Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (34) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

13,00 ч.
Вместо обяд лека закуска в „барчето“

Тръгваме отново по улиците на Рим. Разсеяно следим с поглед трима роби, които вървят в индианска нишка, като всеки носи на раменете си амфора, придържайки я за страничната дръжка. Очевидно изпълняват някаква доставка. Въпреки тежестта тримата се движат пъргаво сред тълпата в портиците. Хората се отдръпват и им правят път да минат, а ние използваме образувалото се за кратко време празно място зад тях. С този трик преминаването ни под колонадите става много по-бързо. Отстрани се редуват входовете на дюкяните, на insulae… Внезапно един от робите се спира — пристигнал е на местоназначението си. Това е входът на caupona, тоест хотел. След като се е представил на управителя, изчезва във вътрешността. Другите двама го чакат, като оставят амфорите на земята, за да си поемат дъх. Опитваме се да видим как изглежда този хотел от римската епоха. Естествено, и тук има различни нива на качество, отговарящи на нашите „звезди“. Иначе забелязваме много познати помещения.

Също като нашите хотели и тази caupona има ресторант на долния етаж и стаи на горния. Има дори „гараж“ за гостите, тоест обор. От улицата съзираме четири стаи с триклиниум, в една от които в момента са полегнали хора. За този час това е странно, защото триклиниумът обикновено се използва вечер за важни посещения, а не през деня. Може би има някакъв празник или е работен обяд… Робиня излиза оттам със стомна в ръка и дръпва завеса в пурпурен цвят, така че вече не виждаме нищо. Сътрапезниците са се уединили.

Продължаваме да следваме тримата роби. Пресичаме кръстовище, като използваме специфичните римски пешеходни ленти тип „зебра“ — тоест огромни камъни, поставени един до друг напряко на улицата. Употребата им е неизбежна при дъжд, когато пътищата се превръщат в реки. Причината е, че в средата улиците са изпъкнали. Направено е нарочно, така че дъждовната вода, оттичайки се, да измива калдъръма. Камъните ви позволяват да пресечете от единия на другия тротоар, без да си намокрите краката, все едно, че преминавате поток.

Като се замислим, улиците, по които минаваме, напомнят на нашите — с тротоари от двете страни и редици от магазини. Забелязваме, че местата, където има повече спрели хора и където тримата роби по-трудно си проправят път, са пред „закусвалните“. Всъщност е време за обяд и те започват да привличат хората, както се случва и в наши дни.

Второ спиране. Този път е пред магазин за вино. Всъщност става дума за дълъг плот с няколко амфори, подпрени в един ъгъл, и различни малки стомни, окачени на входа на дълга бронзова пръчка. Тук на плота се сервира вино и може да се хапне нещо набързо. Също като в добре познатите ни заведения — барчетата. В часовете за обяд ние си вземаме сандвич и напитка. Тук се поръчва купа вино и печени питки. Разликата е, че ние завършваме почти винаги с кафе… Римлянинът — не. Както вече споменахме, в императорски Рим никой не си поръчва кафе. Защото кафе още не съществува…

Това, което поразява в заведението, е нещо като дървена „сушилня за съдове“, която виси от тавана покрай една стена и върху която са поставени осем амфори. Съответства на изложените днес бутилки зад гърба на барманите. Управителят сваля една празна амфора и подпомогнат от нашите роби, я заменя с пълна, от тези, които са донесли. Докато изпълняват операцията пред любопитните погледи на клиентите (един от тях остава безучастен, със зачервени очи и поклащаща се глава — такъв е ефектът на виното, което пие), забелязваме, че помещението има същите измерения като обикновена taberna. Не случайно този вид заведения се наричат taberna vinaria. Терминът е преминал през векове история и е запазил значението, с което са го знаели римляните. След като вземат празната амфора, тримата роби продължават по улицата. Тръгваме след тях. Има една последна амфора за предаване. Да видим къде ще ни заведат… Отминаваме портика на Ливия и стигаме до един разклон. Тук тримата се спират. Достигнали са целта. Ъгълът на кръстовището е зает от голямо заведение за хранене. То определено е разположено на стратегическо място — има два входа, всеки върху една от пресичащите се улици. За разлика от „барчето“, което току-що видяхме, тук човек може да яде и пие седнал.

