Ерик Лустбадер
Дъщерята на президента (24)

23.

— Какъв капан? — попита Армитидж. — Какво имаш предвид? — Сега изглеждаше още по-паникьосан. Лицето му беше бяло като суграшицата, която отскачаше от предното стъкло на колата.

Джак отби встрани на „Кърби Роуд“, на около осем километра от „Клейборн“.

— Подмамваш престъпника, така де, заподозрения, и колегите го сгащват и го разпитват къде отива, какво прави в района, какво има в колата.

— И къде ти е основанието?

Джак извади пистолета си.

— Ето ми го основанието.

— Не можеш просто да…

— Ти какво сега, освен бивш свещеник си и бивш адвокат ли?

Армитидж млъкна. Докато се опитваше да се окопити, Джак каза:

— Дай ми номера на беемвето.

Армитидж му показа бележника, но емоциите на Джак бяха толкова разпалени, връхлетелият го стрес бе толкова голям, че не можеше да стигне до въображаемата точка, с помощта на която да се концентрира достатъчно, за да разбере драсканиците на Армитидж.

— Прочети ми го.

Онзи го изгледа озадачено.

— Трябва да гледам пътя — излъга Джак. Така и не успя да преодолее срама от недъга си.

Армитидж му прочете номера на глас.

Джак пак се обади на Бенет.

— Искам да проверите последен модел сиво беемве петица с регистрационен номер 2499 СХЕ. Точно така. Благодаря.

Джак прекъсна връзката. Известно време пътуваха в неловка тишина.

Най-накрая Армитидж се обади:

— Не желая да съм част от това.

— Искаш да се измъкнеш ли?

Армитидж го погледна. Внезапно на лицето му се изписа срам.

— Разкажи ми нещо повече за Първите американски светски проповедници.

Армитидж прокара ръка през влажната си коса.

— Хайде — подкани го Джак. — Говоренето ще ти се отрази добре.

— Добре. — Армитидж нервно облиза устни. — Преди всичко ние вярваме, че човек може да води морален живот без религия. Всъщност именно религията е най-сериозният фактор за потискане на моралния живот. Божието слово е най-добрият метод, измислен от човека, за изопачаване на етиката, за избягване на последствията от нечии действия. Набожният човек може да се измъкне от каквито и да било гнусни престъпления в името на Бог, като например изгаряне на хора на клада или съвсем буквално обръщане на червата им наопаки. Така наречените закони на религията са пренаписвани отново и отново, за да се оправдаят действията на религиозните старейшини.

Точно в този момент Джак настръхна леко. Косъмчетата по ръцете му се изправиха като намагнетизирани и очите му бяха привлечени от огледалото за обратно виждане. За миг си помисли, че губи разсъдък, защото там седеше неговата многообичана Ема и го гледаше с ясните си раздалечени очи, съвсем жива както винаги.

— Татко…

Той чу гласа й! Това определено беше нейният глас, но когато погледна Армитидж, му стана ясно, че другият мъж не е чул нищо. Джак разтърка лице с ръка и пак хвърли поглед към огледалото за обратно виждане, което вече показваше пътя отзад. Трафикът се движеше с нормалния си ритъм. На задната седалка нямаше никой.

Той преглътна с усилие. От какво ли са причинени тези халюцинации, запита се. Защото явно са халюцинации, нали така? Какво друго може да е?

С огромно усилие той пак насочи вниманието си към мъжа до себе си. Имаше намерение да му зададе съвсем друг въпрос, но от устата му излезе:

— Това означава ли, че не вярваш в Бог?

— Бог няма нищо общо — сухо отговори Армитидж. — Ние се противопоставяме на стореното от религията в името на Бог.

— Тогава вие споделяте с П-2 едно и също желание за Второ просвещение.

Армитидж въздъхна.

