Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (73)

Глава 73

Всички около масата, отредена за пострадалите от измамата, мълчаха. Били махна ръце от раменете на децата. Нейт и Сара все още стояха зад Белинда и гледаха втренчено вратата, като че ли очакваха съпругът й всеки момент да се появи отново.

Лорийн продължаваше да притиска към гърдите си Тесоро, която скимтеше жално, а Пират подскачаше наоколо, за да се увери, че всички са там и са добре. Мак и Лев бяха последвали Джаспър Лорд и главорезите му навън. Съни гледаше страхливо след тях. Белинда отново дишаше свободно.

— Съжалявам — каза Белинда, без да може да прикрие горчивата нотка в треперещия си глас. — Предупредих ви, че е копеле, което е свикнало винаги да получава това, което иска.

Сара се отпусна на стола си.

— А аз платих само за плаване с луксозен кораб — проплака. После, като видя пребледнялото лице и треперещите ръце на Белинда, отиде до нея и я прегърна. — Нямаше да му позволя да те докосне — каза ожесточено. — Никога. Никога, чуваш ли, Белинда? Този мъж няма да те нарани, докато аз съм с теб.

Белинда успя да се усмихне.

— Тогава може би е по-добре да останеш — каза и Сара осъзна, че дори не е имала време да помисли за идеята на Нейт тя да работи за Малкълм и Роджър в „Мулен дьо Юбер“.

Лорийн галеше нервно чихуахуата.

— Татко, защо този мъж се държа така отвратително с Белинда?

— Той просто не е добър човек, бейби, това е всичко. Няма за какво да се тревожиш. Мак се погрижи за него.

— А кой ще се грижи за Белинда?

Били си помисли, че въпросът е много добър.

— Ще трябва да помислим, сладката ми. — Видя Мак и Лев да се връщат и каза: — Знаеш ли какво, защо вие двамата не седнете на масата на Бертран и не хапнете сладолед? Чух, че тук приготвяли специален бананов сплит. И какво ще кажеш за игра на покер след това?

Извади картите от джоба си и ги даде на Бертран, който стоеше и мълчеше уплашено. Беше усетил насилието във въздуха, но не разбираше какво става.

Изпитал облекчение, взе картите от ръцете на Били, и каза:

— Хайде, Лорийн, ще поръчам бананов сплит и сладолед. Какъв предпочиташ?

— Ягодов. — Закрачи след него, прегърнала здраво Тесоро, която като че ли нямаше намерение да мръдне от мястото си.

— Ягодовият сладолед подхожда по цвят на рокличката ми — чуха я да добавя.

— Господи! — Били се отпусна на стола до Белинда. — За миг ми се стори, че се задават проблеми.

Мак се върна.

— Прекалено е оживено тук, за да станат истински проблеми. — Хора като Джаспър Лорд предпочитат да няма свидетели. — Видя все още шокираното лице на Белинда и каза:

— Съжалявам, скъпа. Иска ми се това да не се беше случвало, обаче сега поне знам, че непременно трябва да те изведем оттук.

— Но къде ще отида? — Тя преглътна риданията, които напираха в гърлото й.

— В ранчото ми в Тексас например — каза Били. — То със сигурност е далеч от Джаспър Лорд.

Белинда поклати глава.

— Не можеш да направиш това. Искам да кажа, не можеш просто така да прекъснеш ваканцията на малката Лорийн. Не виждаш ли как цъфти тук? Не, трябва да останеш. — Сви рамене. — Ще измисля нещо.

— Е, знам, че не е чак толкова далеч като Тексас — каза Нейт, — но има я и къщата ми в Бонийо. Все още не съм неин собственик, но мисля, че съм платил достатъчно, за да ми я „дадат под наем“ за няколко седмици, преди да стане изцяло моя. Тя се намира встрани от главните шосета, на върха на хълм. Там никой не те познава, а ако не излизаш, никой дори няма да знае, че си там.

— Аз ще дойда с теб — каза Сара веднага.

Изненадана, Белинда я погледна.

— Искаш да кажеш, че ще отмениш полета си? Ще изгубиш парите си, ако го направиш. А може би и работата си.

„Парите за самолетния билет могат да вървят по дяволите, помисли си Сара. Както и работата в медицинския център.“ Щеше да пази Белинда. Засега поне. И, о, боже, току-що бе използвала неприличен език, пък дори и само в мислите си…

— Ще се грижа за теб — заяви твърдоглаво и Белинда й се усмихна с благодарност.

— Значи това е уредено — каза Мак.

Вече бе говорил с връзката си в Интерпол, Ален Хасаин. Джаспър Лорд беше persona non grata във Франция. Което не означаваше, че няма пак да се появи, но дотогава поне щяха да могат да дишат спокойно.

— Лев тръгна след полицейските коли, за да е сигурен, че съпругът ти ще напусне страната и ще се върне в Сан Ремо, както ни обещаха ченгетата. А утре ще го накарам да закара вас двете до Бонийо. Ще тръгнете рано, така че пригответе багажа си от тази вечер. — Срещна погледа на Съни, осъзна, че говори на жени, и добави с горчива усмивка: — Или поне Лев да е дошъл тук на сутринта.

Нейт вече говореше по телефона с Малкълм. Разказа му доста редактирана версия на случилото се, но и това бе достатъчно Малкълм да обещае, че ще види какво може да направи по отношение на продавача.

— Добре — каза Мак. — Мисля, че сега всичко, от което имаме нужда, е шампанско.

— С удоволствие — съгласи се Съни.

— И аз — каза Белинда и на красивото й лице разцъфна старата усмивка.

Съни се удиви колко блед може да е някой и под слънчевия загар.

Били наблюдаваше децата, които работеха бързо с дългите лъжички и унищожаваха банановия сплит и сладоледите си. Дори от мястото си можеше да види, че роклята на Лорийн е осеяна с шоколадови петна. Но това нямаше никакво значение. Двете деца разговаряха оживено. Надяваше се, че са заличили спомена за грозната сцена.

— Ще ми липсваш — каза той на Белинда.

Тя го погледна — сериозно и замислено.

— Знаеш ли какво, Били Башфорд? И ти ще ми липсваш. Ти си наистина мил човек.

Били подръпна периферията на шапката си „Стетсън“ и се засмя, след това я свали от главата си.

— Не се налага да се криеш зад тази ужасна шапка. — Наведе се към него и прошепна: — Прекалено си привлекателен, за да се криеш.

Били се усмихна и каза:

— Значи си подхождаме.

Тя го потупа по коляното.

— Прав си, Тексас.

Много по-късно същата нощ, когато всички си бяха легнали, Бертран се промъкна до паркинга. Охраната вече не бе там, обаче Жълтото куче го видя, скочи на крака и размаха дългата си опашка като знаме. Бертран хвана въженцето и го задърпа бавно нагоре по задните стълби към стаята си.

Кучето спа в леглото му през онази нощ, свито на тежка топка в краката му. И двамата спаха дълбоко чак до пукването на зората.

Белинда обаче не можа да заспи. Седеше сама на терасата, заслушана в тихия прибой и в очакване на новия ден. Съпругът й я бе открил, въпреки че бе положила всички усилия да избяга и да се скрие. И не се съмняваше, че отново щеше да я намери.