Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (35) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

13,15 — 14,30 ч.
Хайде на термите!

След бърз обяд на крак отново се озоваваме на улицата. Когато на Clivus Suburanus вдигаме поглед нагоре, забелязваме, че в небето се извисяват няколко стълба дим, които вятърът бързо разнася. Всички идват от едно и също място. Пожар? Не изглежда — не е широка колона от гъст дим, а множество малки, тънки и постоянни струи. Излизат от голям термален комплекс.

В нашите представи всички реконструкции на античен Рим са винаги „чисти“. Всъщност липсва важен детайл: димът. От големите термални комплекси излизат очебийни стълбове пушек, които течението разпръсва почти веднага. Те са продукт на огромните котли, които работят на пълен режим, поглъщайки всеки ден тонове дърва. Това също е „подробност“, за която се мисли малко — огромното количество дървен материал, необходим на град с над милион жители. Дърва, нужни за готвене, за затопляне през зимата, за занаятчийските дейности, за изгаряне на мъртъвците, за строителство, за дърводелство (за направата на легла, маси, дръжки, каруци… дървото е наистина „пластмасата“ на античността). Най-накрая то е и гориво за термите, екологически чудовища, които безспир изгарят дървета, всеки ден, всеки месец, всяка година… В продължение на векове, почти без прекъсване.

Миризмата на горящо дърво за нас е синоним на зима, на запалена камина или на добра тратория с фурна с дърва, но за римлянина има едно значение в повече, и то е, че наблизо има място, където може да се изкъпе…

Насочваме се към тези стълбове дим. В Рим съществуват много малки обществени бани (balnea), тоест съвсем малки терми, за да се изкъпеш, но мястото, което сега ще открием, е нещо единствено в цялата Римска империя. То е истинско чудо на инженерството, архитектурата и изкуството, невиждано в цялата античност (също и в историята на човечеството). Това са големите Терми на Траян.

Термите са известни на римляните от поне двеста години. От времето, когато в началото на I век пр.Хр. един богат и предприемчив човек, някой си Гай Сергий Ората „открил“ първото термално съоръжение. Знаете ли как се родило то? На брега на Флегрейските полета, на две крачки от Везувий жителите от край време имали навика да се лекуват с горещите пари на минералните извори. Тези пари с температура 60 градуса били насочвани към малки стаи, където хората влизали и се потели (не случайно били наречени sudatoria^[1]). Според римляните с потта изтичали и болестите. Гай Сергий Ората разбрал, че може да се имитира природата, като се запалят подземни огнища и като се насочи топлината под подовете и в стените. За да се изпоти човек, вече нямало нужда от минерални извори — всяко място било добро. Така се родили термите.

Били построени много такива съоръжения, включително по нареждане на императорите. Но тези, които ще видим, са най-големите терми на Рим. Те са и най-големите досега (до 115 г. сл.Хр., годината, в която се намираме), построени от човека. Други, с още по-големи размери, ще се появят по-късно.

Посоката, в която сме поели, ни отвежда точно срещу входа на Термите на Траян. Издигат се съвсем близо до Колизеума, на хълма Опий. Забелязваме в дъното на улицата голяма вертикална сграда с колони и покрив с широки прозорци. Не прилича на нито един паметник, видян досега. Колкото повече се приближаваме, толкова повече си даваме сметка, че страничните стени сякаш са безкрайни. И наистина, те са изключително дълги и са боядисани в снежнобяло. Тази „стена“ мастодонт е оградата на Термите на Траян…

Следваме хората, които са се отправили натам. Заставаме и ние на опашката. Прави ни впечатление, че има мъже и жени, старци и деца, занаятчии и войници, богати и роби… Термите на Рим обединяват всички без разлика. Усещането е, че се намираш сред тълпата на някоя от нашите гари.

Опашката върви бързо. Един по един посетителите дават по една монета на роб, който я поставя в малък дървен сандък. Входът не е свободен, но цената е наистина народна: един квадрант. Колкото да получите представа за разхода, един квадрант е четвърт ас, а с ас и половина можете да купите стомна вино и малко парче хляб. Следователно билетът за термите е наистина евтин. Все пак, веднъж влезли, ще трябва да плащаме за всяка услуга, която ще поискаме — от банята до пазенето на дрехите.

