Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (29) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

11,40 ч.
Императорските форуми — на разходка сред мраморите

Ревът на тълпата стига до нас на Форума. Някои се обръщат към Колизеума. Неговата огромна грамада царствено се издига в дъното на Виа Сакра^[1], отвъд арката на Тит, между колонади и храмове. Името на победителя, повтаряно от тълпата, стига дотук, но е неразбираемо, деформирано. Чуват се само мощните ритмични викове на зрителите.

Много скоро тези, които се бяха спрели, за да хвърлят поглед към арената на Рим, подновяват работата си, сякаш нищо не се е случило… Ние също тръгваме, като се отдалечаваме от портите на сената. Стражите са останали равнодушни към рева, идващ от амфитеатъра, а и сега, когато потегляме, погледът им е напълно невъзмутим.

След малко и ние ще влезем в Колизеума, но преди това искаме да видим нещо уникално, което се намира недалеч от тук, в храма на Мира.

Преди да стигнем до това място, от което ни делят няколко минути ход, пресичаме друго чудо на Рим — императорските форуми.

В Рим може да се види не само Римският форум. Юлий Цезар, който сметнал, че един форум не е достатъчен, наредил да построят втори. И разбира се, го нарекъл на своето име — форум на Юлий Цезар. Явна демонстрация на власт…

Примерът му бил последван от други императори: Август, Веспасиан, Нерва и Траян… Така бил създаден „квартал“ от свързани един с друг форуми, по които имало непрекъснато движение на хора. Това бил свят, в който господствали луксът, мраморът, колоните. Увеличили се търговските площи, местата за сключване на сделки и за съдебни процеси. Сякаш обществените площади на няколко града се били слели. Едва в съвременната епоха с построяването на търговските центрове може да се види нещо подобно…

От любопитство вървим след трима мъже, които обсъждат някакъв въпрос на висок глас. Единият от тях има дълъг орлов нос и по всякакъв начин се стреми да убеди останалите двама в правотата си… Отправят се към храма на Мира, който се издига на форума на Веспасиан. Поразителна е тази голяма постройка — след като се премине през първата зала, която прилича на гора от секвои, толкова са високи колоните й, се влиза в просторна аула, в която цяла една стена е заета от огромна карта на града.

Това е прочутата forma Urbis, кадастралният план на Рим, за който ще стане дума по-нататък (версията, която познаваме днес и чиито фрагменти се пазят в Капитолийските музеи, е от по-късна епоха, но е вероятно по времето на Траян вече да е съществувал аналогичен план, впоследствие загубен). Планът наистина покрива цялата стена. Представлява перфектна „снимка“ в мащаб 1:240 на всички къщи, колони и фонтани, гравирани и изрисувани в червено. Не можем да се приближим до него — дълъг парапет държи зрителите на разстояние. Само някои служители, които разполагат с пръчки и при нужда с дълги стълби на колела, могат да се доближават, да посочват или да докосват forma Urbis.

Тримата мъже, които бяхме видели да спорят оживено на входа на сградата, сочат нещо на плана, после се обръщат към служител, седнал до една маса. Сега разбираме за какво спорят. Става въпрос за границите или за размерите на taberna, обявена за продан. Служителят спокойно им дава пластинка от кост с гравиран върху нея номер и посочва друго помещение. Там те ще могат да разгледат копие върху пергамент на сектора, който ги интересува. Тримата изчезват в някакъв коридор, без да спират да спорят.

Императорските форуми са истински „квартал“ от свързани помежду си форуми, по които има непрекъснато движение на хора. Това е свят, в който господстват луксът, мраморът и колоните. Форумът на Траян, едно от чудесата на Римската империя

Трябва да се каже, че храмът на Мира съхранява и библиотека за делата на Веспасиан. Не само това. Тук се пазят необикновени произведения на изкуството, събрани по негова поръчка от цялата Империя, най-вече от елинистическия свят. В този Лувър на римската столица се намират и някои от най-великите шедьоври на живописта, които обаче не са стигнали до нас. Римляните изключително ценят това изкуство и сред тях има не по-малко познавачи, отколкото днес. Центърът на храма на Мира представлява зала, където се пази голяма част от военната плячка, донесена от Йерусалим. Тук е изложен предметът символ — прочутият свещник за седем свещи^[2].

Сега сме извън храма на Мира и отново пресичаме редицата от форуми в обратна посока. Остава един, който не сме видели още и който за жителите на Рим представлява без съмнение едно от чудесата на Империята. Той е последният построен — завършен е едва преди две години. Това е форумът на Траян. Дъхът ни спира, когато го поглеждаме. Първото нещо, което забелязваме, е широка дъговидна стена, в центъра на която се издига триумфална арка. Над арката има колесница, теглена от шест коня. Това е входът към форума на Траян.

