Свобода Бъчварова
Земя за прицел (34)

Глава двадесет и втора

Една седмица след като младият Скарлатов напусна Швейцария, в Женева пристигна старият банкер. Въпреки че месеци наред получаваше тревожни писма от барон Щерн, той не предприе нищо. Но когато получи телеграмата, че Борис е напуснал Женева, той замина още същия ден. Искаше сам, на място, спокойно да проумее какво се е случило. По тоя начин избягваше непосредствения конфликт със сина си. Не желаеше ново изостряне на отношенията помежду им. Освен това той периодично правеше посещения в Европа, за да се срещне и разговаря с деловите партньори, да разбере накъде духа вятърът. Тези обиколки, траещи няколко месеца, бяха задължителни в неговата работа. Старият банкер обичаше да пътува както на Изток, така и на Запад. Целия си живот бе пътувал и умееше да извлича удоволствията на промяната. Сега когато отново минаваше през страните, в които бе живял през своята бурна младост, той се чувстваше бодър и радостен. Не се тревожеше, че никой не знаеше накъде е хванал младият Скарлатов. Човек, който преди напускане се запасява с пари, няма намерение да се самоубива. За изтеглянето на парите го уведоми барон Щерн. Не беше малка сума. А това, че синът му бе тръгнал да пътешества, радваше старото му сърце. Защото нищо не лекуваше по-добре душевните мъки от пътуването в чужди, непознати места. Сделките му вървяха отлично. Банката бе напълно укрепена. Трезорът от злато, подсилен от вноската на Пари Ба, направи изведнъж неговата Банка водеща частна банка в страната. И така, едва ли по принуда, а по-скоро за собствено удоволствие, той си позволи този „малък тур“ по Европа, както го наричаха англичаните.

Първо отседна в Женева. Беше си взел достатъчно хубави дрехи за всякакъв случай, а тук, в Европа, и най-вече в Англия, щеше да подмени целия си гардероб с най-модерните качествени и елегантни дрехи, ушити от реномирани шивачи. Избра не най-големия хотел, а един малък в старинната част на града, близо до катедралата Сен Пиер. Това бе хотел с всички възможни удобства, с учтив и внимателен персонал, свикнал да посреща важни особи. И наистина той бе приет както подобава. Не можеха да определят народността му, тъй като банкерът говореше съвършено френски. Но осанката му, гордо изправената глава, скъпите му дрехи, тоалетните му принадлежности, пръстените и златният часовник с дебела златна верижка, както и бакшишите, караха персонала да посреща винаги с поклон този богат, вежлив, стар джентълмен.

Всеки път, щом имаше да върши някаква работа, старият банкер подробно обмисляше новата си роля, новото си превъплъщение, така както го правят само великите актьори. На сина си той знаеше, че не може да повлияе пряко. Но можеше да го стори чрез околните, чрез средата, в която се бе движил. Трябваше да създаде благоприятно впечатление сред тия хора, да ги склони на своя страна. Успееше ли, те неминуемо щяха да повлияят на сина му в негова полза. И така, той избра ролята на съкрушен, стар човек, изпълнен с огромна обич към своето дете, загрижен за неговото бъдеще, кротък, учтив, неконфликтен, доброжелателен, либерален, широк по душа, даващ правото на различни убеждения у другите. Той избра не само ролята си, написа не само пиесата, но избра и публиката. Беше излишно, а и не толкова безопасно, тя да се състои от стари въжеиграчи като него, в лицето на барон Щерн, барон Захариас или други делови хора, към чиято среда принадлежеше. Те бяха не по-малко хитри и не по-слаби комедианти от него и веднага щяха да го разкрият. Разбира се, нямаше да му го покажат. Щяха докрай да гледат пиесата и да я възприемат като азиатско зрелище. Но мълчаливо в себе си щяха да се смеят от сърце. Затова той заложи на младежта, на приятелите на сина си, на неговото всекидневно обкръжение. Тук може би щеше да има успех. В дълбочината на душата си смяташе, че не постъпва много честно. Какво целеше той? Да направи добро впечатление на всички в ущърб на сина си. Да внуши, че той с нищо не е виновен в създалия се конфликт, а е виновен единствено синът му заради непримиримия си характер… И всичко това щеше кротко да извинява с неговата младост. Защото той не бе глупав да го кори пред приятелите му. Напротив, щеше да упреква себе си в недостатъчно разбиране или в лош подход. Като прибавеше към всичката тази велзевулщина и съветите, които щеше да иска от тия млади хора, учтивото си примирение и вниманието, с което щеше да ги изслушва, наистина ролята ставаше толкова убедителна, че не можеше да се отличи от самия живот, следователно от правдата и истината.

