Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (8)

Глава 8

Белинда Лорд харесваше двойната си стая, макар и да беше все още много ядосана заради парите, прахосани по плащането за „Вилата на Виолет“, но стаята бе достатъчно просторна и много семпла — две еднакви легла и два фотьойла, а тя просто обожаваше френските прозорци, покрити със зелени капаци, които водеха към разцъфналата в цветя тераса. Идеалното място за една вкусна и спокойна закуска или чаша вино, докато се излежаваш на слънце.

За миг съжали, че е поканила Сара Стрейндж да сподели стаята й. Разбира се, беше действала напълно импулсивно, но имаше и нещо повече. Белинда се бе намирала в положението на Сара и знаеше много добре какво е да си без пари, да бъдеш измамена и да се налага сама да се погрижиш за себе си. Имаше нещо, в което обаче Белинда никак не бе сигурна — дали Сара беше от типа жени, които ще се впуснат без страх в света и ще вземат за себе си онова, което поискат.

Като гледаше Сара, все още стояща неподвижно в средата на стаята, с ококорени кафяви очи, в които се четеше едновременно възхищение, наслада и неясен страх, Белинда въздъхна. В момента имаше прекалено много лични проблеми, за да се тревожи за Сара. Момичето трябваше просто да се справи само.

Провери дали няма съобщения в телефона и пейджъра си. Както и бе очаквала. Лудият руснак бе по-луд от всякога. Беше прекалено умен, за да я заплашва директно, защото знаеше, че телефонните разговори и съобщения могат да бъдат проследявани и използвани срещу него в съдебната зала, но в думите „Ела си у дома, сладка моя, липсваш ми“ се долавяше заплаха, която Белинда не можеше да сбърка с нищо друго. Затвори телефона си, седна на терасата и се замисли какво би могла да направи и как да постъпи в момента, в който съпругът й ще я намери. По гърба й полазиха неприятните тръпки на страха.

— Може ли да взема душ?

Неувереният глас на Сара прекъсна мислите й.

— Какво? О, да, разбира се, че може. И, между другото, аз ще взема леглото до прозореца. Мисля, че имам право на избор. Съгласна ли си?

— Разбира се. Ще разопаковам и багажа ти, ако искаш. Всичко, което пожелаеш. „Добра жена“, ето как щеше да те нарече мама, а тя винаги много добре знаеше какво говори.

Белинда се засмя.

— Обаче щеше да направи грешка в случая с мен. Аз определено не съм добра. А дали съм лоша? Да. Зла? Може би. И всеки ден ще виждаш по нещичко от тези мои две качества. Междувременно, какво ще направиш с онова копеле, твоето гадже?

Сара стисна устни.

— Мисля по въпроса — отговори несигурно.

— Продължавай да мислиш тогава, защото има само един отговор и ти го знаеш. Междувременно, вземи душ, моля те, и ме остави насаме с мислите ми. И, повярвай ми, твоите проблеми са съвсем незначителни в сравнение с моите.

Сара не бе много сигурна в това, но влезе в банята. Защото бе от онези момичета, които винаги правят онова, което им се казва.