Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (11) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Una giornata nell’antica Roma, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
danchog (2014 г.)
SFB Error: Unknown content at line 1: Книгата и произведението са временно забранени за четене по молба на изд. Колибри. Ще бъде достъпна отново на 1 април 2026 г. Връзки в мрежата: <a href="https://www.colibri.bg/knigi/540/alberto-andzhela-edin-den-v-dreven-rim">Един ден в Древен Рим в изд. Колибри</a>

Издание:

Алберто Анджела. Един ден в древен Рим

Италианска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2010

Редактор: Росица Ташева

Коректор: Албена Накева

Предпечат: Васил Попов

ISBN: 978–954–529–772–4

История

  1. — Добавяне

8,00 ч.
Първа закуска по римски

Какво яде римлянинът рано сутринта? Закуската му е изобилна и дава много енергия — днес бихме я нарекли „американска“. Естествено, не на всички маси се слагат храните, които ще опишем. Беднякът яде това, което може да си позволи, и то невинаги е достатъчно. Аристократът има значително по-голям избор. За римляните първата закуска носи специално име — ientaculum.

На масата има винаги питки, хляб, купи с мед и, разбира се, мляко. Можем да разпознаем вече предшествениците на кроасаните и на препечения хляб с мармалад, който се топи в млякото. Но не се свършва с това. Ядат се и плодове, сирене, натопен във вино хляб и дори месо. На практика закуската често включва остатъците от предишния ден. Тоест за римляните тя е едно от солидните хранения. Докато обядът ще бъде по-скромен.

На наредената сутринта маса обаче липсват два основни елемента от нашите закуски: кафето и шоколадът… Римляните не ги познават. Кафето расте все още в диво състояние в Етиопия и ще бъде открито едва след няколко века, както изглежда, от еремитите. Те ще оценят способността му да ги държи будни по време на молитвите и дългите нощни медитации. То ще добие по-широко разпространение чак през Средновековието и Ренесанса и ще бъде ограничено главно в ислямския свят. Дълго време едно от пристанищата, от които ще тръгват чувалите с кафе, ще бъде Мока на Червено море, име, стигнало до нашите кухни и до сутрешните ни закуски…

Различна е историята с шоколада. Римляните не го познават, защото какаото расте в Новия свят, а той ще бъде открит от Христофор Колумб след повече от хиляда и триста години. По времето на Траян какаото е познато на народите от Средна Америка. Напитката обаче, която получават от семената, е толкова горчива, че трудно би се харесала на римляните (и на нас). Ще трябва да се изчакат доста векове, за да се сети някой да смеси какаото със захарта (като прибавя понякога различни аромати) и да получи това, което наричаме шоколад.

След закуската всеки богат римлянин е готов да започне своя ден. Това ще бъде ден, наситен със срещи, с разговори. Следователно трябва да се погрижи и за още нещо важно — зъбите и дъха.

За дъха съществуват вече ароматизирани хапчета за смучене, истинска панацея, ако си прекалил с яденето предишната вечер. Със зъбите положението е по-сложно.

Римляните полагали големи грижи за тях. На масата употребяват „клечки за зъби“. Тези, които се виждат на пиршествата на патрициите, са често сребърни и големината им е колкото вилица. От едната страна завършват с дълъг плосък и извит връх за почистване на зъбите, от другата — с малка лъжичка, за да… се бърка с нея в ушите (пред всички).

Още в римската епоха съществува „паста“ на основата на сода бикарбонат, която роби намазват върху зъбите на господарите. Все пак някои предпочитат друг начин за измиване, наистина смущаващ — с урина. Тази техника, изглежда, е разпространена много в Испания и Северна Африка.