Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (2) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Una giornata nell’antica Roma, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
danchog (2014 г.)
SFB Error: Unknown content at line 1: Книгата и произведението са временно забранени за четене по молба на изд. Колибри. Ще бъде достъпна отново на 1 април 2026 г. Връзки в мрежата: <a href="https://www.colibri.bg/knigi/540/alberto-andzhela-edin-den-v-dreven-rim">Един ден в Древен Рим в изд. Колибри</a>

Издание:

Алберто Анджела. Един ден в древен Рим

Италианска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2010

Редактор: Росица Ташева

Коректор: Албена Накева

Предпечат: Васил Попов

ISBN: 978–954–529–772–4

История

  1. — Добавяне

Светът тогава

По времето на Траян, през 115 г. сл.Хр., Римската империя заемала най-обширна територия. Обиколката на сухопътните й граници надхвърляла десет хиляди километра, почти една четвърт от обиколката на Земята. Империята се простирала от Шотландия до най-отдалечените части на Иран и от Сахара до Северно море.

В нея влизали най-различни народности, които се различавали дори физически — от русокосите, обитаващи Северна Европа, до етносите от Близкия изток, от азиатците до народите, обитаващи Северна Африка.

Представете си днес да съберете на едно място народите на Китай, Съединените щати и Русия — пропорционално на населението в света тогава Римската империя била дори по-голяма…

Преди всичко тя обхващала области с най-разнообразна природа. Ако преминел от единия й край до другия, човек можел да срещне ледени морета с тюлени, безкрайни борови гори, степи, планински върхове, покрити със сняг, големи ледници, а после езера и реки, докато стигне до топлите средиземноморски плажове и вулканите на нашия полуостров. Продължавайки от противоположния край на Mare Nostrum[1], би се озовал пред безкрайни пустинни дюни (Сахара) и дори пред коралови рифове, тези на Червено море.

Никоя империя в цялата история не е включвала толкова разнообразна природна среда. Навсякъде официалният език бил латинският, навсякъде се плащало със сестерции, навсякъде законът бил един-единствен — римският.

Любопитно, но населението на тази толкова голяма империя било сравнително малобройно — достигало едва до петдесет милиона души, горе-долу толкова, колкото има сега в Италия. Жителите на Империята обитавали малки селища, градчета, отдалечени селски къщи, разпръснати върху огромна територия подобно трохи върху покривка, като на места внезапно се появявали големи градове.

Разбира се, всички центрове били свързани с изключително ефикасна пътна мрежа, която покривала от осемдесет до сто хиляди километра и която използваме и днес, когато се качим на колата. Тази пътна мрежа е може би най-големият и издръжлив паметник, който римляните са ни оставили. Но извън пътищата имало все още огромни пространства от девствена природа, населена с вълци, мечки, елени, глигани… У нас, жителите, свикнали с обработените ниви и промишлените постройки, всичко това би оставило впечатлението за безкрайни „национални резервати“.

Защитниците на този свят били легионите. Те се разполагали на най-деликатните места в Империята, почти винаги покрай границите, покрай limes. По времето на Траян войската наброявала сто и петдесет хиляди, може би сто и деветдесет хиляди души, организирани в трийсетина легиона с исторически имена. Такива били трийсетият — Ulpia Victrix на Рейн, вторият — Adiutrix на Дунав, шестнайсетият — Flavia Firma на Ефрат, недалеч от границите на днешен Ирак.

Към легионерите се прибавяли и помощните войски, тоест войниците, които се набирали от провинциите и които удвоявали числения състав. Така се стигало общо до триста-четиристотин хиляди въоръжени мъже под командването на императора.

Сърцето на всичко бил Рим. Той се намирал точно в средата на Империята.

Разбира се, бил център на властта, но и град, богат с културата си — литературна, юридическа, философска. Преди всичко бил космополитен град, нещо като днешния Ню Йорк или Лондон. Тук се срещали хора от най-различни култури. В тълпата на улицата можели да се видят богати матрони на носилки, гръцки лекари, гали — началници на конницата, сенатори италийци, испански моряци, египетски жреци, проститутки от Кипър, търговци от Близкия изток, роби от Германия…

Рим бил най-населеният град на планетата — почти милион и половина жители. Нещо невиждано от появата на Homo sapiens насам… Как успявали да живеят всички заедно? Тази книга има за цел да разкрие какъв е бил всекидневният живот в императорски Рим в момента на най-голямата експанзия на неговата власт върху античния свят.

Животът на десетки милиони хора в цялата Империя зависел от това, което се решавало в Рим. А от какво зависел животът в Рим? Той може да се оприличи на паяжина, изплетена от връзките между неговите жители. Невероятна и неповторима вселена, която ще опознаем, като проучим един произволно избран ден. Да речем един вторник отпреди 1892 години…

Бележки

[1] Mare Nostrum (лат.) — нашето море — римляните наричат така Средиземно море. — Б.пр.