— Така е. Но изобщо не сме съгласни с методите им. Те са екстремисти и като всички екстремисти са изцяло фокусирани върху целта. Виждат само най-късото разстояние, директния път към победата, а това неминуемо включва насилие. Както при всички екстремисти, познати на световната история, за тях целта оправдава средствата.

— Това го разбирам и аз. — Джак гледаше в страничното огледало, но не забеляза нищо подозрително. Мобилният му телефон звънна. Беше бъдещият президент. Явно бе пропуснал ежечасното си обаждане. Той вдигна телефона и увери Едуард Карсън, че напредва, като следва собствената си линия на разследване. Не можеше да каже нищо повече в присъствието на Армитидж. Карсън, изглежда, разбра, че Джак не може да говори свободно, и приключи разговора.

— Не разбирам защо Гарнър и хората му смятат, че сте тренировъчен лагер на П-2 — каза Джак.

— Признавам, това е болен въпрос. — Армитидж скръсти ръце пред гърдите си. — През последните няколко месеца, не знам колко, но със сигурност по-малко от година, доста от по-младите ни членове напуснаха. Всъщност изгубиха се от поглед. Подочухме, че някои са отишли в П-2, но доколкото знаем, това са само слухове.

Гарнър е схванал поне едно нещо както трябва, помисли си Джак.

— Ако наистина сме тренировъчен лагер — продължи Армитидж, — е напълно неволно. Все още живеем в свободна страна… — Той погледна Джак многозначително — поне донякъде. Нито Пит, нито аз, нито който и да е друг може да контролира действията на членовете ни. И за разлика от църквата нямаме желание да го правим.

Телефонът на Джак пак иззвъня. Беше Бенет.

— Сигурен ли си за номера, който ми продиктува?

— 2499 СХЕ — потвърди Джак.

— Тогава имаш проблем, приятелю — каза Бенет със спотаен глас.

— Колко сериозен?

— Това беемве е от „черните коли“.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Под този номер няма никаква регистрация, абсолютна никаква информация в базата данни. — Последва кратка пауза. — Което означава, че принадлежи на правителствения отдел „Черни операции“. Те нямат официален надзор.

Мислите на Джак препускаха.

— Което означава, че могат да правят каквото си поискат.

— И причината е, че само четирима души имат право да изпращат „черна кола“ — обясни Бенет: — президентът, съветникът по национална сигурност, министърът на отбраната и министърът на вътрешната сигурност.

— Как разбра?

— По същия начин, по който разбрах, че всички „черни коли“ са чужди марки, защото никой не би си помислил, че агентите на американското правителство биха използвали друго превозно средство освен американско. — Бенет се подсмихна. — Предполагам, че времето, когато си си мислел, че знаеш всичко за мен, свърши.

— Благодаря — каза Джак.

— За какво? Никога не сме говорили за това.

— Какво? — попита Армитидж. — Кой може да прави каквото си поиска?

— Който е бил в колата. — Джак замълча за момент, докато обмисляше ситуацията. — Не е регистрирана. Официално не съществува. Нито пътниците в нея.

Армитидж изпъшка.

— Това наистина е голям кошмар.

— Не и ако запазиш самообладание. — Джак се извърна към Армитидж. — Ще ти кажа за какво е всичко това. Смятам, че на този етап заслужаваш малко конкретна информация.

Очите на Армитидж бяха широко отворени. Джак се запита дали събеседникът му ще може да запази присъствие на духа.

— Преди шест дни бяха убити двама агенти от Сикрет Сървис. На местопрестъплението е открит знакът на П-2. Затова Гарнър и хората му са ви хванали. Това е благоприятната възможност, за която са се молели, за да дискредитират мисионерското секуларистко движение. Боя се, че тази администрация ще направи всичко възможно да заклейми хората ви като престъпници. Всъщност още по-лошо, ще кажат, че сте родни терористи. Искат да ви унищожат. — Джак направи пауза. — Но има начин да се измъкнете.

Горчивият смях на Армитидж премина в стон.

— Сигурно виждаш нещо, което аз не мога.