В съвременната епоха на археологическите разкопки ще чуете екскурзоводите да наричат останките на някои от тези заведения thermopolium. В действителност, ако поискате от който и да е римлянин да ви посочи thermopolium, няма да разбере и учудено ще ококори очи. Това е гръцка дума, която в императорски Рим никой не употребява. На нейно място съществува друг термин, popina.

Мнозина се хранят извън заведението, седнали на големи банки покрай стената, като затрудняват движението на минувачите (точно както се случва днес с изнесените на тротоара масички на барчетата и заведенията в центъра). Предимството за гостилничаря е, че така обслужва повече хора и увеличава печалбата си. Предимството за клиентите е, че могат да се хранят, като наблюдават минувачите и всичко, което се случва по улиците, сякаш гледат документален филм…

Опитваме се да разгледаме таверната… Още преди да влезем, долавяме миризмата на приготвените храни и устата ни се изпълва със слюнка. По-точно усещаме миризмата на месо, задушено с клонче розмарин.

Първото чувство е, че влизаме в наше ресторантче, било то тратория, или остерия. Помещението е голямо и има много маси със седнали хора, които се хранят. Клиентите са както мъже, така и жени. За „бар“ при входа служи дълъг плот във формата на буквата „Г“, облицован с бели мраморни плочи със сини жилки.

По-късата страна на „Г“-то гледа направо към улицата, подобно на плотовете на нашите заведения за сладолед. Момиче подава чинии и чаши на клиентите на опашката. То е много хубаво. Управителят добре знае това и точно по тази причина го е поставил там, за да „примамва“ минаващите хора. Девойката работи много бързо и често взема чаши или стомни, поставени на нещо като малка мраморна „стълба“ отдясно на плота, там, където той се опира до стената. Но всъщност това, от което мъжете клиенти най-много се интересуват, е щедрото деколте на момичето, в което надничат, когато то се навежда под плота.

Девойката го прави често, но не за да дава представление, а защото в плътната част на плота има вана с вода, която служи за бързо измиване на съдовете. Един канал подхранва „умивалника“, като гарантира минималното количество течаща вода. Във ваната плува какво ли не: остатъци от храна, варива, мазни петна…

Ваната, видима и отвън благодарение на отвор във вид на малка арка, и мраморните стълбички на плота са типични за почти всички popinae на Империята. Това ви позволява да ги разпознаете от пръв поглед още отдалеч…

Продължаваме. Дългата страна на плота е обърната към вътрешността на помещението. Върху плота има големи кръгли отвори — те са за делви (dolia). Какво ли има в тях? Друг сервитьор отстрани на момичето неволно ни разкрива съдържанието им. От един от отворите с нещо като черпак изважда маслини, от друг булгур. Слага ги в две различни чинии и изчезва.

След няколко секунди идва друг келнер и от трети отвор изважда вино. Напълва тенджерка, поставена на малък мангал в края на плота… Виното ще бъде затоплено и ще се пие така, топло. Няколко капки са паднали върху мрамора, но те няма да отидат на вятъра, защото вече други клиенти започват да ги пият — мухите. Има доста в заведението…

Влизаме още по-навътре. В един ъгъл виждаме фурна за печене на питките, хляба или други храни. Оглеждаме помещението: на стените има фрески, украси, неизбежните графити, оставени от клиентите… Столовете и масите са същите като нашите. Няма триклиниум. Само вечер или на гощавките римляните се хранят излегнати в триклиниум. На обяд ядат като нас, седнали. Като се оглеждаме наоколо, не забелязваме вътрешен двор. Знаем, че много popinae са имали такива дворове, като така са предлагали по-голямо спокойствие на посетителите.