Големите Терми на Траян

Преминаваме през входа. Първото впечатление е невероятно. Пред нас се открива дълъг портик, който обрамчва обширно пространство… напълно потопено във вода!

Това е огромен басейн. Все едно цял площад да се покрие с вода. Примерът с Венеция е подходящ и тук. Представете си, че виждате площад „Сан Марко“, потопен от прилива, с колонадите, които се оглеждат във водата. Това е natatio, басейн, дълбок един метър, който е само етап от „маршрута“ в термите. Но мнозина го използват и за да се отпуснат, да побъбрят, да си вземат свежа баня в летния пек. Някои хора са вътре в басейна и говорят с други, седнали в основата на колоните или на ръба на natatio с крака във водата. Минаваме зад тях под портика — около нас има мъже и жени, някои облечени, други с много къси дрехи. Отраженията на водата върху стените приличат на воали от светлина, неосезаеми като коприната. Те се плъзгат върху елегантните фрески на колонадата и галят гипсовите украшения. Големи боядисани мраморни статуи се извисяват в своите ниши.

В обширния басейн някои си правят шеги с водата, други се гонят, бащи се къпят с децата си, патриции, наобиколени от роби и клиенти, са ангажирани в някакъв разговор… Няма плувци. В римската епоха почти никой не умее да плува. Плуването не съществува нито като спорт, нито като обучение. Само този, който си има работа с морето, реките или езерата, използва, за да не се удави, някакъв свой стил.

Излизаме от портика и се озоваваме в един от големите вътрешни дворове. Разбираме защо тези обществени бани впечатляват всички. Обикновено съоръжението го виждаш веднага — пред теб се появява голяма сграда. Термите на Траян обаче са толкова обширни и разпрострени, че не са пред теб, а „около“ теб и са с размерите на квартал! Разликата е като между лунапарк от предградията и Дисниленд. Примерът не е случаен — Термите на Траян са истински град на удоволствието, на отмората и на забавлението, те са град в града…

На разходка в термите

Мислим за всичко това, докато вървим през големите вътрешни пространства на термите. Сякаш се намираме в гигантска казарма. В центъра се издига внушителният „балнеокомплекс“ (този с calidarium-а, frigidarium-а и т.н.), докато навсякъде наоколо се простират градини и горички, виждат се статуи и фонтани. В края се издига „стената ограда“, която представлява един-единствен портик. Той е увенчан в четирите си ъгъла с изключително високи „полукуполи“, подобни на черупките на огромни раковини, устремени към небето и бегло напомнящи сградата на Операта в Сидни.

Архитектурната линия е изненадваща и модерна. Какво ли представляват тези странни конструкции, почти футуристични? Насочваме се към тях, като търсим най-краткия път между пътечки, алейки и групи хора, които се разхождат, почиват си, играят… Атмосферата на тези места може да се усети днес само в парковете в центъра на модерните градове, от Вила Боргезе до Сентръл Парк. Това още веднъж потвърждава развлекателната роля на термите. Някой дори ги е нарекъл „вилите на народа“.

Докато се приближаваме до една от „раковините“, забелязваме, че е библиотека. Черупката е предпазена от огромни прозорци, поддържани от преплетени подпори. Представете си Пантеона с големия купол с шестоъгълни кесони, извитите мраморни стени и колоните. Разделете го на две, сякаш режете голяма торта. Така изглежда библиотеката. В центъра има големи маси от бял мрамор за консултация. Мнозина четат произведения, които съдържат есенцията от знанията на епохата. В тази библиотека са събрани латинските текстове, в другата, която се издига на триста метра отсреща в „черупката“ близнак — гръцките произведения.

С други думи, термите не са само за удоволствие на тялото, но и на духа. Буквално mens sana in corpore sano^[2].

Бърз поглед към останалите две „раковини“ в периметъра на площада ни разкрива два храма, посветени на нимфите. Те са целите в мрамор и мозайки, а от множеството ниши, разположени в кръгъл свод, струи вода. Но откъде идва всичката тази вода? От акведукт и от цистерна, проектирана от Аполодор. Днес тя все още може да се види. Носи странното име Седемте зали. В действителност залите са девет и поразяват и досега всеки посетител. Това са огромни помещения, дълги десетки метри, с много отвори между тях — дъговидните тавани са високи почти колкото триетажно здание. Общо цистерната е можела да поеме повече от седем милиона литра вода и е била подхранвана от специален акведукт.