— Най-вероятно. Ако можеш да уредиш ресурсите ви да ми помогнат да намеря убийците, ще разполагате с най-доброто оръжие, на което можете да се надявате, за да се отбранявате срещу медийния огън, който администрацията планира да изсипе срещу вас. — Той се загледа в една минаваща покрай тях кола. — Както виждаш, проблемът е, че нямате много време. Мога да задържа тези хора настрани ден-два, може би три, но това е всичко.

Армитидж изстена.

— Какво искаш от мен, от какво ще имаш нужда?

— Като за начало списък на отстъпниците ви — започна Джак. — След това ти и аз ще трябва да ги открием.

Армитидж се загледа в надвисналото небе и сипещата се суграшица.

— Нямам избор, нали?

— Ти ми кажи.

— Тогава ще е най-добре да дойдеш в офиса ми колкото е възможно по-скоро, за да вляза в кодираната база данни.

Джак включи на скорост и бавно излезе на пътя.

— Къде отиваме? — попита.

— „Канзас Авеню“. Южно от кръстовището между „Истърн“ и „Ню Хемпшир“. Чувал ли си за Възродителния мисионерски конгрес?

Джак кимна.

— В миналото, преди да се премести в по-голяма и по-модерна сграда, той беше познат като Възродителна мисионерска църква. Преместихме се в първоначалната сграда преди две години. Каква ирония, нали?

Армитидж не знае и половината от истината, помисли си Джак.

Телефонът му звънна. Шефът Бенет.

— Какво показа огледът на колата? — попита той, обзет от мрачно предчувствие.

— Нищо — отвърна Бенет. — Не знам в какво си се забъркал, Джак, но получих официално мъмрене и строга заповед „Стой далеч“ от страна на началника.

— Съжалявам, шефе, но успя да ги махнеш от задника ми.

Нещо неясно в периферното му зрение накара Джак да се протегне към глока. Чу се силен пукот и колата се олюля, когато куршумът проникна в метала, и Армитидж изпищя. Втори изстрел строши предното стъкло и Джак използва приклада на пистолета си да избие напуканото стъкло. Вятърът и суграшицата нахлуха вътре и почти го заслепиха. Но съзнанието му вече беше изградило триизмерната картина на колата му, шосето и беемвето. Той видя ъглите, усети променящите се вектори дори когато те се преобразуваха.

Точно пред тях, до левия калник, се движеше сивото беемве. Джак забеляза, че шофьорът е професионалист и маневрира, за да застане в идеална позиция, така че стрелецът да има чиста линия за стрелба. Професионалистите не оставяха нищо на случайността.

Сценарият беше ясен, игралното поле изникна в главата му и той владееше правилата му до съвършенство.

Очите на Джак отскочиха към огледалото за обратно виждане, умът му извършваше хиляди изчисления за частици от секундата. Натисна рязко спирачките. Тойотата отзад намали с пронизителен звук, блъсна ги и телата им се блъснаха в предпазните колани, после отскочиха назад към облегалките. В следващия момент, докато видимостта бе нулева, мозъкът на Джак изчисляваше вектори, скорости, разстояния. Блъсна беемвето в десния заден калник.

То се завъртя по посока на часовниковата стрелка и после всичко се случи много бързо. Джак натисна газта. Беемвето неконтролируемо се наклони на една страна, рязко се обърна наляво и от съприкосновението на джантите с мокрия асфалт изскочиха искри. Джак зърна шофьора, който отчаяно се бореше да си възвърне контрола над колата, а загубилият равновесие стрелец беше побелял като платно. След това, както се движеше, беемвето се удари в лявата мантинела, задницата му подскочи ядосано, колата разкъса металното ограждение и започна да се търкаля надолу по склона встрани на магистралата.

След миг проблеснаха пламъци, резервоарът избухна, изригна гейзер от отломки. Джак натисна газта до дупка и се отправи към „Канзас Авеню“, право към миналото си.