В това заведение клиентите са различни. Една двойка се е уединила в ъгъла. Двамата тихо разговарят, като се гледат непрекъснато. Един мъж се храни сам, разкъсвайки с изнервяща бавност кълката на печено пиле. Зад него виждаме двама войници, които се смеят, като удрят с юмруци по масата. На единия му липсват двата горни предни резци. Тук, близо до нас, двама мъже и една жена си говорят в очакване на поръчаните ястия. Около масите обикаля куче. Трябва да е на собственика. Ролята му е много полезна — яде остатъците, паднали на земята…

Все пак ястията са скромни: варива, варени яйца, маслини, овче или козе сирене, аншуа в саламура, лук, някое и друго шишче, печена риба, смокини… Според менюто римляните ще ви говорят за ientaculum, ако обядът е бил много лек, или за prandium, ако е бил по-съществен…

Време за обяд. Така изглежда една „тратория“ в Рим (popina), с типичния мраморен плот във формата на буквата „Г“. От отворите сервитьорите изваждат храна или вино според случая. Обядът на римляните е много скромен: яйца, маслини, сирена, смокини…

На една стена забелязваме любопитна фреска — изобразени са чиния с варива, чаша с маслини и два кръгли елемента, може би нарове, може би музикални инструменти, подобни на чинии, нещо като дайрета.

Това произведение поразява, защото при разкопките на антична Остия археолозите са намерили същата фреска също в popina. Мнозина са я разтълкували като меню, нарисувано на стената, за да бъде виждано от всички (както е днес в заведенията за бързо хранене). По-вероятно е обаче фреската да символизира това, което може да предложи заведението: храна, напитки и хубава музика.

Вниманието ни е привлечено от серия ритмични удари. Обръщаме се. Отстрани на плота виждаме келнера, който счуква нещо в хаван. Приближаваме се, обзети от любопитство. Виното на мангала го няма вече, било е сервирано топло… Сега приготвя друга напитка, много търсена в popinae — нарича се piperatum (или conditum). Представлява смес от вино и топла вода, подправена с мед, черен пипер и някои други аромати…

Ето че коктейлът е готов и келнерът го сипва в две купи, поставени на големия плот. Сервитьорката ги взема и се отправя към маса, заета от двама мъже. Тя има черни издължени очи и дълги къдрави коси, които падат до раменете й. Притежава силно „средиземноморско“ очарование: широки бедра и пищен бюст. След като оставя двете купи на дървената маса, се кани да се отдалечи, когато един от клиентите я хваща за ръката и я привлича към себе си. Мъжът има едро тяло и напълно обръсната глава, с изключение на един кичур на тила. Това е отличителният белег на борците. Няколко думи, едно намигване… Не е нужно много, за да се разбере какво иска той.

Жената се усмихва съучастнически, но отблъсква ръката му, която вече опипва гърдата й. Хвърля поглед към собственика, който невъзмутимо продължава да гледа в листа със сметките си. Вдига само за миг очи, кимва и отново потъва в пресмятанията. Двамата стават и се отправят към една завеса. Когато я отдръпват, забелязваме дървени стълби, водещи към неизбежния полуетаж.

Да се прави секс с келнерката на някое заведение, е нещо нормално, почти банално. Дори не е смятано за прелюбодеяние и това показва какъв е статусът на жените, които работят на тези места. Впрочем не само на сервитьорките — ако собственичката беше жена, и тя, както и нейните дъщери, щеше да бъде смятана от всички за леконравна.

В мецанина мъжът дори не се е съблякъл, блъснал е девойката на одъра, обърнал я е и е повдигнал дългата туника… Леглото скърца и се блъска в стената. Шумът, който идва от горния етаж, предизвиква усмивката на двамата войници, чиято маса е много близо до стълбата. Този без зъбите вдига поглед и избухва в смях…

Когато след малко мъжът и момичето слязат, клиентът ще трябва да плати обяда и „консумацията“. Знае, че цената на тази „екстра“ няма да надвиши осем аса, колкото малка стомна вино. Долнокачествено вино…

Но какво представлява един ас? И каква е стойността на една сестерция? Какво можем да купим с тях?