Отново сме на алеите между дърветата. Колко хора могат да съберат тези терми? Според съвременните изчисления — около три хиляди души. Ако съдим по пространствата, напълно е възможно. От едната страна стената на оградата вече не е права, а се извива, като се превръща в нещо като театър с разположени в полукръг стъпала, които ограждат арена. Тук се провеждат представления, състезания…

В този град в града има наистина всичко: жонгльори изпълняват своите номера пред малка тълпа; под портика виждаме хора, които се хранят (явно там има заведения, в които се продава храна); момиче, облегнато на колона, със сигурност търси клиенти. В умален размер термите притежават много черти на града. Дори най-опасните — един мъж се отдалечава бързо към изхода с туника и тога под ръка, очевидно откраднати…

Туники и препаски

Опитваме се да разберем каква е атмосферата в затворените помещения на Траяновите Терми. Насочваме се към входа на голямата сграда, която се извисява в сърцето на комплекса. Виждаме от най-високата част на покрива да излизат тънки струи дим. Тях бяхме забелязали от улицата. Наистина изглежда, че в голямата къща е избухнал пожар… Всъщност става въпрос за малки отдушници, разположени по дължината на покрива и предназначени да освободят горещия въздух, който топли централните помещения на термите. Точно това, което правят комините.

Ето и съблекалнята, apodyterium. На входа даваме на служител друг квадрант, за да ни се пазят дрехите (след като видяхме какво се случва на този, който си оставя без надзор туниката и тогата…). Това няма да е единствената такса — ще е необходима двойно по-голяма сума (1/2 ас), за да се изкъпем в термите, още пари ще отидат за евентуалните масажи, за зехтина, за кърпата и т.н. Поразява ни фактът, че жените плащат повече от мъжете… Цял ас, за да се изкъпят! Но може би мъжете плащат по-малко, защото са по-чести клиенти. Както и да е, има и такива, които влизат гратис. Това са децата, войниците и робите.

Съблекалнята представлява обширно помещение, облицовано с цветни мрамори и гипсови украшения, с голяма мозайка в средата на пода, която изобразява тритон. Покрай всички стени наоколо минава дълга пейка, на която мнозина говорят помежду си, завързват си сандалите или си сгъват дрехите. Един е оставил робите му да го събличат, сякаш е дете — очевидно е някакъв богаташ. Над главите им има редица ниши, където могат да си поставят „вързопа“ с дрехи, освен ако не са ги дали за съхранение на входа.

Трябва ли да се съблечеш напълно? Не непременно — има хора, които не свалят туниката си (за да не им е студено при упражненията в палестрата), други остават по странна кожена черна препаска, бегло напомняща костюма на Тарзан. Марциал я нарича nigra aluta. Почти всички обаче носят на кръста нещо като лента, subligaculum.

Около нас минават хора с различни фигури. Има дебели и плешиви мъже с много бяла кожа и със забележителни „паласки“ около корема, които преливат над ленената лента. Други пък са съвсем слаби, с щръкнали ключици, кокалести рамене и матова кожа. Тук голотата не прави впечатление, както е и в съвременните съблекални. Това, което учудва, е „скупчването“ на телата. В нашето общество не сме свикнали да сме толкова наблъскани на опашките и в съблекалните. В Древен Рим междуличностното разстояние, както го наричаме, ни напомня повече за някои източни страни, отколкото за съвременна Европа. Забелязваме още един факт — тази съблекалня е само мъжка. Явно жените се събличат в друго помещение.

Спорт и голота

Продължаваме да вървим и стигаме до първия етап на маршрута в термите — палестрите.

Термите на Траян имат две и те са на открито. Представляват големи дворове, заобиколени от колонади. Сцената, която се представя пред очите ни, е наистина необичайна. Навсякъде виждаме хора, които тичат, скачат, някои се търкалят по земята, като се борят. Принципът, който оживява това място, е много прост: движението ви помага не само да се поддържате във форма, но и да предизвика изпотяване, каквото ви очаква в следващите помещения.

