Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Ако с Фауст не успееш… (50)

Глава II

Къщата на Архангел Михаил беше разположена на едно възвишение с площ около половин акър в един от елитните квартали на Рая. Михаил беше в предната градина и се занимаваше с розите си. В един момент, когато вдигна глава, видя Илит, чиракът-ангел и бивша вещица да се приближава към мраморните стъпала.

— А, Илит, радвам се, че те виждам. — Той остави лопатката и обърса ръцете си. — Мога ли да ти предложа лимонада? Денят е доста топъл, макар и сух, просто един обикновен приятен райски ден.

— Не, благодаря — каза Илит. — Дойдох, защото има нещо, което много ме тревожи.

— Добре, тогава ми го кажи. За какво става дума?

Илит обясни:

— Намерих доказателства, че Мефистофел върши измама.

— Аха! — каза Михаил, но доста меко. — Но това може да се очаква, като се има предвид кой е той.

— Но това, което ме тревожи още повече — продължи Илит — е, че намерих доказателства, че ти също мамиш.

— Аз ли? — кротко се изненада Михаил.

— Да, ти.

Михаил се замисли за миг и замълча. После каза:

— Ти си нова в нашите среди, нали така?

— Да, така е — потвърди Илит. — Но какво значение…

Михаил вдигна ръка.

— И следователно си неопитна и ти липсва познание за великата хармония, която обединява Доброто и Злото в единно цяло и диктува правилата за поведението ми.

— Никога не съм чувала за такава хармония — каза Илит. — И има ли наистина някакво значение? Аз говоря за съвсем явна и безочлива измама.

— Има извънредно голямо значение, мила моя. Защото помисли само: Ако Светлината и Мрака се състезават изобщо, то те го правят от позицията на равностойни сили и с ясното съзнание, че да се бориш не означава да спечелиш веднъж завинаги. И Доброто и Злото са взаимозависими. За да съществува едното, непременно трябва да съществува и другото. Разбираш ли?

— Мисля, че да — каза колебливо Илит. — Но какво значение…

— Така че има един определен смисъл — продължи Михаил — по силата, на който Доброто и Злото дават равен резултат. И на плоскостта на взаимодействията ние приемаме или едната, или другата пораждаща причина. Играем, за да победим и се опитваме да надвием над противника си навеки; макар че, вече на едно по-високо ниво, знаем, че истинската победа не е нито възможна, нито желателна. Следиш ли мисълта ми?

— Не съм съвсем сигурна — каза Илит. — Но, продължавай, моля те.

— Оттук следва, че като равни в играта на Добро и Зло, всеки от нас трябва да има достъп до еднакви способи и техники. Доброто не бива да се спъва, като му се забранява използването на „лоши“ възможности, инак позволени на Злото. А и понеже Злото от време на време използва „добри“ средства за собствените си Зли цели. Крайната цел, скъпа ми Илит, е не какво е добро или зло, а какво е тук — и. Михаил докосна гърдите си в областта на сърцето.

— Това означава ли, че е съвсем нормално да мамиш? — попита Илит.

Михаил се усмихна и отвърна поглед.

— Означава, че имаме точно толкова право да мамим, колкото и Злото.

— И мислиш, че е редно да мамиш, за да спечелиш?

— По-скоро бих казал, че не е нередно — отвърна Михаил.

— Е, това ми стига. Трябва да вървя и да го обмисля.