Няколко въоръжени стражи стоят мирно, сякаш за да подчертаят тържествения характер на мястото. След като минаваме под арката, пред очите ни се появява в цялото си величие огромният площад на форума. Той представлява правоъгълник с размери 300 на 190 метра, покрит от големи плочи бял мрамор и цветни мрамори. Буквално сме заобиколени от една от най-красивите колонади на Римската империя. Това е изключително дълъг портик, опасал площада — десетки и десетки колони от виолетов мрамор. А над всяка коринтска колона има изваяна фигура. Става въпрос за статуи, високи почти три метра, изобразяващи пленените първенци на варварите. Изваяни са от много видове прекрасен мрамор и са заели различни пози. Понякога косите и брадите им са разрошени от вятъра. Това са победените първенци на даките. Всичко, което виждаме, е било осъществено благодарение на огромната плячка, взета при неотдавнашното покоряване на Дакия (днешна Румъния).

В центъра на площада изпъква конната статуя на Траян от позлатен бронз. Насочваме се към голямата постройка, която се издига в дъното. Впечатлението е същото, както когато вървим към фасадата на базиликата „Свети Петър“. Приближаваме се към колосално здание — базиликата „Улпия“. Тоест не храм, както на другите форуми, а обществена сграда. И то каква сграда!

Всичко тук е огромно, царствено, позлатено… На фасадата има други статуи на варвари пленници със завързани ръце, които образуват дълга редица, подобна на тази на светците на колонадата на „Свети Петър“.

Прекрачваме прага. Влизаме в най-голямата базилика, строена до този момент от римляните… Поразени сме от пропорциите и височината на помещението. Странно е, че то е празно — по някаква причина днес не са предвидени аудиенции или друг вид дейности. Прекосяват я само служители и любопитни като нас. Шумът на стъпките и гласовете ни отекват, сякаш искат да се издигнат във въздуха и да измерят огромните размери на сградата.

А тя наистина е впечатляваща — дължината й е 170 метра с две големи екседри в краищата. Но изумява най-вече гората от колони, която ни заобикаля. Невъзможно е да ги преброим всичките, сигурно са десетки, изключително високи, с коринтски капители с размери почти колкото на малка лека кола. Те разделят помещението на цели пет кораба и са в различен цвят! Колоните от централния кораб са от сив египетски гранит, тези на страничните са по-малки, от мрамор. Всичко тук е украсено. Подът е на мраморни шарки, дискове и правоъгълници, при които доминира антично жълтото и виолетовото… В централния кораб има и внушителен мраморен фриз, който изобразява крилати фигури на победата. Над главите ни са разположени галерии с големи прозорци, от които влиза силна слънчева светлина.

В дъното на залата виждаме група хора и около тях преторианци, които образуват предпазен шпалир. Кой ли е в центъра им? Присъствието на преторианска стража означава едно-единствено нещо — че става дума за много важен човек от императорското обкръжение. Но кой? Групичката гледа нагоре, към част от тавана на кесони, покрит с гипсови декорации. Някой посочва влажно петно, което е повредило боите. Явно преценяват сериозността на някои течове, предизвикани от дъжда.

Сега хората се раздвижват и тръгват към нас. Стъпките на подкованите с пирони caligae на преторианците се приближават и все по-силно отекват. Чуват се и други шумове, предизвикани от метал. Това са мечовете и камите, които се удрят в доспехите на войниците. Групата минава близо до нас. В центъра й, между секретарите и сътрудниците, върви дребен мъж с къси ръце и крака, с плешиво теме, но с гъсти черни къдри отстрани на главата. Чертите му безспорно са „средиземноморски“, а гласът му е спокоен и много благ. Това е Аполодор от Дамаск, творецът, проектирал базилика „Улпия“ (на името на фамилията на Траян, Ulpius) и този невероятен форум. Той е гениален архитект, чиито произведения ще бележат епохата, както е станало с тези на Брунелески и Микеланджело. За да осъществи своето колосално дело, са му трябвали „само“ пет години (от 107 до 112). Но е работил и по други проекти, като Пазара на Траян и Термите на Траян. Жалко е, като си помислим, че отношенията му с наследника на Траян, Адриан, не били така идилични. Адриан ще го изпрати в изгнание и накрая ще нареди да го осъдят на смърт… Междувременно групата изчезва между колоните, звънтенето на униформите на преторианците постепенно заглъхва сред стъпките на хората в базиликата.

Изкачваме се по стълбите, които водят към библиотеката. На върха се забелязва движение на служители със свитъци папируси в ръце и на роби, които бутат натоварени колички. Прилича на коридор на съвременно министерство… Зад една врата се вижда дълга зала с много редици етажерки и шкафове — те съдържат хиляди дъсчици и навити на рула папируси. Разположението на етажерките е различно от това, на което сме свикнали — отворите не образуват квадрати, а ромбове, така че папирусите да не се търкулват встрани, а да се нареждат един върху друг като портокалите на пазара…

Отваряме друга врата и излизаме на дълъг балкон, който обикаля около вътрешен двор. Когато се облягаме на парапета, разбираме предназначението на тази странна постройка, създадена от Аполодор от Дамаск. В центъра на двора се издига най-голямата ценност на целия форум, поръчан от Траян — Колоната на Траян.

