Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (42) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Una giornata nell’antica Roma, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
danchog (2014 г.)

Издание:

Алберто Анджела. Един ден в древен Рим

Италианска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2010

Редактор: Росица Ташева

Коректор: Албена Накева

Предпечат: Васил Попов

ISBN: 978–954–529–772–4

История

  1. — Добавяне

Благодарности

Желая да благодаря на професор Ромоло Аугусто Стачоли, задълбочен познавач на всекидневието от времето на римляните, за внимателния прочит на книгата, както и за ценните съвети и идеи, които ми даваше през всичките тези години. Неговите трудове и описания на живота отпреди две хиляди години запалиха моя интерес към римския свят.

Отправям моята благодарност и към професор Антонио де Симоне, който ме накара да опозная и заобичам Помпей, където по-добре от което и да е място на света човек успява да открие тайните на всекидневието на древните римляни.

Очевидно тези страници не биха съществували без труда на хората, които в продължение на поколения са позволили да се разкрият подробностите от живота в Рим. Мисълта ми е насочена най-вече към археолозите, които ми помагаха по време на посещенията ми по обектите. Те ме запознаваха с подробности и любопитни факти за откритите от тях неща и отговаряха на многото въпроси, които им задавах…

Признателен съм и на Габриела Унгарели и Алберто Джелсумини от издателство „Мондадори“, които от самото начало повярваха на това произведение, като следяха с интерес неговото раждане и написване. Благодаря на Лука Тарлаци, който майсторски илюстрира с „фотограми“ римското всекидневие, сякаш лично е бил по улиците по онова време с тефтерчето си за скициране. Благодарен съм и на Гаетано Капасо за неговите реконструкции с компютърна графика, изключително прецизни и внушителни.

Най-накрая искам да благодаря на съпругата ми Моника за безкрайното търпение, което винаги е имала по отношение на моя ентусиазъм и с което е изслушвала разказите ми за античен Рим всеки път, когато се връщах от снимките или от археологическите обекти, или след като бях прочел за пореден път изследване за живота на римляните…

Край