Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (19) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

9,50 ч.
Защо римляните имат толкова дълги имена?

Докато мислим за всичко това, мъжът срещу нас се обръща разсеяно и си издухва носа с пръстите на ръката. Точно както правят някои футболисти по време на мач. За да си почисти пръстите, той просто ги размахва във въздуха и после продължава по пътя си все едно, че нищо не се е случило. По онова време носни кърпи не съществуват.

Пред нас сред тълпата виждаме мъж на кон, който бавно се придвижва. В ръката си стиска копие. Облечен е в къса туника, много светла, и с пурпурна пелерина, закопчана с красива игла от блестящ бронз. Със сигурност е войник, това се разбира и от късите му коси, подстригани по войнишки, както и от погледа му, изпълнен със самоувереност.

Това е eques speculator. До около двайсет години преди това, по времето на Домициан, тези войници са образували специален отряд с функция на конна гвардия. Ако предпочитате, те са били „гвардейците“ на разположение на императора. Сега, след като са се сменили лостовете на командването, са включени в преторианските кохорти на Траян. Следователно с пълно право можем да наречем войника преторианец.

Когато се приближава до нас, успяваме да го разгледаме по-добре. Може би е на около двайсет и пет години и чертите му са повече „келтски“, отколкото средиземноморски — очите му са светли, а косите тъмноруси. Дълъг белег на врата му говори за драматично сражение. Може би в началото на кариерата си този конник е бил в състава на някой легион, а после е бил преместен тук.

Чуваме вик: „Перегрин! Перегрин!“. После ясно и отчетливо: „Публий Сулпиций Перегрин!“. Младият човек на коня се обръща към нас и ни поглежда… Не разбираме. Всъщност мъжът, който е извикал, се намира точно зад нас и точно към него насочва погледа си конникът. Този мъж ни изблъсква и се приближава усмихнат с протегнати ръце към войника. Той го разпознава и с пъргав скок слиза на земята (така откриваме, че римляните нямат стремена на седлото — те ще бъдат въведени в Европа чак през Средновековието). Следва дълга прегръдка — двамата са братя, които не са се виждали отдавна. Сега продължават пеша, като държат коня за юздите. Сигурно ще отидат да пият вино в някоя малка кръчма. Има една в края на улицата. При всяка крачка пурпурната пелерина на конника се полюшва елегантно над прасците му. За няколко секунди двамата изчезват в тълпата.

Съдбата няма да бъде благосклонна към преторианеца, който след три години ще намери смъртта си. Не знаем как точно. Това, което знаем е, че брат му и баща му ще изгорят останките му на голяма клада. Върху надгробния камък ще поръчат да се напише, че Публий Сулпиций Перегрин е бил родом от Милано (Mediolanum), че в момента на смъртта си е бил навършил едва двайсет и осем години и е имал девет години служба. Ще накарат да гравират и неговата фигура — прав, хванал юздите на коня, който няма търпение да влезе в атака.

Камъкът ще бъде намерен от археолозите през 1979 година при Анцио заедно с урната, съдържаща праха на това момче. Тя ще бъде изложена в залите с колекциите на Националния музей на Рим при Термите на Диоклециан.

Това, което ни поразява най-много в тази сцена, са имената на римляните: Публий Сулпиций Перегрин. Защо винаги са така дълги^[1]?

Причината е, че са съставени от три части: praenomen, nomen gentilicium, cognomen.

Любопитни факти

Имената на римляните

Praenomen съответства на нашите лични имена: Marcus, Gaius, Lucius и т.н.

Nomen gentilicium сочи „клана“, към който принадлежи човекът. Ако предпочитате, то отговаря на „разширено“ фамилно име, общо за редица други фамилии, и включва понякога хиляди хора (gens).

Най-накрая cognomen е прякор, почти като прилагателно, което показва черти на характера или физиката на човека. Rufus (Червения), Cincinnatus (Къдравия), Brutus (Глупавия), Calvus (Плешивия), Caecus (Слепия), Cicero (Нахута), Nasica (Големия нос), Dentatus (Зъбльото)…

Използването на формулата на „трите имена“ се разпространило най-вече по времето на Сула. Проблемът е, че оттогава нататък всички потомци трябвало да носят тази дълга редица имена (отразяващи и отличителните черти на предците им, които може би самите те не притежавали — плешивост, дълъг нос и т.н.). Понякога към този списък се добавял още един прякор (cognomen). Така Публий Корнелий Сципион станал и Африкански заради голямата си победа над картагенците.

Интересно е, че през вековете и със смяната на поколенията римляните променяли начина да се наричат помежду си на обществени места.

Ако по време на Републиката било достатъчно да се назове само първото и третото име (горе-долу както правим ние, като идентифицираме едно лице само с име и прякор — Гай Цезар), впоследствие станало модерно да се произнасят отчетливо всичките три. С настъпването на императорската епоха се решило, че е достатъчно да се споменава единствено третото. Ето защо днес говорим чисто и просто за Траян (а не за Marcus Ulpius Traianus, неговото цяло име) или за Адриан (Publius Aelius Hadrianus).