Ерик Лустбадер
Дъщерята на президента (50)

49.

— Понякога всички имаме нужда от късмет в добавка към уменията — каза министър Денис Пол. — И ти, Джак, днес ги имаше и двете.

Джак седеше в малко преградено помещение в сградата на вътрешната сигурност. Срещу него, от другата страна на масата, седяха министър Пол и Едуард Карсън, новият президент на Съединените щати. От инцидента бяха изминали осем часа. Оттогава Джак се намираше под арест, в изолация, както предрече Брейди.

— Днес ти прояви героизъм, Джак. — Карсън пресече протеста на Пол. — Спаси не само моя живот, но също и живота на стотици хора, които са важна част от управлението на тази държава. Нина Милър щеше да отвори шишенце с антракс.

Джак трудно движеше главата си настрани. Тялото му още тръпнеше и го болеше от побоя, който му нанесоха Хю Гарнър и кохортата му след стрелбата.

— А шишенцето, което носеше Али?

— Сладкарска захар — отговори Пол. — Слава богу.

Лично Джак не вярваше, че Бог има нещо общо с това, но сега не беше нито времето, нито мястото да го изрече на глас.

— Тя добре ли е?

— Като се има предвид случилото се, този път я преглеждат по-внимателно — отвърна президентът.

Пол отвори една тънка папка.

— Лекарите са открили нещо съвсем миниатюрно в гънката зад едното й ухо.

— Значи Брейди наистина я е дрогирал.

Пол кимна.

— Досега лабораторията е идентифицирала натриев пентотал и кураре. Има и друго, по-сложно вещество, което лаборантите още се опитват да анализират, но смятат, че трябва да е нещо, което е накарало организма й да преработи останалите вещества с необичайна скорост.

— Джак — обърна се към него Карсън, — знаеш ли как е стигнал до Нина Милър?

— Не, но мога да направя обосновано предположение — каза Джак. — Нина е била травматизирана в ранните години от живота си. Брат й я е изнасилвал.

— Всичко това ни е известно — намеси се Пол. — Има го в досието й. Психологическият й профил е напълно нормален.

— Профилите, също като медицинския преглед на Али, могат да са погрешни — изтъкна Джак. — Това важи с още по-голяма сила за психотестовете. Нина не е могла да понесе мисълта, че брат й е щастливо женен мъж.

— Чакай малко. — Пол вдигна ръка. — Братът на Нина е бил убит преди дванайсет години при стрелба от движещо се превозно средство в Ричмънд, Вирджиния. Един изстрел в главата.

— Защо би ме излъгала за това? — Синапсите на Джак пак се възпламениха. — Ченгетата открили ли са кой е бил стрелецът?

Пол поклати глава.

— Освен куршума няма никакви други доказателства, както и мотив. Отказали са се и са решили, че става въпрос за сбъркана самоличност.

— Ами ако не е била? — попита Джак. — Ами ако Нина е срещнала Брейди преди дванайсет години? Ами ако той е предложил план: той убива брат й и в замяна тя му става съучастничка.

Пол се изпоти при мисълта за ужасните грешки, които беше допуснал в професионален и личен план.

— Брейди беше като гросмайстор. Планираше ходовете си далеч във времето — продължи Джак. — Онази нощ, когато полетя през прозореца, той ми сподели, че е убил родителите си. Тогава си помислих, че просто ме предизвиква, но сега виждам закономерност. Той смяташе, че ги е убил с пълно право, каквато и да е била причината. И в досието на Нина е съзрял възможност. Според мен той я е изнамерил. Нина виждаше в самотата си привилегия. Тя сподели, че това я кара да се чувства жива, че така е опознала сама себе си. Хората като нея са откъснати от себе си. Ще преминат и през най-взискателните психологически тестове, защото в дадения момент вярват на думите си.

Пол потръпна. Чувстваше как потното тяло на Нина се движи до неговото, усещаше дъха й в ухото си, дълбоките й пъшкания. Прималя му.

