Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (7) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

7,00 ч.
Римското облекло

Дошъл е моментът на обличането. Как се обличат римляните? Свикнали сме да ги виждаме по филмите увити в цветни тоги, подобни на дълги чаршафи. Но винаги ли е така? Впрочем първото усещане е, че тези дрехи са неудобни и затрудняват движенията, пречат ти да тичаш, да се качваш по стълбите и дори да седнеш, без да се омотаеш в тях. Всъщност те са удобни. Дори в модерната епоха има хора, които се обличат така — ако отидете в Индия и в много други азиатски и арабски страни, ще откриете, че традиционната мода не е много по-различна от тази на римляните, състои се от дълги дрехи, туники, саи и сандали… Това е само въпрос на навик.

Нека започнем с бельото. Римляните носели ли са гащи? Отговорът е „да“. В действителност не става въпрос за истински гащи, а за нещо като надбедрена препаска от лен, наречена subligar, която се омотава около кръста и покрива интимните части.

Ще се учудите, като разберете, че тя невинаги е първото нещо, което се облича сутрин… Много разпространен е навикът да не си сваляш всички дрехи, а да си лягаш полуоблечен… Маха се пелерината, хвърля се върху някой стол (или се използва като завивка) и се остава само с препаската и туниката. Така се пъхат в леглото — туниката, която се е носела през деня, ще служи и за „пижама“. На нас този навик може да ни се струва не много хигиеничен, но всъщност така се е правело до миналия век и в нашите села. С една разлика — римляните са били много по-чисти, защото всеки ден са ходели в термите. Следователно няколко часа преди да си легнат, са се изкъпали добре. Единственият проблем е, че дрехите остават мръсни…

Никой богат римлянин не би излязъл навън без тога — тя е толкова дълга (до шест метра), че често, за да се облече, е необходима помощта на роб. Особено важно е гънките да падат елегантно.

Основна дреха в римската мода е прочутата туника. Не е трудно да се разбере нейната практичност. Представете си, че се мушкате в тениска, дълга до коленете (да кажем размер XXL), която после стягате в кръста с колан. Е добре, с малки разлики туниката е нещо подобно. Наистина е учудващо да видим как и ние продължаваме да се възползваме (преди всичко през лятото) от удобство, открито през античността. Само му даваме друго име — T-shirt.

Разбира се, материалите не са същите. Ако ние използваме памука, то римлянинът обикновено предпочита лена или вълната. Небоядисана вълна с наситено бежов цвят — това оцветяване е най-подходящото, за да не се виждат лекетата и прахта.

Ленът има една особеност — той се отглежда и тъче най-вече в Египет, откъдето после се изнася в цялата Империя. Следователно всеки римлянин, донякъде като нас, се облича с дрехи, произведени в далечни страни. Това явление е резултат на първата голяма глобализация в историята, настъпила в Средиземноморието благодарение на Рим. Ще имаме възможност да задълбочим тази тема преди всичко когато посетим пазарите в столицата на Империята.

Туниката е подходяща за всякакви случаи: използва се като нощница, като комбинезон под тогата или като същинска дреха от по-бедните слоеве. На практика бедният човек, след като я е облякъл, си обува сандалите и излиза навън. Не и богатият, защото това е моментът, в който трябва да облече най-важната дреха за римските граждани — тогата.

Бихме могли да я определим като „костюма и връзката“ на онази епоха, тоест представително облекло, с което се показваш на публично място, главно при важни случаи.

Тогата се е употребявала от най-древни времена и е претърпяла истинска еволюция. Първоначално е имала по-малки размери, после е ставала все по-голяма. Разгъната на земята, тя има форма на полукръг (от вълна или лен) с шест метра диаметър!

Следователно не е чудно, че за да се сложи тогата, често е нужна помощта на роб. Както се случва сега с нашия dominus. И това ще ни помогне да разберем как се облича.

Господарят стои прав, неподвижен, с поглед, отправен към хоризонта. Робът му поставя тогата върху раменете, сякаш е покривка, като внимава да не я сложи симетрично, а да остави единият много по-дълъг край да се спуска отстрани чак до земята. Внимателно поема този край, прекарва го под мишницата и го завърта около гръдния кош до шията подобно на портупей. После като шал го увива свободно около врата и го закача с игла на височината на ключицата. Но това не е достатъчно — краят е все още толкова дълъг, че е необходимо да направи още една обиколка около тялото и да се пъхне под другите. Най-накрая робът се отдалечава, за да хвърли последен поглед. Доволен е. Господарят му е много елегантен, преди всичко заради играта на гънките, които му придават благородство. Едната ръка е свободна, докато другата е полузакрита от драперията и dominus трябва непрекъснато да я държи леко повдигната, за да не се изхлузи тогата на земята и да се изцапа. Малко е неудобно, но бързо се свиква.

Тогата е символ на културата и цивилизацията на Рим. Само римските граждани могат да я обличат, докато за чужденците, за робите и за освободените роби е забранена. Тогите, точно като униформите, следват предписанията на истински социален „кодекс“ — имат различни имена според това, кой ги носи и за какво се използват. Например белите тоги, опасани с лента в пурпурен цвят (toga praetexta), се обличат от сенаторите и от момчетата до четиринайсет-шестнайсет години. На тази възраст младежите се разделят с тях на тържествена церемония. Това е ритуал на промяна, който бележи края на юношеството. От този момент момчето е „официално“ признато за възрастен човек, способен да носи оръжие и да участва в обществения живот.

А панталоните? Не се виждат много наоколо. Те са облекло, чуждо на римската и средиземноморската култура. По времето на Траян ги използват само легионерите. Но моделите са къси — стигат малко под коляното — и прилепнали по тялото. В действителност панталоните съществуват, но ги носят само враговете на Рим, варварите, които са ги „открили“. Това са келтските и германските племена на север и партите на изток, в днешен Иран. Но няма да бъде винаги така. След сто и петдесет години панталоните „ще завладеят“ Рим заради своето удобство и ще станат основен елемент от римската мода.

Сега dominus е седнал и робът му нахлузва обувките. Любопитно е, че римляните не използват чорапи (освен на север заради суровия климат). Следователно, след като си свалят обувките, остават боси.

Съществуват много видове обувки: затворени като ботушките, отворени като сандалите, с много кожени ленти или с многобройни малки „бутони“, истински пирони върху подметката за по-добро сцепление (това са прочутите caligae, използвани от легионерите) и така нататък.

За живота в Рим calcei-те, които представляват нещо като мокасини, са със сигурност предпочитаните от много благосъстоятелни римляни. Трудно е да се носят обаче вкъщи. Знаете ли защо? Добрият тон налага, когато се влиза в дома, да се събуят обувките, които са били използвани на улицата. Така в domus се ходи с обикновени сандали с подметка от гьон или корк. Когато отива при приятели, римлянинът ги носи със себе си, защото очевидно същото правило важи и в чуждата къща.