Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
There’s Something About St. Tropez, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Елизабет Адлър. Има нещо в Сен Тропе

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София, 2011

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-17-0269-7

История

  1. — Добавяне

Глава 72

Всички около масата замръзнаха.

Разговорите около съседните маси продължаваха нормално, вечерята беше сервирана, напитките — оценявани.

Белинда бе описала съпруга си съвсем точно. Той бе едър и с грубо телосложение, бе облечен в кремав копринен костюм по италианската мода и с черна копринена риза. Носеше тъмни очила, разбира се. А устата му изглеждаше усмихната дори когато не се усмихваше.

Зад него стояха двама от хората му, елегантни в пастелните тонове, характерни за Южна Франция. А зад тях беше Лев.

Лев бе пред хотела само преди секунди, когато пред него бе спрял дългият черен „Мерцедес“ — най-големият и най-скъпият, произвеждан някога. Със сигурност не бе автомобил, който би притежавал някой от гостите на скромния „Хотел на мечтите“. Но Лев знаеше, че съпругът на Белинда вероятно би имал точно такава кола.

Обади се да предупреди Мак, но бе прекалено късно, за да успеят да изведат Белинда. Сега Лев можеше единствено да я защити. Хората му бяха вече във вътрешния двор, макар той да не очакваше насилие, не и в препълнената трапезария. Според него Лорд щеше да се опита да изведе Белинда и да я принуди да се качи в колата.

— Добър вечер на всички! — Джаспър Лорд гледаше Белинда. — Радвам се да видя, че имаш нови приятели, любима моя. Издърпа един стол и седна.

Били го гледаше и се разкъсваше между желанието си да остане, за да защити Белинда, и да изведе децата. Децата спечелиха. Не можеше да ги постави в опасност. Трябваше да повери Белинда на Мак. Поведе Лорийн и Бертран към изхода.

— Къде отивате? — запита ги Лорд. — Седнете и се отпуснете. Хубави деца имате.

Лорийн притисна Тесоро към гърдите си и загледа непознатия с широко отворени очи. Кучето оголи зъби.

Съни винаги бе знаела, че Тесоро разбира от мъже.

Мак продължаваше да стои до стола си. Пират също бе станал и бе нащрек. До този момент Белинда не бе казала нито дума, просто гледаше ужасено съпруга си.

— На какво дължим съмнителната чест на присъствието ви, мистър Лорд? — Мак се приближи до него. Също като Лев, и той знаеше, че вероятно няма да има насилие. Нямаше как да се извадят пистолети в това претъпкано място. Говореше тихо, защото не искаше да привлича вниманието.

Видя, че Лев, който все още беше зад двамата главорези, разговаря по телефона. И също така двамата от хората му, смесени с другите във вътрешния двор.

Джаспър Лорд знаеше, че е обграден, обаче не се чувстваше застрашен. Знаеше какво може да очаква.

— Белинда, любима. — Думата „любима“ бе процедена през здраво стиснатите му зъби и прозвуча като ръмжене, което накара Сара да се свие. Били стоеше и продължаваше да държи децата за ръцете. Беше прекалено рисковано да се опита да се измъкне — възможно бе да раздразни Лорд. Обаче Нейт и Сара се осмелиха да станат и да застанат зад Белинда.

Лицето на Белинда бе силно пребледняло, но когато най-после тя проговори, гласът й бе ясен и пълен с презрение.

— Очаквах да се появите по черни потници. Нали ги знаете, онези, които наричат „биячи на съпруги“!

Лорд я изгледа мълчаливо иззад тъмните очила и въздъхна драматично.

— Белинда, Белинда, защо просто да не разрешим спора си насаме? Знаеш колко силни са чувствата ми към теб. Нека не мислим за миналото, то няма място в настоящето. Любовта ми към теб може да преодолее всичко.

Странно, но като го гледаше, Белинда лесно можеше да му повярва. И осъзна, че е като Сара. „Какво ни има на нас, жените, помисли си, докато гледаше мъжа, който я бе ухажвал, оженил се бе за нея, а после я бе държал като затворник. Какво ни има, че не можем да се откажем от мечтата?“ Сара обаче бе успяла. Тя също трябваше да успее.

— Излез от тук, копеле! — извика и чу как малката Лорийн ахна удивено. — Запуши ушите й, Били — предупреди го. — Не би искала да чуе какво имам да кажа на този негодник.

— Знам, че имаш пистолет под сакото — каза тихо Белинда. — И че няма да се поколебаеш да го използваш срещу мен. Ще направиш всичко възможно, за да ме върнеш. Не защото ме обичаш. Никога не си ме обичал. А защото мислиш, че ти принадлежа, а никой — никой, никога — не зарязва Джаспър Лорд. Е, бейби, искам да знаеш, че съм те изоставила завинаги.

Мак видя как лицето на Лорд стана пурпурночервено от гняв. Знаеше, че моментът е опасен.

— Ще съжаляваш — каза, но се надяваше, че няма да му се наложи да направи нищо по въпроса.

Отвън долетя воят на полицейска сирена. Лорд се огледа, изненадан, и видя Лев да стои зад хората си. И разбра, че нищо не би могъл да направи.

— Да вървим — нареди на главорезите си. Бутна стола си назад и се наведе през масата, едва ли не опрял лицето си до това на Белинда. — Ще те върна! — прошепна заплашително.

— И ти го знаеш, нали? — После се обърна и се отдалечи.

Разговорите около тях продължаваха както обикновено. Хората се наслаждаваха на храната и напитките. Никой нищо не бе забелязал. Съни откри, че стиска дръжките на стола толкова силно, че ръцете я болят. Замисли се как само преди няколко часа бе правила любов с Мак и за спокойствието на последвалите мигове. Затишието преди бурята. Били притискаше децата към себе си. Лицето на Сара бе пребледняло. Погледът на Нейт проследи Мак и Лев, които последваха Лорд през трапезарията.

Полицейската кола чакаше отвън, но още преди да разговаря с тях, Мак разбра, че те не биха могли да направят нищо за Белинда. Факт бе, че съпругът й бе дошъл да я види и да я убеди да се върне при него. В което нямаше нищо нередно. Освен дето заплахите не бяха тактика, която ченгетата одобряваха. Оказа се обаче, че те бяха тук не само заради Белинда.

Дойде и втора полицейска кола, след това — и трета.

— Мосю Лорд? — Детективът показа значката си. — Имаме заповед да ви придружим вън от хотела.

— О, и кой ви е дал тези заповеди?

— Не е в правомощията ми да ви дам тази информация, мосю. Наредено ми е да ви придружа до хеликоптера. Мисля, скоро ще разберете, че вече не сте добре дошъл в тази страна.

Скован от гняв и безсилен да промени ситуацията, Джаспър Лорд седна отново в скъпата си кола. Бе оставил червения хеликоптер на покрива на сграда в Кан, където притежаваше елегантен офис, който обаче никога не използваше. Пътуването обратно щеше да е дълго дори в това луксозно превозно средство. Мак го чуваше как крещи на хората си, докато шофьорът затръшваше вратите и сядаше зад кормилото. Двигателят заработи и „Мерцедес“-ът потегли, обкръжен от полицейските коли.

Мак се питаше какъв ли ще е следващият ход на Джаспър Лорд.