Ерик Лустбадер
Дъщерята на президента (28)

27.

За Джак Възродителната мисионерска църква не беше само място за преклонение пред Бог, а нещо повече. Това беше неговото училище. Не след дълго пастор Таск разкри причината за трудностите на Джак с четенето. Всъщност той имаше някакви познания за дислексията, но сега научи много повече. Всяка вечер, когато Джак идваше при него след работния ден в „Хай Лайн“, Таск имаше нова идея, която беше открил в една или друга книга, изровена от някоя вашингтонска библиотека.

Една вечер Джак беше особено обезсърчен от опитите си да прочете книга със стихове на Емили Дикинсън. Замахна нервно с ръка и счупи стъклена чаша върху бюрото на пастор Таск. Засрамен, набързо събра парчетата и си поряза ръката. След като изхвърли стъкълцата в кошчето за боклук, отвори шкафа и извади аптечката. Междувременно погледът му попадна на нещо в дъното на шкафа. Разбута няколко кутии и видя нещо като врата.

Докато наместваше кутиите обратно по местата им, пастор Таск влезе в стаята. За частица от секундата пасторът огледа разиграващата се сцена, след което протегна ръка към Джак да му подаде аптечката, направи му знак да седне и огледа раната.

— Какво стана?

— Имах проблеми с четенето — обясни Джак. — Ядосах се.

Таск огледа внимателно дали някое малко стъкълце не се е забило в дланта му.

— Не се притеснявай за чашата. — Той дезинфекцира раната. — Но гневът ти трябва да бъде обуздан.

— Съжалявам.

— Преди да позволиш на гнева да се възпламени, се замисли защо си ядосан. — Таск превърза порязаното и посочи шкафа. — Предполагам, че се чудиш накъде води отворът на пода. — Той изгледа Джак сериозно. — Нали мога да ти имам доверие?

Джак изопна гръб.

— Да, сър.

Пастор Таск му смигна.

— Виж, през трийсетте години, когато продажбата на алкохол беше забранена, тези сгради са били под контрола на контрабандистите — хората, които са се занимавали с нелегалния алкохол. Тук, долу, има тунел, който води към задната стаичка на Гъс. — Той затвори аптечката и я отмести настрани. — А сега да се върнем на Емили Дикинсън.

— Никога няма да справя с нея — отчаяно се оплака Джак.

Таск му каза да остави тънката стихосбирка.

— Чуй ме, Джак. Твоят мозък е специален. Той обработва нещата по начин, по който моят не може — в три измерения. — Пасторът подаде на Джак едно кубче на Рубик. — Целта е всяка страна да бъде в един и същи свят. Давай! Опитай!

Докато Джак обръщаше кубчето в ръцете си, проникновението го връхлетя с пълна сила и той разреши тази главозамайваща загадка. После върна кубчето на Таск. Всяка страна беше в различен цвят.

— Ами, не бих казал, че съм изненадан — каза Таск. — Според съвременната литература не би трябвало да имаш проблем да разрешиш загадката на Рубик само за четири минути! — Той подсвирна. — Джак, не познавам друг, който може да се справи толкова бързо.

— Наистина ли?

Таск се усмихна.

— Наистина.

* * *

Въпреки че се намираше в занемарен квартал, който съвсем спокойно можеше да бъде наречен маргинален, Възродителната мисионерска църква привличаше голям медиен интерес, което от своя страна водеше и до много посещения от страна на местните политици. Това се дължеше на доброволческата работа на пастор Таск със закоравели 13–14 годишни престъпници, като ги превръщаше в граждани на Вашингтон, които взимат дейно участие в живота на квартала си. Достойната за възхищение цел на Таск беше да благоустрои целия район не като покани бели предприемачи да поемат западащия негърски бизнес, а като създаде предприемачи сред самите негри, които да имат средствата да превърнат този бизнес в печеливш. За лош късмет в квартала най-печелившият бизнес бяха залаганията, проституцията, продажбата на наркотици. Трудно се преодоляваха старите навици, особено когато носеха лесни печалби на босовете. Нямаше нужда от никакво обучение, за да спазваш законите на джунглата. Всъщност нямаше нужда да бъдеш възпитан или дори учтив. Нужни бяха само мускули, оръжие и шепа сачми.