Тук за първи път виждаме и много жени. Играят на нещо като „волейбол“ с мъжете или тичат след обръчи, точно както правеха децата преди няколко десетки години. На всеки обръч (trochus) са закачени метални халки, които звънтят и проправят пътя на „спортистката“.

Любопитно е да се наблюдава играта на топка. Играчите са опънали едно въже между два кола и играят предшественика на плажния волейбол. Съществуват поне три вида топки: напълнени с пух (pila paganica), с пясък (pila harpasta) или с въздух, вероятно с малки балончета от животинско черво, пълни с въздух (pila follis). Има най-разнообразни игри с топка. Сенека описва игра (ludere datatim), напомняща така наречената „отровена топка“, при която трябва бързо да я отбиеш, без да я оставиш да падне. Съществува и друга, подобна на „тенис“ без ракети, при която се удря с отворена длан (ludere expulsim) и най-накрая прочутият trigon. Трима играчи се разполагат в ъглите на триъгълник, нарисуван на земята, и си хвърлят топки без предупреждение. Всеки трябва да ги отпрати по някакъв начин, като ги удря с ръка, но без да ги задържа. Често двамата играчи се обединяват срещу третия и го обсипват с удари. Застаналите встрани роби събират топките и пресмятат точките.

В един ъгъл двама души се борят, наблюдавани от малка група хора, които ги насърчават. Телата им са намазани със зехтин, за да е по-трудно да бъдат хващани от противника. Няколко възрастни посетители на палестрите, наричани обикновено гимназиархи, им помагат със съвети. Когато пресичаме двора, откриваме и три жени, които се упражняват, като използват тежести от олово или камък, halteres, подобни на гири. Удивително модерна сцена. Целта е ръцете да станат по-силни и „да се заздрави“ бюста…

Няколко мъже ги наблюдават, като си шепнат и разменят забавни коментари. Извиването на тялото и издуването на гръдния кош при упражненията подчертават женските форми. Нерядко се оголват и задните части и бедрата. Тези, които играят на топка, носят туника, други са с истински бикини. Резултатът обаче е един и същ — гърдите подскачат, полюляват се, откриват се, привличат мъжкия поглед. Присъствието на жените в термите е било в центъра на остри полемики през вековете.

Първоначално (II век пр.Хр.) били изпробвани отделни маршрути за двата пола. Но още по времето на Цицерон тази норма невинаги е спазвана и неговите нападки срещу тези, които пренебрегват античните правила, са влезли в историята. Знаем, че след няколко години Адриан ще нареди да се разделят половете в термите чрез минаване по различни маршрути или използване на различни часове. Времето на нежния пол ще бъде от изгрев до 13 часа (седмия час), после ще е ред на мъжете, от 14 до 21 часа (от осмия до втория нощен час). Все пак и тези ограничения на практика няма да бъдат спазвани.

В епохата, която изследваме, „промискуитетът“ е правило. Жените могат да избират как да се държат: дали да бъдат „традиционалистки“, или „нарушителки“ и да се къпят с мъжете. Както ще видим, много от тях избират втората възможност.

Десетилетия наред мнозина критикуват това „падение на нравите“, от Плиний Стари до Квинтилиан, който дори нарича жените adulterae^[3] заради това, че влизат в залите и басейните заедно с мъжете. Скандалите са безброй. Всичко напомня разпространението на монокините по нашите плажове. Трябва да се каже обаче, че ако днес отидете в Германия във фитнес зала, мъжката и женската съблекалня често са свързани. А в сауните на много хотели в областта Алто Адидже не само всички помещения са общи, включително и душовете, но и често е забранено да се движиш по хавлия или с бански.

