Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (1)

Глава I

Двамата представители на Мрака и Светлината се съгласиха да се срещнат в гостилница „Средата на пътя“ в Лимбо и да започнат Състезанието, което бяха организирали помежду си.

Лимбо беше доста сиво място, обвито в приглушена светлина. То съществуваше между Селенията на Светлината и Селенията на Мрака — нещо като мрачна чакалня; здрачно в най-добрия случай, но не напълно лишено от качества.

Например там се намираше гостилница „Средата на пътя“, разположена точно насред Лимбо. Гостилницата беше странна, разнебитена стара дървена постройка с неестествено килнат покрив. Беше издигната точно на линията, разделяща онази част на Лимбо, разположена по-близо до Рая, от другата — разположена по-близо до Ада. Мястото не беше особено посетено, но се поддържаше с еднакви дотации, както от Светлината, така и от Мрака. Поддържаше се заради онези духове, които случайно минаваха оттам на път за някъде другаде.

— Та значи това е славната гостилница „Средата на пътя“! — каза Архангел Михаил. — Не съм идвал тук преди. Прилично ли готвят?

— Казват, че кухнята е доста добра — отвърна Мефистофел. — Но само след половин час имаш чувството, че не си ял нищо. Изглежда убедителна, но не и питателна — както и цялото Лимбо.

— А какво е онова място там? — попита Михаил и посочи с пръст насреща си.

Мефистофел надникна.

— А, това е чакалнята. Някога тук изпращали непорочните езичници и некръстените бебета да чакат дали не може да се направи нещо за тях. И макар че това не важи вече в наши дни, много хора все пак успяват да стигнат дотук, по една или друга причина.

— Чудя се дали това е най-подходящото място за нашата среща — каза Михаил, понеже някои от нещата, които ставаха в чакалнята, никак не му харесаха.

— За избора на мястото е било постигнато предварително съгласие между вашите и моите хора — отвърна Мефистофел. — Лимбо е неутрална територия — нито риба, нито рак — нито пък телешко месо. Какво по-добро място може да се намери, за да се срещнем и сложим начало на нашето Състезание? Предлагам да влезем вътре.

Той кимна неохотно, но влезе в гостилницата.

Михаил беше доста висок дори и за архангел, пък и добре сложен, понеже небесните тела се стремяха към атлетизъм. Имаше черна коса, която висеше на разбъркани кичури, орлов нос и смугла кожа — дарове, оставени в наследство от семитски и персийски предци. Някога Михаил бил ангелът пазител на Израел, още по времето, когато съществували местни божества, които не били приобщени към единната система за Единобожието, спечелила такава популярност на Земята. Михаил би могъл да си направи божествена пластична операция — понеже в Небесните селения можеш да изглеждаш както си поискаш, стига да не използваш външността си за собствена изгода, но той бе запазил чертите си в памет на старото време, макар че би могъл да се превърне в синеок блондин като другите архангели. Мислеше, че рошавата коса и орловите черти му придават забележителен вид.

Тук е доста хладно — каза Мефистофел, триейки бързо дланите си една в друга. За висш служител в администрацията на Силите на Мрака той беше прекалено среден на ръст, елегантен, с издължено тясно лице, ръце с дълги пръсти и малки, добре оформени стъпала, обути в половинки от чорт.^[1] Косата му беше гарвановочерна, естествено разделена на път в средата. Имаше тесен мустак и заострена брада, като онези, каквито обикновено имаха кралете, защото му бяха казали, че с нея изглеждал неблагонадежден.

— Че тук може ли да е хладно? — попита Михаил. — Нали в Лимбо не е нито студено, нито топло?

— Така си разправят — отвърна Мефистофел — но не е вярно. Това, че Лимбо било напълно лишено от качества, са празни приказки. Светлината е достатъчно, за да се виждаме един друг, нали така? А щом може да е светло, защо да не може да бъде студено, а?

— В Лимбо — високопарно отвърна Михаил — човек вижда чрез вътрешното си зрение.

— Сигурно трепери и от вътрешен хлад, а? — добави Мефистофел. — Не, не си прав в това отношение, Михаиле. Вятърът, който духа през Лимбо, понякога е изключително остър, особено когато духа откъм страната на Отчаянието.

— Напротив, прав съм — отговори Михаил. — Но, струва ми се, че и това е такава част от плана, по която ти и аз не трябва да сме съгласни, понеже такива, каквито сме, ние представляваме две противоположни гледни точки. Но, разбира се, така и трябва да бъде.

— И аз точно така мисля — отвърна весело Мефистофел, седнал срещу Михаил, докато сваляше от ръцете си сивите копринени ръкавици. — Май че не сме съгласни по почти всички въпроси.