Това включваше и Андре. След като босът Сирил Толкан му наби канчето заради побоя на Джак, Андре обезпокоително бързо се придвижи нагоре по тъмната корпоративна стълбица на Толкан. Разбира се, част от мотивацията му беше да се измъкне от немилостта на Толкан, но далеч по-обезпокоителен беше пламъкът на амбицията му, който гореше по-ярко, отколкото дори и Гъс си представяше. Андре никога повече не посети църквата, а откакто пастор Таск се върна от новото леговище на Андре с насинено око и раздрана буза, той дори не споменаваше името му. Вбесен, Гъс искаше сам да се разправи с Андре, но Таск не му позволи. Рано една неделна сутрин Джак случайно подслуша разговора им в жилищните помещения, където Джак усърдно напредваше с „Великият Гетсби“. Романът беше интересен, защото също като Джак Гетсби беше аутсайдер. Но книгата стана особено увлекателна, когато докато прелистваше биографията на Фицджералд, която взе от местната библиотека, Джак научи, че самият автор, също като Джак, е страдал от дислексия.

— Мина тя тая, дето стоях настрана, а оня Андре си развяваше байрака — каза Гъс.

— Ти просто не можеш да допуснеш да ти изземе част от бизнеса — отвърна пастор Таск.

— Ха! Нима не виждаш какво прави с вас!

— Рисковете на професията. Ти не си ми баща, Огъстъс. Мога да се грижа за себе си.

— Като му обърнеш другата буза.

— Така съм научен, Огъстъс. В това вярвам.

— Пълни врели-некипели, в това вярваш.

Джак си пое дъх. Изкуши се да стане, да се промъкне по коридора и да надзърне през процепа между вратата и касата, който направи с върховете на пръстите си. В тясната ивица, през която надзърташе, фигурата на пастор Таск бе изцяло скрита зад масивното туловище на Гъс.

— Тъй като си разгорещен от гняв, няма да обърна внимание на обидата ти, Огъстъс, но не мога да си затворя очите пред богохулството ти. Когато приключим, искам да се покаеш.

— Не днес, пасторе. Нямам ник’во вземане-даване с тия лафове за другата буза. Направя ли го, съм аут от бизнеса. Сульо и пульо ми разправя, че не се ли погрижа за мене си, Бог ще го направи.

— Загрижен съм за безсмъртието на душата ти, Огъстъс — бавно и внимателно каза Таск.

— Ха, по-добре се кахъри за по-важни щуротии, да речем тукашните ти разходи, щото нали прословутият ти благодетел го гепиха за злоупотреба. Инспекторите дръпнаха шалтера на всичките му далавери, барабар с тая, дето държи бърлогата ти над водата от три години насам.

Джак чу скърцане и си представи как пасторът се отпуска тежко на стола.

— Тук имаш право, Огъстъс.

— Пасторе, знай, че вадя добри кинти и ще удрям гръб, докато мога.

— Църквата няма за цел да източи всяко пени, което припечелваш.

— И все пак — упорстваше Гъс, — колкото и да се напъвам, няма да сколасам да ви вдигна на крака. Трябва да мислиш за по-натам.

— Имаш ли предложение? — попита Таск.

Точно в този момент Джак почука на вратата. Последва кратко мълчание от изненада и най-после гласът на Таск каза на Джак да влезе.

Джак остана на прага, докато пасторът не му направи знак да заповяда.

— С какво мога да ти помогна, Джак? Имаш проблеми с дешифрирането на прозата на Фицджералд ли?

— Не става въпрос за това. — За момент Джак изгуби дар слово. Таск изглеждаше изморен и състарен. Как не го е забелязал досега, запита се Джак.

— В момента с Огъстъс обсъждаме нещо, Джак — каза Таск с благ тон.

— Знам. И затова влязох.