Завършваме посещението в античните палестри, като оставаме поразени от вида на мъж, който тренира, нанасяйки удари върху сак, пълен с брашно (или пясък), същия като нашите боксови круши, и особено на две мускулести жени, които се борят…

Преди да излезем, забелязваме, че някои мъже, след края на борбата и на упражненията, остават да си говорят прави, докато робите им ги почистват от потта, смесена с останалия от масажите зехтин. Преди това слугите са разпръснали върху телата им много фин пясък — прекрасно средство за попиване на мазнината и потта (точно както при хранене се поставя талк върху петно от олио върху дрехата). После се хващат за стъргалото. Това е любопитен инструмент. Прилича на малък сърп, но на мястото на острието има нещо като извит улук — с него се „обира“ потта, мазнината и мръсотията. Стъргалото минава по кожата като лъжичка, която събира падналата върху ризата капка мармалад.

Приближаваме се до дебел и плешив мъж, очевидно богат аристократ, който нарежда на роба да му обере потта и зехтина. Движенията на прислужника са деликатни и напомнят тези на бръснаря. Сцената е наистина необичайна. Патрицият е заобиколен от група роби и клиенти, които го следват в термите от самото начало, като му помагат във всичко: парфюмират го, масажират го, носят му кърпи и мазила и т.н. Сякаш виждаме механиците по време на пит стопа… Може би и те ще се поизмият, ако патрицият им остави малко време накрая.

Тепидариум и калидариум

Влизаме в самото сърце на термите. Голямата сграда, която се състои от tepidarium, calidarium и frigidarium, се издига в центъра на термалния комплекс и има размерите на катедрала с големи прозорци. Първото помещение, в което попадаме, е tepidarium-а. То е средно голямо с много висок таван и умерена температура. Мнозина го отминават, тъй като вече са се „разгрели“ с гимнастически упражнения.

Истинската изненада е следващата зала, calidarium-ът. Представете си, че влизате в голяма църква, в базилика — помещенията имат точно такива размери и обеми. Човек се чувства съвсем малък, смазан от тази монументалност, от височината на колоните. Калидариумът е пълен с пара. Тя създава нереална атмосфера, сякаш разпростира някакъв неосезаем воал, който служи за филтър между нас и тавана. Така е, когато се влезе в баня, след като някой си е взел душ.

Високо горе сводовете са покрити с „бродерия“ от оцветени гипсови форми. Има квадрати със сцени с митологически и героически сюжети, украси във вид на дървета, геометрични структури. Благодарение на умелата употреба на цветовете детайлите прекрасно се открояват дори гледани отдолу. Те са малко, но се виждат добре: червено, синьо, жълто, бяло, зелено… Големи прозорци с обичайните квадратни стъкла пропускат слънчевата светлина.

Забелязваме една важна подробност. Целият термален комплекс е ориентиран така, че по-дълго да бъде огряван от слънцето.

Друг характерен елемент са прозорците. Те са големи наистина, но оттук, отдолу, се разбира, че стъклата са двойни, за да гарантират по-добра термоизолация на calidarium-а. Погледът се плъзга по стените, върху плочите — до една цветни, от различни мрамори, докарани от всички краища на Империята, вплетени в прекрасни съчетания чрез техниката на интарзията. Някои са ценни или много редки, като жълтия от Нумидия или пурпурния от Фригия, и подчертават усещането за богатство на тези места. Огромни коринтски капители, фино изваяни от бял мрамор, увенчават мощни пиластри с жлебове от жълт мрамор. Продължавайки да слиза надолу, погледът най-сетне докосва пода и се спира пак върху мраморна повърхност на елегантни геометрични фигури — прилича на гигантска шахматна дъска, образувана от големи бели дискове и квадрати върху бледожълт фон.

Но ето че слухът измества зрението — мозъкът ни чак сега обръща внимание на гласовете, които кънтят навсякъде, и на непрекъснатото почукване по пода. Това са специални дървени налъми, които мнозина са обули. Всъщност подът е горещ. Около нас много хора са седнали на пейки и големи банки от мрамор. Потят се обилно. Някои се взират в шарките на пода и не обръщат внимание на капките, които падат от брадичките им, след като са се стекли по носа и бузите им. Други ги забелязват, но ги оставят свободно да се плъзгат по тялото им, докато седят и наблюдават свода на calidarium-а, там горе високо, забулен в „мъглата“.