Джак направи рязко движение, за да се отърси от внезапната остра болка.

— В хода на разследването срещнах една млада жена, жилава и умна. В много отношения по-млад вариант на Нина. Брейди я държеше. Тя беше същата нихилистка като него. Обзалагам се, че е доловил тъмната страна на Нина и я е изкарал на показ. Бил е майстор в убеждаването.

С вътрешното си око Пол се видя как влиза в книжарницата и поръчва „Летен дъжд“, любимия роман на Нина. Продавачът настоя да прегледа книгата, преди да я купи. Тя проследяваше борбата на едно имигрантско семейство без корени и без образование, маргинализирано от едно безразлично общество. В онзи момент това не му направи впечатление, но в светлината на последвалите събития той се съгласи с Джак. Любовта на Нина към този роман беше отражение на вътрешната й тъмна страна. Защо не я беше доловил? Много ясно, че знаеше. Беше сляп за детайлите, защото нейната откъснатост, липсата й на корени, нежеланието й да се обвърже или създаде семейство я правеха перфектната любовница.

— Мили боже! — Президентът Карсън прокара ръка през косата си. — Целият този епизод е чудовищен. — Той извърна очи към Пол. — Моята администрация няма да проявява никаква толерантност към агентите психопати, Денис. Ти и колегите ти ще трябва да измислите напълно различна схема за преценяване на кандидатите. — Той се изправи. — Извинете ме, ще предам същото и на новия директор по националната сигурност.

Той се наведе през масата и сърдечно стисна ръката на Джак.

— Благодаря ти, Джак. От все сърце.

След като той си тръгна, Джак и Пол седнаха един срещу друг в неловко мълчание.

Джак се приведе напред.

— Ще го кажа само веднъж. Нека да е ясно. Въпреки че той положи всички усилия, не го убих аз. Той сам се уби.

— Вярвам ти. — Гласът на Пол звучеше уморено. — Какво се е объркало, Джак?

Джак се почеса по тила.

— Брейди, или каквото ще да е името му, повече не е бил добър за вас, сър. Единственото му желание е било да остави дълготрайно завещание. Искал е да направи изявление с величествени размери. Мисля, че ще се съгласите, че премахването на практически цялото американско правителство наведнъж, в момент, в който се предават юздите на властта, когато страната е най-уязвима, отговаря прекрасно на изискванията.

— Искаш да кажеш, че е правел политическо изявление?

— Съмнявам се. Брейди не е действал с такива съображения. Той презираше човечеството, мразеше това, което според него цивилизацията е причинила на света. Смяташе, че вървим към задънена улица.

— Имаш моите лични благодарности. — Министър Пол дълго се взираше в Джак. Най-накрая прочисти гърлото си. — Още нещо, ще си доволен да разбереш, че няма никаква следа от организация, позната като П-2. Честно казано, подозирам, че тя никога не е съществувала. Предишната администрация е искала някое родно страшилище да тръгне след главната й цел — мисионерските секуларисти. Вероятно П-2 е измислена от бившия съветник по националната сигурност.

— Или може това да е било идея на Брейди — предположи Джак. — В края на краищата, неговата сила е била заблудата, а и отстъпниците от ПАСП е трябвало да отидат някъде.

— Мнима революционна клетка? Възможно е. — Министърът сви рамене. — Във всеки случай, наредих всички членове на Първите американски светски проповедници да бъдат освободени и да им се възстановят правата. И между другото, аз ги защитавах, докато бяха в ареста. Никой не ги е разпитвал и не ги е наранил по какъвто и да било начин.

— Знам, че сте направили каквото е било по силите ви.

Пол стана и отиде до вратата.

— Как се казваше той? — попита Джак. — Истинското му име?

Пол се поколеба за момент.

— Морган Хер — отговори той. — Ако трябва да съм честен, знам много малко неща за него. Бих искал да науча повече, но за тази цел ще имам нужда от теб и опита ти. Ако проявяваш интерес, заповядай да се видим.