Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (10) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

7,30 ч.
Тайните на женската красота отпреди две хиляди години

При всеки изтръгнат косъм от стаята за „мъчения“ на dominus достигат тихи приглушени викове. Един е толкова силен, че лицата на двама от робите се озаряват от бегла усмивка, тутакси прикрита. За да не привлекат нечий поглед, те се навеждат още повече и започват да търкат пода с по-голяма сила. Приличат на млади моряци, които почистват палубата на платноходен кораб. Трият прекрасната мозайка, като използват парчета пемза. Това е най-добрият начин тези шедьоври от камък да се поддържат чисти и блестящи.

Сутрешната работа вече кипи. Особено оживено е в една стая, в която се суетят няколко жени, всичките робини — това е стаята на съпругата на господаря, domina. Девойка отмества завесата и пред очите ни се разкрива много характерна сцена: три слугини гримират господарката на къщата.

Тя е седнала в кресло от плетени върбови клонки с висока облегалка. Присъстваме на деликатен момент. Робиня „удължава“ с пръчица въглен веждите й. После ще нюансира цвета с малко пепел. Виждаме, че много се старае. Отсреща друга държи огледало от бронз, така че domina да може да следи стъпка по стъпка гримирането. Усеща се напрежение като при хирургическа операция.

Оглеждаме се наоколо. Отстрани, върху масичка с крака като лъвски лапи е отворен несесерът за разкрасяване. Той представлява елегантна дървена кутийка с инкрустирани плочки слонова кост. Предполагаме, че вътре в нея има кремове, парфюми и мазила, поставени в малки „амфорки“ от стъкло, теракота и алабастър. Забелязват се и два изключително фини гребена от кост, изваяни от слонова кост игли за коса, пинсети, сребърни шпатулки за размазване на крем и маски за разкрасяване. Навсякъде около кутийката има разпръснати отворени бурканчета с разнообразни есенции.

Самото гримиране — подчертават се миглите, полагат се сенки върху клепачите и т.н., — както и използваните инструменти, са, общо взето, много подобни на днешните. Материалите — не толкова. Например тези за очите, за които се полагат специални грижи. Съществува вече kohl — прах за почерняне на вежди, но за подчертаване на окото се използва мастило от сепия, антимон или сажди от печени фурми. За нашата domina се прибягва до нещо друго, наистина поразително. На масата стои черупка от мида вместо чинийка, в която все още има някаква много тъмна паста. Основната й съставка са… печени мравки!

Сега гримьорката подготвя последния щрих — ще оцвети устните. Според Овидий римските жени могли да разчитат на широка гама цветове, но предпочитаният бил, както и в модерната епоха, яркочервеният. Той се получавал на базата на миниум или цинобър (за съжаление отровни).

Domina присвива устни и се взира в огледалото. Очите й блестят, кожата сияе. Работата е свършена добре — достатъчен е един поглед, за да го разбере робинята, която плахо навежда глава.

Всъщност ние присъствахме само на последния етап от сутрешния make-up. Ако бяхме влезли няколко минути преди това, щяхме да наблюдаваме и нанасянето на специален фондьотен.

Целта е проста, но деликатна: да се подмлади лицето на domina, която вече наближава четирийсетте (достойна за уважение възраст за онази епоха). Как да стане това? Робинята е приготвила тънък слой мед, като е добавила мазнини и малко белило. Белилото е бял пигмент, който придава блясък на лицето. За да постигне и розов младежки цвят, робинята е прибавила червени пигменти. После, след като внимателно е намазала лицето с тази смес, е поръсила бузите с прах от хематит — по този начин кожата е придобила изключителен блясък…

Общо взето, сутрешният грим на една богата римлянка е много сложен и понякога напомня рецепта за ястие.

Нерядко и тялото се оцветява: стъпалата и ръцете в червено, зърната на гърдите със златен прах. Очевидно за тази, която може да си го позволи…

Най-накрая нещо, което наистина учудва, е употребата на бенки. Още от римската епоха жените си поставят на лицето изкуствени бенки, като се съобразяват със специален код — според положението (в ъгъла на устата, на бузата и т.н.) бенките изпращат различни послания…

Маски за разкрасяване

Струва си най-накрая да отворим скоба за маските за разкрасяване и кремовете за кожата. Те са много модерни през римската епоха и са препоръчвани от немалко автори, от Овидий до Гален и Плиний Стари. Има различни видове. Това, което изненадва, са съставките и техните качества — особено за този, който има проблеми с кожата. Така се използва плацента на крава за рани по лицето; жлъчка на бик — за петна по лицето (и леща за тези по тялото); масло — за пъпки; грудки на нарцис за омекотяване и избелване; сода бикарбонат за зарастване на рани; корени на пъпеш и кимион за избелване; за дерматити пък се препоръчва екстракт от гениталиите на теле…

Фараонски прически

Най-вярната робиня на domina пляска с ръце. Гримьорката излиза от стаята и влизат други две момичета. Те ще се занимаят с косата й. Една от тях, фризьорката, изважда от едно шкафче три перуки и ги поставя на масичка. Те са с три различни цвята: руса, червена и черна.

