Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (71)

Глава 71

Мак беше в бара и разговаряше с Били. Виждаха Лорийн и Бертран, които играеха покер в далечния ъгъл на стаята. Няколко други деца гледаха анимационни филмчета по телевизията, докато чакаха родителите им да слязат за вечеря.

Мак разказа на Били в какво се е забъркала дъщеря му и добави, че започва да става все по-опасно.

— Отсега нататък ще трябва да я държиш далеч от това — посъветва го.

— Господи! — Били бе шокиран. — А аз мислех единствено за това, че трябва да благодаря на Бога, задето малката Лорийн най-после излиза от посттравматичния стрес, и то благодарение на новия си приятел.

— Все още можеш да благодариш на Бертран за това — каза Мак. — А Бертран може да благодари на Лорийн. Те имат нужда един от друг.

Мак не му каза, че Валенти е заподозрян за убийството на Каролин, нито за ролята на Крендлер във всичко това. Даде на Били само толкова информация, колкото да е сигурен, че отсега нататък Били ще държи дъщеря си под око. Непрекъснато.

— Ще наглеждам и момчето. — Били побутна шапката си нагоре и изтри чело с копринена кърпичка в червено, бяло и синьо. — Кой е знаел, по дяволите?

— Не и ние. — Мак го потупа по рамото, а тексасецът стана и отиде да каже на децата, че е време за вечеря.

Били прегърна дъщеря си през раменете и каза:

— Хей, Бертран, защо не вечеряш с нас? Сигурен съм, че Лорийн ще се зарадва.

Лицето на Бертран, обикновено бяло като алабастър от нередовното излагане на слънце, защото той, като вампирите, бродеше само нощем, се изчерви от удоволствие.

— Преди да седнем на масата обаче — каза Били, — трябва да поговорим за посещението ви при мосю Рейно.

Лорийн ахна. Питаше се как е научил. А Бертран прехапа нервно долната си устна.

— Да ви кажа, деца, мисля, че сте много умни и сте успели да съберете две и две. И мосю Рейно оценява това. Разбира добре защо искате наградата, но настоява да не се бъркате повече в това. Да не говорите повече за кражбата, да не се замисляте как е била извършена, нито от кого или защо. Мосю Рейно не иска да ви постави в опасност. Мак също.

Двамата го гледаха втренчено и безмълвно. Бяха достатъчно големи да разбират сърдечната болка, но не и опасността.

— Обещайте ми — каза Били тържествено.

— Обещаваме — прошепнаха те едновременно.

— Поставете длани на сърцата си — настоя Били. И те послушно се заклеха.

— Освен ако не се случи нещо вълнуващо или не се появи възможност да спечелим наградата — прошепна Лорийн на Бертран, докато следваха баща й към вътрешния двор.

Бертран вървеше гордо до Лорийн към дългата маса, край която Мак и останалите вече седяха. Чашите им бяха пълни с розе — този път бяха направили различен избор, „Сен Мартин“, което имаше розово-прасковен цвят и щипеше леко езика — а те държаха менютата и обсъждаха специалитетите със сервитьора, който вече познаваше всички по име и се усмихна, като видя децата.

Белинда им направи място между себе си и Били и поздрави мрачно Мак и Съни. Нейт водеше задълбочен разговор със Сара за новата си къща, а Лорийн започна да разказва развълнувано на Съни за новото куче на Бертран.

— Но къде е то? — Съни знаеше, че кучетата са добре дошли в трапезарията, както и в повечето ресторанти във Франция, защото те като че ли винаги се държаха като ангелчета, полускрити под столовете на господарите си или под покривката. За разлика от Тесоро, която винаги обявяваше с гръм и трясък присъствието си, докато Пират, който никога не се отделяше от Мак, се държеше като куче охрана и като че ли наистина не разбираше, че е инвалид.

— Не ми позволяват да го доведа вътре. — Бертран им каза това с тъга и срамежливо. Сервитьорът бе казал, че кучето е бездомно и мръсно, че сигурно има бълхи и няма да го пуснат, защото би могло да зарази останалите животни.

— Предполагам, че е прав, Бертран — каза Били. — Обаче утре ти, аз и малката Лорийн ще намерим кучешки салон за красота и ще се погрижим Жълтото куче да бъде изкъпано и фризирано.

— Наистина ли, татко? — Малката Лорийн бе очарована.

— А после ще отидем на разходка с колата заедно с кучето и ще обядваме някъде.

На Съни това разрешение се струваше идеално. Тя подаде Тесоро на Лорийн, която я прегърна с благодарност. След това Съни си поръча нарязана пържола и храна за кучето на Бертран. Когато я донесоха, Бертран забърза към паркинга. Бе завързал Жълтото куче за едно дърво там под зоркия поглед на Лев, който бе дежурен. Детето изчака животното да се нахрани, а то погълна храната като изгладнял вълк. Изчака го да пийне и вода, потупа го, разстла плажна хавлия, върху която да спи, отново го потупа и се върна на масата във вътрешния двор.