Тя е висока 100 римски стъпки (малко по-малко от 30 метра) и на върха си носи негова статуя от позлатен бронз (заменена през Ренесанса със статуя на свети Петър, в пълно противоречие с контекста). За строежа на колоната са използвани 19 поставени един над друг цилиндъра карарски мрамор, всеки един тежащ 32 тона! Вътрешността е куха и вътре има вита стълба.

Но това, което поразява най-много, е външната й повърхност — върху нея е издълбан непрекъснат фриз, който обикаля като спирала цялата колона, от основата до върха. Той е дълъг общо 200 метра и като в комикс представя най-важните събития от двете военни кампании (101 и 105 г. сл.Хр.), които довели до превръщането на Дакия в римска провинция. В поредица от „фотограми“ се виждат битки, легиони, които преминават реки, обсади, Траян, който принася жертва на боговете, и т.н. Общо фигурите са хиляди (преди всичко на легионери), фино изваяни и оцветени, в ръцете с оръжия, често от истински бронз. Тези оръжия и тези толкова живи цветове ще изчезнат през вековете и в днешно време ще виждаме само колона с великолепни барелефи в естествения цвят на мрамора.

Напускаме форума на Траян, за да преминем отново в града. Малко преди да излезем от гигантския му площад, присъстваме на вълнуваща сцена — възрастен мъж стиска ръката на младеж и девойка. Девойката го прегръща и това очевидно го смущава. После двамата млади дълго се притискат един към друг със затрогващо щастие, докато мъжът ги наблюдава доволен. Тримата току-що са излезли от специална служба, разположена на форума на Траян, където се извършва manumissio, тоест освобождаването на робите. Всъщност този господар е дошъл тук, за да сложи официално край на робството на тези свои роби — отсега нататък те ще бъдат свободни и както в този случай, ще могат да се оженят. Това не е било възможно, докато са били негова собственост и той е решавал дали и с кого да ги събере… Пред очите ни животът на двамата млади се променя завинаги.

Любопитни факти

Forma Urbis, мраморният кадастрален план на Рим

Знаем, че по времето на Август Рим бил разделен на 14 области, съответстващи на днешните райони на столицата, макар и с различна големина и граници. Всяка от тези области имала своя администрация. Не било лесно да се управлява животът на милион-милион и половина жители. Не познаваме детайлите на това управление, но можем лесно да си представим всички трудности. И така било в продължение на векове. Повече от двеста години по-късно например, при император Константин, в Рим имало 423 по-малки и 29 големи улици, 322 големи кръстовища. Можете ли да си представите огромния ежедневен ангажимент по поддръжката на тези улици, работата, извършвана, за да се гарантира доброто функциониране на чешмите, които снабдявали с вода цялото население, да се разкрият и накажат злоупотребите при строителството, да се разрешат споровете за граници между търговците и т.н.? Всичко това не само без телефони, компютри, информационни архиви, но и без хартия, писалка и мастило.

Римските администратори притежавали ценен инструмент за своята работа, нещо като съвременния кадастър. По време на снимките на един епизод от „Одисей“ филмирахме някои части от тогавашния „кадастрален план“, прочутата forma Urbis, която възпроизвежда всяка част от Вечния град на нивото на земята. Така става възможно да открием формата и размерите на дюкяните, дълбочината на колонадите, криволиченето на улиците и дори местоположението на чешмите. Известни са няколко варианта на този план, правени през различни епохи на императорски Рим. Знаем, че били гравирани върху плочи от бял мрамор. Днес са запазени само малки части и фрагменти, достатъчни да възстановят за съжаление една незначителна част от града. Останалото било разрушено в пещите на Средновековието или използвано за направата на стени…

Но когато се разгледат дори малкото плочи, се разбира цялото богатство на ежедневния живот в императорски Рим. За тази книга съм се опирал и на някои части от плана, за да построя моите маршрути. Изобщо, за да дам представа за живота в Рим, тук съм описал много реални улици, нанесени на forma Urbis, с точните разстояния между постройките, с колонадите, с разположението на дюкяните и дори на евентуалните тогавашни „барчета“. Например в началото на разказа с онази статуя в тъмната улица съм възпроизвел реален кът от центъра на Рим. Наложи се само да си представя чертите на статуята.

Разбира се, с времето неизбежно са настъпили някои урбанистични промени. Но общият вид на улиците и „кварталите“ е останал този, който се постарах да опиша.

Като наблюдаваме плана, оставаме поразени от неговата точност, плод на голямата вещина на човека, събирал плановете на всеки дюкян, храм, дворец. Намерени са дори плочки, бракувани заради малки грешки. Всичко това ни дава възможност да осъзнаем строгостта, граничеща с педантизъм, на римските власти при архивирането на данните. А това очевидно говори за добър контрол и общо взето, грижливо управление на територията.