Не трябва да изненадва това, че съществуват перуки в римската епоха. Те са много модерни сред жените. Направени са от истински коси. Русите и червените идват от Германия, черните — от ориенталските страни, както и от Индия. Това е вид луксозна стока, за която са платени високи митнически такси.

Domina избира червената — смята да я сложи на вечеря. Задача на робинята в следващите часове ще бъде да я оправи и да я приведе в отлично състояние. Работа, отнемаща много време, защото перуката е наистина внушителна и с много къдрици, които трябва да се подредят наново.

В епохата, която описваме, по времето на Траян, прическите достигат фараонски размери. Някои са толкова високи и заострени, че напомнят папска тиара (вляво).

Фризурите на матроните са много сложни — кокът от завити плитки и „гребенът“, който се издига над челото, са направени от чужди кичури, като косите са се внасяли. Новите моди се въвеждат от жените на императорите (вдясно).

През деня domina няма да носи перука, ще показва истинската си коса. Следователно тя също трябва да бъде сресана и приведена в ред. Затова нарежда да повикат второто момиче, което се занимава със сресването. Със себе си то носи много гребени от слонова кост, фиби за коса, панделки и гребенчета. Ще му се наложи доста да поработи — трябва да накъдри косата на domina, която по природа е само леко чуплива. Ще използва техника, останала и в модерната епоха. Накарала е друг роб да донесе малък запален мангал — ще загрее две железа (calamistra), с които ще извие кичурите.

Трябва да се каже, че по времето на Траян женските прически достигнали впечатляваща сложност, плод на постепенна еволюция.

Било е като нашата мода — в зависимост от периода фризурите се променят радикално. Новият начин на носене на косата се лансира от Първата дама, тоест съпругата на императора, или от жените от неговата фамилия. Представителките на нежния пол в Империята виждат на обществените места статуите на тези жени от властта или лицата им върху монетите и се стремят да им подражават. Изобщо големите „стилисти“ на римския свят са именно жените от двора.

С преминаването на „династиите“ през властта се раждат все по-сложни прически. Октавия, сестрата на Август, въвежда например „фризура ала Октавия“. Тя се отличавала с накъдрени коси около слепоочията и един малък кичур на челото, от който тръгвала плитка и преминавала върху главата като „гребен“ на птица, докато се свърже на тила с кок (съставен и той от завити плитки).

Ако тази фризура ви се струва сложна, вижте какво се случва впоследствие при Нерон и преди всичко при Флавиите (Веспасиан, Тит и Домициан).

Появил се обичаят да се обгражда лицето с корони от къдрици. И започнало да се прекалява. Истинските коси вече не били достатъчни и следователно се прибягвало до чужди, подреждани на повече редове, като редиците столове в киносалон. Изкуствените коси се издигали, докато придадат на фризурите вид на огромни фонтани. Тези прически били малко груби, подобни на възрожденските и бароковите, като завършвали с неизбежния кок на тила, направен от завъртени плитки. Лесно е зад всяка от тези прически да си представим продължителната работа на робините, отговарящи за сресването и подреждането на косите, ornatrices. Като готвач, който трябва да направи сватбена торта…

Изглежда, че тези толкова монументални прически са били носени често от жени с нисък ръст, за да ги направят по-забележими. А в Рим, както ще видим, жените не били много високи…

В епохата, която описваме, фризурите на богатите римски матрони достигат върха на еволюцията си, придобивайки невероятни форми и височини — върху главата е вертикално разположено ветрило от коса, което минава от едното до другото ухо и завършва с елегантни къдри като обеци. При някои жени ти се струва, че виждаш облегалката на стол, поставен на главата, при други прическата е толкова голяма и заострена, че напомня шапката на папата, тиарата. Виновница за тази нова мода е съпругата на Траян, Плотина. Затова прическата била наречена „ала Плотина“.

Спираме дотук. Полезно е обаче да се знае, че това е само един от многото етапи на еволюция на римската мода на косите: със следващите поколения ще се появят нови прочути фризури — тип „пъпеш“, „костенурка“, „шлем“ и т.н.

Последен любопитен факт. Очевидно римлянките обичат и да си боядисват косите — специални смеси им позволяват да ги правят руси или червени. За гарваново черен цвят трябва да се разбърка овча мазнина и антимон. Има и сини и оранжеви тонове, но обикновено ги използват проститутките и немного порядъчните жени… Ясно е, че при честа употреба боите развалят косата. По тази причина са широко разпространени боядисаните перуки, които позволяват да имаш всеки ден различна прическа в различен цвят.