Лев го гледаше как се отдалечава. Никога преди не бе охранявал деца, макар и да бе връщал отвлечени малчугани на родителите им. Тук, в „Хотела на мечтите“, бе спокойно. Прекалено спокойно. Той се отегчаваше. Отново се съсредоточи във вестника и статията за утрешното надбягване.

— Не знам какво да правя — каза Белинда на Бил. Говореха над наведените глави на децата, които бяха заети и с пържените си картофи. Младата жена бе поръчала тънко филе, полято с кафяв сос. То бе превъзходно, обаче тя нямаше апетит.

Били я гледаше с очи, пълни с копнеж. За първи път след смъртта на Бетси изпитваше нещо към жена. Усещаше го със сърцето си и с долната част на корема си. Тази нова емоция му бе чужда. Не знаеше как да се справи с нея. Не бе се срещал с жена от години. Той бе просто самотен тексаски собственик на ранчо с малка дъщеря. Екзотичният свят на Сен Тропе му бе чужд, макар да трябваше да признае, че много му харесва. А и къде другаде би могъл да срещне жена като Белинда?

— Яздиш ли? — запита я.

Белинда го гледа дълго и преценяващо.

— Още не — отговори с усмивка.

Били знаеше, че е разбрала какво е искал да каже — че в ранчото му има коне и че тя е добре дошла там. Нямаше нужда от повече думи, разбираха се и така.

Той каза:

— Трябва да изядеш рибата си, прекрасна е.

Тогава Сара каза:

— Още само два дни и трябва да се върна у дома.

— Сара! Не можеш да ме изоставиш! — възрази Белинда.

— Остани — намеси се Съни.

— Трябва да се върна на работа.

Нейт каза:

— А ако има друга алтернатива?

— Обаче няма. Никога не е имало друга възможност. Работех още в гимназията, работех и в колежа… Работила съм през целия си живот.

— Ти си на двайсет и седем — каза Нейт. — Достатъчно възрастна да познаваш досадата на ежедневния труд, но също така достатъчно млада, за да устояваш на промени. А аз може би имам точното нещо за теб. Ако си готова за промяна. — Погледна затвореното й лице. — Какво ще кажеш, Сара? Склонна ли си към рискове и към хазарт?

Челюстта на Сара бе твърдо стисната. Никога през живота си не бе залагала, как би могла да започне сега?

— Не — отговори.

— Тогава не искаш да знаеш какво имам предвид.

Другите го слушаха с интерес и местеха поглед от единия на другия — като зрители на тенис мач.

— Поне го изслушай — подкани я Белинда.

— Добре, слушам.

— Днес бях в „Мулен дьо Юбер“ — каза Нейт. — Малкълм бе препасал престилка и сервираше. Сервитьорката им напуснала.

Сара го гледаше с празни очи. Сериозно ли й предлагаше отново да бъде сервитьорка?

— Мислят да разширят бизнеса, да издигнат нови стаи и да превърнат заведението в малък хотел. Обаче нямат никакъв опит в подобни неща. Роджър е основно готвач, а Малкълм запълва празнините, обаче нито един от двамата всъщност не знае как да управлява бизнес. Имат нужда от делова помощ.

Сара ахна.

— Имаш предвид мен!

— Ти имаш опит. Каза ми, че ръководиш административния си офис като генерал, че учиш бизнес, а аз вярвам, че не ти липсва амбиция. Проблемът ти, Сара, е, че си отегчена.

— И затова си имала връзка с по-възрастен мъж — добави проницателно Белинда. — Скуката е убиец. Убива всички и всичко.

— Разбира се, ще трябва да започнеш като сервитьорка — добави Нейт. — И, разбира се, можеш да живееш в новата ми къща.

— О, мили Боже! — Сара не можеше да повярва на ушите си.

— Не споменавай напразно Божието име — каза малката Лорийн и я изгледа със смръщени вежди.

— Съжалявам. — Сара сведе поглед към чинията си, прехапала долната си устна. Кестенявата й коса бе паднала през лицето й и успешно го скриваше. Както винаги.

Телефонът на Мак звънна и той отговори. Поколеба се секунда, после скочи на крака.

— Изведи децата от тук — каза на Били. Съни усети приближаването на бедата, а Били побърза да направи исканото от него.

Мак каза:

— И, Съни, изведи и Белинда. Минете през паркинга. — Гласът му бе напрегнат. — Веднага! — Съни и Белинда скочиха, хванаха се за ръце и започнаха да се промъкват бързо през масите.

В този миг в трапезарията нахлу Джаспър Лорд.