— Особено по въпросите на града, като противоположност на селото.

— Да. Пък и нали нашето последно състезание остави този въпрос неразрешен?

Мефистофел говореше за последното голямо състезание на Хилядолетието, при което силите на Мрака и Светлината се състезаваха за контрола върху съдбата на човечеството за следващото хилядолетие. Състезанието беше организирано около самодоволната идея на един млад демон на име Аззи, който беше пресъздал легендата за Принца и Спящата красавица, с надеждата, че този път ще я доведе до нещастен край само чрез силите на Духа на провала, който ще се изрази чрез внимателен подбор на частите на тялото на Принца. Доброто се беше хванало на баса, макар че везните клоняха в полза на Злото. Но Доброто винаги се впуска в подобни състезания, предполагайки, че стремежът към Добро е толкова голям сред хората, които не бяха нищо друго освен една сантиментална тълпа, че понякога му се налага да наклони везните в полза на Злото, за да може изобщо да съществува нещо като състезателен дух.

Силите на Мрака, от своя страна, се радваха, когато можеха да прокарат предварително заложени зли планове, тъй като Тъмната страна на нещата се чувства добре само в средата на безмерни усложнения. Светлината, бидейки простовата в същността си, макар и по един доста догматичен начин, с радост се сблъскваше със съмнителните изобретения на Мрака, като най-често губеше, защото едната страна на везните може да се уравновеси само за миг, преди да се срине надолу от другата страна, което обикновено се счита за предначертано.

Гостилничарят се приближи към тях. Той имаше един доста неопределен вид, какъвто придобиват всички, прекарали прекалено дълго време в Лимбо и единствените му отличителни белези бяха блясъкът в едното око и големите кьопави крака.

— Кажете, Господарю — каза той на Мефистофел, като му се поклони ниско. — Какво да ви донеса?

— Едно дайкири „Кръвта на боговете“ ще ми се отрази добре — каза Мефистофел.

— Да, господарю. А дали ще поискате парченце Дяволски кейк? Съвсем пресен.

— Добре. Какво друго ще ни предложиш?

— И дяволската шунка е много хубава днес. Имаме наш агент в Чистилището, който специално ни я доставя.

— А няма ли кървавица?

— Само в четвъртък.

— Е, донеси тогава от дяволската шунка — каза Мефистофел. И добави към Михаил — Не можем да си позволим да го разочароваме, нали?

— Разбира се, че не. Но не е ли време да се залавяме за работа?

— Готов съм — каза Мефистофел. — Донесе ли дневния ред?

— Няма нужда от дневен ред — отвърна Михаил. — Всичко ми е в главата. На нас се пада да решим какво ще бъде Състезанието за следващото Хилядолетие. Надявам се, че този път ще засегнем въпроса за Доброто и Злото в градовете.

— Колко бързо минава времето, когато си безсмъртен! — възкликна Мефистофел. — Пък и това да си господар в една единствена сфера, също оказва своето влияние. Ами добре тогава — нека градовете да никнат като гъби.

— Като цветя в градина — каза Михаил.

Ще видим кое от двете ще се окаже по-удачно — каза Мефистофел. — Хайде, давай някой от ония твои градски светци и моите весели демони ще го накарат да прокълне Доброто за нула време.

— Не, той трябва да остане светец — възропта Михаил, проявявайки отново неизменната склонност на Доброто да предоставя преимущества на противниковата страна. — Пък и ние имаме нещо далеч по-сложно предвид. Нещо с доста повече размах и величие, така че да може да устои на много места и събития през следващото хилядолетие. Но ще ти разкажа за това по-късно. А засега, запознат ли си с нашия слуга Фауст?

— Разбира се — отвърна Мефистофел, макар че в този миг той направи една типична за Силите на Мрака грешка, преструвайки се, че познава нещо, което всъщност му е непознато. — Предполагам, че имаш предвид Йохан Фауст, известния магьосник и шарлатанин, който живееше в — къде беше — Кьонигсберг ли?

— Дали Фауст е шарлатанин или не, ще видим тепърва — отвърна Михаил. — Но не живее в Кьонигсберг. Ще го намериш в Краков.

— Да, бе, така си и знаех — отвърна Мефистофел. — Нали живееше близо до Ягелонския университет?

— Нищо подобно — отвърна Михаил. — Живее в едно жилище на улица „Казимир“ близо до Флорианската Врата.

— Въртеше ми се на езика — каза Мефистофел — веднага ще му се явя и ще му изложа плана. Но какъв е планът, между впрочем?

— Ето, че пристига и дяволската ти шунка — каза Михаил. — Ще го изложа, докато си хапваш.