Ерик Лустбадер
Дъщерята на президента (23)

22.

— Всяко действие предизвиква противодействие. Не, не. — Крей се полюшваше от крак на крак. — Всяко действие причинява противодействие. Възприемането на религиозното право от страна на федералното правителство най-накрая се сдоби с правилното противодействие: с нас, врага. Мисионерските секуларисти, армията на разума. — Той се изсмя. — Каква ирония, без тях няма да ни има нас. Те ни създадоха. Всяка крайност дава живот на противоположната крайност.

Той се пресегна и развърза китките на Али.

— Дръж ръцете си над главата.

Прозвуча по-скоро като предложение, отколкото като заповед. Въпреки това Али се подчини, но само след няколко секунди беше принудена да ги сгъне в скута си.

— Аз… не мога. Нямам сила.

— Имам лек за това.

Крей коленичи и разкопча глезените и краката й. После обви ръце около кръста й и й помогна да се изправи. Нестабилна като прохождащо дете, тя отпусна тежестта си върху него.

Насърчавана от него, направи несигурна стъпка напред, после още една, но краката й се заплетоха и Крей я подхвана, за да не се строполи на пода.

— Може да ти се наложи да ме учиш как се ходи — каза тя, докато притеснено се смееше.

— Няма да имаш нужда от мен, за да се справиш, обещавам ти. — Той я изведе от стаята, която бе неин дом повече от седмица. Помогна й да си вземе душ и да се облече и тя не се почувства нито смутена, нито засрамена. А и защо да се чувства? В края на краищата той я беше гледал как ходи по малка и голяма нужда, а най-вероятно и как спи. Имаше ли нещо по-интимно?

Той познаваше всеки сантиметър от тялото й. За малко повече от седмица той стана част от нея.

В кухнята й придърпа стол. Тя седна, подпирайки се с една ръка на масата, върху която имаше кутии от портокалов сок и мляко, както и няколко водни чаши. Той й наля чаша портокалов сок с парченца плод. Любимия й.

Изчака я, докато пресушаваше чашата.

— Следобед ще излезем на разходка около къщата. Ще си възвърнеш силите за нула време, ще видиш. А сега искаш ли да хапнеш?

— Яйца и бекон, моля.

— Смятам да ти направя компания. — Крей отвори хладилника, но вътрешността му остана извън полезрението на Али. Другото момиче беше сгънато вътре като акробат. Той извади кутия с яйца и парче масло от рафтчето на вратата. Най-долу, близо до неподвижните сини крака на момичето, имаше към половин килограм дебело нарязан бекон. Кожата на трупа започваше да се смъква като змийска. Крей знаеше, че много скоро ще му се наложи да я премести или във фризера в мазето, макар това да означаваше да я нареже на парчета, или другаде, например на някое сметище или празен паркинг. Но още не. Не искаше да я пусне да си отиде. Свърши му толкова работа. Упои я, докато й режеше ръката, за да не й причини болка. Тя не заслужаваше подобно нещо. Сега тя си имаше дом и той не искаше да я изостави. Не му беше виновна, че му е нужна, за да е сигурен, че властите знаят, че Али не е мъртва или погребана. Беше си изготвил стриктно разписание и затова му беше необходимо бързо ответно действие, което само търсенето на живо момиче можеше да му осигури.

С пълни ръце Крей затвори вратата на хладилника с крак, подреди продуктите на плота до готварската печка, сложи чугунен тиган върху горелката и пусна газта. За да не си изцапа пръстите с мазнината, използва един от лъскавите ножове, закачени върху магнитна поставка на стената, за да отдели шест филийки бекон, след което ги нареди една до друга в тигана. После увеличи газта и те зацвърчаха. Кухнята се изпълни с наситен аромат.

Когато беконът придоби златистокафяв цвят, той постави парчетата върху попивателна хартия и изсипа мазнината от тигана. Без да го измие, отряза дебела бучка масло и я пусна да се разтопи. После сложи на масата кутията с яйцата, една купичка от неръждаема стомана и тел за разбиване на яйца.

— Искаш ли ти да ги разбиеш?

Пак прозвуча като предложение, не като команда. Али знаеше, че съвсем спокойно може да откаже. Но не искаше да каже „не“. Отвори кутията, счупи шест яйца едно по едно в ръба на купичката, наля малко мляко и започна да разбърква сместа.

— Не знам как някой може да яде онези готови яйчени смеси без жълтък — сподели тя небрежно.

— Или пък омлет от белтъци — добави той.

Ръката й бързо отмаля. Тя си почина за малко и продължи, докато се получи бледожълта пяна.

— Готово.

Крей взе купата, добави три щипки сол и малко черен пипер и изсипа съдържанието в тигана. После разбърка яйцата леко с бяла пластмасова шпатула.

— Бял хляб?

— Смятам днес да е пълнозърнест — отговори Али.

— В килера. — Той остави шпатулата и влезе в малката стаичка. Скрит в сенките, се обърна и започна да я наблюдава. Тя стана, като се подпираше с една ръка на масата. Приближи се до готварската печка. Ръката й мина покрай ножовете на стенната етажерка и взе шпатулата. Разбърка яйцата в тигана. Тананикаше си.