Като си даваме сметка за топлината, предполагаме, че през зимата термите са използвани и за да се избяга от студа…

От няколко тесни пасажа непрекъснато се появяват изтощени мъже и жени, които отиват да поседнат, за да се съвземат. Опитваме се да влезем — пасажите водят към laconicum, най-горещото помещение в термите, в сравнение с което в calidarium-а ни се струва хладно… Трябва да има повече от едно такова място. То е кръгло с много ниши, където хората сядат на смени. Тук температурата се приближава до 60 градуса… Истинска „въздушна баня“, изключително гореща и суха.

Топлината е предизвикана от въздух с висока температура, който навлиза от пролуки в стените. Сякаш десетина комини са скрити там. Без да е защитен от сандали, налъми или кърпи, които да постави между тялото си и стените, човек рискува да получи изгаряния…

Не издържаме дълго, излизаме и при връщането си в calidarium-а имаме усещането, че подухва свеж бриз! Сега е моментът да потърсим някой от басейните. Те са три, прекрасни са и заемат големи ниши покрай стените на залата. Размерите им са колкото на нашите фонтани на площадите и в тях могат да се потопят много хора едновременно.

Когато влизаме, първото усещане е, че водата пари, но стисваме зъби и слизаме няколко стъпала. Срещу нас е седнала жена, която се усмихва при вида на нашето не съвсем атлетично поведение. Има тъмни и много удължени очи и вързана коса. Гримът й се е разтекъл от потта. Чак когато свикваме с температурата, забелязваме, че е полугола. Седнала е на стъпало срещу нас и водата й стига до пъпа, като остава открит големия й бюст. Когато става, за да излезе, съвсем леката препаска, която обгръща бедрата й, е толкова напоена с вода, че е почти прозрачна. Жената мушва стъпала в налъмите и се увива в голяма кърпа. После с ритмични, типично женски стъпки, се отправя към изхода.

Онова, което не забелязваме в тази зала, е невидимият механизъм, който създава топлината. Като че ли се намираме на театрална сцена и не виждаме устройствата, които движат декорите. Всъщност навсякъде около нас и под нас текат „реки“ от горещ въздух. Под краката ни е разположен истински мравуняк, изграден от тунели, пълни с дим, където се движат, кашляйки, човешките мравки — робите. Те са тези, които поддържат като огняри големите пещи с дърва. Пещите имат две функции. От една страна, както казахме, да образуват горещ въздух и дим, които навлизат в лабиринта от кухини както в стените, така и под подовете, повдигнати от малки колонки. От друга страна, тези пещи загряват водата на басейните в calidarium-а като в тенджери.

Излизаме от басейна и отиваме към следващото помещение. Минаваме пред мъж, седнал неподвижно на пейка, който обсъжда с друг някакви сделки. Спираме се и се заглеждаме в него. Има известна царственост в жестовете въпреки горещината и потта, която в изобилие се стича покрай веждите му.

Разпознаваме го — това е dominus-ът от къщата, която разглеждахме тази сутрин на разсъмване. Явно идва тук всеки ден, защото видимо не страда от горещината. Разбира се, идва, за да се изкъпе, но и за да сключва сделки. Термите са едно от местата, където се свързва полезното с приятното, точно каквото са за нас днес работните обеди. Забелязва, че го гледаме, прекъсва разговора, наблюдава ни известно време, пуска една „благородна“ усмивка, после продължава да говори. Объркал ни е с някои от многобройните си клиенти…

Но стига вече жега, сега отиваме във frigidarium-а! Когато излизаме, срещаме „голата“ жена от басейна, която, увита в кърпата, се е спряла да говори с приятелка. Сега двете продължават в посока, различна от нашата, и изобщо прескачат frigidarium-а. Защо? За жените не е препоръчителен студът на тези помещения и резките промени на температурата.

Големият студ на frigidarium-а

Най-накрая влизаме във frigidarium-а. Помещението е почти същото като calidarium-а с мраморите и гипсовите украси, но има една видима разлика — то е още по-голямо и внушително. Изглежда, че монументалното в Рим никога не свършва и винаги ви изненадва.