— Моля?

— Не можех да се стърпя и чух част от разговора ви.

— Хей, най-добре затвори плътно — намеси се Гъс, — че да няма и други ушета.

Джак затвори и се обърна.

— Чух за финансовата криза.

— Не си навирай носа дето не ти е работа — мрачно каза Гъс.

— Струва ми се, че знам един начин да се измъкнем — продължи Джак.

Двамата мъже, изглежда, се колебаеха дали да повярват на ушите си, или да избухнат в смях. Мисълта, че четиринайсетгодишен хлапак е съзрял начин за измъкване от нестабилната финансова ситуация, в която внезапно се бе озовала Възродителната мисионерска църква, на пръв поглед изглеждаше абсурдна. От друга страна обаче, и двамата бяха наясно, всеки за себе си, че Джак е способен на необикновени логически скокове, непостижими за хора като тях.

Затова Таск го подкани:

— Продължавай, Джак. Слушаме те.

— Мислех си за сенатор Едуард Карсън.

Таск се намръщи.

— Какво за него, синко?

— Той беше тук миналата седмица — поясни Джак. — Прочетох вестниците. Вие ми възложихте да го правя всеки ден и аз изпълнявам.

Таск се усмихна.

— Знам, че го правиш.

— Забелязах, че в пресата има добри отзиви за посещението му тук. Той дори прекара известно време с енориашите преди и след службата. Каза, че някога е пял в хор в родната му Небраска. Чух, че прие поканата ви да пее с нашия хор днес.

— Всичко това е вярно — съгласи се Таск. — И какво точно имаш предвид, Джак?

— Тази есен предстоят избори. Касата за кампанията на сенатор Карсън е голяма. Според вестниците той е най-голямата бъдеща надежда на неговата партия. Носят се слухове, че големите клечки го гласят за президент някой ден. Като имам предвид присъствието му тук миналата и тази седмица, смятам, че слухът е верен. Но за да успее, ще има нужда от всеки глас, който може да получи. Според последната справка, която направих, в Небраска не живеят много негри. И точно тук е ролята на Възродителната мисионерска църква.

— Хм, май хлапето е надушило нещо — обади се Гъс. — Да, право си е.

Таск стоеше зяпнал. Джак се беше съсредоточил върху механизмите в собствената си глава, които се задвижваха.

— Не мога да повярвам — отсече най-после Таск. — Искаш да му предложа гласове срещу финансиране.

Джак кимна.

— Но ние сме само една малка местна църквица.

— Днес, да — съгласи се Джак. — И тук е разковничето на идеята. Нали все говорите за излизане извън квартала. Това е вашият шанс. С подкрепата на сенатор Карсън Възродителната мисионерска църква може да стане регионална, а след това и национална. До момента, в който той е готов да се състезава за президентския пост, вие ще сте в състояние да му предложите помощта, от която той ще има най-голяма нужда.

Гъс прихна.

— Тоя дребния кара нашироко.

— Да — бавно се съгласи Таск, — но има право.

— Сигурно Карсън няма да приеме — предупреди Гъс.

— Защо не? — възрази Джак. — Той е успешен политик. Прехраната му зависи от това да сключва сделки, да прави договорки, да създава обединения. Помислете. За него няма нищо неизгодно. Дори и да се провалите, пасторе, националната преса ще му отдели огромно внимание за това, че помага на едно малцинство да си стъпи на краката.

— Джак е прав. Идеята звучи доста разумно — каза Таск, докато премисляше и оглеждаше чутото от всички страни. — Още повече, че може да проработи! — След това плесна с длани по бюрото, докато скачаше на крака. — Знаех си! Истинско чудо е, че милостивият Бог те доведе при нас!

— Виж ти, виж — изръмжа Гъс, но Джак видя, че и той е точно толкова горд от него, колкото и Таск.

— Момчето ми, кой друг, ако не ти, би могъл да роди подобна идея? — Пастор Майрън Таск хвана ръката на Джак и я разтърси ентусиазирано. — Имам чувството, че тя може да спаси всички ни.