Любопитни факти

Колко струва една сестерция?

Това е много често задаван въпрос. Отговорът не е лесен, защото през вековете поради многократните парични кризи и инфлацията стойността на сестерцията се е променяла.

Все пак нека се опитаме да я определим.

Монетите, които циркулират в цялата Римска империя, подредени според стойността си, са: златен аурей, сребърен денарий, бронзова сестерция, бронзов дипондий, меден ас, меден семис и квадрант, най-малката бронзова монета.

Сестерцията следователно е монета със средна стойност, подходяща за всекидневните покупки. Съществува строга „йерархия“, определена от монетната система, наложена от Август през 23 г. пр.Хр., която предвижда:

1 сестерция = 2 дипондия = 4 аса = 8 семиса = 16 квадранта

Освен това, ако покупката е по-значителна, се употребяват монети, които в определен смисъл отговарят на нашите банкноти с повече нули:

1 денарий = 4 сестерции

1 аурей = 100 сестерции

Сега вече можем да открием какво се купува с една сестерция. Достатъчно е да изследваме античните текстове и надписите върху стените, открити при археологическите разкопки (в Помпей на първо място).

Могат да се прочетат много цени, често отбелязани в асове, но като се знае съотношението между различните монети, е възможно да се изчисли реалната покупателна стойност на една сестерция, извадена от джоба на римския гражданин.

Една сестерция отговаря приблизително на две евро. Такава е нейната стойност през целия I век сл.Хр. и можем да я смятаме за такава и в Рим на Траян, в началото на II век сл.Хр. (115 г. сл.Хр.), характеризиращ се с голямо благосъстояние благодарение на спечелените войни.

Ето някои цени, за да видите, че сходството с цените от нашата епоха често е учудващо:

1 литър зехтин = 3 сестерции = 6 евро

1 литър обикновено вино = 1 сестерция = 2 евро

1 литър доброкачествено вино = 2 сестерции = 4 евро

1 литър фалернско вино = 4 сестерции = 8 евро

1 килограм хляб = ½ сестерция = 1 евро

1 килограм зърно = ½ сестерция = 1 евро

1 чиния супа = ¼ сестерция (1 ас) = 0,5 евро

1 вход в термите = ¼ сестерция (1 ас) = 0,5 евро

1 туника = 15 сестерции = 30 евро

1 муле = 520 сестерции = около 1000 евро

1 роб = 1200–2500 сестерции = 2500–5000 евро

От античните извори научаваме много любопитни неща — например че средно заможният гражданин носи обикновено със себе си 30 сестерции, отговарящи на 60 евро.

Други данни ни показват огромната разлика между богатите и бедните — 6 сестерции дневно са достатъчни за храна на трима души (малко семейство). Докато заможен човек в Рим на Траян разчита като минимум на рента от 20 000 сестерции на година (тоест 55 на ден) за своите нужди.

С по-сетнешните епохи е по-добре да не се занимаваме. Данните отразяват голямата инфлация и многократните кризи, през които преминавала Римската империя. Най-впечатляващият пример е цената на зърното — през I век сл.Хр., за да се купят 6,5 килограма зърно (1 модий), били необходими 3 сестерции. Два века по-късно (към края на III в.) трябвали цели 240!

Това означава, че в резултат на различните кризи сестерцията се обезценила 80 пъти. Като следствие нейната стойност вече се движи около 2,5 евроцента…

Върху монетите винаги е изобразено лицето в профил на императора (понякога и на първата дама). В епоха, в която няма телевизия, вестници, фотографии, предназначението на монетите (както и на статуите и барелефите) е и да запознаят поданиците с външния вид на този, който ги управлява. Тази система е толкова резултатна, че когато нов император встъпи в длъжност, императорският монетен двор веднага пуска в обращение нови сестерции, денарии, ауреи и т.н. Изпълнителните екипи са на изключително високо ниво — още в първите часове след възкачването на трона новите монети биват разнесени от императорските куриери до четирите краища на Империята. Те са доказателство за настъпилата смяна на караула и показват лицето на новия владетел.