Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (8) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Una giornata nell’antica Roma, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
danchog (2014 г.)
SFB Error: Unknown content at line 1: Книгата и произведението са временно забранени за четене по молба на изд. Колибри. Ще бъде достъпна отново на 1 април 2026 г. Връзки в мрежата: <a href="https://www.colibri.bg/knigi/540/alberto-andzhela-edin-den-v-dreven-rim">Един ден в Древен Рим в изд. Колибри</a>

Издание:

Алберто Анджела. Един ден в древен Рим

Италианска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2010

Редактор: Росица Ташева

Коректор: Албена Накева

Предпечат: Васил Попов

ISBN: 978–954–529–772–4

История

  1. — Добавяне

7,10 ч.
Дамската мода

За разлика от модерната епоха мъжкото и дамското облекло си приличат много. Жените също носят дрехи, подобни на туники (stolae), които обаче са по-дълги, стигат до стъпалата. Техният вид е категорично по-красив — те падат на елегантни дипли, потрепват и са много подобни на гръцкия хитон. Особеното им е, че са пристегнати не от един, а от два колана — освен този на талията има втори, който опасва гръдния кош точно под бюста. Така подчертава неговата форма и големина.

На теория и римската жена би могла да носи тога, но трудно ще видите някоя да го прави — на практика това би означавало, че е осъдена за прелюбодеяние или че е проститутка. Над туниката дамската мода предвижда дълъг правоъгълен шал, който пада до коленете, като образува елегантни гънки. Името му е palla. Той е толкова голям, че жените често го използват, за да си покриват главата, когато вървят по улицата. Обърнете внимание! Това е нещо, което сте виждали много пъти, без да му отдавате голямо значение — навсякъде, където е представен животът на Христос, от филмите до църквите, от яслата до разпятието, Мария и като цяло жените са с глава, покрита именно с този вид шал.

За разлика от мъжките дрехи дамските са много по-пъстри и почти винаги бродирани. Цветовете са живи и заради това жената веднага се забелязва на улицата дори когато наоколо има много хора. Понякога това става и заради обувките й, далеч по-елегантни от мъжките и често в бял цвят.

Един любопитен факт е свързан с „интимното“ облекло на римските жени. Какво носят под дрехите? Малък слип, подобен на мъжката препаска, но по-фин. И „сутиен“. Става въпрос за мека лента от плат или кожа, strophium (или mamillare). Името може да варира, но същността е една и съща — целта е да поддържа и повдига гърдите. В своите стихове Овидий дава съвет на жените да подплатяват тази лента, когато бюстът не е достатъчно пищен…

Археолозите са намерили много изображения на сутиени. Има ги и в прочутите еротични рисунки в публичните домове на Помпей. Но най-силно впечатление прави известната мозайка от римската вила на Пиаца Армерина в Казале, Сицилия. Виждат се няколко момичета в истински бански костюми от „две части“, учудващо модерни — така се обличали римлянките, за да се изкъпят в басейна или за да изпълняват гимнастически упражнения. Заключението се налага от само себе си: бикините са римско откритие… Дрехите на жените, които срещаме по улиците, са обикновено от лен или вълна. Но богатите използват и други видове тъкани, много ценни — изключително фин памук и преди всичко коприна. Тези платове са се превърнали в символ на благополучие и ушитите от тях дрехи се обличат при важни събития.

Както е известно, коприната дълго време била монопол на Китай, който пазел тайната на нейния произход — копринените буби. В Рим тя пристигала след изключително дълги пътешествия с кервани, като се пресичали монголските степи, пустините на Азия, за да се стигне най-накрая до бреговете на Средиземно море. Следователно цената била много висока и мнозина аристократи пропилявали огромни състояния, за да могат да я носят или използват в обзавеждането. До такава степен, че не един император се стремял напразно да регулира търговията с коприна чрез закони, за да не изтичат такива огромни количества пари, част от които между другото отивали в джобовете на заклетите врагове на Рим — партите. Налагало се керваните да минават през тяхната територия, разположена между Иран и Ирак. Всичко обаче било напразно. Всъщност тайната на коприната била открита впоследствие и от самите римляни — бубите били внесени в Константинопол. Но било твърде късно — Рим и Западната римска империя вече били поразени от варварските нашествия. Възползвала се Източната римска империя, новороденият Византион под властта на император Юстиниан.

edin-den-v-dreven-rim-2.jpg

Съобразявайки се с римската мода, жените носят голям правоъгълен „шал“, наречен _palla, който пада до коленете на красиви гънки. С него покриват главата си, когато излизат на улицата. Прическата, златните накити и изисканите движения показват аристократичния произход на тази матрона (вляво)_.

Всички римски жени носят дълга туника. Тя е тънка, цветна и стига до земята. Колан под бюста подчертава формите на тялото, както личи при тази жена от простолюдието (вдясно).