Доволен, Крей намери пресен пълнозърнест хляб, сложи го под мишница, след което се протегна и отвори шкафа. Кари стоеше навита в тъмната си пещера. Червените й очи го гледаха загадъчно.

Той сложи пръст пред устните си и й прошепна:

— Шшшт.

Затвори вратичката на шкафа и се върна в кухнята.

Али обърна глава.

— Почти е готово.

Нима по лицето й пробяга бегла усмивка?

Седнаха да ядат един срещу друг.

— Бях прав за теб — заговори той най-после. — Въпреки парниковото ти възпитание не си глупачка. Презираш привилегиите.

Али преглътна хапка яйца и хляб.

— Страх и омраза.

Той кимна.

— Хънтър Томпсън.

Тя вдигна глава, не за пръв път изненадана от него.

— Чел си го?

— Защото е един от любимите ти.

По тялото й премина тръпка, но не от страх, а от удоволствие.

— Кажи ми какво най-много ти харесва у Томпсън.

Али не се поколеба.

— Той подкопава основите. Смята, че цивилизацията е лицемерна, обича да показва как добрите хора осмислят постъпките си.

Крей отхапа парче бекон.

— С други думи, той е като нас. Като теб и мен.

— Какво имаш предвид?

Крей си избърса устата и се облегна.

— От моя гледна точка цивилизацията, за която пише Томпсън, е сложно преплетена с религията. А какво е религията в края на краищата, ако не тоталитаризъм? Острото осъждане на Адам и Ева от Господ, описано както в Новия, така и в Стария завет, не е нищо повече от поредица закони, които са толкова крайни, толкова възпиращи, че е невъзможно да се придържаш към тях. В така нареченото начало, в Райската градина, Бог казва на Адам и Ева, че им е осигурил всичко, което желаят и някога ще пожелаят. Само че виждате ли онова дърво ей там? Това е Дървото на познанието. Ако искате да разберете какво се случва наистина, ще трябва да изядете плода. Но, хей, чакайте малко, яденето на плода е забранено, така че забравете за познанието, в крайна сметка кой има нужда от него, при положение че съм ви дал всичко, което искате. И така, с една дума, религията настоява да живеем в невежество. Но всичко е наред, защото имаме свещеници и пастори, които да ни казват какво да правим и какво да мислим. Да продължавам ли? Добре. Какво ще кажеш за „Не пожелавай жената на ближния си“? Заповедта не казва „Не чукай жената на другия“, което е изпълнимо. Вместо това те нагърбва с невъзможна задача: забранява ти дори да си помислиш за секс с чужда жена! Разбираш ли какво става тук? Религията е измислена от хората, за да създаде греха. Защото без грях не може да има страх, а без страх как би могъл да контролираш огромни маси народ? Прибави към това една елитна теокрация, която периодично издава укази, които смята за подходящи, за да се държи на власт, и така дефиницията за тоталитаризъм е завършена.

Али осмисли за момент казаното от Крей и тогава отговори:

— А какво ще кажеш за тоталитаризма на Хитлер и Сталин?

По лицето на Крей се разля многозначителна усмивка.

— Ватиканът е приел мълчаливо Хитлер. Всъщност е бързал да отстъпи през 1933 година, като е подписал договор с Хитлер, който забранява на немските католици да участват в каквито и да било политически дейности, критикуващи режима. След войната е осигурил документи, фалшиви паспорти и други подобни книжа, като по този начин е помогнал на нацистите да избягат в Южна Америка, и нито един немец не е бил отлъчен от църквата за военни престъпления. Историческата връзка на християнските църкви с фашизма не може да се отрече и е документирана в публичните архиви. И като се замислиш, това изобщо не е изненада. Тоталитаризмът привлича тоталитаризма. Неговите привърженици са абсолютисти, по дефиниция те не могат да се извинят за своите престъпления. Помисли малко. Независимо дали е религиозен по природа като християнската църква или политически като останалите в историята фашистки държави, тоталитаризмът е основан на вярата. Абсолютната вяра в непогрешимите водачи. Поне ние, секуларистите, имаме свобода, както и задължение да си признаем грешките и да ги поправим.

Али се беше отнесла в мисли. Попиваше всичко като гъба.

— Вярно е. Виждам неща, които ме плашат — промълви тя най-после. — Група хора с огромна власт и непреклонни възгледи, всички други се страхуват да говорят на глас, повече ограничения на личните свободи. — Тя прехапа устни. — Какво означава това? Немислимо е, но възможно ли е да се отклоняваме от демокрацията?

— Самият факт, че задаваш този въпрос, е повод за празник. — Крей бутна чинията си настрани. — Ти ми кажи. Твоето мнение е толкова важно, колкото и моето.

Устните й се изкривиха в иронична усмивка.

— Въпреки че съм водила живот на привилегирована?

— Точно защото си водила живот на привилегирована — рече Крей сериозно.

Тя се изправи и събра чиниите и приборите.

— Не е нужно да го правиш — каза той.

— Сега имам повече сила. — С пълни ръце Али отиде до мивката със значително по-малко затруднение. С гръб към него започна да мие чиниите.

Крей стана.

— Али?

— Да?

— Свободна си да си тръгнеш когато пожелаеш.

Тя изтърка мазнината и жълтъка от една чиния и замислено я постави върху сушилника.

— Ако се прибера — каза тя, без да се обръща, — ще спра да уча.