче беше доста лукав човек и не бе лесно да измислиш някой номер, който да заслужи определението Одисеевска хитрина. Душите, които нямаха архетип, могат да достигнат свой апогей и да изтлеят, но другите трябваше да се опитват да надхвърлят самите себе си. Нали знаете какво казват хората, че не можеш да научиш старо куче на нов номер. И последните трикове на Одисей вече започваха да се повтарят. И ставаха все по-гадни. В Одисей имаше нещо неприятно. Той обичаше да печели и би направил всичко на света, за да го постигне.

И никак не му харесваше това, че е мъртъв. Мразеше безтелесността си. Ненавиждаше това как всички в Хадес се излежаваха без работа и как непрекъснато се оплакваха от условията и си припомняха добрите стари дни на Земята. Той самият не би се унизил дотам, че да се оплаква. Покажете малко сила на духа, казваше им той. Дръжте се на положение. И макар че мъртвите не могат да развият мускули, Одисей, верен на идеята, непрекъснато нравеше физически упражнения.

— Трябва да запазим способността си да вършим разни неща — обясняваше той на мъртвите, които го питаха защо го прави, — дори и когато това няма никакъв смисъл.

Одисей седеше на предната веранда на къщата си, когато, пристигна Ахил, да го моли за помощ. Одисей живееше сам в мраморна къща близо до един приток на Стикс. В мъха на ливада пред къщата му растеше асфодел. Неизбежните черни тополи, от които на човек му писва рано или късно, както в Хадес, така и навсякъде по света, хвърляха сянката си наоколо. Денят бе мрачен, като всички останали дни в Хадес. Беше хладно колкото да не можеш да седиш навън, но не чак толкова студено, че да закалява. В дневната на Одисей гореше огън, но той топлеше много малко. Не че имаше някакво значение: мъртвите така или иначе никога не могат да се стоплят както трябва. Одисей покани Ахил в кухнята и му предложи закуска от фурми и овесени ядки. Това, разбира се, не беше истинска храна. Но мъртвите са привързани към навиците си приживе и продължават това свое занимание — яденето, като дори си устройват големи, снобски банкети. Вечността продължава прекалено дълго и яденето е един от начините да си убиваш времето.

Сексът също е начин да убиваш времето, макар че за мъртвите не може да се каже, че правят точно секс, понеже в усещанията им нямаше ектоплазма. И тя, като всичко останало, беше невеществена тук. Но тъй като приживе те бяха правили секс, продължаваха да го правят и след смъртта си, или поне спазваха рутината.

Одисей обаче бе постоянно неженен. С Пенелопа се бяха разделили много отдавна. Одисей винаги е имал определени подозрения за това какво е правила тя всъщност с многобройните си ухажори по време на двайсетгодишното му отсъствие, поради войната с Троя. Той живя с нея известно време заради сина им, Телемах. Но после Телемах намери своя архетип, нищо особено, но доста стабилен, и сега живееше в друга част на Хадес и приятели му бяха синовете на други славни мъже.

Така че Одисей живееше сам и нямаше много занимания. Но задължително правеше упражненията си всеки ден. Понякога ходеше на гости на приятеля си Сизиф, който още буташе големия камък нагоре по склона. Не бе необходимо да го прави. Отдавна бе освободен от това задължение. Но, както казваше сам, така се намирал на работа, пък и най-вече поддържал архетипа си жив.

Понякога Одисей ходеше и при Прометей, един от най-старите му приятели, който още беше прикован към скалата и лешоядът кълвеше дроба му. Боговете не знаеха какво да правят с Прометей. Ако го освободяха — това би означавало всички да бъдат в опасност, понеже светът още не бе готов да получи лична свобода. А той не искаше да обещае, че ще мълчи и няма да разправя за идеалите си наляво и надясно. И все пак, можеше да се изработи един, така да го наречем, modus vivendi^[1] — рано или късно всички мъртви правят компромис с ценностната си система — но Прометей искаше да си пази името. Обаче в последно време бе станал замислен и мълчалив и понякога отказваше да разговаря дори с Одисей. Хората казваха, че лешоядът бил единственият му приятел.

И така, Одисей беше отегчен. Отначало ходеше на лов за сърни-призраци с Ахил и Орион, но скоро му омръзна. Главният недостатък на една такава сърна е, че не можеш да я убиеш. А дори и да успееш не можеш да я изядеш.

Одисей беше в благоприятно настроение, когато дойде Ахил да му се оплаче. Одисей предложи веднага да отидат при Хадес, краля на Тартар, в черния му дворец, където живееше с Персефона.

Хадес също си имаше проблеми. Беше започнал диспути по юрисдикция с подземния римски бог Плутон, който наскоро бе станал главен бог на римския подземен свят и сега дърпаше конците към себе си и искаше да бъде обявен за отделен бог, със свои собствени права, а не подчинен на концепцията на Хадес. Но поради този вид управление, Хадес автоматично загуби контрола си над по-голямата част от класическия подземен свят и вече нямаше юрисдикция над Латините, които преди бяха негови поданици. От една страна се радваше, че се е отървал от тях. Мъртвите латини никак не се погаждаха с мъртвите гърци. От друга страна тази загуба намаляваше царството и съответно властта му и така смаляваше неговия архетип.

Беше ангажиран и с други битки от областта на юрисдикцията, защото непрекъснато се появяваха претенции от други подземни структури, които предлагаха Елинистичния Хадес да премине към тях. Боговете на санскритските народи бяха събрали много материали, с които доказваха, че всички гръцки богове са били първоначално под тяхна егида и отново трябва да минат под нея. Досега Хадес бе успявал да избегне произнасянето на окончателно мнение. Но все пак това бе един доста щекотлив въпрос.

Грижи, грижи. И ето ги сега Ахил и Одисей, идват най-внезапно и искат справедливост.

— Какво очаквате да направя по този въпрос? — попита Хадес. — Нямам никаква власт там. Всички казват: „По дяволите, Хадес“. Имат си нови владетели.

— Все трябва да можеш да направиш нещо — настоя Ахил. — Щом си толкова безпомощен, значи трябва да слезеш от престола и да оставиш някой друг да управлява. Възнамерявам да поставя въпроса най-сериозно пред Общото елинистично събрание при следващата изборна сесия на Хадес.

— По дяволите, не, не прави това — подскочи Хадес. — Нека да помисля. Знаеш ли кой я е отвлякъл?

— В цялата история има замесен демон — отговори Ахил. — Каза ми го Алекто. Той е от душите от цикъла след нашия.

— На коя страна е този демон? — попита Одисей.

— Алекто каза, че бил представител на Мрака или Злото — обясни Ахил — но не мога да си спомня точно кое от двете.

— Мрака значи — замисли се Одисей. — Предполагам, че това е равнозначно със Злото. В такъв случай знаем към кого да се обърнем. Така и не можах да разбера разликите между Добро и Зло. Хората са почнали да ги правят чак няколко века след нашето време.

— И мен ме озадачава — каза Хадес. — Обаче изглежда хората харесват тая игра на Добро и Зло.

Одисей каза:

— А междувременно, тук се сблъскваме с една злина, която трябва да се поправи. Ако ни издадеш един пропуск за реално присъствие, за да можем да се измъкнем оттук, и своето разрешение да действаме от името на класическата пъклена власт в това дело, ние с Ахил ще изложим този въпрос пред съответните власти.

— Готово, имате го — каза Хадес. Беше доволен от себе си. Едно от най-важните неща на властта е да можеш да натовариш някого с отговорност. А сега вече бе работа на Одисей да поправи стореното.