За да дам пример, ще напомня, че днес залите на Термите на Диоклециан, близо до централната гара Термини в Рим, са приспособени за музей на няколко етажа — Националния музей на Рим, а техният frigidarium е станал дори голяма църква — „Санта Мария дели Анджели“. Вътре обстановката е наистина впечатляваща. Мраморите не са променени, огромните гранитни колони, пренесени от Египет, са оригиналните. Големите кръстовидни прозорци възпроизвеждат вярно размерите, които видяхме, когато влязохме в онова помещение. Малко ни трябва — да притворим очи и да си представим, че около нас има патриции, войници, роби, че чуваме гласовете и стъпките им. С този невероятен декор човек наистина има чувството, че се намира в аналите на императорски Рим.

Хвърляме поглед на хората във frigidarium-а. Забелязваме в един ъгъл мъж, който чете на висок глас някакъв текст. Има и други в capsa-та — кожения цилиндър, в който се поставят папирусите. Явно е роб секретар, който чете на господаря си. Точно както правел четирийсет години преди това секретарят на Плиний Стари, когато прочутият естественик отивал в термите.

В тези помещения наистина присъстват всички социални класи на Рим. Любопитното е, че богатите, въпреки че имат собствени малки бани в къщите си, са може би най-честите посетители. Причината е понятна: тук си уреждат срещи, сключват сделки, парадират с върволицата клиенти, които вървят след тях. Това място е една от опорите на обществото, където възможността хората да се видят е най-голяма.

Известно ни е, че и императорите ходели в термите, където се смесвали с тълпата (не знаем обаче до каква степен влизали в „контакт“ с простолюдието — вероятно били заобиколени от своя ескорт, за да не бъдат обезпокоявани).

Обръщаме се: вниманието на всички е насочено към група хора около мъж, който се е свлякъл на земята, след като е направил няколко крачки във frigidarium-а. Друг човек, облечен в туника, явно лекар на служба в термите, тича към групата. Мъчат се да свестят мъжа, после го вдигат на ръце и изчезват с него. Носят го към лечебница някъде в този „град“ на водите. Явно на мъжа му е прималяло, може би е получил инфаркт. Това не се случва рядко с непрекъснатото преминаване от горещо към студено и обратно.

Знаем, че мнозина идват тук всеки ден. Но някои наистина прекаляват и преминават по целия маршрут два или три пъти едно след друго… Има известни случаи — разказват, че император Гордиан правел по пет бани на ден и че друг император, Комод, син на Марк Аврелий, стигал дори до седем или осем…

Към инфарктите се прибавят мозъчни сътресения и счупени крайници заради лоши падания върху мрамора, станал опасно хлъзгав от водата и непрекъснатото ходене по него.

Но при дълго посещаване на термите може да се получат и увреждания на слуха. Както вероятно се е случило на един мъж пред нас — в напреднала възраст е, но още не е стар. Въпреки това всички около него трябва да говорят на висок глас, почти да викат, за да ги чуе. Той е във водата, в един от басейните с ледена вода с други приятели и си играят на топка. Започнал е да се оплаква от отслабване на слуха на едното ухо. След известно време и другото е започнало да създава проблеми. Сега отива към почти пълно оглушаване. Причината ще открият антрополозите в съвременната епоха, които ще изследват костите след почти деветнайсет века…

Тази глухота я наричат също „синдром на сърфиста“ (или „на ветроходеца“). Поразява тези, които прекарват дълго време във влажни и студени помещения. В слуховия канал костта се уголемява и постепенно го запушва. Сякаш ухото защитава вътрешния микроклимат, като изгражда бариера срещу непрекъснатите атаки на студа и влагата. Този процес, известен като „хиперостоза на слуховия канал“, и днес засяга рибари и любители на морето.

В римската епоха са страдали повече мъжете, отколкото жените. Как така? Причината я видяхме. Тя е в различните маршрути вътре в термите. Жените почти никога не влизат във frigidarium-а, като по този начин избягват студа и влагата. Избягват и „глухотата на термите“…

Масажи по римски

След студа на frigidarium-а почти всички се хвърлят в огромния басейн на термите, natatio, който видяхме, когато влизахме — сигурно водата в него изглежда много топла. Това е миг на голямо отпускане и забавление. Ние обаче пропускаме колективното къпане, за да минем направо към последния етап от маршрута — масажите.

