Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (9) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

7,15 ч.
Тоалетът на мъжа

В това начало на деня откриваме друг любопитен факт. В римските къщи почти никой не се мие сутрин… Най-много да си плисне малко вода от леген, поддържан от роб, по-скоро за да се разсъни, отколкото за нещо друго. Употребата на сапун е все още непозната (думата sapo означава боя!).

Като се огледаме из римските къщи, забелязваме, че няма дори душове (никой не ги е измислил още), а ваните са наистина рядкост. При все това, както е известно, в цялата античност именно в римската цивилизация хигиената била на най-високо ниво. Едва в модерната епоха се е достигнало до подобна степен на употреба на водата за къпане. Как е възможно? Отговорът на този парадокс е, че банята на всеки римлянин се намира извън неговата къща, на няколко преки разстояние — това са големите обществени терми. Именно там се къпят, като използват в изобилие вода, правят си масаж и т.н. Но всичко това обикновено се случва след обяда. Ето защо сутрин никой не се къпе.

Разбира се, някои много богати римляни имат малки частни терми в дома си, но те са ограничен елит. Елит, към който не принадлежи този dominus, когото наблюдаваме — в неговата къща няма частна баня и както ще видим, и той ще отиде по-късно в термите.

Сега е седнал на удобен стол с възглавници и един роб го бръсне с наточен бръснач. Това е домашният бръснар, какъвто само богатите могат да си позволят. Бръсненето причинява болка — още не съществуват омекотяващата пяна или ножчетата с двойно острие. Употребява се само вода и бръснач във формата на полумесец от бронз или закалено желязо, наточени върху обикновени воденични камъни… Но това е само началото на процедура, която dominus смята за истинско мъчение — след като свърши бръсненето, робът ще му отскубне с пинсета един по един „излишните“ косми от края на веждите, от врата и тила.

Някому може да се стори чудно, че мъжете така педантично се подлагат на болезнени козметични ритуали. Но в римския свят грижата за тялото е наистина голяма. Използването на коламаски от естествени съставки например е твърде разпространено сред мъжете. Знаем от Светоний, че Цезар се депилирал и че самият Август, за да му пораснат по-меки косми на краката, имал навик да прекарва по повърхността им нагорещени черупки от орехи.

Още от онази епоха най-мъчителният проблем за много мъже са косите. Когато побелеят, мнозина си ги боядисват черни. А плешивостта за някои е истинска трагедия. Разрешенията са много.

Започва се с „пренасяне“ на кичури, които крият местата с малко коса. Юлий Цезар например си я носел прехвърлена напред, за да покрива силно изразената плешивина по слепоочията.

Когато главата почти оголее и остане покрита само от рядък мъх, мнозина използват сажди, за да боядисат кожата на главата и да създадат впечатление за тъмни къдри (ако се гледа отдалеч).

При пълна плешивост непримиримите прибягват до перуки, частични перуки и изкуствени кичури, които вече съществуват в различни цветове.

Още тогава не липсват лосионите за чудотворно поникване на коса, естествено — неефикасни.