Барон Щерн даде вечеря в негова чест. И двамата не показаха вид, че случилото се с техните деца е повлияло на приятелството им и деловите отношения. Защото за тях печалбата стоеше над всичко. И двамата, разбира се, имаха свое лично схващане за нещастното събитие. Това, което ги обединяваше, бе, че и двамата бяха доволни от развръзката. На вечерята баронът бе поканил най-изтъкнатите банкери и финансисти. Някои Скарлатов виждаше за първи път и трябваше да установи делови връзки. Не дойде само барон Захариас. Старият банкер се държа скромно и учтиво. Но разказа няколко случки от Ориента, такива, каквито имаше в неограничен запас. Избра най-интересните и ги поднесе с неподражаемо майсторство. Не постави никъде себе си в позата на герой, но това се чувстваше като нишка в сюжета. Поканените гости, израсли и живели в Европа, където рядко се случваха непредвидени неща, го слушаха захласнато. Образът на стария банкер се изгради в тяхното съзнание като един от най-интересните хора, които бяха срещали в живота си, с ореола на пират, но благороден пират, който добре печели. От своя страна, за него не беше трудно да привлече както тях, така и съпругите им. Цялата му мъжка, Скарлатова природа, очаровала на времето немалко жени, беше в действие. Тази вечеря му осигури нови достъпи, предимно до млади финансисти, които той не познаваше, но които щяха да ръководят, а по-точно, вече ръководеха финансовия свят. Това бяха хора от ново поколение.

По-нататък старият банкер потърси Брезов и лесно се срещна с него. Хареса му много. Но разбра, че никога няма да го има на своя страна, още по-малко, да го привлече на работа в Банката. А той имаше голяма нужда от такъв млад човек като Брезов — възпитан, мислещ и толкова независим. Брезов му разказа всичко, каквото знаеше и което всъщност бе неизвестно за стария банкер, без ни най-малко да унизява приятеля си Борис. Когато беше свободен, го водеше по забележителностите на Женева. Банкерът, разбира се, ги бе разгледал на времето, но се държеше така, сякаш за първи път ги узнава. Посетиха Музея по естествена история и острова на Русо, и Пети Пале, и Музея на Волтер, и така нататък. Скитаха се по старата част на града и по крайбрежието на Леман. Когато Брезов посочи в Университета прислужника Жан — приятел на сина му, старият Скарлатов се посъветва какъв подарък би могъл да му направи като благодарност за тия му чувства към Борис. Банкерът с грижливост избра сребърен часовник от най-висше качество и го поднесе с голям такт на Жан, който не бе свикнал на такива отношения в собствената си страна. Брезов го свърза и с професорите на сина му в Университета. Тяхното мнение за Борис беше повече от ласкаво. Предричаха му попрището на учен. Старият банкер се радваше на тези оценки. Доста се замисли дали банковата кариера, която намираше най-подходяща за сина си, беше най-доброто. Не смяташе за невъзможно все някога в поколенията банкери да се роди един, който не ще бъде банкер, а ще има таланта на художник, ще бъде изобщо човек на изкуството или голям учен. Работата беше там, че той не познаваше така добре хората на науката. Може би една кариера на преподавател в реномиран университет би била слава за Скарлатовия род?… Но една мисъл го тревожеше — дали наистина синът му има качествата за това. Дълбоко в себе си бе убеден, че каквото и поприще да избереш, трябва да бъдеш от най-добрите в него!… Поне сведенията, които получи в Университета, даваха надежда…

Вечерите, когато се прибираше в хотела и си почиваше в леглото, размишляваше върху историята на първата любов между Борис и Симон Щерн. Бе узнал много подробности от Брезов. Така както се бе случило, може би бе най-добре?… Достатъчно беше живял на този свят, за да разбере силата на тая любов, а оттам — и да я уважава. Мъчно му стана за Борис, че е престрадал всичко това. И все пак той не можа докрай да си състави една пълна и точна представа… Защото във всяка друга област на човешкия живот старият банкер се ориентираше добре, с изключение на една — областта на чувствата и по-специално на любовта между младите хора. Самият той никога не бе преживял подобна история и дори го смяташе за слабост в мъжа. Винаги бе поставял много по-високо разума.

Старият Скарлатов помоли Брезов да го заведе и в дома на мадам Ролан. Той за пръв път видя мансардната стаичка — още по-мрачна, по-бедна и запустяла след напускането на Борис. Сърцето на бащата се сви от болка. Това ли бе мечтал за сина си!? Не по-малко бе изненадан и от аскетичната обстановка, в която е била принудена да живее Симон. Той погледна старата холандска кахлена камина, която сигурно единствена е създавала чувството за уют. Изпълни се с уважение към тази млада девойка, която така стоически бе понесла първия сблъсък в живота си с мизерията.

Мадам Ролан непрекъснато говореше и съобщаваше мили детайли от живота в тази овехтяла, разпадаща се къща. Единствената утеха за банкера бе, че синът му е оставил багажа си. Той огледа двата скромни денка… Значи все още не бе скъсал с Женева и може би скоро щеше да се върне?… Накрая той подари на мадам Ролан една изящна златна брошка с гранати. Тя бе очарована и завинаги спечелена от богатия възрастен господин.