Помещението, което виждаме, е покрито с мраморни маси, върху които много хора се подлагат на масаж, докато други чакат своя ред, облегнати на колоните или стените. Върху мрамора някои тела са отпуснати и тромави и напомнят туловищата на тюлените.

Това, което особено ни поразява в залата за масажи, е разликата в шума. На изхода сякаш е прокарана някаква „граница на звуците“ — във frigidarium-а потъвахме в объркана шумотевица, с крясъци и смехове, които отекваха навсякъде. Докато тук се чува само почукването на пръстите върху масажираните тела, пляскането на ръцете, образуващо вълни върху кожата, триенето на дланите на масажистите, които си размазват зехтина.

Лицата, които виждаме, са почти винаги на хора с вглъбен поглед, потънали в мислите си. Знаем, че употребата на масла се препоръчва не само от естетически съображения, за разкрасяване на тялото, но и защото се смята, че предпазва от настинки. Така че масажът с олио е винаги полезен, особено през зимата.

Масажистите са обществени роби, които идват от цялата Империя. Работят мълчаливо. Но не всички са прикрепени към императорските терми. Богаташите си водят собствените слуги. Има един в дъното на залата, заобиколен от роби — един го масажира, друг държи мазилата, трети му подава кърпи и т.н. Стига се дори до крайности — някои заможни римляни предпочитат да бъдат носени на ръце към носилките след свършването на баните, за да си спестят „затруднението“ да направят последните крачки от маршрута сами…

Шишенцата с мазилата са от стъкло или бронз. Едно от тях представлява бюст на роб с отвор на върха на главата — косите са фризирани, а бадемовите очи издават азиатски произход. Лъкатушеща капка се спуска по лицето му. То е загадъчно лице със странни „мустаци“ върху бузите, но и от двете страни на устата, както отгоре, така и отдолу. Ако се вгледаме добре, ще видим, че това не са мустаци, а по-скоро белези, вероятно отличителен знак на някое азиатско племе. За кой ли народ става въпрос (хуните са имали обичай да нарязват лицето си с ножове, като оставят биещи на очи следи, подобни на тези, но не толкова елегантни, понякога наистина чудовищни)? Познаваме шишенцето. То ще отиде един ден във витрината на някой музей с информацията, която носи, за вече несъществуващи етноси… Някаква ръка хваща дръжката, която служи за ореол на главата на роба шишенце, и го отнася. Масажът е завършил.

Любопитни факти

Как са се появили най-големите терми в Империята

Този, който революционизирал класическата концепция за обществените бани, бил, както винаги, Аполодор от Дамаск, архитектът, когото срещнахме на форума на Траян. Неговото произведение ще служи за модел на всички големи императорски терми, които ще се появят впоследствие в Рим и в Империята, дори и на прочутите Терми на Каракала. За да извърши това гигантско строителство, трябвало да се освободи голяма площ в сърцето на Рим. Как да стане това? Помогнал му опустошителният пожар, който силно повредил прочутата Domus Aurea, приказния дворец на Нерон. Аполодор наредил да се разруши оцелялото от горните етажи, като оставил само стаите със сводове на партера, използвани като пиедестал на бъдещия комплекс. Но това не било достатъчно. Трябвало още пространство. Тогава накарал да се съборят и изравнят със земята сградите (обществени и частни), които се издигали в близост и които били по-високи от едно определено от него ниво — 47 метра над морското равнище. По този начин получил голяма платформа от 315 на 330 метра, върху която да построи термите на своя император. Да успееш да освободиш 10 хектара в сърцето на град с над милион жители, не било лесна задача и наистина граничело с чудо…

В определен смисъл трябва да сме благодарни на Аполодор, защото, без да иска, ни е направил огромен подарък — всичко онова, което съборил (Domus Aurea, близките дворци и т.н.), е останало в земята и се е запазило до наши дни. Археолозите са успели да разкрият част от двореца на Нерон, включително прочутата Осмоъгълна зала, където императорът организирал своите пирове и където, както разказват, от тавана валели листенца от рози. Последните разкопки извадиха на бял свят и нови помещения с фрески, изобразяващи градове на Империята, и мозайки с гроздобер (най-древните „цветни“ мозайки в Рим), все още подлежащи на изследване и реставрация.